Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. ***, 22. 04.
2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският
районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на седми април през
двехиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Р.К. като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 5653 по
описа за 20** година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във
вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК” АД гр. София, в която се твърди, че с договор № 1/ 25. 01. 2008 год. ищцовото дружество е
разрешило на ответника ЕТ „***” гр. *** ползването на кредитна карта с
лимит 4 000 лв. Твърди се, че лимитът по кредитната карта е бил усвоен изцяло.
Твърди се, че за периода 22. 02. 2011 год.- 22. 05. 20** год. ответникът е
допуснал просрочие, като не е погасил на датата на падежа погасителните си
вноски по кредита, както и дължимите договорни лихви за процесния период, като
просрочените суми към дата 22. 05. 20** год. са общо в размер на 5 950, 37 лв.,
от които 3 974, 97 лв. главница и 1 975, 40 лв. лихва. Твърди се, че съгласно
чл. 15 от договора за кредитна карта страните по взаимно съгласие са
предоставили ищеца право при непогасяване в договорените срокове нза
погасителна вноска да обяви едностранно кредита за незабавно изискуем в пълен
размер, ведно с договорените лихви за просрочия и да пристъпи към незабавно събиране
на вземането на извънсъдебно основание по чл. 417 от ГПК и чл. 60 ал. 2 от ЗКИ-
въз основа на извлечение от счетоводни книги на неизправен длъжник. Твърди се,
че към настоящия момент ответният едноличен търговец не е изпълнил задълженията
си по договора, чийто матуритет е изтекъл, като вземането на банката,
установено общо в размер на 5 950,37 лева / в. т.ч. главница и лихви/, е
изискуемо в пълен размер, считано от 22. 02. 2011 год., и подлежи на
принудително изпълнение съгласно чл. 15 от договора за кредитна карта. Твърди
се, че банката е предприела действия по уведомяване на ответника за пълната
изискуемост на посоченото вземане. Твърди се, че на 23. 05. 20** год. ищецът е
депозирал в ***ския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч. гр. д. № 2797/ 20**
год. Твърди се, че представените със заявлението документи удостоверяват
подлежащото на изпълнение вземане на банката, като същите са основание за издаване
на изпълнителен лист съгласно чл. 60 ал. 2 от ЗКИ. Твърди се, че банката-
кредитор има право да поиска издаване на изпълнителен лист за цялата дължима
сума срещу длъжника. Твърди се, че посочените по-горе задължения са изцяло
изискуеми и установени по размер от представеното извлечение от счетоводните
книги на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД към дата 22. 05.
20** год. Твърди се, че по така образуваното частно гражданско дело е била
издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза на ищеца в настоящия
процес в размер на претендираните суми, а именно: сумата от 3 974, 97 лв.,
представляваща главница, сумата от 1 975, 40 лв., представляваща лихва за
периода 22. 02. 2011 год.- 22. 05. 20** год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 23. 05. 20** год. до изплащане на вземането, както и
сумата от 437, 52 лв., представляваща деловодни разноски. Твърди се, че в
рамките на заповедното производство съдът е проверил редовността от външна
страна на представения документ по чл. 417
т. 2 пр. 2 от ГПК /извлечение от счетоводни книги/ и че последният удостоверява
подлежащо на изпълнение изискуемо вземане срещу лицето, срещу което се иска
издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист- чл. 418 ал. 2
от ГПК. Твърди се, че макар сам по себе си договорът, ангажиращ отговорността
на длъжника, не се явява документ от изброените в чл. 417 от ГПК съдът се е съобразил
и с неговото съдържание при произнасянето си по издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, тъй като предназначението на извлечението от
счетоводните книги е да удостовери надлежно водене на счетоводството на банката
по отношение на задълженията, произтичащи и материализирани в основни банкови
документи, какъвто се явява и договор за кредитна карта № 1/ 25. 01. 2008 год.
Твърди се, че на основание молба от 11. 06. 20** год. по чл. 426 от ГПК и
приложен изпълнителен лист частен съдебен изпълнител *** с район на действие ***ския
окръжен съд е образувал изп. дело № 121/20** год. като изпълнението е насочено
против имуществото на ответния едноличен търговец. Твърди се, че
основателността на твърденията на ищеца, инкорпорирани в посочените заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, са видни и от приложеното към настоящата молба
извлечение от кредит към 21. 10. 20** год. /вкл./, съставляващо справка по чл. 366
от ГПК. Твърди се, че на стр. 2 е дадена обобщена информация за посочения
размер на вземането по договор за кредитна карта №1/25.01.2008 год. като
разликата в сумата по лихвите от справката и тези в приложеното към заявлението
по чл. 418 от ГПК извлечение от счетоводните книги е начислената от 23. 05. 20**
год. законна лихва. Твърди се, че срещу така издадената заповед за изпълнение е
постъпило възражение от ответника по реда на чл. 414 от ГПК, което е обусловило
правния интерес от завеждането на настоящия иск. В заключение ищецът моли съда
да признае за установено вземането му към ответника за следните суми: сумата
от 3 974, 97 лв., представляваща главница, сумата от 1 975, 40 лв.,
представляваща лихва за периода 22. 02. 2011 год.- 22. 05. 20** год., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 23. 05. 20** год. до изплащане на
вземането. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът,
чрез своя процесуален представител, ангажира становище, че исковата молба е
неоснователна.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.
422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно
дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. № 2797/ 20**
год. по описа на ***ския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във
всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на
предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е
постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят
/кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки
претенцията по чл. 422 от ГПК. Разгледан по същество, предявеният положителен
установителен иск е частично основателен.
Вземането на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД гр. София произтича от договор
за кредитна карта за бизнес клиенти № 1/ 25. 01. 2008 год. и анекс № 1 към него
от 11. 01. 2010 год. По силата на тези договори на ответника ЕТ „***” гр. *** е
била предоставена бизнес кредитна карта с размер на разрешен кредитен лимит от
4 000 лв. при фиксиран месечен лихвен процент 1. 40 %. Първоначално срокът
за ползване на кредитния лимит е бил уговорен до 31. 01. 2010 год., като със
сключения впоследствие анекс действието му е било продължено до 31. 01. 2011
год. Видно от заключението на вещото лице Т.И., което не е
оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно, че след 03.
12. 2010 год. липсват каквито и да е било плащания от страна на ответника за
погасяване на дължимите се главници, лихви, такси и други парични вземания.
Видно е, че вследствие на това ищцовото дружество е обявило вземането си срещу
ответния едноличен търговец за предсрочно изискуемо, считано от 22. 02. 2011
год. Видно е също така, че към настоящия момент непогасеното задължение на
ответника по процесния договор за кредитна карта е в следния размер: сумата от
3 974, 97 лв., представляваща главница; сумата от 234, 89 лв.,
представляваща договорна лихва, начислена към 22. 02. 2011 год., и сумата
от 1 740, 51 лв.,
представляваща лихва върху просрочена главница за периода от 22. 02. 2011 год.
до 22. 05. 20** год.
С оглед изложените по- горе обстоятелства се налага
изводът, че в полза на кредитора „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД е възникнало
вземане срещу ответника ЕТ „***” гр. *** за сумата от 3 974,
97 лв., която представлява част от ползвания по договора кредитен лимит, който
не е бил възстановен на банката от клиента /картодържателя/ при прекратяването
на процесния договор за кредитна карта.
Възраженията на процесуалния представител на ответника за
недължимост на посочената по- горе сума, както и на претендираната сума за
лихва, са в няколко насоки и следва да бъдат обсъдени поотделно. Доводите за недобросъвестност
на кредитора и за злоупотреба с права не могат да бъдат споделени. Недобросъвестността
и злоупотребата с право по смисъла на чл. 289 от ТЗ предполагат, че правата по
търговската сделка се упражняват не с цел задоволяване на собствен правно
оправдан интерес, а само с намерението да се увреди другата страна. Конкретният
случай не е такъв. Видно е, че цялото поведение на ищцовото дружество е целяло
удовлетворяване на вземанията му, произтичащи от възникналото облигационно
правоотношение. Упражняването на правото на банката да обяви цялото вземане
срещу ответния едноличен търговец за предсрочно изискуемо е съобразено както
със ЗКИ, който предвижда такова субективно право в полза на кредитора, свързано
с отнемане на преимуществото на срока по договора, така и с договорните клаузи,
приети от страните, които регламентират хипотезите, в които тази правна
последица настъпва. Тук следва
да се отбележи, че предсрочната изискуемост на кредита не настъпва автоматично
при спиране на плащанията, а изисква и нарочно волеизявление на кредитора, т.
е. следва да са налице и двете кумулативно предвидени условия /от обективен и
субективен характер/. В този смисъл
съдът приема, че разпоредбата на т. 15. 1. 5 от процесния договор и анекс към
него е израз на автономията на волята и свободата на договаряне, прокламирани в
чл. 9 от ЗЗД, като същата не противоречи на изложените по- горе принципи
относно предсрочната изискуемост и на определени императивни правни норми, не
създава неравноспоставеност в отношенията между страните и не накърнява добрите
нрави. Следователно няма основания същата да се счита за нищожна и като такава
непораждаща правно действие. Не може да се приеме за проява на злоупотреба с
право и обстоятелството, че ищцовото дружество е пристъпило към принудително
събиране на вземанията си повече от две години след датата на прекратяването на
договора и момента на изискуемостта на вземанията. Отново се касае до
субективна преценка на кредитора кога и по какъв начин да реализира правата си по
договора, която не е скрепена с определена санкция от законодателя, нито с
други предвидени неблагоприятни правни последици. Частично основателно е обаче
възражението на процесуалния представител на ответника за неправомерни действия
на ищеца като кредитор при начисляването на дължимата се лихва. Последната е
посочена както в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, така и в депозираната искова молба, в общ размер на 1 975, 40 лв. От приложеното на л. 6 от
делото извлечение по кредит се установява, че от горната сума 234, 89 лв.
представляват лихва върху редовна главница, а останалата част представлява
лихва върху просрочена главница. От заключението на вещото лице е видно, че
лихвата върху редовната главница е начислена със счетоводна операция на 31. 01. 2011 год., т. е.
тази лихва не попада в процесния период- от 22. 02. 2011 год. до 22.
05. 20** год., а касае минал период от време. При това положение в тази й част
претенцията на ищеца за лихва следва да се отхвърли като неоснователна. По
отношение останалата част от иска следва да се съобрази, че става въпрос за
лихва за забава върху просрочената главница. Моментът на изискуемостта на тази
лихва съвпада с момента на прекратяването на договора- 31. 01. 2011 год., а
размерът на тази лихва е установен в разпоредбата на чл. 86 ал. 1 от ЗЗД. В
нарушение на горното ищцовото дружество е начислявало вместо законната лихва за
забава лихва в размер на 19, 2 %, което е недопустимо. По този начин вместо
действително дължимата се лихва, която изчислена с помощта на електронен
калкулатор е в размер на 920,
32 лв., в счетоводството на ищеца като задължение е отразена сумата от
1 740, 51 лв. Съобразявайки изложеното, съдът приема, че предявеният иск
за установяване на вземането на ищеца за лихва следва да бъде уважен за сумата
от 920, 32 лв., като за разликата до 1 975, 40 лв. същият
следва да се отхвърли като неоснователен.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 и 3 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество деловодни разноски по
компенсация в размер на 73, 22 лв.
По изложените съображения ***ският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ответника ЕТ “***”, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. ***, ж. к. “***” бл. ***, вх. *, ап. **,
представляван от **, че същият дължи на ищеца „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Възраждане”,
пл. „Света Неделя” № 7, представлявано от *** и ***, сумата от 3 974, 97 лв.,
представляваща главница по договор за кредитна карта за бизнес
клиенти № 1/ 25. 01. 2008 год. и анекс № 1/ 11. 01. 2010 год., сумата от 920, 32 лв.,
представляваща лихва за периода от 22. 02. 2011 год. до 22.
05. 20** год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23. 05.
20** год. до изплащане на вземането.
За разликата до 1 975, 40 лв. лихва ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск
като неоснователен.
ОСЪЖДА ЕТ “***”, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. ***, ж. к. “***” бл. ***, вх. *, ап. **,
представляван от **, да заплати на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Възраждане”, пл. „Света
Неделя” № 7, представлявано от *** и ***, сумата от 73, 22 лв., представляваща
деловодни разноски по компенсация.
Решението
подлежи на обжалване пред ***ския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: