Решение по дело №2076/2020 на Административен съд - Пловдив

     РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

№ 1009

 

гр. Пловдив, 19 май 2021 год.

 

 

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди дванадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

при секретаря Б.К., като разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 2076 по описа за 2020 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.

2. Образувано е по жалба на Н.К.А.,  ЕГН **********,***, чрез адвокат П.К., против Ревизионен акт (РА) № Р-16001619002221-091-001/04.03.2020 г., поправен с РА за поправка на РА № П-16001620071040-003-001/23.04.2020 г., издадени от И.К.К. на длъжност началник сектор, възложил ревизията и Г.С.Г.на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП - Пловдив, потвърдени с Решение № 354/22.07.2020 г., поправено с Решение за поправка на очевидно фактическа грешка № 354/17.08.2020 г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) гр. Пловдив, в частта относно: Данък върху годишната данъчна основа (ГДО) по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 1 574,54 лв., ведно със законната лихва в размер на 612,84 лв.; Данък върху ГДО по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 1 498,84 лв., ведно със законната лихва в размер на 431,79 лв.; Вноски за ДОО за 2015 г. в размер на 2 808,62 лв., ведно със законната лихва в размер на 1 093,16 лв.; Вноски за ДОО за 2016 г. в размер на 2 634,08 лв., ведно със законната лихва в размер на 758,82 лв.; Вноски за ЗО за 2015 г. в размер на 1 378,46 лв., ведно със законната лихва в размер на 536,53 лв.; Вноски за ЗО за 2016 г. в размер на 1 292,80 лв., ведно с  със законната лихва в размер на 372,44 лв.; Вноски за ДЗПО – УПФ за 2015 г. в размер на 861,54 лв., ведно със законната лихва в размер на 335,32 лв.; Вноски за ДЗПО – УПФ за 2016 г. в размер на 808,00 лв., ведно със законната лихва в размер на 232,77 лв. (така уточнение на жалбата в първото по делото с.з. от адвокат К.).

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска неговата отмяна от съда. Допълнителни съображения са изложение в писмена защита приложена по делото. Претендират се сторените в производството разноски.

3. Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Съображения в тази насока са изложени в писмена защита, приложена по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. За допустимостта:

4. Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - гр. Пловдив, резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите:

5. Настоящата ревизия се явява повторна и е извършена във връзка с Решение № 169/22.03.2019 г. на Директора на Дирекция „ОДОП” – гр. Пловдив, отменящо РА № Р-16001618000413-091-001/10.12.2018 г. на ТД на НАП гр. Пловдив относно установените задължения за Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и за ЗОВ за данъчни периоди 2015 г. и 2016 г., а преписката на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК е върната на ТД на НАП гр. Пловдив за извършване на нова ревизия.

6. Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001619002221-020-001/05.04.2019 г., е сложено начало на повторната ревизия на жалбоподателя с обхват Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и ЗОВ (за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ за самоосигуряващи се) за данъчни периоди от 01.01.2015 г. до 31.12.2016 г., като е определен краен срок за приключването й до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта (11.04.2019 г.). Със Заповед № Р-16001619002221-023-001/14.05.2019 г. ревизията е спряна за срок от три месеца по искане на жалбоподателя и е възобновена със Заповед № Р-16001619002221-143-001/26.08.2019 г. Издадени са Заповеди за изменение на ЗВР № Р-16001619002221-020-002/22.10.2019 г. и № Р-16001619002221-020-003/20.11.2019 г., с които срокът на ревизията е удължен съответно до 23.12.2019 г.

Посочените заповеди са издадени от И.К.К., заемащ длъжност Началник сектор “Ревизии”, Дирекция “Контрол” при ТД на НАП гр. Пловдив.

7. В хода на производството, на основание чл. 117 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад /РД/ № Р-16001619002221-092-001/06.01.2020 г. Впоследствие на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК е издаден и оспореният РА.

8. Този резултат е обжалван от А., като с Решение № 354/22.07.2020 г., поправено с Решение за поправка на очевидно фактическа грешка № 354/17.08.2020 г., Директорът на Дирекция „ОДОП” гр. Пловдив при ЦУ на НАП потвърждава процесия ревизионен акт в обжалваната пред настоящата инстанция част.

9. Всички цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложените по делото упълномощителни заповеди – Заповед № РД-09-1/03.01.2017 г. и Заповед № РД-09-2433/16.12.2019 г. (л. 1165, том 4), издадени на основание чл. 11, ал. 3 във връзка с чл. 11, ал. 1 от ЗНАП от Директора на ТД на НАП гр. Пловдив.

10. Установено е от органите по приходите, че през ревизирания период А. е управител и едноличен собственик на капитала на „Перла 1" ЕООД с ЕИК по Булстат *********. Същата се е осигурявала като самоосигуряващо се лице върху минималния осигурителен доход от посоченото дружество, за всички осигурителни рискове, считано от 01.01.2013 г. Подавани са Декларации обр. 1 и обр. 6 и са внасяни осигурителни вноски. Не е правено годишно изравняване на осигурителния доход. През ревизираните години А. не е получавала възнаграждение от дружеството, вкл. и за положен личен труд. Няма разпределени дивиденти. Няма и не е имала регистрация по реда на ЗДДС като физическо лице.

А. няма сключени трудови договори и не е получавала възнаграждения по трудови правоотношения. За същата няма подадени данни за платени доходи и по извънтрудови правоотношения.

През ревизираните периоди Н.А. е получавала доходи от наем на недвижимо имущество в режим на СИО. По данни от информационния масив на НАП за 2015 г. и 2016 г. има подадени годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ.

Установено е, че Н.К.А. е семейна. Тя и съпругът й - И.С.А.с ЕГН **********, имат 2 деца - Р.И.А.с ЕГН ********** и Р.И.А. с ЕГН **********. Същите са навършили пълнолетие преди ревизирания период.

В хода на ревизията Н.А. е представила справка за внесени от нея парични средства в „Перла 1“ ЕООД, според която през 2015 г. са внесени 20500,00 лв., а през 2016 г. - 20 100,00 лв. Като ресурс за извършените вноски в дружеството ревизираното лице е посочило получени заеми, както следва: през 2015 г. - 8 000,00 лв., предоставени от А.Г.Ю.с Договор за временна финансова помощ от 10.09.2015 г.; през 2016 г. - 9 500,00 лв. предоставени отново от А.Г.Ю.с Договор за временна финансова помощ от 14.11.2016 г. и 9 800,00 лв. предоставени от Д.Ш.Р. с Договор за временна финансова помощ от 15.06.2016 г. Във връзка с предаването, съответно получаването на въпросните парични средства ревизираното лице е представило освен цитираните договори и Разписка от 10.09.2015 г. за получени 8000 лв. от А.Г.Ю.,Разписка от 14.11.2016 г. за получени 9500 лв. отново от А.Г.Ю.и Разписка от 15.06.2016 г. за получени 9800 лв. от Д.Ш.Р.. Разписките са подписани както от ревизираното лице, така и от съответния заемодател.

Установено е, че в подадената от Н.А. ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2016 г., не е декларирана информация за получени и предоставени заеми в приложение № 11, а съгласно чл. 50, т. 5 от ЗДДФЛ, лицата трябва да декларират непогасената част от получени заеми през годината, ако размерът им общо надхвърля сумата от 10 000,00 лв.

Констатирано е също така, че Н.К.А. е предоставила процесните три договора за предоставяне на парични средства в края на първото ревизионно производство. Същите не са представени в хода на извършената през 2017 г. проверка за установяване на факти и обстоятелства, присъединена по реда на ДОПК към ревизионната преписка. В хода на втората ревизия са представени и горецитираните разписки. Прието е, че фактът, че въпросните документи (договори и разписки) не са били предоставени през 2017 г., а две години по-късно при следващите контролни производства, е косвено доказателства, че са съставени за целите на ревизията.

Във връзка с произхода на средствата, А. е дала и писмени обяснения, че паричните средства, с които е разполагала през проверявания период, са спестени от нея от дарения от двете сватби на нейния син и от рождените дни на нейните внучки. Посочени са следните суми: през 2000 г. от първата сватба на сина си има дарени в размер на 110000 лв.; през 2002 г. от втората сватба на сина си има дарени 65000 лв.; през 2004 г. от първия рожден ден на голямата й внучка има дарени 30000 лв.; през 2008 г. от първия рожден ден на малката й внучка има дарени 20000 лв.

Във връзка с тези твърдения в хода на ревизията, а и в хода съдебното производството не са ангажирани доказателства, първо, че въпросните суми са били дарени на ревизираното лице и второ, че са били налични към началото на ревизирания период.

Впрочем, ревизираното лице не е посочило конкретно с какви парични суми е разполагало в брой към началото на ревизирания период - 01.01.2015 г.

11. Извършена е насрещна проверка на Д.Ш.Р., документирана с Протокол за извършена насрещна проверка № П-16001619150962-141-001/20.11.2019 г. (л. 490).

11.1. Във връзка с проверката е изготвено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) връчено лично на лицето, което се е явило в сградата на ТД на НАП Пловдив на ул. „Чернишевски" № 3.

Представено е „Обяснение“ с вх. № 94-00-5668/04.10.2019 г. по описа на ТД на НАП Пловдив (л. 506), в което Р.декларира, че е предоставил паричен заем на Н.А. през 2016 г., че към момента няма върнати суми и че не е декларирал предоставения заем в ГДД. В потвърждение на така декларираното, с цитираното „обяснение“ са представени следните документи /заверени копия/:

- Договор за временна финансова помощ от 15.06.2016 г. за сума в размер на 9800 лв.;

- Разписка от 15.06.2016 г. за предоставяне на договорената сума в размер на 9800 лв. на Н.А.;

- Договор от 27.05.2016 г. за получен потребителски паричен кредит от БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД в размер на 20000 лв. със срок на погасяване - 60 месеца и месечна вноска в размер на 489,19 лв., придружен с погасителен план.

11.2. Допълнително с вх. № 94-00-5668#2/11.10.2019 г. е представено Удостоверение, издадено от „Алекс Трейд 2010“ ЕООД, в уверение на това, че за периода м. 09/2018 г. – м. 08/2019 г., Р.е получил брутен доход в размер на 7879,37 лв. Въпросното удостоверение касае период след датата на предоставяне на временната финансова помощ на Н.А..

11.3. На Д.Р. са връчени още следните ИПДПОЗЛ (л. 520 и сл.):

- ИПДПОЗЛ № П-16001619150962-040-002/15.10.2019 г., с което е изискано банково извлечение от сметката, в която е постъпила сумата по заема, от което да е видно как лицето се е разпоредило със същата. Представен е „Опис“ с вх. № 94-00-6431/16.10.2019 г. ведно с банково извлечение (заверено копие за прилагане към преписката и оригинал за сравнение). От представеното извлечение е установено, че на 30.05.2016 г. по сметката на Д.Р. е постъпила сума в размер на 19300 лв. съгласно договор PLUS-13340546, изтеглена в брой на същата дата (30.05.2016 г.);

- ИПДПОЗЛ № П-16001619150962-040-003/06.11.2019 г., с което е изискано от Р.да посочи с каква цел е кандидатствало за получаване на банков кредит и каква е логиката да вземе банков кредит с 10,84% лихва, за да предостави половината сума в заем на трето лице със 7% лихва. Представено е „Обяснение“ с вх. № 94-00-5668/19.11.2019 г., с което лицето декларира, следното: „… причината да взема кредит от БНБ Париба беше намерението ми да направя ремонт на жилището си, който обаче не успях да осъществя. Затова реших да помогна с парите на Н.А.. Първоначално не исках и лихва, тъй като ми е близка, но тя самата ми предложи 7 % лихва и аз приех.".

11.4. Извършени са проверки в регистрите на НАП, при които са установени следните данни за проверяваното лице:

- Д.Р. работи по трудов договор в „Алекс трейд 2010“ ЕООД, сключен на 01.11.2011 г.;

- Лицето е декларирало през 1998 г. придобит имот - земя и сграда. Други имоти няма декларирани. Няма декларирани МПС, вкл. и по данни от КАТ;

- При проверка в дневниците за продажби на регистрираните по ЗДДС лица е установено, че има подадени данни за продажби към Д.Р. основно за телефонни услуги. Не са установени продажби към същия на големи стойности;

- Д.Р. няма публични задължения.

12. Извършена е насрещна проверка на А.Г.Ю.,документирана с Протокол за извършена насрещна № П-16001619150959-141-001 /11.10.2019 г. (л. 455). Във връзка с проверката е изготвено ИПДПОЗЛ № П-16001619150959-040-001/12.09.2019 г., с което са изискани доказателства и писмени обяснения относно предоставените заеми на Н.А. през 2015 и 2016 г. Същото е изпратено на адреса за кореспонденция на лицето с обратна разписка. Получен е имейл от адрес: ***, с който А.Ю. заявява, че желае да получи ИПДПОЗЛ на посочения електронен адрес, тъй като живее в Белгия. Прилага като прикачени файлове сканиран документ за самоличност - "Е карта" № В3463769, валиденd от 16.11.2018 г. до 16.11.2023 г., идентификационен № 93.02.10-629.68., издадена в Destelbergen на А.Г.Ю.,роден в България на 10.02.1993 г. Искането е връчено на 25.09.2019 г. по електронен път на посочения електронен адрес.

На 09.10.2019 г. е получен отговор по електронен път от посочения имейл адрес. Представени са като прикачени файлове сканирани копия на следните документи:

- Писмени обяснения;

- Годишни данъчни декларации за 2015 г. и за 2016 г. за декларирани доходи в Белгия с превод от нидерландски на български език от заклет преводач;

- Договори за временна финансова помощ от 10.09.2015 г. в размер на 8000 лв. и от 14.11.2016 г. в размер на 9500 лв., сключени в гр. Пловдив;

- Разписки за предоставени суми от 10.09.2015 г. - за сума в размер на 8000 лв. и от 14.11.2016 г. - за сума в размер на 9500 лв.

С представените писмени обяснения лицето декларира, че е предоставило парични заеми на Н.А.. Към момента няма върнати суми. Не е декларирал предоставения заем в ГДД. Декларира, че доходите му са от трудови правоотношения в Белгия, за което са приложени годишни декларации за 2015 и 2016 г., придружени с превод.

От представените данъчни декларации е установено, че А.Г.Ю.е получил нетни доходи в размер на 10203,62 евро през 2015 г. и 14316,85 евро през 2016 г.

13. При проверка в досието на съпруга на Н.А. – И.А. е констатирано, че на същия има извършена ревизия за 2012 г. - 2016 г., приключила с РА № Р-16001618002997-091001 от 17.12.2018 г., като от приложените към него доказателства е установено, че И.А. е представил идентични договори за заем – със същите заемодатели (А.Ю. и Д.А.), същите суми и на същите дати. В тази връзка от А.Ю. и Д.Р. са представили идентични документи с представените при насрещните проверки извършени в хода на настоящото ревизионно производство - данъчни декларации с превод от А.Ю. и договор за банков кредит от Д.А..

14. При тези данни органите по приходите са приели следното от правна страна:

„Представените Договори за паричен заем представляват частен документ по смисъла на чл. 180 от ГПК, удостоверяващ единствено авторството на изявлението. Тези документи разполагат с формална доказателствена сила, след като са подписани от страните, но те нямат достоверна дата по смисъла на чл. 181 от ГПК - няма нотариална заверка, която да доказва достоверно, че на посочените в тях дати сделките са извършени. От тези документи Н.К.А. черпи изгодни за себе си правни последици, с оглед на което и достоверността на същия следва да бъде преценена във връзка с останалите събрани в ревизионното производство доказателства. В тази връзка не може по категоричен и непротиворечив начин да се кредитира твърдението на ревизираното лице за получени суми на посочената от него дата. Касае се за предаване на парични средства, за което на първо място следва да се установи факта на предаване на парите, както и фактическото наличие на тези средства в лицето, което ги предава. Нито един от тези факти не е установен по безспорен начин. От ревизираното лице, както и от кредиторите не са представени документи с достоверни дати за предаване на сумите, посочени в договорите. Представените документи - Договор за паричен заем, сам по себе си не е доказателство, че сумата, посочена в него е получена от Н.К.А. . Не са представени документи с достоверна дата за реалното предаване на паричните средства. Изложените обстоятелства, разгледани в тяхната съвкупност, водят до извода, че договорите за паричен заем и представените разписки за предаване на парите са създадени единствено и само с цел доказване на средствата за извършените разходи от ревизираното лице.

Вследствие на горното не се признава предоставянето на парични суми от А.Г.и Д.Ш.Р. през 2015 г. и 2016 г. и същите не участват при изготвянето на паричния поток на Н.А..“

15. При извършената съпоставка на приходите и разходите на А. през ревизираните отчетни периоди е установено превишение на разходите над приходите в размер на 22270,77 лв. за 2015 г. и в размер на 21200 лв. за 2016 г. При съпоставката по години са взети предвид доходите от наем, внесените от А. парични средства в „Перла 1“ ЕООД, разходите за издръжка за живот декларирани от нея, платени суми за данъци, „комунални разходи по фактури от доставчици“ (681,31 лв. за 2015 г.).

16. Всичко това е дало основание на ревизиращите органи да приемат, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, а именно по  т. 2 и т. 7 – “налице са данни за укрити приходи или доходи“ и „декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период“, което от своя страна дава основание на органа по приходите да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 от същия член на ДОПК, основа.

Лицето е уведомено по реда на чл. 124, ал. 1 от  ДОПК,  с Уведомление изх. № 94-00-6964/06.11.2019 г. по описа на ТД на НАП гр. Пловдив. От страна на А. са представени декларации по чл. 124, ал. 3 ДОПК.

След анализа на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК е прието, че данъчните основи по години за облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за А. следва да бъдат:

- за 2015 г.  – 15745,43 лв.

- за 2016 г. – 14988,40 лв.

Тези данъчни основи са получени като от установените недекларирани доходи (в размер на 22270,77 лв. за 2015 г. и в размер на 21200 лв. за 2016 г.) се приспаднати вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка по реда на КСО и на ЗЗО.

Върху така определените данъчни основи е изчислен и размерът на дължимия данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за всяка година поотделно.

17. Относно установените задължения по КСО и ЗЗО.

С подадена декларация по чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/, ревизираното лице е декларирало начало на дейност като едноличен собственик на капитала „Перла 1“ ЕООД и осигуряване за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт, считано от 02.08.2006 г. Видът на осигуряване е променен на осигуряване за всички осигурени социални рискове, считано от 01.01.2013 г. От задълженото лице е подадена информация с декларация обр. 1 (чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-8/2005г. на МФ) за дните в осигуряване, осигурителния доход и размера на осигурителните вноски за самоосигуряващото се лице, а с декларация обр. 6 (чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредба Н-8/2005 г. на МФ) е деклариран размерът на дължимите вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и за здравно осигуряване за всяка една от ревизираните години. В хода на ревизионното производство е установено, че Н.К.А. в качеството й на самоосигуряващо се лице не е внесла в срок  авансово дължимите ЗОВ върху минималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната година (с изключение на вноските за  м.01.2015 г.), поради което за невнесените в законоустановения срок задължения (чл. 7, ал. 4 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО) са начислени дължимите лихви на основание чл. 113 от КСО и чл. 107 от ЗЗО, във връзка с чл. 175 от ДОПК.

В резултата на констатациите в предходното изложение, органите по приходите са направили извод, че процесните приходи са резултат от извършваната от А. трудова дейност през ревизирания период. Прието е, че същата, на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, във връзка с чл. 124а от ДОПК подлежи на задължително социално и здравно осигуряване в качеството й на самоосигуряващо се лице, което е обосновало определянето на задължения за ЗОВ, върху определените по реда на чл. 122 – 124, във връзка с чл.124а от ДОПК приходи. Върху установения с ревизията нов размер на осигурителния доход (определен на база декларирани и укрити приходи), са определени размерите на дължимите от ревизираното лице авансови и окончателни вноски (за фонд „Пенсии“, за ДЗПО – УПФ и за здравно осигуряване в качеството й на самоосигуряващо се лице), на основание чл. 6, ал. 7 (за 2015 г.), съответно ал. 8 (за 2016 г.) от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО в редакциите им приложими към всяка от ревизираните години, във връзка с чл. 124а от ДОПК, за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2016 г. и прилежащите лихви, на основание чл. 113 от КСО и чл.107 от ЗЗО във връзка с чл. 175, ал. 1 от ДОПК.

Размерът на осигурителните вноски е определен съгласно чл. 6, ал. 1, т. 2 (за фонд „Пенсии“ – 12,8% и за фонд "Общо заболяване и майчинство" 3,5 %, общо 16,3 %.) и чл. 157, ал. 1, т. 1, б. „в“ (за ДЗПО – УПФ 5%) от КСО. На основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО и при съобразяване размера на здравноосигурителната вноска посочена в чл. 2 от Закона за бюджета на НЗОК – 8 %, е определена вноската за довнасяне в приход на НЗОК.

18. В хода на съдебното производство бе изслушана съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), приета без заявени резерви от страните. Вещото лице е дало следното заключение:

18.1. Налични са грешки при сумиране на лихвите върху дължимите вноски за ЗОВ и ДЗПО. Допуснатите грешки са отстранени в РА за поправка на ревизионен акт № П-16001620071040-003-001/23.04.2020 г.

Допуснато е повторно вменяване на задължение за данък върху наема което задължение вече е декларирано от жалбоподателката. Повторно са вменени и задължения за ЗОВ, декларирани като такива от дружеството чрез което жалбоподателката се осигурява.

Това повторно вменяване на задължения е коригирано с  Решение №354/17.08.2020 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №354/22.07.2020 г.

18.2. Ако се приеме приложения от НАП размер на доходи и разходи, то размера на началното салдо към 01.01.2015 г. е верен. Доколкото разходите през 2012 г., 2013 г. и 2014 г. превишават приходите, то няма как началното салдо към 01.01.2015 г. да е число, различно от 0,00 лв.

Ако се вземат предвид декларираните от жалбоподателката налични средства към 01.01.2012 г., то началното салдо към 01.01.2015 г. не е вярно.

Според НА № 30, том ІV, рег. № 4483, дело № 594 от 21.11.2012 г. /л. 225/, продажната цена на имота е 9000 лв., а не 9800 лв. Съсобствениците, които продават имота са 3-ма човека.

В процесния РД № Р-16001619002221-092-001/06.01.2020 г., в таблицата за паричния поток за 2012 г ./л. 94 гръб/, е посочен приход на жалбоподателката от продажба на недвижим имот в размер на 3000 лв.

В процесния РД № Р-16001619002221-092-001/06.01.2020 г., в таблицата за паричния поток за 2013 г. /л. 94 гръб/, е посочен приход на жалбоподателката от продажба на недвижим имот по НА № 33, том І, рег. № 249, дело № 22 от 07.02.2013 г ./л. 227/  в размер на 4900 лв.

Очевидно органите по приходите, при изготвяне на паричния поток за 2012 г. и 2013 г. са взели предвид получените от жалбоподателката суми от продажби на недвижими имоти.

18.3. В съответствие с поставената задача (а именно - на база отговора на предходния въпрос и ако съдът признае за реално получени от жалбоподателката предоставени й назаем по приложените към ревизионната преписка договори за заем и разписки суми от А.Г.Ю.и Д.Ш.Р. през 2015 г. и 2016 г., съответно в размер на 8000 лв. за 2015 г. и на 19300 лв. за 2016 г., какъв би бил резултатът при определяне на данъчната основа по чл. 17 от ЗДДФЛ по използваната органите по приходите методика, при съпоставката на приходите и разходите на РЛ през всяка от двете ревизирани години?), вещото лице е причислило паричните потоци, както следва:

2015 г.

Видове приходи		Парични ср-ва в началото	Доходи	Видове разходи	Разходи	Парични ср-ва в края
Начално салдо в брой		0,00		Крайно салдо в брой
Налични суми в банкови сметки		0,00		Налични суми в банкови сметки
Доходи от наем			3600,00	Издръжка живот	4600,00
Заем А.Г.Ю.			8000,00	Комунални разходи	681,31
				Внесени суми в ЕООД	20500,00
				Разходи за осигуровки	89,46
Всичко доходи/приходи			11600,00	Всичко разходи	25870,77
Превишение на разходи		-14270,77

Разходите превишават доходите.

През 2015 г. за Н.А. е установен недостиг на парични средства в размер на 14270,77 лв.

През 2015 г. лицето е начислило вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО като самоосигуряващо се лице в размер на 1476,72 лв., върху доход от 5040 лв. Допълнително определени ЗОВ върху 9230,77 лв. /14270,77 - 5040,00/, в размер на 2704,62 лв.

На база така установеното са определен следните задължения за 2015 г. по ЗДДФЛ:

Показатели	Определена
Облагаема основа	14270,77
Вноски за ЗОВ	4181,34
Данъчна основа	10089,43
Данък-10%	1008,94
Внесен данък	0,00
Данък довнасяне	1008,94
Лихви 04.05.16 г.-04.03.20 г.	392,69

За изчисляване на лихвите е използван калкулатора на НАП.

2016 г.

Видове приходи	Парични ср-ва в началото	Доходи	Видове разходи	Разходи	Парични ср-ва в края
Начално салдо в брой	0,00		Крайно салдо в брой
Налични суми в банкови сметки	0,00		Налични суми в банкови сметки
Доходи от наем		3600,00	Издръжка живот	4700,00
Заеми от А.Ю. и Д.Р. (уточнение в с.з.)		19300,00	Внесени суми в ЕООД	20100,00
Всичко доходи/приходи		22900,00	Всичко разходи	24800,00
Превишение на разходи	-1900,00

Разходите превишават доходите.

През 2016 г. за Н.А. е установен недостиг на парични средства в размер на 1900,00 лв.

През 2016 г. лицето е начислило вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО като самоосигуряващо се лице в размер на 1476,72 лв., върху доход от 5040 лв. Допълнителни задължения за ЗОВ не са определени, с оглед по-ниския размер на установения доход /1900 лв./ спрямо дохода, върху който са начислени ЗОВ /5040лв./.

На база така установеното са определен следните задължения за 2016 г. по ЗДДФЛ:

Показатели	Определена
Облагаема основа	1900,00
Вноски за ЗОВ	1476,72
Данъчна основа	423,28
Данък-10%	42,33
Внесен данък	0,00
Данък довнасяне	42,33
Лихви 03.05.17 г.-04.03.20 г.	12,19

 

18.4. С оглед отговорите на предходните въпроси, вещото лице е изчислило следните задължения за ЗОВ:

За 2015 г.:

През 2015 г. за Н.А. е установен недостиг на парични средства в размер на 14270,77 лв.

През 2015 г. лицето е начислило вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО като самоосигуряващо се лице в размер на 1476,72 лв., върху доход от 5040 лв. Допълнително определени ЗОВ върху 9230,77 лв. /14270,77 - 5040,00/, в размер на 2704,62 лв., в т.ч.:

Вид з-е	ДОО	ЗО	ДЗПО
2015 г.
Главница	1504,62	738,46	461,54
Лихви	585,62	287,42	179,64

Лихвите са изчислени за периода 04.05.2016 г. - 04.03.2020 г. За изчисляване на лихвите е използван калкулатора на НАП.

За 2016 г.:

През 2016 г. за Н.А. е установен недостиг на парични средства в размер на 1900,00 лв.

През 2016 г. лицето е начислило вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО като самоосигуряващо се лице в размер на 1476,72 лв., върху доход от 5040 лв. Допълнителни задължения за ЗОВ не се дължат, предвид по-ниския размер на установения доход /1900 лв./ спрямо дохода, върху който са начислени ЗОВ /5040 лв./.

18.5. Определеното от органите по приходите начално салдо към 01.01.2015 г. не може да претърпи промяна, тъй като доходите от продажба на недвижими имоти са взети предвид от органите по приходите чрез включването им в приходната част на паричния поток за 2012 г. и 2013 г., поради което няма как повторно да бъдат включени като приход. Ето защо, началното салдо остава в размер на 0,00 лв.

2015 г.

Видове приходи	Парични ср-ва в началото	Доходи	Видове разходи	Разходи	Парични ср-ва в края
Начално салдо в брой	0,00		Крайно салдо в брой
Налични суми в банкови сметки	0,00		Налични суми в банкови сметки
Доходи от наем		3600,00	Издръжка живот	4600,00
			Комунални разходи	681,31
			Внесени суми в ЕООД	20500,00
			Разходи за осигуровки	89,46
Всичко доходи/приходи		3600,00	Всичко разходи	25870,77
Превишение на разходи	-22270,77

Разходите превишават доходите.

През 2015 г. за Н.А. е установен недостиг на парични средства в размер на 22270,77 лв.

През 2015 г. лицето е начислило вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО като самоосигуряващо се лице в размер на 1476,72 лв., върху доход от 5040 лв. Допълнително определени ЗОВ върху 17230,77 лв. /22270,77 - 5040,00/, в размер на 5048,62 лв.

На база така установеното са определен следните задължения за 2015 г. по ЗДДФЛ:

 

Показатели	Определена
Облагаема основа	22270,77
Вноски за ЗОВ	6525,34
Данъчна основа	15745,43
Данък-10%	1574,54
Внесен данък	0,00
Данък довнасяне	1574,54
Лихви 04.05.16 г.-04.03.20 г.	612,83

За изчисляване на лихвите е използван калкулатора на НАП.

Допълнително определени ЗОВ върху 17230,77 лв. /22270,77 - 5040,00/, в размер на 5048,62 лв., в т.ч.:

Вид з-е	ДОО	ЗО	ДЗПО
2015 г.
Главница	2808,62	1378,46	861,54
Лихви	1093,16	536,52	335,32

Лихвите са изчислени за периода 04.05.2016 г. - 04.03.2020 г. За изчисляване на лихвите е използван калкулатора на НАП.

2016 г.

Видове приходи	Парични ср-ва в началото	Доходи	Видове разходи	Разходи	Парични ср-ва в края
Начално салдо в брой	0,00		Крайно салдо в брой
Налични суми в банкови сметки	0,00		Налични суми в банкови сметки
Доходи от наем		3600,00	Издръжка живот	4700,00
			Внесени суми в ЕООД	20100,00
Всичко доходи/приходи		3600,00	Всичко разходи	24800,00
Превишение на разходи	-21200,00

Разходите превишават доходите.

През 2016 г. за Н.А. е установен недостиг на парични средства в размер на 1900,00 лв.

През 2016 г. лицето е начислило вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО като самоосигуряващо се лице в размер на 1476,72 лв., върху доход от 5040 лв. Допълнително определени ЗОВ върху 16160,00 лв. /21200,00 - 5040,00/, в размер на 4734,88 лв.

На база така установеното са определени следните задължения за 2016 г. по ЗДДФЛ:

Показатели	Определена
Облагаема основа	21200,00
Вноски за ЗОВ	6211,60
Данъчна основа	14988,40
Данък-10%	1498,84
Внесен данък	0,00
Данък довнасяне	1498,40
Лихви 03.05.17 г.-04.03.20 г.	431,66

Допълнително определени ЗОВ върху 16160,00 лв. /21200,00 - 5040,00/, в размер на 4734,88 лв., в т.ч.:

Вид з-е	ДОО	ЗО	ДЗПО
2016 г.
Главница	2634,08	1292,80	808,00
Лихви	758,82	372,43	232,77

Лихвите са изчислени за периода 03.05.2017 г. - 04.03.2020 г. За изчисляване на лихвите е използван калкулатора на НАП.

ІV. За правото :

19. В конкретния казус, съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налага да се приеме, че констатациите на органите на проходна администрация в по-голямата си част не са основани на конкретно установени факти и обстоятелства, а направените въз основа на тях правни изводи, не са съответни на материалния закон. Действително, следва да се констатира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен орган. Властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма. Това обаче, не е в състояние да санира неточните фактически констатации и направените въз основа на тях неправилни изводи относно приложението на материалния закон. В следващото изложение, ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.

20. С оглед разрешаването на текущия административноправен спор, необходимо тук на първо място е да се посочи следното:

Според чл. 110, ал. 2 от ДОПК – „Ревизията е съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски.“. Принципът на „Законност“, установен в чл. 2, ал. 1 от ДОПК изисква при осъществяване на това производство, органите по приходите да действат в рамките на правомощията си, установени от закона, като прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица. На следващо място, принципът за „Обективност“, възведен в чл. 3 от ДОПК, безусловно налага задължението органите по приходите, в производствата по ДОПК, да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица, като административните актове по същия този кодекс, следва да се основават на действителните факти от значение за случая, а истината за фактите да се установява по реда и със средствата, предвидени в кодекса. Най-сетне, принципът на служебното начало, възведен в чл. 5 от ДОПК, според който – „Органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни служебно, когато няма искане от заинтересованите лица, да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания, включително за прилагането на определените в закона облекчения“, без съмнение възлага доказателствената тежест в административното ревизионно производство на органите по приходите. Те са органи на изпълнителната власт, които са снабдени с всички необходими правомощия, упражняването на които позволява събирането на необходимата пълнота от данни /доказателства/ за установяването на законосъобразното, респективно на незаконосъобразното възникване, развитие и осъществяване на данъчните правоотношения. С такива правомощия отделният данъчен субект не разполага. Напротив, той е длъжен да изпълнява властническите волеизявления на данъчните органи и да представя поисканите му документи и писмени обяснения. Когато крайният резултат от административното ревизионно производство е неблагоприятен за данъчния субект, поражда се правото той да бъде обжалван пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган. При положение, че резултатът е отново неблагоприятен, за данъчния субект е налице вече право на съдебно обжалване. От гледна точка на съдебния административен процес, упражняването на това право е равнозначно на предявено пред съда искане да бъде разгледан и разрешен конкретен административен спор. В спорното съдебно производство, двете страни – данъчният субект и административният орган са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Как се разпределя доказателствената тежест при това положение между данъчния субект – жалбоподател и административния орган – ответник по жалбата? Отговорът на въпроса не буди никакво съмнение. Решаващо е обстоятелството – каква правна последица страната претендира като настъпила. Относно факта, обуславящ тази последица, страната носи доказателствената тежест. Във връзка с тук обсъждания въпрос е необходимо да се направи още следното уточнение:

Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Това разбиране произтича от законно установеното задължение за съда да реши делото по същество, като отмени изцяло или частично ревизионния акт, като го измени в обжалваната част или отхвърли жалбата – чл. 160, ал. 1 от ДОПК, независимо от тава, дали в съдебното производство страните са ангажирали някакви доказателства или не. Изпълнението на това задължение от страна на съда, означава при недоказване, да се приеме, че недоказаното не е осъществено. А щом юридическият факт не е осъществен, не могат да настъпят последиците, които съответната материалноправна норма свързва с неговото проявление.

21. На следващо място, без съмнение в случая следва да се съобрази и правилото възведено в чл. 124, ал. 2 от ДОПК, съобразно което в производството по обжалване на ревизионен акт издаден в хода на извършена ревизия по реда на чл. 122 от същия кодекс, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено от събраните доказателства. Въпросното правило ясно и точно указва, кому лежи доказателствената тежест относно релевантните факти, при спор относно законосъобразността на ревизионен акт издаден в производство реда на чл. 122 от ДОПК, като придава отнапред материална доказателствена сила на съдържащите се в същия констатации.

Как изложеното до тук се съотнася с конкретиката на настоящия казус?

22. Основният спор, по отношение на който се концентрират противоположните становища на страните се свежда до реалното предоставяне на процесните парични заеми на Н.К.А. от А.Г.Ю. и от Д.Ш.Р..

23. В хода на административната процедура, ревизиращите органи са отказали да зачетат получени заеми от А., както следва: през 2015 г. - 8 000,00 лв., предоставени от А.Г.Ю. с Договор за временна финансова помощ от 10.09.2015 г.; през 2016 г. - 9 500,00 лв. предоставени отново от А.Г.Ю. с Договор за временна финансова помощ от 14.11.2016 г. и 9 800,00 лв. предоставени от Д.Ш.Р. с Договор за временна финансова помощ от 15.06.2016 г.

Във връзка с установяване реалността на посочените заеми в хода на ревизията са присъедини писмени доказателства от досието на ревизираното лице и са извършени насрещни проверки на посочените лица, при които, както вече бе казано, е установено следното:

23.1. В хода на проверката, Д.Р. се е явил лично в сградата на ТД на НАП Пловдив на ул. „Чернишевски" № 3 и е представил процесния Договор за временна финансова помощ от 15.06.2016 г. за сума в размер на 9800 лв. при годишен лихвен процент 7%, Разписка от 15.06.2016 г. за предоставяне на договорената сума в размер на 9800 лв. на Н.А. и Договор от 27.05.2016 г. за получен потребителски паричен кредит от БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД в размер на 20000 лв. със срок на погасяване - 60 месеца, при годишен процент на разходите 10,84 % и месечна вноска в размер на 489,19 лв., придружен с погасителен план, във връзка с произхода на предоставените парични средства. Представени са и писмени обяснения, в които Р.потвърждава предоставянето на спорната парична сума и сочи, че първоначално е изтеглил кредита за ремонт на жилището си, който обаче не успял да осъществи и затова решил да помогне с парите на Н.А. като първоначално не искал и лихва, тъй като му е близка, но тя самата му предложи 7 % лихва и той приел. Установено е още в хода на проверката, че на 30.05.2016 г. по сметката на Д.Р. е постъпила сума в размер на 19300 лв. съгласно договор PLUS-13340546, изтеглена в брой на същата дата (30.05.2016 г.);

23.2.  В хода на проверката извършена по отношение на А.Ю., същият е представи процесните Договори за временна финансова помощ от 10.09.2015 г. за сумата в размер на 8000 лв. и от 14.11.2016 г. за сумата в размер на 9500 лв., сключени в гр. Пловдив, ведно с разписки за предаването на посочените суми на А. от същите дати, както и Годишни данъчни декларации за 2015 г. и за 2016 г. за декларирани доходи в Белгия (с превод от нидерландски на български език от заклет преводач), които са констатирани от органите по приходите в размер на 10203,62 евро през 2015 г. и 14316,85 евро през 2016 г. А.Ю. също е представил писмени обяснения, с които потвърждава че е предоставил процесните парични заеми на Н.А., заявява, че към момента няма върнати суми, както и че не е декларирал предоставения заем в ГДД. Декларира, че доходите му са от трудови правоотношения в Белгия, за което са приложени цитираните годишни декларации за 2015 г. и 2016 г.

23.3. За да откажат да признаят процесните заеми ревизиращите органи са приели следното от фактическа и правна страна:

- В подадената ГДД по чл. 50, ал. 1, т. 5  от ЗДДФЛ за 2016 г., Н.А. не е декларирала информация за получени и предоставени заеми в приложение № 11, съгласно чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ;

- Заемодателите също не са декларирали предоставените заеми по реда на чл. 50, ал. 1, т. 5  от ЗДДФЛ;

- Н.А. е представила процесните три договора за заем в края на първото ревизионно производство, но не и през 2017 г. в хода на извършената й проверка за установяване на факти и обстоятелства, а горецитираните разписки са представени в хода на втората ревизия;

- На съпруга на Н.А. – И.А. е извършена ревизия за 2012 г. - 2016 г., приключила с РА № Р-16001618002997-091001 от 17.12.2018 г., в хода на която И.А. е представил идентични договори за заем – със същите заемодатели (А.Ю. и Д.А.), същите суми и на същите дати. В тази връзка от А.Ю. и Д.Р. са представили идентични документи с представените при насрещните проверки извършени в хода на настоящото ревизионно производство - данъчни декларации с превод от А.Ю. и договор за банков кредит от Д.А.;

- По отношение и на трита договора е посочено, че „Представените Договори за паричен заем представляват частен документ по смисъла на чл. 180 от ГПК, удостоверяващ единствено авторството на изявлението. Тези документи разполагат с формална доказателствена сила, след като са подписани от страните, но те нямат достоверна дата по смисъла на чл. 181 от ГПК - няма нотариална заверка, която да доказва достоверно, че на посочените в тях дати сделките са извършени…”.

24. Тук на първо място е необходимо да се направи точно и ясно разграничение между гражданскоправните, равнопоставените отношения между страните в облигационната връзка и установяване на съдържанието на същата и публичноправните отношения свързани с установяването на приходите и доходите на един данъчен субект и съответно облагането му с данък върху добития общ доход през съответния отчетен период.

Договорът за заем, разглеждан като частен писмен документ не притежава материална доказателствена сила. Доказателствената сила на този писмен документ е формална. Той е доказателство за това, че волеизявленията на лицата, които са го съставили и подписали са били такива, каквито са отразени в писмения документ. Повече от ясно е, че като волеизявления за сключване на заемен договор, писменият документ, в който те са обективирани, не би могъл да има каквато и да е материална доказателствена сила. Очевидно е, че съжденията на органите на приходната администрация са опосредени от обстоятелството, че договорът за заем е реален договор (макар никъде това да не е изрично упоменато), т.е., за да се приеме, че въпросният договор е сключен и е породил действие е необходимо не само писменото обективиране на волеизявленията на страните по него, но и реалното предаване на заместимата вещ /в случая пари/ от заемодателя, на заемателя. Едва тогава е налице възникнало облигаторно правоотношение, което поражда едностранно за заемателя, задължението да върне заетата сума пари или заместима вещ от същия вид, количество и качество. Именно поради тези съображения, усилията на ревизиращите органи са били насочени именно към обосноваване на извод, че паричните суми не са предадени на жалбоподателя.

Този извод обаче е обоснован чрез пълно игнориране на събраните в хода ревизията писмени доказателства и писмени обяснения от заемодателите, като единственият аргумента на ревизиращите е бил липсата на достоверна дата по смисъла на чл. 181 от ГПК на представените договори и разписки.

25. Едва в решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив за пръв път са обсъдени представените от заемодателите доказателства за произхода на предоставените в заем средствата на А., като в тази насока е прието следното:

25.1. „Сравнявайки разходите, необходими за издръжка на живот в Белгия, повече от очевидно е, че А.Ю. не би имал възможността да им предостави въпросната сума. Посочените доходи, реализирани от А.Ю. са в размери, които биха покрили едва разходите му за издръжка на живот в Белгия и не биха могли да му останат средства да предоставя на Н.А. и съпруга й, в общ размер равен на 2/3 от доходите му. Освен това няма доказателства за внасяне на сумите от Белгия в Република България, няма доказателства и за обмен на валута. Разгледани в своята съвкупност тези факти потвърждават извода на ревизиращия екип по отношение на действителността и реалността на въпросните твърдения“.  Този извод на ответния административен орган обаче, е напълно необоснован, доколкото е направен при пълна липса на данни относно разходите, необходими за издръжка на живот в Белгия (с които се твърди да е направено сравнение). Освен това, Директорът на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, а и ревизиращите органи изцяло са игнорирали обстоятелството, че А.Ю. е семеен (така извършена справка в „НАП – база население ЕСГРАОН, от ревизиращите органи – лист 463), съответно доходите на съпругата му изобщо не са изследвани. При това положение, няма как да се обоснове извод в желаната от администрацията насока, а именно че реализираните от А.Ю. доходи в Белгия са в размери, които едва биха покрили разходите му за издръжка на живот там.

Административният акт не могат да почиват на предположение, а в случая ответният административен орган е основал своите изводи единствено на предположения.

Наред с горното, Директорът на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив е констатирал, че няма доказателства за внасяне на сумите от А.Ю. от Белгия в Република България, както и за обмен на валута. Какви конкретно доказателства е следвало да представи Ю. за внасянето на сумите в Република България от Белгия, както и за обмена на валутата, при положение, че такива доказателства не са изисквани от него, видно от връченото му ИПДПОЗЛ (л. 460 по делото), не е посочено в решението. Независимо от това следва да се констатира, че съгласно чл. 11б, ал. 1 от Валутния закон, пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута през границата на страната за или от държава - членка на Европейския съюз, се декларира при поискване от страна на митническите органи. Тази разпоредба изключва необходимостта от представянето на доказателства от А.Ю., за пренасянето през границата на Република България на сумите предоставени от него в заема на жалбоподателката и съпругът й, тъй като същите не надвишават 10000 евро. Впрочем по делото липсват данни в хода на ревизията въобще да е поставен въпросът дали предоставените в заем парични средства са били пренесени в брой от Белгия до България, или А.Ю. ги е изтеглил от банковата си сметка при пристигането си в България. Още по-малко този въпрос е изследван от органите по приходите. Така че внасянето на съмнения по отношение на конкретни обстоятелства, какъвто е конкретния случай, без ангажираното на каквито и да било доказателства е най-малко неприемливо.

25.2. По отношение на предоставения от Д.А. заем е прието от решаващия орган, че „от предоставените документи излиза, че е сключил договор за банков кредит и целия размер на кредита е предоставил на Н.А. и съпруга й. При положение, че липсва, какъвто и да е материален интерес и не е налице каквото и да било действие, предприето от страна на заемодателя с оглед запазване на интересите му е видно, че въпросните заеми не обективират действително установени отношения, а са с цел да послужат в хода на ревизионното производство, в полза на жалбоподателката“.

Същественото в случая е дали паричните средства са предадени от заемодателя на заемополучателя, като липсата на икономическа логика не може да бъде основание за отказа процесният заем да бъде признат като реално получен от А.. Това е само външната страна на отношенията между нея и Д.Р., а вътрешните отношения между тях, които могат да бъдат от различно естество (близки приятелски, връщане на услуга и т.н.), и които очевидно са дали основание за възникване на заемното правоотношение изобщо не са изследвани от приходна администрация.

25.3. В подкрепа на своите изводи (описан в т. 25.1. и 25.2.), Директорът на Дирекция „ОДОП“ е посочил, че заемодателите А.Г.Ю. и Д.Ш.Р. не са подали декларации по чл. 50, ал. 1 т. 5 от ЗДДФЛ, за евентуално предоставените от тях заеми, въпреки задължението им по ЗДДФЛ. Достатъчно в тази насока е да се посочи, че недекларираното на процесните заеми може да бъде основание единствено за ангажиране на административнонаказателната отговорност на Ю. и Р.по чл. 80а от ЗДДФЛ, но не и до непризнаване на действителното предоставяне на спорните заеми.

Изложеното в пълна степен важи и за идентичната констатация на органите по приходите по отношение на жалбоподателката.

26. Тези и други подобни съждения са дали основание на ревизиращите органи, да откажат да зачетат представените в хода на ревизията писмени договори за заем, разписки за получени суми, писмените обяснения на заемодателите, за това че са предоставили реално на заемателя процесните парични суми, писмените обяснения на жалбоподателката за това, че реално е получил същите суми, резултатите от извършените насрещни проверки на заемодателите, при които същите са се отзовали на разпорежданията на проверяващите ги органи и са предоставили в пълнота исканата от тях информация.

Тук отново трябва да се обърне особено внимание на съществената разлика между съществуването и доказването на едно облигационно правоотношение в рамките на гражданското материално и процесуално право и наличието и доказването на едно публичноправно задължение за заплащане на данък в рамките на данъчното материално и процесуално право.

В материалните и процесуалните граждански правоотношения, при наличието на съответен материалноправен спор, без съмнение ще е от съществено значение установяването посредством допустимите от гражданския процесуален закон ред и доказателства, на наличието на облигаторно правоотношение между спорещите, на реалното предаване на паричните суми или заместими вещи, на изпълнение на задължението на заемателя да върне вещите или парите. Това именно е мислимият предмет на гражданскоправния спор, който може да възникне между страни по заемен договор, затова и предметът на доказване в гражданския процес ще е този.

В случая обаче, предмет на административноправния спор е наличието на констатиран паричен приход от А. и установяване на неговия произход с оглед последиците, които има това обстоятелства за облагането на лицето с преки данъци. Това е предметът на доказване в данъчното производство и той е очевидно различен от предмета на гражданското производство, независимо че и двата случая имат в основата си договор за паричен заем. Именно защото става въпрос за различни по правното си естество и по съдържание правоотношения - частноправни, граждански, равнопоставени отношения и от друга страна публичноправни, данъчни, отношения на субординация, различни са и процесуалните правила и способи за установяването на релевантните за разрешаването им факти и обстоятелства. Установяването на съществуването и изпълнението на облигационни правоотношения при наличието на съответния материалноправен спор, става по реда установен в Гражданският процесуален процес. Съответно, установяването на наличието и изпълнението на данъчни задължения към бюджета става по реда установен в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Каквото и да е безпринципно смесване на институтите установени в двата процесуални закона е недопустимо. Разпоредбата на пар. 2 от ДР на ДОПК, също не дава основание за такова еклектично смесване на правните норми от двата процесуални закона. Правилото на цитираната разпоредба е ясно – „За неуредените с този кодекс случаи се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс и Гражданския процесуален кодекс.“. Ето защо в случая следва най-напред да се отговори на въпроса, дали с оглед конкретиката на казуса и установяване на релевантни за решаването на административния въпрос факти е налице въпрос, който не е уреден нито в ДОПК, нито пък в АПК и е наложително прилагане на разпоредби от ГПК.

Каза се, предмет на процесното ревизионно производство е било установяването на задълженията на Н.А. за данъци по реда на ЗДДФЛ, а релевантни за установяване на данъчните задължения факти и обстоятелства според цитираните закони са - облагаемият доход за съответната данъчна година и разходите предвидените в този закон. Съотнасянето на тези величини има за резултат формиране на основата за облагане и от там определяне на конкретния размер на дължимия данък за всяка отчетна година. Казано с други думи, предмет на установяване /доказване/ в случая са придобитите доходи и извършени разходи. В тази насока следва да се съобразят, установените в ДОПК процесуални правила за доказване на обстоятелства и факти от категорията на прежде посочените такива.

Според чл. 49 от ДОПК – „Писмени доказателства се допускат за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за производствата по този кодекс.“.

Съответно според чл. 57 от ДОПК - С писмени обяснения могат да се установяват факти от значение за ревизията, които са възприети от трето лице, като писмени обяснения от трети лица се допускат само за установяване на: достоверността или авторството на данни от технически носител и неподписани документи; обстоятелствата, за доказването на които законът изисква писмен документ, ако документът е загубен или унищожен не по вина на ревизираното лице или третото лице, както и за установяването на факти и обстоятелства, за доказването на които законът не изисква писмен документ; фактите и обстоятелствата, за които не са съставени документи, когато е имало задължение за това, или са съставени документи, които не отразяват действителни факти и обстоятелства. В чл. 57, ал. 4 от ДОПК е посочено, че обясненията на третите лица се преценяват с оглед на всички други данни и като се взема предвид тяхната заинтересованост от резултата на ревизията, съответно качеството им на свързани лица с ревизирания субект.

Най-сетне в чл. 56, ал. 1 от ДОПК е посочено, че „По искане на органа по приходите ревизираното, съответно проверяваното лице, както и лицата, които го представляват, са длъжни да дадат писмени обяснения относно фактите и обстоятелствата от значение за съответното производство“, като в ал. 3 на същият текст е пояснено, че „Осигурителен доход не се доказва само с писмени обяснения“, сиреч във всички останали случаи, писмените обяснения на ревизираното, съответно проверяваното лице са достатъчни с оглед обстоятелствата в конкретния казус разбира се, за да бъдат зачетени при установяването на фактите и обстоятелствата от значение за съответното производство.

С оглед изложеното до тук  следва да се посочи, че са налице три писмени договора (описани в т. 23.1. и т. 23.2. от настоящото решение), които без никакво съмнение съставляват годни писмени доказателства по смисъла на чл. 49 от ДОПК и могат да послужат за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за определяне на данъчните задължения на ревизираното лице. Тези писмени доказателства, налагат да се приеме, че на 10.09.2015 г. и на 11.01.2006 г., съответно на 27.05.2016 г., А.Ю. и Д.Р. са сключили с Н.А. договори за паричен заем, съответно за сумите - 8000 лв. и 9500 лв. (предоставени от А.Ю.), и 9800 лв. (предоставени от Д.Р.).

На следващо място, както се посочи по-горе, на двамата заемодатели са извършени насрещни проверки, при които те са предоставили идентични с А. писмени доказателства и писмени обяснения за това, че реално са й предоставили въпросните парични суми, така както са се задължили по договорите за заем. Представени са също така и разписки, за предаването на паричните суми - Разписки за предоставени суми от 10.09.2015 г. (за 8000 лв.) и от 14.11.2016 г.( (за 9500 лв.), и Разписка от 15.06.2016 г. (за 9800 лв.), подписани от заемодателите и жалбоподателката. В този случай, следва да се отбележи, че нито специалния закон във връзка с приложението на който е извършена ревизията (ЗДДФЛ), нито пък друг нормативен акт изискват, съставянето на някакъв нарочен документ за установяването на факта на предаването на конкретна парична сума от заемодателя на заемополучателя. Съставянето на документ или друго някакво доказателство за фактическото предаване на паричната сума по заема е предоставено на свободната воля на страните по сделката. Данъчното законодателство не изисква, физическите лица, които са страни по договор за заем да съставят такива документи или доказателства с оглед последващото доказване на произхода на паричните средства. Обратното би означавало, заемателят, за да е сигурен, че получените парични средства по договора за заем ще бъдат зачетени като такива, при евентуална бъдеща ревизия, във всички случаи да изисква тези средства да бъдат преведени по банков път или да съставя отнапред някакви, неясно какви "безспорни" за администрацията доказателства за фактическото предаване на паричните суми. Такова изискване, каза се няма установено в нормативен акт. Ето защо, установяването на тези факти - реалното предаване на паричната сума по договорите за заем е напълно допустимо да се извърши посредством писмени обяснения на третите лица заемодатели, доколкото в случая несъмнено става реч за установяването на факти и обстоятелства, за доказването на които законът не изисква писмен документ, по смисъла на чл. 57, ал. 2, т. 2, пр. последно от ДОПК. В конкретния случай, макар дадените писмени обяснения от третите лица – заемодатели, да са напълно достатъчни за обосноваване на извод за реалното предаване на паричната сума, следва да се добави, че по делото са приобщени и други писмени доказателства в подкрепа на този извод, а именно цитираните по-горе разписка от 10.09.2015 г. (за 8000 лв.), от 14.11.2016 г.( (за 9500 лв.), и от 15.06.2016 г. (за 9800 лв.) за получените от А. суми.

Най-сетне, още в самото начало на административната процедура, преди за  А. да е било ясно какъв ще бъде крайният резултат от първото ревизионно производство, същата е декларирала получените заеми в декларациите по чл. 124 от ДОПК (л. 207 и сл.), в които е посочила имената на заемодателите - А.Ю. и Д.Р., размерът на сумите (8000 лв. през 2015 г. и 9500 лв. и 6800 лв. през 2016 г.) и датите, на които ги е получила (10.09.2015 г., 14.11.2016 г. и 15.06.2016 г.).

Действително А. е предоставила процесните три договора в хода на първото ревизионно производство, а не в хода на извършената й през 2017 г. проверка за установяване на факти и обстоятелства. От депозираните в хода на проверката писмени обяснения (л. 204) обаче, се установява че А. изрично е посочила, че за проверявания период няма получени банкови заеми, но за заеми от физически лица не е дала никакви писмени обяснения. Това според настоящия съдебен състав е индиция, че А. е пропуснала или не е разбрала какво е следвало да представи въз основа на връченото й ИПДПОЗЛ, като разбира се не се изключва и възможността съзнателно да не е предоставила информация в тази насока.

При това положение (при което нито е отречено, нито потвърдено от А. да е получила заеми от физически лица през проверявания период) и за да се елиминира всякакво съмнение относно причината, поради която А. не е предоставил данни за получени заеми от трети лица, проверяващият орган е следвало на основание чл. 9, ал. 4 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, да й окаже процесуално съдействие за законосъобразно и справедливо установяване на фактите и обстоятелствата предмет на проверката, което не се установява да е сторено. В тази връзка органът по приходите, извършващ проверката е трябвало повторно да изиска изрично от А. да заяви дали е получавала или не заеми от физически лица.

Не на последно място следва да бъде съобразено, че и двамата заемодатели са представили писмени доказателства, придружени със съответните преводи на български език, доказващи реалната им финансова възможност за предоставяне на заеми в процесните размери (така писмени доказателства, находящи се на лист 455 и сл. за Ю. и на лист 490 и сл. за Р.).

Събраните в хода на производството доказателства и тяхната съвкупна преценка, съобразно правилата за доказване установени в ДОПК, налагат извода, че в конкретния казус следва да се приеме за установено, че Н.А. е получил през отчетната 2015 г. паричен заем в размер на 8000 лв., а през отчетната 2016 г. съответно парични заеми в размер на 9500 лв. и 9800 лв.. Няма никакво основание, за да не се приеме, че произхода на въпросните парични средства е установен по отношение на техния притежател Н.А. - те са придобити по силата на договори за паричен заем (наименувани Договори за временна финансова помощ) сключени съответно с А.Ю. и Д.Р.. Това се установява, както от представените писмени договори и разписки, така и от депозираните писмени обяснения от третите лица заемодатели и от ревизираното лице. Данните съдържащи се в тези доказателства по никакъв начин не се опровергават от останалите такива събрани в хода, както на административната процедура, така и на съдебното производство.

27. Относно въпроса с непротивопоставимостта на датата на съставяне на процесните договори за паричен заем на приходна администрация, тук отново става реч, за смесване на гражданско процесуалноправни норми и административнопроизводствени правила. Впрочем, дори в гражданскоправен аспект, тълкуването на въпросния институт от страна на администрацията е неправилно.

Текста на чл. 181, ал. 1 от ГПК гласи следното – „Частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа.“. На пръв поглед, ако датата на частния писмен документ не е удостоверена по някой от начините посочени в закона, изглежда, че тя не би била противопоставима на кое да е трето лице извън страните, които са съставили документа. Сравнително историческият анализ на института обаче, налага друг извод. Разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ГПК /респективно от чл. 145, ал.1 от ГПК -отм./, е остатък от френската съдебна практика от преди повече от 220 години. Въпросната съдебна практика е била установена с оглед предотвратяване на възможността да се използва недобросъвестно един документ за прехвърляне на едно право, като се антидатира и по този начин стане възможно, този документ да се противопостави на лице, на което същият праводател, по-рано е вече прехвърлил това материално право и сделката е обективирано в документ, чиято дата може да бъде надлежно /по някой от начините посочени в чл. 181, ал. 1 от ГПК/ удостоверена. Въпросната съдебна практика е получила нормативна регламентация във Френския граждански кодекс и от там е преминала в други национални законодателства, включително и в българското гражданско процесуално право. Крайният извод е, че датата на частния документ, не може да се противопостави на едно лице в случай, че не е достоверна ако, първо - това лице черпи права от лицето, което е подписало документа и второ - правата които черпи, могат да възникнат само при условие, че датата на възникването им предшества датата на документа. Все в тази насока е необходимо да се отбележи, че ако понятието, "трети лица" употребено в чл. 181, ал. 1 от ГПК, обема всички лица извън страните по сделката, то при такова "широко" тълкуване, практически документите, на които се позовават страните в такива случаи, няма да имат каквото и да е значение, само защото по изключение те могат да имат достоверна дата по смисъла на цитираната правна норма.

При това положение, изводът на приходната администрация за липса на реално предоставени заеми в коментираните по-горе размери се явява фактически и правно необоснован.

28. Изложеното до тук налага данъчните основи за облагане за всяка от ревизираните години да бъде преизчислена, съответно да бъдат преизчислени задълженията на А. по ЗДДФЛ и за ЗОВ за отчетните 2015 г. и 2016 г. Възприетото до тук от фактическа и правна страна обосновава възприемане на първия описан по-горе (в т. 18.3. и 18.4. от настоящото решение) вариант от приетата по делото ССЕ, при който паричният поток, съответно задълженията на А. за данъци и ЗОВ са преизчислени като са съобразени непризнатите при ревизията заеми получен от А.Г.Ю. и Д.Ш.Р. през 2015 г. и 2016 г., съответно в размер на 8000 лв. за 2015 г. и на 19300 лв. общо за 2016 г., а именно:

28.1. Относно установените задължения за ЗОВ е необходимо да бъде съобразено следното:

Както вече бе казано, в хода на ревизионното производство е установено, че Н.К.А. в качеството й на самоосигуряващо се лице не е внесла в срок авансово дължимите ЗОВ върху минималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната година /с изключение на вноските за  м.01.2015 г./, поради което за невнесените в законоустановения срок задължения /чл. 7, ал. 4 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО/ са начислени дължимите лихви на основание чл. 113 от КСО и чл. 107 от ЗЗО, във връзка с чл. 175 от ДОПК, както следва: Лихви за авансови вноски за ДОО за 2015 г. в размер на 321,94 лв.; Лихви за авансови вноски за ДОО за 2016 г. в размер на 269,71 лв.; Лихви за авансови вноски за ЗО за 2015 г. в размер на 173,17 лв.; Лихви за авансови вноски за ЗО за 2016 г. в размер на 132,37 лв.; Лихви за авансови вноски за ДЗПО – УПФ за 2015 г. в размер на 98,77 лв.; Лихви за авансови вноски за ДЗПО – УПФ за 2016 г. в размер на 82,73 лв.

По делото не се твърди и не се установява авансовите вноски да са внесени от страна на жалбоподателката в предвидените от закона срокове.

В тази връзка за пълнота следва да се добави, че през ревизирания период жалбоподателката е упражнявал трудова дейност като едноличен собственик на капитала „Перла 1“ ЕООД, поради което няма съмнение, че същата е имала качеството на самоосигуряващо лице по смисъл на чл. 5, ал. 2 във връзка с чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО и е била длъжна да внася авансово осигурителни вноски за своя сметка върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО), на основание чл. 6, ал. 7 (за 2015 г.), съответно ал. 8 (за 2016 г.) от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО в редакциите им приложими към всяка от ревизираните години. Като лице, упражняващо трудова дейност, ревизираното лице е подлежало на задължително осигуряване за инвалидност, поради общо заболяване за старост и за смърт (чл. 4, ал. 3, т. 2 от кодекса), като видът на осигуряване е променен на осигуряване за всички осигурени социални рискове, считано от 01.01.2013 г. Задължението за здравно осигуряване на жалбоподателката пък произтича от разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравно осигуряване, а за допълнително задължително пенсионно осигуряване от чл. 127, ал. 1 КСО.

Тук именно следва да се посочи, че разглежданите авансови вноски са дължими независимо дали осигурителният доход на ревизираното лице е под минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО за съответната година, поради което следва да бъдат зачетени така както са декларирани от ревизираното лице, доколкото при ревизията не е установено неправилно прилагане на закона при определяне на техния размер.

Въз основа на установените при ревизията укрити приходи, ревизиращите органи са определили и окончателният размер на месечния осигурителен доход на ревизираното лице, което намира своето основание в разпоредбата на чл. 6, ал. 8 (за 2015 г.), съответно ал. 9 (за 2016 г.) КСО.

Приетото за установено по-горе налага окончателният размер на месечния осигурителен доход на ревизираното лице и дължимите в тази връзка ЗОВ, да бъдат преразгледани.

Съобразно заключението на приетата по делото ССЕ, в частта му описано по-горе в т.18.4. от настоящия съдебен акт, задълженията за ЗОВ следва да бъдат изменени, така:

За 2015 г.

Установеният от ССЕ доход за жалбоподателката е 14270,77 лв. Минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО за 2015 година е 420 лв. (чл. 8, ал. 1, т. 2, буква „а“ от ЗБДОО за 2015 г.), т.е. 5040 лв. общо за цялата година.

Размерът на авансовите вноски начислени от ревизираното лице и констатирани с оспорения РА за 2015 г. са:

- за ДОО (общо 16,30 % при облагаем доход 5040 лв., в т.ч. за фонд „Пенсии“ 12,8 % и за фонд "Общо заболяване и майчинство" 3,5 %) – 821,52 лв. (5040*16,3%), лихва за забава 321,94 лв. Лихвата е изчислена към 04.03.2020 г.;

- за ДЗПО-УПФ (5 % при облагаем доход 5040 лв.) - 252 лв. (5040*5%), лихва за забава 98,77 лв. Лихвата е изчислена към 04.03.2020 г.;

- за ЗО (8 % при облагаем доход 5040 лв.) – 403,20 лв. (5040*8%), лихва за забава 173,17 лв. Лихвата е изчислена към 04.03.2020 г.;

Общ размер на авансово дължими осигурителни вноски за 2015 г. - 1476,72 лв.

Тъй като осигурителният доход на ревизираното лице за този отчетен период е над минималния месечен размер на осигурителния доход за 2015 г., то окончателният размер на месечния осигурителен доход следва да бъде определен по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО в приложимата редакция.

При минимален размер на осигурителния доход за този отчетен период общо в размер на 5040 лв. (420 лв.*12 месеца) и реализиран осигурителен доход от А. за същия периоди в размер на 14270,77 лв., доходът върху който следва да се доначислят ЗОВ е в размер 9230,77 лв. (14270,77 лв. - 5040,00 лв.), както следва:

- за ДОО (16,30 % при облагаем доход 9230,77 лв.) – 1504,62 лв. (9230,77*16,3%), ведно със законната лихва за периода от 04.05.2016 г. до 04.03.2020 г. в размер на 585,62 лв.

Окончателният размер на вноските за ДОО за 2015 г. възлиза на 2326,14 лв. (821,52 лв. + 1504,62 лв.), ведно със законните лихви в размер на 907,56 лв. (321,94 лв. + 585,62 лв.).

- за ДЗПО-УПФ (5 % при облагаем доход 9230,77 лв.) – 461,54 лв. (9230,77*5%), ведно със законната лихва за периода от 04.05.2016 г. до 04.03.2020 г. в размер на 179,64 лв.

Окончателният размер на вноските за ДЗПО-УПФ за 2015 г. възлиза на 713,54 лв. (252 лв. + 461,54 лв.), ведно със законните лихви в размер на 278,41 лв. (98,77 лв. + 179,64 лв.).

- за ЗО (8 % при облагаем доход 9230,77 лв.) – 738,46 лв. (9230,77*8%), ведно със законната лихва за периода от 04.05.2016 г. до 04.03.2020 г. в размер на 287,42 лв.

Окончателният размер на вноските за ЗО за 2015 г. възлиза на 1141,66 лв. (403,20 лв. + 738,46 лв.), ведно със законните лихви в размер на 460,59 лв. (173,17 лв. + 287,42 лв.).

Дължимите осигурителни вноски за 2015 г. са общо в размер на 4181,34 лв., от които допълнително установени в размер на 2704,62 лв.

При това положение, оспореният РА в разглежданата част следва да бъде изменен, а именно:

- Осигурителни вноски за ДОО за 2015 г. в размер на 2808,62 лв., ведно със законните лихви в размер на 1093,16 лв., следва да бъдат НАМАЛЕНИ от 2808,62 лв. на 1504,62 лв., ведно със законните лихви върху тази разлика от 1093,16 лв. на 585,62 лв.

- Осигурителни вноски за ДЗПО-УПФ за 2015 г. в размер на 861,54 лв., ведно със законните лихви в размер на 335,32 лв., следва да бъдат НАМАЛЕНИ от 861,54 лв. на 461,54 лв., ведно със законните лихви върху тази разлика от 335,32 лв. на 179,64 лв.

- Осигурителни вноски за ЗО за 2015 г. в размер на 1378,46 лв., ведно със законните лихви в размер на 536,53 лв., следва да бъдат НАМАЛЕНИ от 1378,46 лв. на 738,46 лв., ведно със законните лихви върху тази разлика от 536,53 лв. на 287,42 лв.

За 2016 г.

Установеният от ССЕ доход за жалбоподателката е 1900 лв. Минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО за 2016 година е 420 лв. (чл. 9, ал. 1, т. 2, буква „а“ от ЗБДОО за 2016 г.), т.е. 5040 лв. общо за цялата година.

Размерът на авансовите вноски начислени от ревизираното лице и констатирани с оспорения РА за 2016 г. са:

- за ДОО (общо 16,30 % при облагаем доход 5040 лв., в т.ч. за фонд „Пенсии“ 12,8 % и за фонд "Общо заболяване и майчинство" 3,5 %) – 821,52 лв. (5040*16,3%), лихва за забава 269,72 лв. Лихвата е изчислена към 04.03.2020 г.;

- за ДЗПО-УПФ (5 % при облагаем доход 5040 лв.) - 252 лв. (5040*5%), лихва за забава 82,73 лв. Лихвата е изчислена към 04.03.2020 г.;

- за ЗО (8 % при облагаем доход 5040 лв.) – 403,20 лв. (5040*8%), лихва за забава 132,37 лв. Лихвата е изчислена към 04.03.2020 г.;

Общият размер на авансово дължими осигурителни вноски за 2016 г. е в размер на 1476,72 лв.

Тъй като осигурителният доход на ревизираното лице за този отчетен период е под минималния месечен размер на осигурителния доход за 2016 г., а именно в размер на 1900 лв., то окончателният размер на месечния осигурителен доход е равен на този по чл. 9, ал. 1, т. 2, буква „а“ от ЗБДОО за 2016 г. – 420 лв. Следователно дължимите от ревизираното лице вноски за ДОО за 2016 г. са равни на авансовите такива посочени по-горе.

При това положение, оспореният ревизионен акт, в частта, относно допълнително установени Вноски за ДОО за 2016 г. в размер на 2 634,08 лв., ведно със законната лихва в размер на 758,82 лв., Вноски за ЗО за 2016 г. в размер на 1 292,80 лв., ведно със законната лихва в размер на 372,44 лв., Вноски за ДЗПО – УПФ за 2016 г. в размер на 808,00 лв., ведно със законната лихва в размер на 232,77 лв., следва да бъде отменен.

28.2. Относно установените задължения за данък върху ГДО по чл. 17 от ЗДДФЛ, при съобразяване на изготвената по делото ССЕ, в частта й описана по-горе в т. 18.3., настоящият съдебен състав приема следното:

За 2015 г.

Видове приходи	Парични ср-ва в началото	Доходи	Видове разходи	Разходи	Парични ср-ва в края
Начално салдо в брой	0,00		Крайно салдо в брой
Налични суми в банкови сметки	0,00		Налични суми в банкови сметки
Доходи от наем		3600,00	Издръжка живот	4600,00
Заем А.Г.Ю.		8000,00	Комунални разходи	681,31
			Внесени суми в ЕООД	20500,00
			Разходи за осигуровки	89,46
Всичко доходи/приходи		11600,00	Всичко разходи	25870,77
Превишение на разходи	-14270,77

 

През 2015 г. за Н.А. се установява недостиг на парични средства (т.е. разходите превишават доходите) в размер на 14270,77 лв.

През този отчетен период лицето е начислило вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО като самоосигуряващо се лице в размер на 1476,72 лв., върху доход от 5040 лв. Допълнително установените ЗОВ в размер на 2704,62 лв. са изчислени върху осигурителен доход 9230,77 лв. (14270,77 лв. - 5040,00 лв.),

При това положение, данъкът върху ГДО по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015 г. се определя по следния начин:

 

Показатели	Определена
Облагаема основа	14270,77 лв.
Вноски за ЗОВ	4181,34 лв. (1476,72 лв. + 2704,62 лв.)
Данъчна основа	10089,43 лв. (14270,77 лв. - 4181,34 лв.)
Данък - 10%	1008,94 лв.
Внесен данък	0,00 лв.
Данък за довнасяне	1008,94 лв.
Лихви за периода от 04.05.16 г. до 04.03.20 г.	392,69 лв.

 

При това положение, оспореният РА в разглежданата част следва да бъде изменен като Данъкът върху ГДО по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 1574,54 лв., ведно със законната лихва в размер на 612,84 лв., следва да бъде НАМАЛЕН от 1574,54 лв. на 1008,94 лв., ведно със законните лихви върху тази разлика от 612,84 лв. на 392,69 лв.

За 2016 г.

Видове приходи	Парични ср-ва в началото	Доходи	Видове разходи	Разходи	Парични ср-ва в края
Начално салдо в брой	0,00		Крайно салдо в брой
Налични суми в банкови сметки	0,00		Налични суми в банкови сметки
Доходи от наем		3600,00	Издръжка живот	4700,00
Заеми от А.Ю. и Д.Р. (уточнение в с.з.)		19300,00	Внесени суми в ЕООД	20100,00
Всичко доходи/приходи		22900,00	Всичко разходи	24800,00
Превишение на разходи	-1900,00

 

През 2016 г. за Н.А. е установен недостиг на парични средства (т.е. разходите превишават доходите) в размер на 1900,00 лв.

През този отчетен период лицето е начислило вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО като самоосигуряващо се лице в размер на 1476,72 лв., върху доход от 5040 лв. Допълнителни задължения за ЗОВ не се дължат с оглед по-ниския размер на установения доход /1900 лв./ спрямо дохода, върху който са начислени ЗОВ (5040лв.).

При това положение, данъкът върху ГДО по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016 г. се определя по следния начин:

 

Показатели	Определена
Облагаема основа	1900,00 лв.
Вноски за ЗОВ	1476,72 лв.
Данъчна основа	423,28 лв. (1900,00 лв. – 1476,72 лв.)
Данък - 10%	42,33 лв.
Внесен данък	0,00 лв.
Данък довнасяне	42,33 лв.
Лихви за периода 03.05.17 г. - 04.03.20 г.	12,19 лв.

 

Това налага и в тази част оспореният РА да бъде изменен като определеното задължение за Данък върху ГДО по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 1498,84 лв., ведно със законната лихва в размер на 431,79 лв. да бъде НАМАЛЕНО от 1498,84 лв. на 42,33 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика от 431,79 лв. на 12,19 лв.

V. За разноските:

29. На основание чл. 161, ал. 1, изр. 1 от ДОПК съобразно уважената част от жалбата, на жалбоподателя се дължат разноски, които се констатираха в размер на 1116 лв. – съответната част от заплатените държавна такса, възнаграждения за вещо лице и адвокатско възнаграждение.

30. На основание чл. 161 ал. 1, пр. 3 от ДОПК, на НАП, се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита съобразно отхвърлената част от жалбата. Те се констатирах в размер на 317 лв.

 

Мотивиран от гореизложеното, на основание чл. 160, ал. 1 ДОПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт (РА) № Р-16001619002221-091-001/04.03.2020 г., поправен с РА за поправка на РА № П-16001620071040-003-001/23.04.2020 г., издадени от И.К.К. на длъжност началник сектор, възложил ревизията и Г.С.Г.на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 354/22.07.2020 г., поправено с Решение за поправка на очевидно фактическа грешка № 354/17.08.2020 г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, в частта относно определените на Н.К.А., ЕГН **********, задължения за ЗОВ, както следва: Вноски за ДОО за 2016 г. в размер на 2634,08 лв., ведно със законната лихва в размер на 758,82 лв.; Вноски за ЗО за 2016 г. в размер на 1292,80 лв., ведно със законната лихва в размер на 372,44 лв.; Вноски за ДЗПО – УПФ за 2016 г. в размер на 808,00 лв., ведно със законната лихва в размер на 232,77 лв.

ИЗМЕНЯ Ревизионен акт (РА) № Р-16001619002221-091-001/04.03.2020 г., поправен с РА за поправка на РА № П-16001620071040-003-001/23.04.2020 г., издадени от И.К.К. на длъжност началник сектор, възложил ревизията и Г.С.Г.на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП - Пловдив, потвърдени с Решение № 354/22.07.2020 г., поправено с Решение за поправка на очевидно фактическа грешка № 354/17.08.2020 г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, в частта относно определените на Н.К.А., ЕГН **********, задължения, както следва:

- Данък върху годишната данъчна основа (ГДО) по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 1574,54 лв., ведно със законната лихва в размер на 612,84 лв., като НАМАЛЯВА установените задължения от 1574,54 лв. на 1008,94 лв., ведно със законните лихви върху тази разлика от 612,84 лв. на 392,69 лв.

- Данък върху ГДО по чл. 17 от за 2016 г. в размер на 1498,84 лв., ведно със законната лихва в размер на 431,79 лв. като НАМАЛЯВА установените задължения от 1498,84 лв. на 42,33 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика от 431,79 лв. на 12,19 лв.

- Осигурителни вноски за ДОО за 2015 г. в размер на 2808,62 лв., ведно със законните лихви в размер на 1093,16 лв., като НАМАЛЯВА установените задължения от 2808,62 лв. на 1504,62 лв., ведно със законните лихви върху тази разлика от 1093,16 лв. на 585,62 лв.

- Осигурителни вноски за ДЗПО-УПФ за 2015 г. в размер на 861,54 лв., ведно със законните лихви в размер на 335,32 лв., като НАМАЛЯВА установените задължения от 861,54 лв. на 461,54 лв., ведно със законните лихви върху тази разлика от 335,32 лв. на 179,64 лв.

- Осигурителни вноски за ЗО за 2015 г. в размер на 1378,46 лв., ведно със законните лихви в размер на 536,53 лв., като НАМАЛЯВА установените задължения от 1378,46 лв. на 738,46 лв., ведно със законните лихви върху тази разлика от 536,53 лв. на 287,42 лв.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, да заплати на Н.К.А.,  ЕГН **********,***, сумата от 1116 лв. – съответната част от заплатените държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Н.К.А.,  ЕГН **********,***, да заплати на Национална агенция за приходите, сумата от 317 лв., представляваща съответната част от възнаграждението за осъществената юрисконсултска защита.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: