РЕШЕНИЕ
№ 115
гр. гр.Мадан, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и трети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20215430100082 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, предявена от „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Панайот Волов 29, етаж 3 против С. Р. С., ЕГН **********, с постоянен адрес с.
С., общ. М., ул. Р., № * за признаване на установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на дружеството- ищец суми, произтичащи от Договор за паричен заем №
**от 10 април ** г., сключен с Вива Кредит ООД, придобит чрез цесия, както следва: 772.78
лв. главница; договорна лихва в размер на 110.63 лева за периода от 24 април 2019 г. до 18
декември 2019 г.; 261.90 лева неустойка; 140 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране;
14.28 лихва за забава върху непогасената главница за периода от 19 декември 2019 г. до 25
септември 2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, за които суми е издадена
заповед за изпълнение № 99/06.10.2020 г. по ч.гр.д. № 262/2020 г. по описа на РС Мадан.
В исковата молба се твърди, че ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК, въз основа
на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение за претендираните в
настоящото производство суми. Същата била връчена на ответника при условията на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, в резултат на което възникнал и правен интерес от завеждане на установителен
иск от ищеца. Сочи се, че между ответника и Вива кредит ООД бил сключен Договор за
паричен заем № **., по силата на който на ответника била предоставена сумата от 800 лева,
която сума се усвоявала в брой при сключване на договора. Договорът имал силата на
разписка за предадена, съответно получена сума. Заемателят се е задължил да ползва и върне
заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на
923.04 лева, ведно с договорната лихва на 18 двуседмични погасителни вноски. Дължимите
суми от Заемателя. По договора за паричен заем, ответникът извършвал плащания в общ
размер на 111 лв. Към настоящия момент дължимата главница била в размер на 772.78 лв.
По договора било уговорено заплащането на договорна лихва в размер на 110.63 лева за
периода от 24 април 2019 г. - датата на първата вноска до 18 декември 2019 г. - датата на
настъпване на падежа на договора. Съгласно клаузите на договора, заемателят се е задължил
1
в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя
обезпечение на задълженията му по договора, а именно - поръчител физическо лице, което
да отговаря на посочените в договора условия ИЛИ валидна банкова гаранция, която е
издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по
договора, която да е валидна за целия срок на договора за заем. Поради неизпълнение на
цитираните задължения от страна на заемателя, съгласно уговореното от страните, на същия
е начислена неустойка съгласно договора. Към настоящия момент претендираме неустойка
за неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение е в размер на
261.90 лв. В Тарифа на Вива кредит ООД, която била неразделна част от договора било
посочено, че при забава на плащане на погасителна вноска, ответникът дължи на Кредитора
определени суми, представляващи направени разходи за провеждане на телефонни
разговори, изпращане на писма, покани и електронни съобщения за събиране на просроено
вземане, както и разходи за събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране
дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на
вземането. В настоящия случай ответникът дължал разходи и такси за извънсъдебно
събиране на просроченото задължение в размер на 140лв. До последната падежна дата -
18.12.2019 г. ответникът не бил заплатил изцяло задълженията си по договора.По силата на
сключен рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. на
основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 02 март 2020 г. между Вива Кредит
ООД, ЕИК ********* и Агенция за контрол на просрочени задължения ЕООД, ЕИК
*********, вземането било прехвърлено в полза на Агенция за контрол на просрочени
задължения ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. По
изложените съображения моли за уважаване на иска. В срока по чл. 131 от ГПК не е
постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Съдът намира за установено от фактическа страна следното:
По ч.гр.д. № 262/2020 г. по описа на РС Мадан е издадена заповед за изпълнение
против С. Р. С., в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, с ЕИК
*********, за сума в общ размер на 1655.98 лева, от които: сума в размер на 772.78 лева -
дължима главница по Договор за паричен заем № ***; договорна лихва в размер на 110.63
лева за периода от 24.04.2019 г. до 18.12.2019 г.; неустойка за неизпълнение на задължение
в размер на 618.29 лева; разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 140 лева;
законна лихва в размер на 14.28 лева за периода от 19.12.2019 г. до 25.09.2020 г.; законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 06.10.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 33.12 лева -
държавна такса и възнаграждение за процесуално представителство общо в размер на 200.00
лева, от които 50.00 лева по чл.13, т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на
дело и 150.00 лева по чл.26 от НЗПП за защита по заповедно производство. Заповедта е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, с оглед на което на ищеца са
дадени указания за предявяване на иск за установяване на вземането по заповедта в
едномесечен срок от получаване на съобщението. Исковете, по които е образуван настоящия
процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК. Същите са допустими и
подлежат на разглеждане по същество.
По делото е представен договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН“ № **., сключен
между „Вива Кредит ООД“, ЕИК ********* и С. Р. С., по силата на който на ответника била
предоставена сума в размер от 800 лева, със срок на заема 36 седмици, платими на 18
двуседмични вноски, при ГЛП 40,32%, лихвен процент на ден 0.11%, ГПР 49,29 %.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора заемателят в 3-дневен срок от усвояване на сумата се
задължил да представи едно от следните обезпечения: поръчител- физическо лице,
отговарящо на определени условия или банкова гаранция, издаден след усвояване на
парични заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора, валидна 30 дни след
падежа за плащане по договора. В случай на неизпълнение на задължението за предоставяне
2
на обезпечение, длъжникът дължал неустойка в размер на 261.90 лева, разсрочена на равни
части към всяка от погасителните вноски, посочени в чл. 2, ал. 1, т. 4 като в този случай
дължимата вноска е в размер на 87.65 лева, а общото задължение по Договора възлизало на
размер на 1577,70 лева. Съобразно клаузите на договора на заемателя била предоставена
допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, за която му е
била начислена такса в размер на 392.76лева.
Като доказателство по делото е приета и Тарифа на „Вива кредит“ ООД, относима
към процесния договор.
Представен е Рамков договор за прехвърляне на задължения от 01.12.2016 г., сключен
между Вива Кредит ООД и Агенция за контрол на просрочени задължения ООД, по силата
на който в полза на ищеца са прехвърлени вземания, подробно описани в Приложение № 1
от 02.03.2020г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сред които и
вземанията по процесния Договор за паричен заем от 10.04.2019 г., сключен с ответника. По
делото е прието като доказателство потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД относно сключения на 01.12.2016 г. договор за цесия между Агенция за контрол
на просрочени задължения ООД и Вива Кредит ООД. Представено е и уведомление от
„Агенция за контрол на просрочени задължения“, действащ като пълномощник на Вива
Кредит ООД, адресирано до ответника, в което е описано, че вземанията, предмет на
Договор за паричен заем № ****, сключен с Вива Кредит ООД са били изкупени от Агенция
за контрол на просрочени задължения ООД. Като доказателство по делото е приложено
пълномощно от „Вива Кредит“ ООД, по силата на което упълномощава „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ООД да уведоми от името на дружеството- цедент всички
длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани съгласно рамков договор
за прехвърляне на задължения от 01.12.2016 г. за прехвърлянето на вземанията в полза на
цесионера.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза, видно от което
ответникът по делото бил извършил едно плащане по договора в размер на 111 лева, с което
били погасени - Разходи за събиране на просрочените вземания в размер на 35,00 лв.; Такса
за експресно разглеждане - 21,85 лв.; Неустойка в размер на 14,55 лв.; Договорена лихва в
размер на 12,41 лв.; частично погасена първата вноска по главницата - 27,22 лв. Размерът на
неплатените от С. Р. С. суми по процесният договор за паричен заем № 5520404 от
10.04.2019г. по елементи на погасителната вноска бил както следва: Главница в размер на
772,78лв.; Договорена лихва - 110,63лв. Неустойка - 249,49 лв.; Такса „Експресно
разглеждане” - 370,94 лв.; Разходи за събиране на просрочено вземане - 140,00лв.
Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза като обективно,
компетентно изготвено а и неоспорено от страните.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
За да установи материално правната си легитимация дружеството-ищец следва да
докаже, че е носител на процесното вземане на основание договор за цесия, както и че
ответникът е надлежно уведомен за извършената цесия. Прехвърлянето на вземането в полза
на дружеството- ищец се установява от представените по делото писмени доказателства:
рамков договор за прехвърляне на парични задължения – цесия от 01.12.2016 г. и
приложение № 1 от 02.03.2020 г. към него. За да има действие цесията по отношение на
длъжника, а и спрямо третите лица, същата следва да му бъде съобщена по реда на чл. 99,
ал. 4 ЗЗД. Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД посоченото уведомяване следва да
бъде извършено от предишния кредитор. В случая е представено пълномощно, по силата на
което цедентът е упълномощил цесионера да уведоми от негово име всички длъжници по
всички вземания на дружеството, които са цедирани, съгласно рамковия договор
01.12.2016г. и приложенията към него. С оглед надлежното упълномощаване съдът намира,
че представеното писмо от цесионера е годно да уведоми длъжника за извършената цесия.
Доколкото по делото не са представени доказателства това писмо да е достигнало до
длъжника преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, съдът намира, че ответникът е
3
уведомен за извършената цесия с оглед редовното връчване на препис от исковата молба и
приложенията към нея. Доколкото към исковата молба е приложено уведомление до
длъжника, същото следва да бъде съобразено от съда при решаване на делото, с оглед
императивното правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК като факт настъпил в хода на процеса и
имащ значение за съществуването на спорното право. Ето защо съдът намира, че се
породили последиците на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, с оглед на което ищецът е носител на
вземанията по процесния договор за кредит, въз основа на договор за цесия.
От събраните по делото доказателства се установява, че между праводателя на
ищеца „Вива кредит“ ООД и ответника е сключен договор за паричен заем, по силата на
който на ответника е предоставена сумата в размер на 800 лева, като съобразно чл. 10, ал. 2
от договора с подписването на договора заемополучателят е удостоверил, че получил от
заемателя заемната сума, което обстоятелство се установява и от изготвената по делото
съдебно-счетоводна експертиза.
Сключеният между страните договор за паричен заем по свята правна същност е
договор за потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9 от Закона за
потребителския кредит. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК - договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Съдът следи служебно за действителността на договора и на ненаведени от страните
основания в следните хипотези: 1) когато е налице противоречие с добрите нрави /ТР №
1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 252 от 21.03.2018 г. по т. д. № 951/2017 г. на
ВКС, II т. о.; Решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г. о./; 2)
при неравноправни клаузи във вреда на потребителя - / Решение № 188 от 15.12.2017 г. по т.
д. № 2613/2016 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на
ВКС, II т. о./; 3) при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване
на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността
не се изисква събиране на доказателства - /Решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр. д. №
3342/2017 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/ 2014 г., ВКС,
IV г. о./
Доколкото сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, за неговата валидност и последици важат
правилата на действащия ЗПК, в глава трета на който са уредени изискванията за формата и
съдържанието на договора за потребителски кредит, за спазването на които съдът следи
служебно, тъй като са императивни.
В случая, не са спазени изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, съгласно която
разпоредба договор за потребителски кредит е недействителен, ако не са посочени
приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В договора е посочено, че
лихвеният процент е 40,32 % и е фиксиран, но липсват каквито и да е пояснения как се
начислява същия – дали върху целия размер на главницата или върху поетапното й
намаляване. Оттук не става ясно как е формирана възнаградителната лихва и защо възлиза
на претендирания размер. В договора е посочен единствено размерът на лихвения процент,
но на нито една позиция в договора не е отбелязан и какъв е общият размер на дължимата
за срока на договора възнаградителна лихва като глобална сума, и съотношението й с
главницата по кредита, за да може да се направи проверка при какви условия/начини е
приложен лихвеният процент и дали същият отговаря на посочения от заемодателя
фиксиран размер от 40,30%. С оглед изложеното е налице нарушение на разпоредбата на чл.
11, ал. 1, т. 9 ЗПК, която е императивна.
Налице е и нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, съгласно която
договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно дефиницията в § 1, т. 2 от
4
ЗПК, че – "Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и
общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Като обща сума по договора е
посочена 1315,80 лева, включваща и такса за експресно разглеждане на документи. С това
допълнително плащане се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на
сумата и следва да бъдат включени в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би
надхвърлил законовото ограничение по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вземайки предвид посочения
размер от 49,39 % и съотношението между главницата, възнаградителната лихва от 40.32 %
и таксата за експресно разглеждане на документи, доколкото последната е размер от 49% от
заемната сума, при срок за погасяване 36 седмици. Поставянето на кредитополучателя в
положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава
задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на
изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
Следователно процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с
чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, поради неспазването на императивните изисквания на чл. 11, ал.
1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. За разлика от унищожаемостта, която се инициира от съответната
страна, за нищожността съдът следи служебно и при констатиране се позовава на същата в
мотивите при обсъждане основателността на исковете. Имайки предвид последиците на тази
недействителност, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, ответникът дължи само чистата
стойност на кредита, в размер на 800 лева, но не и други такси и разноски. В исковата молба
се твърди, а и от заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че от страна на заемополучателя са извършени плащания в общ размер от 111
лева по процесния договор, като след приспадането на тази сума от главницата по заема
установителният иск за същата следва да бъде уважен до размера на сумата от 689 лв., а за
разликата до пълния претендиран с исковата молба размер от 772,78 лв. същият като
неоснователен следва да бъде отхвърлен, както и като неоснователни следва да бъдат
отхвърлени и исковете за установяване на дължимостта на вземанията за: 110,63 лева
договорна лихва за периода от 24.04.2019г. до 18.12.2019г., 261,90 лева неустойка, 140 лева
разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземания. По отношение на иска за заплащане
на обезщетение за забава в размер на 14.28 лева –за периода от 19.12.2019г. до 25.09.2020, то
доколкото договорът за потребителски кредит е недействителен, ответникът дължи
единствено връщане на незаплатената от него главница, но не и акцесорните вземания,
каквото е това за мораторна лихва (арг. чл. 23 ЗПК ), поради което също следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
За пълнота следва да се посочи, че предвидена в договора клауза за неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, противоречи на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Съгласно клаузата на чл. 4, ал. 1 от
договора ответникът ще дължи неустойка в размер, която ще заплаща разсрочено заедно с
всяка погасителна вноска, ако в 3-дневен срок от сключването на договор не предостави
надлежно обезпечение. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с
добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на
ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Така, както е уговорена конкретната
неустойка, е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на
договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на
главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко
върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно
договора и общите условия. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на
вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да
предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на
договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Въведените в
договора изисквания за вида обезпечение създават значителни затруднения на длъжника при
изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Макар и да е уговорена като
санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката е
5
предвидена да се кумулира към погасителните вноски, по който начин се отклонява от
обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита.
Включена по този начин в погасителните вноски, неустойката по същество е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя.
С оглед изложеното така предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на
договорно задължение за представяне на обезпечение противоречи и на чл. 21, ал. 1 ЗПК,
съгласно която разпоредба всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
Също така клаузите за начисляване на разходи и такси за извънсъдебно събиране на
вземанията за нищожни на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, доколкото се заобикаля
изискването на чл. 33, ал. 1 от ЗПК . Условията, при които се начисляват посочените такси
са уредени в Тарифа на „Вива кредит“ ООД, като съобразно чл. 11 от Договора заемателят е
декларирал, че е запознат и съгласен тарифата, но същата не е част от самия договор.
Доколкото посочените такси се начисляват при забава в плащанията на главното задължение
е налице заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, съгласно която
при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата. Това правило е уредено от норми от императивен порядък,
които са установени в публичен интерес с оглед целта на закона - да осигури защита на
потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски
кредит. С посочената тарифа се въвежда допълнително плащане, което се дължи при забава
на длъжника при погасяване на вноските, наред с обезщетението за забава.
По отношение на разноските: Ищецът е реализирал разноски в заповедното
производство в размер на 33,12 лева за платена държавна такса, сумата от 25,99 лева
заплатена държавна такса в исковото производство и 300 лева – заплатен депозит за
назначаване на вещо лице. Тъй като ищецът е бил представляван от юрисконсулт, размерът
на възнаграждението му за двете производства следва да се определи съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП. С оглед правната и фактическа сложност
на делото, която не е висока, съдът намира, че размерът на възнаграждението за
юрисконсулт, следва да се определи на 50 лв. за заповедното и 100 лева за настоящото
производство. Възнаграждение за подготовка на документи по чл. 13, т. 2 НБПП за
заповедното производство не се дължи отделно, доколкото същото е включено в
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство. Така съобразно
направените разноски за държавна такса и съдебно-счетоводна експертиза и
пропорционално на уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 44,05 лв. за заповедното и 172,77 лв. за исковото производство. Предвид
изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Р. С., ЕГН **********, с постоянен адрес с.
С., общ. М., ул. Р., № * дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Панайот Волов 29,
етаж 3 суми, произтичащи от Договор за паричен заем № *****, сключен с Вива Кредит
ООД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД по силата на Приложение № 1 към рамков договор за прехвърляне на
парични задължения /цесия/ от 01.12.2016 г., сумата от 689 лева – главница, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 06.10.2020 г. до
окончателно погасяване на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение №
99/06.10.2020 г. по ч.гр.д. № 262/2020 г. по описа на РС Мадан, като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за главница: за разликата над 689 лева до пълния предявен размер от
772,78 лева; за договорна лихва в размер от 110,63 лева за периода от 24.04.2019 г. до
18.12.2019 г. , за неустойка в размер на 261,90 лева, за разходи и такси за извънсъдебно
събиране на вземания в размер на 140 лева и 14.28 лева – обезщетение за забава за периода
от 19.12.2019г. до 25.09.2020г.
ОСЪЖДА С. Р. С., ЕГН **********, с постоянен адрес с. С., общ. М., ул. Р., №
6
* да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Панайот Волов 29, етаж 3 сумата от
44,05 лв. разноски по ч.гр.д. № 262/2020 по описа на РС Мадан и 172,77 лв. разноски по
гр.д. № 82/2021 по описа на РС Мадан по съразмерност с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Смолян в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
7