Р Е Ш Е Н И Е
Номер
1531
17.06.2019 г. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд
Х граждански състав
На седемнадесети май Година
2019
В открито заседание в следния състав:
Председател: Димана
Кирязова-Вълкова
Секретар: Станка Атанасова
като разгледа докладваното гр.д. № 6306
по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявения
от „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС” АД против Р.П.П. иск за приемане за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 4922,23 лв. – неплатена
главница по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски
кредити от 04.09.2017 г., 205,07 лв. –
договорна (възнаградителна) лихва, дължима за периода 01.11.2017 г. –
28.02.2018 г., 139,85 лв. – договорни такси по кредита, дължими за периода
01.10.2017 г. – 28.02.2018 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното
й изплащане, които вземания са предмет на Заповед № 1395/18.04.2018 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
2701/2018 г. по описа на БРС. Претендира се и присъждане на
направените от ищеца съдебно-деловодни разноски. Ищецът твърди, че на 04.09.2017 г.
между него и ответника е бил сключен Рамков договор за предоставяне на платежни
услуги и потребителски кредити, по силата на който на ответника е
бил отпуснат потребителски кредит в размер на 5 000 лв., като
кредитополучателят е следвало в срок до 15-то число на месеца да издължава
минимална погасителна вноска, посочена в месечно извлечение, което му е било
изпращано на посочен от него електронен адрес. Твърди се и че в периода след
04.09.2017 г. ответникът е извършвал платежни операции, чрез които е усвоявал
суми в рамките на предоставения му лимит. На следващо място се твърди, че
поради невнасяне на минималните погасителни вноски в 4 последователни месеца и
на осн. чл. 37, ал. 5 от Общите условия към рамковия договор на 28.02.2018 г. е
настъпила предсрочна изискуемост на всички негови вземания по процесния
договор. В съдебно заседание не се явява процесуален представител на ищеца, но с
нарочна писмена молба е заявено поддържане на иска, ангажирани са
доказателства.
Така предявеният установителен иск е
с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД,
като същият е допустим.
В законоустановения срок по делото е
постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, в който
се твърди, че сключеният между страните договор е недействителен на осн. чл. 22
от ЗПК, поради неспазване на разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т.
7, 9, 10, 11, 12 и т. 20 от ЗПК. Твърди се също така, че договорът противоречи
на чл. 143 – 148 от ЗЗП, тъй като ищецът не е изпълнил задължението си по чл. 5
от ЗПК да предостави на ответника своевременно необходимата информация за
взимане на информирано решение за сключването на договора. Оспорено е и
твърдението на ищеца за настъпила на 28.02.2018 г. предсрочна изискуемост на
кредита, тъй като липсвали представени доказателства за уведомяване на
ответника за това. В отговора е оспорено и твърдението на ищеца за извършвани
многобройни транзакции от ответника, в която връзка е оспорена
доказателствената сила на представената от ищеца писмена справка за дълга на
ответника. Твърди се също така, че начислените лихви и договорни такси не се
дължат, тъй като почиват на нищожни на осн. чл. 146, вр. чл. 143 от ЗЗП неравноправни
клаузи на чл. 13 и чл. 21 от договора за кредит, които не са били уговорени
индивидуално. Особеният представител на ответника се явява в съдебно заседание
и моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Не ангажира доказателства.
След съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от
приложеното ч.гр.д. № 2701/2018 г. на БРС, на 18.04.2018
г. в полза „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС” ЕАД е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Р.П.П. за следните суми: 4 922,23
лв. - главница по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и
потребителски кредити от 04.09.2017 г., 205,07 лв. – договорна лихва за периода
01.11.2017 г. – 28.02.2018 г. и 139,85 лв. – договорни такси, дължими за
периода 01.10.2017 г. – 28.02.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 17.04.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата
от 105,34 лв. – съдебно-деловодни разноски. Препис от заповедта е бил връчен на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което е наложило предявяване на
настоящия установителен иск, като същият е подаден в законоустановения срок.
По делото е
представено копие на Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и
потребителски кредити, сключен на 04.09.2017 г. между ищеца „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС” ЕАД
(ТФС) и ответника Р.П. (клиент), съгласно който ТФС издава на клиента платежна
карта за извършване на платежни операции, за изпълнението на които ТФС отпуска
на клиента потребителски кредити (всеки във връзка с изпълнение на определена
платежна операция). Съгласно чл. 7 на договора максималният размер (лимит) на
всеки кредит е в размер на 5 000 лв., като във всеки момент общият
максимален размер на всички кредити не може да надвишава 5 000 лв. В чл. 8 е уговорено,
че срокът за погасяване на всеки кредит е 12 месеца, считано от датата на
усвояването му. В договора също така е посочено, че лихвеният процент по
кредитите е в размер на 15,7 % на годишна основа и се прилага към сумите на
усвоените кредити, а годишният процент на разходите е 18,17 %, като общо
дължимата от клиента сума е в размер на 5 471,28 лв., изчислена при
следните допускания: общият максимален размер на всички кредити е усвоен
незабавно и изцяло, всички кредити са със срок 12 месеца и ще бъдат погасени на
12 равни месечни вноски, и годишната такса за използване на платежната карта се
плаща еднократно, заедно с първата месечна погасителна вноска по кредита.
Уговорено е също така, че когато клиентът издължава частично задълженията си по
кредитите, погасяването на задълженията ще се извършва в следната
последователност: превишение над договорения лимит, такси и комисиони, лихви,
главници. Налице е и клауза, съгласно която клиентът има право да се откаже от
договора, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина за
това, в срок от 14 дни от сключването му, което право може да бъде упражнено с
отправено до ТФС уведомление на хартиен или друг траен носител, до който ТФС
има достъп и по начин, който може да бъде доказан; при упражнено право на отказ
клиентът дължи на ТФС главниците и заплаща лихвите, начислени за периода от
датата на усвояване на кредита до датата на връщане на главниците.
Съгласно чл. 18
от рамковия договор, вземанията на ТФС могат да бъдат обявени за предсрочно
изискуеми при определени, конкретно изброени условия, едното от които е
неизпълнение от страна на клиента на което и да е от задълженията му по
рамковия договор и общите условия към него.
В чл. 29 на
договора клиентът е заявил, че му е предоставена своевременно преддоговорната
информация според изискванията на ЗПК, както и че е получил общите условия и
ценовата листа, запознат е с тях и ги приема.
По делото са
представени и общите условия към рамковия договор и ценовата листа към него,
като и договорът, и общите условия, и ценовата листа са подписани както от
кредитора, така и от кредитополучателя.
Като
доказателство по делото е представено уведомление за настъпила предсрочна
изискуемост с покана за погасяване, отправено от ищцовото дружество до
ответника, в което е посочено, че поради неизпълнение на задълженията за
погасяване на минималните погасителни вноски по кредита в продължение на 4
последователни месеца, на 28.02.2018 г. кредитът е бил обявен от кредитора
изцяло за предсрочно изискуем, като кредитополучателят е поканен в 7-дневен
срок да плати дължимите суми в размер на 4 922,23 лв. – главница, 205,07
лв. – договорна възнаградителна лихва и 139,85 лв. – договорни такси по
кредита. Това уведомление е било изпратено до ответника чрз куриерска фирма
„Еконт” на адреса му, посочен от него в договора за кредит като адрес за
кореспонденция, който адрес съвпада с настоящия и постоянен адрес на ответника,
но същият не е бил намерен там от служител на куриерската фирма, като са
удостоверени три посещения на адреса от куриера – на 19, 20 и 21.03.2018 г.
Представена е и разпечатка от интернет – страница, съгласно която на 22.03.2018
г. екземпляр от гореописаното уведомление е било изпратено на посочената от
ответника електронна поща в заявлението за издаване на кредитна карта (също
представено по делото), но липсват доказателства, установяващи, че това
електронно съобщение действително е било получено от ответника.
Видно от
заключението на назначеното по делото вещо лице, през м. септември и м.
октомври 2017 г. ответникът е усвоил по процесния договор суми в общ размер от
11 122,23 лв., погасил е общо 6 200 лв., в резултат на което е
останала непогасена главница в размер на 4 922,23 лв. Вещото лице също
така е установило, че общата сума на дължимите лихви по договора е в размер на
205,07 лв., както и че са налице дължими такси в размер на 139,85 лв. от общо
начислени такси в размер на 292,27 лв. В съдебно заседание вещото лице е
посочило, че размерът на сумите, които ответникът е ползвал, достигат до
разрешения лимит от 5 000 лв., а сумата от 11 122,23 лв. е получена с
натрупване, след като той паралелно с ползването е погасявал предходно ползвани
суми и така през процесния период дългът му винаги е бил под 5 000 лв., което
отговаря на условията на договора. Видно е също така от заключението, че
последното усвояване на суми от ответника по процесния договор е извършено на
14.10.2017 г., а последното погасяване е извършено на 10.10.2017 г., т.е. след
м. октомври 2017 г. не са извършвани никакви транзакции.
При така представените доказателства, съдът намира, че
предявеният иск е основателен и доказан по следните съображения:
В случая безспорно се касае за
договор за потребителски кредити по смисъла на ЗПК, тъй като същият отговаря на
изискванията на чл. 9 от ЗПК. Според съда процесният договор отговаря и на
изискванията за форма и съдържание, предвидени в чл. 10 и сл. от ЗПК, като
счита за неоснователни твърденията на особения представител на ответника за
недействителност на договора на осн. чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1,
т. 7, 9, 10, 11, 12 и 20 от ЗПК. Видно е от процесния договор, че същият
отговаря на условията на чл. 10 от ЗПК сключен е в писмена форма, на хартиен носител,
по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора са представени с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт, който е не по-малък от 12. Видно е също
така, че договорът съдържа всички реквизити, които са
посочени в чл. 11 от ЗПК и които са относими към вида на настоящия договор. С
оглед на това съдът намира, че не са налице условията на чл. 22 от ЗПК за обявяване на договора за недействителен.
На следващо място съдът намира за
недоказано и неоснователно и възражението на ответната страна, че договорът
противоречи на изискванията на чл. 143 - 148 от ЗЗП, тъй като не се установи
наличие на неравноправни клаузи в него по смисъла на посочените правни норми.
С оглед на горното съдът намира, че
процесният рамков договор е валидно сключен и обвързва страните по него.
На следващо място съдът намира за
доказано по делото, че ответникът дължи на ищеца процесните суми. В тази връзка
съдът кредитира заключението на вещото лице, съгласно което към момента е
налице непогасена главница по договора в общ размер на 4 922,23 лв.,
представляваща сбор от усвоени от ответника и непогасени суми през м. септември
и през м. октомври 2017 г.
В случая по делото остана недоказано
твърдението на ищеца за редовно обявена предсрочна изискуемост на вземанията по
договора, тъй като изпратеното чрез куриерската фирма уведомление за това не е
достигнало реално до ответника, а в сключения между страните рамков договор не
е предвидена възможност за изпращане и получаване на кореспонденция по
електронен път (съгл. чл. 28, ал. 3 от договора кореспонденцията се води на
посочените в договора адрес за кореспонденция на клиента и адрес на управление
на ТФС).
Въпреки горното, съдът счита, че с
оглед клаузата на чл. 8, ал. 1, вр. чл. 6 от рамковия договор, към настоящия
момент е настъпила изискуемостта на всички задължения по процесния договор, тъй
като са изтекли 12-месечните срокове за погасяване на всеки отделен кредит,
считано от датата на усвояването им (последният кредит е усвоен на 14.10.2017
г.), а на осн. чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът е длъжен да съобрази всички
настъпили в хода на производството факти. Ето защо съдът счита, че ответникът
дължи на ищеца процесната главница от 4 922,23 лв., както и присъдените
със заповедта за изпълнение възнаградителна лихва от 205,07 лв. и такси по
договора в размер на 139,85 лв., дължимостта на които се установява от приетото
по делото заключение на вещото лице.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че
предявеният установителен иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен
изцяло.
Предвид основателността на иска и на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените от
него съдебно—деловодни разноски в настоящото производство, които са в размер на
1 081,55 лв., както и направените от него разноски в заповедното
производство в размер на 105,34 лв., или общо сумата от 1 186,89 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 от ГПК, че Р.П.П., ЕГН **********,***, дължи на „ТРАНСКАРТ
ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Черни връх” № 43, представлявано от Ю. А. С., следните
суми, произтичащи от Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и
потребителски кредити от 04.09.2017 г.: 4 922,23 лв. (четири хиляди двадесет и
два лв. и двадесет и три ст.) – неплатена главница, 205,07 лв. (двеста
и пет лв. и седем ст.) – договорна (възнаградителна) лихва, дължима за периода
01.11.2017 г. – 28.02.2018 г., 139,85 лв. (сто тридесет и девет лв. и осемдесет
и пет ст.) – договорни такси по кредита, дължими за периода 01.10.2017 г. –
28.02.2018 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 17.04.2018 г. до окончателното й
изплащане, които вземания са предмет на Заповед № 1395/18.04.2018 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
2701/2018 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА Р.П.П., ЕГН **********,***,
да заплати на „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС” АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Черни връх” № 43, представлявано от Ю. А.
С., сумата от 1 186,89 лв. (хиляда сто осемдесет и шест лв. и
осемдесет и девет ст.), представляваща направените от него разноски в исковото
и в заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
СА