Определение по дело №61/2022 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 66
Дата: 15 февруари 2022 г. (в сила от 15 февруари 2022 г.)
Съдия: Кристина Иванова Тодорова
Дело: 20221800600061
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 9 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 66
гр. София, 14.02.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Петков
Членове:Недялка Н. Нинова

Кристина Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно частно
наказателно дело № 20221800600061 по описа за 2022 година


Производството е по реда на Глава 22-ра, вр. чл.249 ал.3, във вр. чл.248
ал.1, т.3 от НПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адвокат В.М. – защитник на
подсъдимия ИВ. Н. К. срещу протоколно определение от 27.01.2022 г. на
Районен съд – гр.С., постановено по НОХД № 111/2019 г. по описа на същия
съд, с което е оставено без уважение искането на защитника на подсъдимия,
за прекратяване на основание чл.249 ал.1 и ал.2, във вр. с чл.248 ал.1, т.3 от
НПК, на съдебното производство по посоченото дело и връщането му на
Районна прокуратура – гр.С., за отстраняване на допуснати на досъдебното
производство процесуални нарушения.
В частната жалба на защитникът на подсъдимия И.К. – адвокат М., се
излагат съображения относно незаконосъобразността на решаващия извод на
първостепенния съд за липсата на допуснати на досъдебното производство
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване
процесуалните права на обвиненото лице. Според защитникът, залегналите в
атакувания съдебен акт доводи, че правото на защита на подсъдимия не е
било нарушено на досъдебното производство, поради това, че не са били
изпълнени писмените указания на прокурора за прецизиране на обвинението,
1
са изцяло неправилни и незаконосъобразни, доколкото този пропуск на
разследването, препятства възможността му да разбере в какво е обвинен. В
частност, защитата сочи, че този „недостатък” на обвинението не е могло да
бъде саниран от прокурора с изготвения от него обвинителен акт, тъй като
това би съставлявало форма на изменение на обвинението. С тези аргументи,
се заявява искане за отмяна на обжалваното определение на
първоинстанционния съд и връщане на делото в предходната му процесуална
фаза, за отстраняване на допуснатото от Районна прокуратура – гр.С.
съществено процесуално нарушение.
С. окръжен съд, след като се запозна с доводите, изложени в частната
жалба, както и с материалите по делото, и след като провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт, намира следното:
Първоинстанционното производство е било инициирано по повод на
внесен от Районна прокуратура - гр.С. обвинителен акт, с който е повдигнато
обвинение срещу подсъдимия ИВ. Н. К. за престъпление по чл.343б ал.3 от
НК, а именно за това, че на датата 28.01.2019 г., на бул.”*****” в гр.С., е
управлявал лек автомобил марка „Ауди” с рег. № ****, след употреба на
наркотични вещества – амфетамин, кокаин, тетрахидроканабинол, установено
по надлежния ред.
При решаването на процесуалните въпроси, подлежащи на обсъждане в
проведеното от районния съд разпоредително заседание, съгласно чл.248, вр.
чл.247а ал.2, т.1 от НПК, решаващият състав на този съд, не е намерил
допуснати, както в хода на досъдебната фаза на процеса, така и при
изготвянето на крайния за тази фаза процесуален акт, съществени
процесуални нарушения, които да рефлектират на правото на защита на
обвинените лица и съответно да налагат прекратяване на съдебното
производство по делото, и връщането му на прокуратурата за отстраняването
им. В този смисъл се е произнесъл с определение по чл.249 ал.3, вр. чл.248
ал.1, т.3 НПК /предмет на настоящата проверка/, с което е оставил без
уважение заявени от защитника на подсъдимия възражения.
Според настоящият състав на въззивния съд, този съдебен акт на
първоинстанционния съд е правилен и законосъобразен, т.е. напълно
правилно и законосъобразно първия съд е приел липсата на посоченото в
разпоредбата на чл.249 ал.1 и ал.2, вр. чл.248 ал.1, т.3 от НПК процесуално
2
основание за прекратяване на съдебното производство по настоящото дело и
връщането му на прокурора. В частност, правилно първостепенния съд е
намерил за неоснователно възражението на защитника на подсъдимия, за
допуснати в хода на досъдебната фаза на процеса, съществени процесуални
нарушения, които да са нарушили правата на обвиненото лице. Като такова
конкретно се твърди от защитникът и единствено се релевира пред въззивната
инстанция, неизпълнението от страна на разследващия орган на дадените му
по реда на чл.226 ал.3 от НПК, писмени указания от прокурора /с
постановление от 07.05.2019 г./, да извърши ново привличане на обвиняемия,
като включи в обвинението за шофиране след употреба на наркотици, и друг
вид наркотично вещество – метамфетамин. В тази насока съставът на
въззивната инстанция се съгласява изцяло със застъпеното от районния съд
становище, че в наказателния процес представителят на обвинителната власт
е този, който поставя фактическата и правна рамка на обвинението и в случая
като е пристъпил към повдигане на обвинение с обвинителен акт при фактите
и правната им квалификация, възведени в постановлението за привличане от
28.02.2019 г., той всъщност е формулирал имено тези параметри, по които да
се развие съдебната фаза на процеса. Същевременно, въпросното
постановление, с което К. е привлечен в качеството му на обвиняем, напълно
отговаря на изискванията за съдържанието му, визирани в чл.219 ал.3 от НПК
и разяснени с ТР № 2/2002 г. на ОСНК, като формулира точно и ясно за
наказателната отговорност на същия обвинение /всички факти, които
обуславят съставомерността на инкриминираното на К. деяние и участието на
същия в осъществяването им, са точно, ясно и конкретно посочени/. Именно
поради това и неизпълнението на дадените от прокурора по реда на чл.226
ал.3 от НПК писмени указания на разследващия орган, в конкретния случай
не може да бъде свързано с ограничаване на процесуалните права на
подсъдимия К., тъй като касае тъкмо техните взаимоотношения /прокурор –
разследващ орган/, организацията и администрирането на самата
наказателнопроцесуална дейност.
С оглед на тези съображения, настоящият съдебен състав на СОС
приема, че атакуваното определение следва да бъде потвърдено, доколкото
първоинстанционния съд напълно правилно и законосъобразно е приел, че не
са налице основанията по чл.249 ал.1, вр. чл.248 ал.1, т.3 от НПК за
прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му в
3
предходната процесуална фаза, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 27.01.2022 г. на Районен
съд – гр.С., постановено по НОХД № 111/2019 г. по описа на същия съд, с
което е оставено без уважение искането на защитника на подсъдимия ИВ. Н.
К., за прекратяване на основание чл.249 ал.1 и ал.2, във вр. с чл.248 ал.1, т.3
от НПК, на съдебното производство по посоченото дело и връщането му на
Районна прокуратура – гр.С., за отстраняване на допуснати на досъдебното
производство процесуални нарушения.
Определението не подлежи на касационна проверка.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4