№ 11065
гр. София, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110151610 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М. П. С., ЕГН
**********, с адрес в ..., чрез пълномощника си адв. Б. З., със съдебен адрес ...., против
„Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40 – 46, представлявано от управителя
П.Б.Д., с която е предявен иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати сумата от 4,13 лв. (след допуснато изменение на размера на предявения иск
по чл. 214 ГПК), представляваща платена при начална липса на основание сума по
нищожен Договор за предоставяне на поръчителство № 4109081, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 23.09.2022 г., до окончателното й
изплащане.
В исковата молба ищецът излага твърдения, че на 05.04.2021 г. между ищцата и „Изи
Асет Мениджмънт“ АД бил сключен договор за паричен заем № 4109081, съгласно който
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството си на кредитодател, отпуснал заемна сума в
размер на 2250 лв. срещу задължението на ищеца да върне същата на седмични вноски, при
ГЛП в размер на 40 % и ГПР- 49 %. Съгласно клаузата на чл. 4 от Договора последният
следвало да бъде обезпечен с гарант – две физически лица-поръчители, или банкова
гаранция. На 05.04.2021 г. между М. С. и ответното дружество бил сключен договор за
поръчителство № 4109081, по силата на който „Файненшъл България“ ЕООД е поело
задължението да обезпечи задължението на ищцата, а същата се е задължила да заплати
възнаграждение в размер на 1000 лв. съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство.
Ищцата сочи, че е заплатила изцяло горепосоченото възнаграждение. В исковата молба се
излагат подробни доводи, че договорът за поръчителство е нищожен като противоречаващ
на императивни правни норми и съдържащ неравноправни клаузи. Поддържа, че
действителността на договорът за поръчителство е предпоставена от валидно съществуване
на главното правоотношение по договор за кредит или отделни негови клаузи, сред които и
тази на чл. 4. Поддържа нищожност на клаузите за възнаграждение за поръчителство, тъй
като същата целяла заобикаляне на закона. Твърди, че с възнаграждението по договора за
поръчителство се целяло едно допълнително оскъпяване по кредита. С уговорката за
заплащане на допълнителна сума по него се заобикаляла забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
поради факта, че се касаело за разход по договора за кредит и същият следвало да се счита
1
включен към ГПР. Посочва, че невключването на възнаграждението в ГПР на кредита е в
нарушение с добрите нрави и влече недействителност на целия договор за кредит. Сочи се,
че кредитодателят и поръчителят са свързани лица, като в случая чрез плащането на
възнаграждение за предоставено обезпечение се осигурява разпределянето на печалба в
полза на едноличния собственик на ответника в лицето на дружеството, отпуснало кредита.
По този начин се прикривало едно допълнително възнаграждение по договора за кредит,
което било изначално ясно, но не било включено в ГПР. Твърди, че договорът за
поръчителство е недействителен, тъй като не се предоставя реална услуга, и същият е
сключен в противоречие с добрите нрави и цели заобикаляне на закона. Моли за уважаване
на предявения иск. Претендира присъждане на разноски.
С исковата молба ищцата прави искане по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да
представи Договор за предоставяне на поръчителство № 4109081, погасителен план и СЕФ,
както и счетоводна справка за всички получени суми по договора. Прави искане и по чл. 192
ГПК за задължаване на „Изи Асет Мениджмънт“ да представи Договор за паричен заем №
4109081, ведно с погасителен план, СЕФ и счетоводна справка за погасените суми по
кредита. Моли за допускането на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
поставените в исковата молба въпроси.
С молба с вх. № 175345/29.05.2024 г. ищецът, чрез процесуалния си представител.
моли да бъде даден ход на делото в негово отсъствие. Моли да бъде допуснато изменение на
иска, като същият се счита предявен за сумата от 4,13 лв., като за разликата до първоначално
предявения размер от 10 лв. оттегля иска. Не сочи нови доказателства и не прави нови
доказателствени искания. Моли да бъде прието заключението на вещото лице по ССчЕ.
Претендира разноски.
В открито съдебно заседание то 04.06.2024 г. ищецът не се явява и не се представлява.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът представя отговор на исковата молба, с който
оспорва иска като неоснователен. Поддържа, че ЗПК се прилага единствено за договори за
потребителски кредит, а не и към договори за поръчителство/ гаранция. Поддържа, че
релевираните твърдения за евентуални нарушения при сключване на договора за
потребителски кредит били неотносими към действителността на договора за
поръчителство. Оспорва свързаността между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД да
има отношение към предмета на спора. Поддържа, че процесният договор за обезпечение е
напълно валиден и сключен със законовите изисквания, като не противоречи на добрите
нрави и принципа за справедливост. Оспорва престациите по договора да са явно
нееквивалентни, тъй като дружеството ответник се е задължило да отговаря солидарно с
цялото си имущество при евентуално неизпълнение от ищеца. Моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Моли да бъде отхвърлено искането на ищеца по чл. 190 ГПК, доколкото ищецът е
следвало да ги приложи.
По делото е постъпила молба с вх. № 108762/02.04.2024 г. от трето неучастващо по
делото лице „Изи Асет Мениджмънт“ АД, към която са приложени Договор за паричен заем
№ 4109081 и справка за погасителен план и плащания по Договор за паричен заем №
4109081. Третото лице посочва, че не разполага с екземпляр от СЕФ, тъй като при сключване
на договора СЕФ е изготвен в едно копие и е предоставен на заемополучателя ищец. При
сключване на договора на ищеца бил предоставен на хартиен носител и погасителният план.
С молба с вх. № 108757/02.04.2024 г. ответникът „Файненшъл България“ ЕООД излага
становище, че е вписан като финансова институция в регистъра на БНБ за финансовите
инситуции по чл. 3а ЗКИ с основен предмет на дейност „предоставяне на гаранционни
сделки по занятие“. В тази връзка поддържа, че към процесното правоотношение е
приложим ТЗ, а не ЗПК и ЗЗП, доколкото последните уреждат материята на договорните
отношения по предоставяне на кредит, а не за поръчителство. Твърди, че на 10.08.2023 г.
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и М.Д.П. е сключено споразумение за уреждане на
отношения по договори, по силата на който дружеството възстановило на М.Д.П. сумата от
2
808,29 лв., с която сума били погасени и вземанията по процесния договор. По същество
визираното споразумение представлявало договор за спогодба. Оспорва да е налице правен
интерес на ищцата за водене на настоящото дело. Моли за прекратяване на същото. Моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Моли да бъде даден ход на делото в негово
отсъствие, в случай че не се яви представител на дружеството в насроченото открито
съдебно заседание.
В открито съдебно заседание то 04.06.2024 г. ответникът не изпраща законен или
договорен представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. I ЗЗД.
С доклада по делото по чл. 146 ГПК е указано в тежест на ищцовата страна да
установи при условията на пълно и главно доказване, че е заплатила процесната сума в
полза на ответното дружество. В тежест на ответника е указано да установи основание за
получаване, респ. за задържане на полученото, а именно – наличието на валидно сключен
договор за предоставяне на поръчителство.
От представения по делото Договор за паричен заем № 4109081 от 05.04.2021 г. е
видно, че между ищеца М. П. С., в качеството на заемател, и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в
качеството му на заемодател, е бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на
който „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставило на потребителя сумата в размер на 2250
лв., която ищецът се е задължил да върне на равни вноски в размер 189,82 лв. всяка, заедно с
възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер 35 % и годишен
процент на разходите, посочен в договора в размер на 40,21 %. В чл. 4 от договора е
уговорено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на
процесния договор, да предостави на заемодателя обезпечение в една от следните форми: 1)
двама поръчители, всеки от който да отговаря на следните условия: нетният размер на
осигурителния му доход да е в размер над 1000 лева; да работи на безсрочен трудов договор;
да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако
има – кредитната му история една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; да
няма неплатени осигуровки за последните 2 години; 2) банкова гаранция с бенефициер –
заемодателя, за сумата от 2467,66 лв. със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за
плащане на задълженията по договора; 3) одобрено от заемодателя дружество – гарант,
което предоставя гаранционни сделки.
От приетия като писмено доказателство Договор за предоставяне на гаранция №
4109081 се установява, че на 05.04.2021 г. между ищеца в качеството му на потребител, и
ответника „Файненшъл България“ ЕООД, в качеството му на гарант, е сключен договор, по
силата на който ответникът „Файненшъл България“ ЕООД, като гарант, се е задължил да
издаде гаранция за плащане (за изпълнение на парични задължения) в полза на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, с наредител – потребителят, с цел гарантиране на изпълнението на
всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договор за паричен заем №
4109081, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя
по договора за паричен заем, за сума, покриваща, както следва: задължение за връщане на
заемната сума в размер на 2250 лв.; задължение за плащане на възнаградителна лихва;
задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането на
разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари. В чл. 2 от
договора за предоставяне на гаранция е предвидено, че договорът влиза в сила в случай, че
потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 или т. 2 от договора за паричен заем
в указания срок да предостави обезпечение – поръчителство от две физически лица или
банкова гаранция. В чл. 3 от договора страните са уговорили възнаграждение за гаранта в
размер на 1016,34 лв., което е платимо разсрочено на вноски / всяка в размер на 78,18 лв./,
3
дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, като
съгласно чл. 3, ал. 2 потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени в
договора за паричен заем за плащане на задълженията на потребителя по договора за
паричен заем. Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на гаранция „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на
потребителя за плащане на възнаграждение по договора.
Съгласно приетия погасителен план по Договора за поръчителство и справка за
извършени плащания по него общият размер на седмичната вноска, дължима от
потребителя, възлиза на сумата от 78,18 лв., като заплатената сума от ищеца за
възнаграждение за поръчителството е в размер на 4,13 лв.
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
възприема като компетентно, обективно и безпристрастно се установява, че размерът на
изплатените вноски за поръчителство са в общ размер на 4,13 лв., платени на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД на 15.04.2021 г., с която сума е погасена частично първа вноска с падеж на
22.04.2021 г. Ищецът е заплатил е сумата от 2269,60 лв., разпределена за погасяване на
главница в размер на 2250 лв. по процесния договор за заем и 19,60 лв. за възнаградителна
лихва по същия.
Следователно по делото безспорно беше установено, че ищецът е заплатил
процесната сума на ответника, заплащайки същата на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, което
дружество е овластено от ответника да събира за негова сметка вземанията, възникнали от
договора за поръчителство.
Публично известен е фактът, доколкото това обстоятелство е обявено по партидата на
ответното търговско дружество в ТРРЮЛНЦ, че едноличен собственик на капитала на
ответника е „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Следователно страната по договора за гаранция е
дъщерно дружество на кредитодателя по договора за кредит, с оглед което и съдът приема,
че между двете дружества е налице положение на контрол и свързаност по см. на ТЗ. Съдът
съобрази също така, че двата договора – договорът за кредит и този за предоставяне на
гаранция са сключени в един и същ ден, че отделни разпоредби от същите препращат един
към друг, че дължимите в полза на търговците престации са обединени в общ погасителен
план, имат едни и същи падежи и макар формално кредитор на вземането, представляващо
възнаграждение на гаранта за предоставеното по договора за кредит обезпечение, да се явява
ответникът, то кредитодателят е овластен да получава плащането по този договор, дължимо
от потребителя, заедно с анюитетните вноски по договора за кредит. Несъмнено ищецът има
качество на потребител и по двата договора. Макар от страна на ответника да се поддържа,
че сключеният между страните в производството договор попада извън правния режим на
този закон, съдът приема, че се касае за главно и акцесорно правоотношения, които следва да
бъдат разглеждани съвкупно по изложените по-напред съображения. Възнаграждението,
което потребителят се е задължил да заплаща на гаранта, е свързано с договора за кредит,
доколкото предмет на процесния договор е именно поемане от страна на гаранта на
задължение да обезпечи поетите от кредитополучателя към кредитора задължения по
договора за кредит. Поради този причина преценката относно действителността на
процесния договор за предоставяне на гаранция следва да се извърши както в съответствие с
общите правила на ЗЗД, така и с нормите на ЗПК, приложими към договора за кредит,
изпълнението на задълженията по който гарантът обезпечава. В тази връзка и в отговор на
наведените с отговора на исковата молба доводи следва да се подчертае, че страните по едно
съглашение са свободни да определят свободно съдържанието на договора, но са ограничени
от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две насоки: съдържанието на договора не може да
противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. В случая от съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства и разглеждайки в тяхната взаимовръзка
уговорките между страните, закрепени в съдържанието на двата договора, не може да се
приеме, че същите удовлетворяват изискванията, поставени от ЗПК, имащи за цел да
осигурят защита на потребителя по договорите за кредит, по които е страна.
Въпреки че всеки един от представените договори – този за паричен заем и този за
4
предоставяне на гаранция, формално представляват самостоятелни договори, двата договора
следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за
необходимост от предоставяне на обезпечение чрез сключване на договор за гаранция на
кредитополучателя с одобрено от кредитодателя юридическо лице - гарант, сключването на
договора за гаранция в деня, в който е сключен самият договор за кредит, както и с
изричната уговорка за изплащане на възнаграждението за предоставяне на гаранция, ведно с
основното задължение по кредита.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 40,21 %, т. е.
формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Този размер не надвишава
максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от
разходите за кредита, а именно – възнаграждението по договора за предоставяне на
гаранция, сключен от потребителя с „Файненшъл България“ ЕООД, което по мнение на
настоящия състав на съда се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от
ДР на ЗПК, независимо че страна по правоотношението се явява търговско дружество, което
формално и юридически е самостоятелен правен субект. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК
„Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. В тази връзка възнаграждението, дължимо в полза на гаранта, е разход, свързан с
предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията
по договора. От анализа на клаузите относно обезпечението на кредита става ясно, че за да
бъде потребителят одобрен за отпускането му, следва да сключи още и договор за
предоставяне на гаранция с посочено от кредитора юридическо лице – гарант.
Начинът, по който е предвидено да се отпуска кредитът – възможните предвидени
обезпечения в клаузата на чл. 4 от договора за кредит, създава значително неравновесие в
правата по съглашението между потребителя и търговеца. Тези уговорки на практика
лишават длъжника от избор и възможност за индивидуално договаряне. Прави впечатление,
че също така задължението на потребителя да осигури на кредитора обезпечение е
изпълнимо след сключването на договора за кредит, но фактически договорите с
потребителя са сключени едновременно. Безспорно кредитополучателят е икономически по-
слабата страна по правоотношението, за когото практически липсва каквато и да било
свобода да договаря условията, при които да му се предостави гаранция от одобрено от
кредитодателя лице. Всичко това сочи, че целта на договора за гаранция е да създаде за
потребителя задължение за допълнително плащане в полза на кредитора, което де факто се
явява за потребителя разход, пряко свързано с кредита – допълнително възнаграждение,
дължимо наред и едновременно с погасителните вноски по кредита, формално извън
договорната лихва и все на кредитодателя, който е овластен да получава и двете плащания.
Последното несъмнено води до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и
обременяване на разходите по същия, които се възлагат в тежест на потребителя. В аспекта
5
на изложеното следва да се приеме, че с позволени от закона средства – създаване от
кредитодателя по договора за кредит на негово собствено дружество, което да генерира
печалба от възнаграждения по договори за гаранция в полза на собственика му за
задължения на клиенти на този собственик, се постига заобикалянето на изискванията на чл.
19 ЗПК. Заобикаля се и ограничението на чл. 10а, ал. 2 ЗПК чрез въвеждане на допълнителни
плащания, чиято дължимост де факто е изцяло свързана с усвояването и управлението на
кредита. Предвид изложените съображения е налице заобикаляне на закона – чл. 10, ал. 2
ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Следователно посоченият ГПР в процесния договор за паричен заем не отговаря на
действително прилагания такъв, тъй като при формирането на оповестения с договора за
кредит ГПР не е отразено като разход възнаграждението за поръчител / 1016,34 лв./,
възлизащо на почти половината от стойността на отпуснатата заемна сума по договора.
В този смисъл, като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит,
кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената
сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл.
22 ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 ЗПК. Следва да се
отбележи, че договорът, сключен между потребителя и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, и
договорът, сключен между потребителя и „Файненшъл България“ ЕООД, се намират във
взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения между страните, поради което
последиците от недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо
рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на гаранция поради естеството на
правоотношенията.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че процесният договор за
предоставяне на гаранция също е недействителен, поради което платената сума за
възнаграждение за поръчител се явява платена при начална липсва на основание и като
такава – следва да бъде върната на ищеца.
По делото ответникът е навел твърдения за наличието на сключено споразумение за
уреждане на отношения по договори, по силата на който дружеството възстановило на
М.Д.П. сумата от 808,29 лв., с която сума били погасени и вземанията по процесния договор.
В тази връзка е приложено като писмено доказателство Споразумение от 10.08.2023 г.
сключено между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, „Файненшъл България“ ЕООД и М.Д.П.,
касателно договори за паричен заем с № 3761745, № 3258937 и № 4551765 и договори за
гаранция/ поръчителство с № 3761745 и № 3258937. Съдът счита, че приложеното
споразумение е неотносимо към предмета на спора по настоящото производство, доколкото
чрез него са уредени правоотношенията по други договори за заем за гаранция/
поръчителство, различни от процесните, като споразумението е подписано от лицето
М.Д.П., а не от ищцата М. П. С.. С оглед изложеното същото доказателство, като
неотносимо, не следва да бъде обсъждано и изследвано по същество.
С оглед изводите, до които съдът достигна, следва да бъде уважен предявеният иск по
чл. 55, ал. 1, пр. I ЗЗД в пълен размер.
По разноските:
С оглед изхода от настоящия спор право на разноски има единствено ищецът на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Същият е сторил разноски общо в размер на 350 лв., от които 50
лв. – държавна такса, и 300 лв. – депозит за вещо лице по ССчЕ, които следва да му се
присъдят. В производството ищецът е бил представляван безплатно от Еднолично
адвокатско дружество „Д. М.“ съгласно Договор за правна защита и съдействие, намиращ се
на л. 52 от делото. Поради което и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на Еднолично
адвокатско дружество „Д. М.“ следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лева, към което следва да се прибави ДДС в размер 80 лева, доколкото по
делото са представени доказателства за регистрация по ДДС.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40- 46,
представлявано от управителя П.Б.Д., да заплати на М. П. С., ЕГН **********, с адрес в ...,
на основание чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД сумата от 4,13 лв., представляваща платена при
начална липса на основание сума по нищожен Договор за предоставяне на поръчителство №
4109081, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
23.09.2022 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40- 46,
представлявано от управителя П.Б.Д., да заплати на М. П. С., ЕГН **********, с адрес в ...,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 350 лв. – разноски в настоящото
производството.
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40- 46,
представлявано от управителя П.Б.Д., да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д.
М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под № *********, фирмено дело № 24/2021г. по описа на
24-ти състав, СГС, сумата от 480 лв., представляваща адвокатско възнаграждение с
включено ДДС за осъществено безплатно процесуално представителство по делото на М. П.
С. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7