№ 15637
гр. София, 14.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:В. Б. В.
при участието на секретаря Г. Ц. Г. Ш.
като разгледа докладваното от В. Б. В. Гражданско дело № 20231110120225
по описа за 2023 година
Предмет на делото е иск на по чл. 422 ГПК вр. с чл. 240 ЗЗД от Н. Б.
К. с ЕГН **********, чрез адв. Л. В., срещу *** – в ликвидация с ЕИК ***, иск за
установяване дължимостта на вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение по гр.д.
27594/2014г. на СРС, 70 състав, конкретно: 6000 евро като част от парично вземане цялото в
размер на 24 000,00 евро по Договор за заем от 22.12.2003г., ведно със законната лихва за
периода от 22.05.2014г. до изплащане на вземането, мораторна лихва 566,00 евро за периода
от 22.12.2008г. до 07.05.2013г. Претендира законната лихва върху главницата считано от
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК и разноски в настоящото и в заповедното
производство.
Ответната страна чрез ликвидатора Р. С. с ЕГН ********** /бивша съпруга на ищеца/
оспорва иска като навежда конкретни аргументи, че не дължи сумата. Конкретно сочи, че
към „подписването“ на договора тя не е имала качеството на представляващо това
дружество, а същото се е управлявало от други двама съдружници. Освен това дружеството
било с прекратена дейност считано от 2002г. Сочи още на недопустимост, като навежда, че
същият спор вече е решен с влязло в сила решение, алтернативно сочи, че вземането е
погасено по давност. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното.
От приложените от ищеца материали се установява следното. За удостоверяване на
вземането си по Договор за заем от 21.12.2003г. ищецът представя както в заповедното, така
1
и в исковото производство една единствена Разписка – л. 4 от делото. Видно от същата
ответницата Р. Г. С. – К.а като представляваща дружеството *** се е подписала, че
„удостоверява получаването на сумата 24 000 евро“ като заем от Н. Б. К.. Дружеството
поема изцяло задължението да ги върне до 22.12.2008г. При непогасяване дружеството
дължи 15 % ежемесечна лихва. При евентуално непогасяване на задължението по тази
разписка, се сочи, че се поема задължение от издателя й /Р. С. – К.а/, че ще върне всички
задължения лично, в качеството й на физическо лице – поръчител.
Представените от ответната страна писмени доказателства установяват следното.
Видно от Удостоверение от 10.12.2009г. /на л. 15 от делото/ за периода 01.01.1991г. –
09.12.2009г. няма образувано производство за несъстоятелност спрямо дружеството –
ответник.
По силата на влязло в сила на 29.03.2013г. решение по гр.д. 03.10.2011г. на СРС, 27
състав по гр.д. 56749/2010г., е отхвърлен иск на Н. Б. К. срещу Р. Г. С. за заплащане на суми
по същия Договор за заем, предмет на установяване в настоящото производство.
Други релевантни за спора доказателства не са събирани.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните
правни изводи.
Съдът намира исковете за неоснователни поради следното. На първо място, по
оспорването на ответницата като ликвидатор на дружеството, че в посочения период самото
дружество е имало други представители, не бе успешно оборено от ищеца. Въвеждат се
твърдения от ликвидатора още, че дружеството е било в ликвидация преди сключването на
твърдяния заем от 22.12.2003г., и че до 2009г. /вкл. датата на сключване на договора/ спрямо
дружеството не било образувано производство по несъстоятелност.
Ищецът демонстрира изцяло пасивна доказателствена стратегия и се аргументира
единствено на представения документ.
Действително спорът нее бил решаван от друг съд по друго дело. Приложеното е
със страни ищецът и бившата му съпруга като физическо лице. Сега ответгник е
дружеството в ликвидация.
Недоказани останаха при направените оспорвания от ответната страна твърденията
на ищеца за сключен договор за заем, изплащане на парите и тяхната дължимост. Не се
спори, че двамата /ищецът и ликвидаторката/ са бивши съпрузи.
Според настоящия състав липсва облигационна връзка по наведения в заповедното
производство договор за заем от 22.12.2003г. и в крайна сметка дори и да има такава,
правото на ищеца да иска връщане на пари на каквото и да е основание от това дружество е
погасено по давност. – Същата е започнала да тече най-късно на 22.12.2008г., като
заявлението е подадено на 22.05.2014г. – валидно е могло да се подаде до 22.12.2013г.
Извън горното и по данните, че действително става дума за обтегнати отношения,
2
включително и търговски, между двама съпрузи, доколкото могат да са в съдружие, съдът
намира за необходимо да посочи, че ползването на всякакви институции, създадени за
защита законните права и интереси на гражданите, за демонстрации от личен характер и
действия формално с процесуален характер, но реално с други цели, представлява същинска
злоупотреба с права.
По разноските
При изхода на делото и с оглед незаявяването на разноски от ответната страна,
такива не следва да се присъждат.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 240 ЗЗД и по чл. 422 ГПК вр. с чл. 86
ЗЗД от Н. Б. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, срещу *** – в ликвидация с ЕИК ***, с
адрес: ***, искове за установяване дължимостта на сумите: 6000 евро като част от парично
вземане цялото в размер на 24 000,00 евро по Договор за заем от 22.12.2003г., ведно със
законната лихва за периода от 22.05.2014г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
566,00 евро за периода от 22.12.2008г. до 07.05.2013г., за които има издадена Заповед за
изпълнение от 07.07.2014г. по ч.гр.д. 27595/2014г. на СРС, 70 състав, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3