Р Е Ш
Е Н И Е № 2
23.01.2020г.,
гр.Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Административен съд – Стара Загора, в открито съдебно заседание на тринадесети
януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря Минка Петкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм.д. №683 по описа на съда за 2019г.
Производството е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.215 от Закон за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на З.А.К. с постоянен адрес ***, чрез адв. А.,***, против Заповед № 10-00-1782/05.09.2019г. на Кмета на Община Стара Загора, с която е наредено премахване на незаконен строеж.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорвания административен акт, по съображения за постановяването му при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила; в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона.
Конкретно се твърди, че едва през 2015г. и след постановяване на Заповед № 19-12-108/27.05.2015г от страна на общината били предприети действия за установяване на незаконни строежи и евентуално тяхното премахване. За това било предприето и промяна предназначението на земята, на която била построена процесната постройка. Това се виждало от факта, че едва през 2015г. било прието Решение №940 от Протокол № 46/25.06.2015г. на ОбС Стара Загора за промяна плана на града /бивша отсечка о.т. 4473 и о.т. 4474 по плана на града, разширение етап трети, одобрен със Заповед №2931/04.12.1989г. и улична отсечка с о.т. 18а-18б по плана на града, кв. Лозенец, одобрен със заповед от 1986г.
Още през 2015г. бил съставен от служители на общината констативен акт №43, като при връчване на процесната заповед на З.А. не било връчено Приложение №1 към заповедта /комбинирана скица/ и това затруднявало съществено нейната защита. Жалбоподателят оспорва материалната доказателствена сила на съставения Констативен акт № 43 от 19.02.2015г., а сочения в заповедта Констативен протокол от 02.02.2016г. не бил връчван на засегнатата.
Самият орган приемал за година на построяване на строежа 1991г. и това се виждало от декларация на самата А.. Но органът не преценил и игнорирал приложимите разпоредби на §16 от ПЗР на ЗУТ, §184 от ПЗР ЗИДЗУТ от 2003г., както и §127от ПЗР на ЗИДЗУТ от 2012г., изм. през 2015г. Не на последно място, оспорващата твърди и нарушение на §53 към ЗИДЗУТ от ДВ бр.101/22.12.2015г.
Обективно не било възможно да се издаде удостоверениe за търпимост на процесната сграда, тъй като то се издавало пак от Община Стара Загора. На последно място се претендира и неясен адресат на заповедта, тъй като не ставало ясно дали самото разпореждане на органа се отнасяло до лицето, което се сочило в заповедта.
Оспорващата, редовно призована в с.з., се представлява от пълномощника си, който поддържа оспорването. Прилага писмени бележки с доводи по същество на спора.
Ответникът по жалбата - Кмет на Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваната заповед била издадена от компетентен орган, в съответствие с приложимите материално-правни разпоредби на ЗУТ и при спазване на процесуалните правила, била правилна и законосъобразна. Сочела фактически и правни основания. Данните по делото и от назначената експертиза сочели, че процесната сграда нямала строителни документи, каквото се предвиждали, както по сега действащия ПУП, така и към 1991г. Намирала се в уличната регулация и озеленяване. Моли за разноските по делото.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, Съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 19.02.2015г. работна група от служители на общинска администрация – Стара Загора, извършила проверка на строеж „Масивна жилищна сграда” - № 44 по приложение №1 от комбинираната схема, строеж пета категория, находящ се в терен между улична отсечка с о.т. 4473 и о.т. 4474 по плана на град Стара Загора – „Стара Загора разширение – III етап”, одобрен със Заповед № 2931/ 04.12.1989г. и улична отсечка с о.т. 18а-18б по плана на град Стара Загора, кв. Лозенец, одобрен със Заповед №214/25.02.1986г., съгласно които предвижданията за имота били за улица.
Резултатите от проверката били обективирани в Констативен акт № 43 от 19.02.2015г. /л.22 – л.23 по делото/, който бил подписан от длъжностните лица и от З.А.. Извършилите проверката длъжностни лица констатирали, че в имота било извършено от З.А. строителство на масивна жилищна сграда с покрив от дървен гредоред и керемиди, стените изградени от тухли на варо-циментов разтвор, с външна мазилка. Размерите на сградата били 12,50м./ 7.70м. и височина около 5.00м. Строежът бил определен като такъв от пета категория, съгласно чл.137 от ЗУТ и Наредба № 1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Установено било, че за изпълнения строеж нямало одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж в така посочения терен, както и че строежът не съответствал на предвижданията на действащия ПУП, според който имотът бил отреден за улица. Строежът бил квалифициран като незаконен по см. на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Приложение №1 към констативния акт са снимков материал на сграда №44 и скица – комбинирана схема, отразяваща местоположението и разположението на строежа в имота, както и Приложение №2-3 /л.27-29/. Няма данни в указания 7 дневен срок за възражения г-жа А. да е направила такива. Удостоверява се, че от същата била подадена декларация от 19.02.2015г., в която посочила като година на построяване на сградата – 2005-та.
Съгласно
представен и приет като доказателство по делото Констативен протокол от
02.02.2016г. /л.21/, при извършена от служители на общинска администрация –
Стара Загора проверка на място в терен между улична отсечка с о.т. 4473 и о.т.
4474 по плана на град Стара Загора – „Стара Загора разширение – III етап”,
одобрен със Заповед № 2931/ 04.12.1989г. и улична отсечка с о.т. 18а-18б по
плана на град Стара Загора, кв. Лозенец и във връзка с КА № 43/19.02.2015г.,
било установено, че към момента на проверката в имота нямало настъпили нови
обстоятелства от констатираните такива с Констативен акт № 43 от 19.02.2015г.
На 02.09.2019г. бил съставен друг КП /л.20/ за извършена проверка относно незаконен строеж „масивна жилищна сграда №44“ по Приложение №1 в терен улица по плана на града „Стара Загора разширение – III етап”, с който било установено, че към момента на проверката в имота нямало настъпили нови обстоятелства от констатираните такива с Констативен акт № 43 от 19.02.2015г. относно строеж „Масивна жилищна сграда №44/ по Приложение №1 /комбинирана скица/.
На 05.09.2019г. била издадена от Кмета на Община Стара Загора Заповед № 10-00-1782, с която на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА и чл.225а, вр. с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, било разпоредено премахване на незаконен строеж, пета категория, а именно: „масивна жилищна сграда” - № 44 по приложение №1 от комбинираната схема, с размери 12,50м. на 7,70м. и височина около 5.00м., изпълнен от З.А. Арслан, без одобрени строителни книжа и издадено Разрешение за строеж в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, находящ се в терен между улична отсечка с о.т. 18а-18б по плана на град Стара Загора, одобрен с Решение №1940 от Протокол № 46/25.06.2015г. на ОбС Стара Загора, бивша улична отсечка с о.т. 4473 - о.т.4474 по плана града, одобрен със Заповед №214/1986г. В мотивите на заповедта било посочено, че строежът не подлежал на узаконяване по реда на § 127, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
По делото се
представят и: протокол №46 от заседание на ОбС Стара Загора от 25.06.2015г., за
приемане на Решение № 1940 /л.25/; справка
от архив на звено „Жилищен фонд” за подадени документи за картотекиране и
настаняване на крайно нуждаещи се от жилище граждани /л.42/; справка от отдел
„РОС“ за подадени заявления за закупуване на общински имоти и участие в тръжни
процедури по закупуване на общинско жилище и учредяване на право на строеж за
периода 2015-2019г. /л.43/; становище /без дата и номер/ на Гр. архитект на
Община Стара Загора /л.44/; заповед № 10-00-166/03.02.2015г. /л.45/; Протокол №
11 от заседание на ОбС Стара Загора от 30.06.2016г. за приемане на Решение №415
/л.46-56/; протокол от 24.08.2016г. /л.57/; обява от 24.08.2016г. на Община
Стара Загора за провеждане на публичен търг / л. 58-59/, ведно с публикувани
съобщения за търга във в. „Старозагорски новини” и във в. „Телеграф”; заповед №
10-00-1480/21.07.2016г. /62-63/; Правила за провеждане на публичен търг /
л.64-67/;
По делото бе изпълнена допусната от съда съдебно-техническа експертиза, заключението по която се прие от страните без оспорване. Съгласно заключението на ВЛ при извършения от него оглед на място установил, че сграда №44 /по геодезическо заснемане/ била построена в северната част на ул. „Витоша“ и представлявала масивна едноетажна жилищна сграда със ЗП от 96 кв.м., видимо в завършен вид отвън и отвътре, като се ползвала за жилище.
Към 1991г. действащ бил КРП, одобрен със Заповед № 2931/1989г. и сградата попадала в терен отреден за улици между о.т. 4474 и о.т. 4473, западно от осовата линия. С Решение №1940/25.06.2015г. бил одобрен проект за промяна ПР от 1986г. по ул. „Витоша“, като по него западната част от процесната сграда попадала върху терен, отреден за улица между о.т. 18 и о.т. 18б. С предходна заповед от 27.05.2015г. бил одобрен проект за изменение на ПР на кв. 232 и улица с о.т. 4474,4473,4472,4471, като ширината на улицата се намалявала и бил образуван УПИ-XLIII „За озеленяване“, като по това изменение източната част на процесната сграда попадала върху този УПИ XLIII „ За озеленяване“. И към 2005г. действал ПР Стара Загора – разширение III етап, одобрен със Заповед № 2931/1989г. и сградата попадала в терен, предвиден за улица с осови точки 4474,4473,4472,4471.
Към настоящия момент действащата регулация била одобрена със Заповед № 19-12-108/27.05.2015г. и със Заповед № 1940/25.06.2015г., като според нея процесната сграда със западната си част попадала върху ул. „Витоша“, а с източната си част попадала в УПИ XLIII „ За озеленяване“. Постройката била изградена върху терени общинска собственост, като част от нея била със статут на публична общинска собственост. Имотът не бил парцелиран и отреден за строителство. На експерта не били представени технически проекти, ПУП- ПЗ и др. документация относно сградата.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства и като съобрази направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и след извършена от него служебна и цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1, във връзка с чл.146 от АПК, намира от правна страна следното:
По допустимостта на оспорването – същото следва да се приеме за процесуално допустимо, като направено в законово установения срок по чл.215, ал.4 от ЗУТ, от активно легитимирано лице, притежаващо правен интерес /доколкото е адресат на заповедта/, против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване, пред местно компетентния административен съд. Не се установяват други обстоятелства по см. на чл.159 от АПК за прекратяване на производството.
Разгледана по същество жалбата, Съдът я намира за неоснователна.
Заповедта, която се обжалва и с която се разпорежда премахването като незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ на строеж от пета категория, се явява издадена от материално и териториално компетентния административен орган - Кмета на Община Стара Загора, съобразно законово регламентираните му правомощия по чл. 225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2 от ЗУТ. Не е налице основание за обявяването й за нищожна.
Оспореният административен акт е издаден
в предвидената от закона писмена форма, както и съдържа изискуемите се
реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както правно основание /чл.225а от ЗУТ/, така и се визират конкретните факти и обстоятелства, чрез които се обосновава
възприетото от административния орган, че е налице незаконен такъв по см. на
чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ строеж, който и поради това подлежи на премахване,
вкл. и като нетърпим. В заповедта строежът има достатъчно ясно описание от към
неговите съществените характеристики -
вид, предназначение, местонахождение, параметрите на сградата, като
изрично се сочи, че този строеж е изпълнен без одобрени строителни книжа и без
издадено Разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ.
Самата особена процедура по установяване на незаконен строеж също не е нарушена. Налице е задължителният констативен протокол, който е съставен от служителите по чл.223, ал.2 от ЗУТ и в който се сочат конкретните факти, чрез които се установява един незаконен строеж, състоянието на строежа, неговите параметри и др. Надлежно, чрез приложенията към КА, се удостоверява и местоположението на процесната сграда №44 върху терена. От представеното по делото доказателство /самия КА от 2015г./ се установява, че при неговото съставяне оспорващата е присъствала, като се е подписала под текста му, което сочи, че тя е надлежно запозната с обективиранато там съдържание и фактическите констатации на проверяващите. Няма данни за подадено в указания 7 дневен срок възражение, а самата заповед е издадена след изтичане на срока за възражения.
Съдът не намира за съществено нарушение на проведената процедура фактът, че заповедта е издадена толкова дълго след съставяне на КА №43 от 2015г. Налични са данни, че и през 2016г. и малко преди издаване на акта са съставени два протокола, чрез които се удостоверява, че няма промяна на обстоятелствата, които се визират в КА № 43 от 2015г. Безспорно тези два документа не се доказва също да са съобщени на засегнатото лице, но Съдът не намира това за съществен пропуск именно, защото в тях не се обективират различни обстоятелства /или нови/ от тези, които се визират в документа от 2015г., съотв. така не се стига до нарушаване на правото на защита на оспорващата.
Предвид горното, Съдът приема извод, че са спазени изискванията на чл.225а, ал.2 от ЗУТ и няма допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на заповедта само на това основание.
Ето защо не са налице и основанията по чл.146, т.2-3 от АПК
Разгледана заповедта с оглед нейната
материална законосъобразност, Съдът приема, че тя е съответна на приложения
закон, като съобрази следното:
По делото няма спор, че процесният обект
е строеж по см. на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, както и че той е такъв от пета
категория. Също е безспорно установено, че въпросната сграда е с параметрите,
които се описват в заповедта, с предназначение за жилище, както и че се намира
на терен, който е общинска собственост, като в едната си част дори, сградата се
намира върху терен публична общинска собственост – улица. Несъмнено е и
обстоятелството, че строежът е реализиран през 2005г., тъй като именно тази
година е декларирана от оспорващата пред ответника и именно тя е преценявана от
него. Нито едно доказателство по делото не сочи, че сградата е построена през
1991г.
Не на последно
място, Съдът приема за безспорно и обстоятелството, че за този строеж няма
издадени задължителните за него строителни книжа /инвестиционен проект/, вкл. и
разрешение за строеж. Не са налице и данни за преотстъпено право на строеж
върху общинска земя, доколкото сградата се намира върху такъв терен /изключая
онази част от терена, който е със статут на публична общинска собственост/.
Като съобрази горе приетите за безспорни
обстоятелства, както и посочената от ответника правна квалификация на
установените от него обстоятелства, Съдът приема извод, че се доказва пред
него, проявлението на факта на незаконен строеж, изграден в несъответствие с
предвижданията на действащия ПУП и без одобрени инвестиционни проекти и
разрешение за строеж.
В чл.148, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗУТ се регламентира, че строежите могат да се извършват само въз основа на издадено по съответния ред разрешение за строеж. Отклонение от това правило се предвижда в чл. 151 от ЗУТ, като в чл. 147, ал.1 от ЗУТ се определят и видовете строежи, за които не се изискват одобрени инвестиционни проекти, но се издава разрешение за строеж. Конкретният строеж безспорно не попада в законово установените изключения по чл.147, ал.1 и чл.151 от ЗУТ. Именно поради факта на липсата на издаден акт по чл.148, ал.1 от ЗУТ е налице правно основание за квалифицирането на процесния строежа като „незаконен“ по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Ето защо, така визираното фактическо основание за издаване на оспорваната заповед се установява по категоричен и безспорен начин и на тази плоскост акта е материално–правно законосъобразен.
Органът обаче претендира и наличието
на още едно правно основание, това по т.1 на текста на чл.225, ал.2 от ЗУТ –
строежът е несъответен на предвижданията на действащия ПУП.
От доказателствата по делото, включително и от заключението на съдебно-техническата експертиза, несъмнено се установява, че процесната постройка е изпълнена както в несъответствие с предвижданията на действалия към момента на нейното изграждане /2005г./ ПУП, така и съгласно предвижданията на сега действащия. Към 2005г. действащ е КРП одобрен със заповед от 1989г., като по този план сградата попада върху терен, предвиден за изграждане на улица с о.т. 4474,4473,4472,4471. Сега действащия РП е от 2015г., като и по нейните предвиждания сградата пак попада в едната си част в терен, отреден за улица, а в другата си част в УПИ, с отреждане „за озеленяване“. Това обстоятелство също сочи, че е налице и второто визирано от ответния административен орган материално-правно основание за определянето на строежа като незаконен и по см. на чл.225, ал.2, т.1 от ЗУТ. В крайна сметка това не се и оспорва от жалбоподателката.
Що се отнася до общите твърдения за „търпимост“ на конкретната постройка, Съдът намира, че тук постановките на ЗУТ относно този институт не намират приложение, като се съобрази годината на построяване на жилищната сграда – 2005 – та. Това означава, че не е необходимо да се обследва въпроса за „търпимост“ на процесната сграда, поради това, че същата не е реализирана във времевите рамки, които установява законът в §16 от ПР на ЗУТ или в § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, поради което от една страна не обследването от органа на въпроса за търпимостта на строежа не съставлява съществено процесуално нарушение, а от друга не задължава и Съда при проверка на акта да проследява същото обстоятелство. Фактът, че не следва да се обследва въпроса за търпимостта на конкретния строеж, съотв. и че тя не може и да бъде определяна като такава, сочи, че не е налице предвиденото в закона обстоятелство, изключващо правомощието за органа по чл.225а, ал.1, във вр. с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ да разпореди премахване на строеж, изграден без строителни книжа и в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП, съотв. процесната заповед е материално законосъобразна и на тази плоскост.
Съдът намира,
воден от наведените възражения от адв. А., че обстоятелството, дали действащият
ПУП е приложен, е обстоятелство, което не може да повлияе на дължимата се тук преценка
относно факта „търпимост“ на строежа, тъй като тя се свежда единствено до факта
съответства ли конкретният строеж с предвижданията на ПУП.
Административният орган обосновано приема, че пред него се
установява изграден незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, тъй като същият не е съответен на действащия ПУП и за него няма издадени
инвестиционни проекти и разрешение за строеж, нито същият може да бъде
определен като търпим. Следователно се доказва да са налице законово
регламентираните материално-правни предпоставки за разпореждане на неговото
премахване.
В писмените си бележки пълномощникът на оспорващата
възразява за допуснато нарушение на принципа за съразмерност /пропорционалност/,
като твърди, че сградата се ползва за жилищни нужди от не малък брой лица, че
общината дълъг период от време не предприемала каквито и да мерки за премахване
на строежа и то още в начален етап на неговото изграждане, а сега сградата била
вече захранена с вода е ел.енергия.
Принципът на съразмерността намира своята
законодателна уредба в чл.6 от АПК, като съгласно ал.2 от него,
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава
акта. Според ал.3, когато с административния акт се засягат права и се създават
задължения за граждани…., прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за
тях, ако и по този начин се постига целта на закона. Безспорно премахването на
една жилищна сграда има сериозно влияние върху живота на засегнатото лице. По делото
обаче липсват каквито и да е доказателства, че процесната сграда се ползва от
многолюдно семейство, както се твърди, нито се доказва, че тя е единствено
жилище за жалбоподателката. Самата сграда няма регистриран административен
адрес, разположена е върху терен, отреден за улица, а от друга страна по делото
има данни, че оспорващата е адресно регистрирана на ул.“Богдан“ 27 /вж. л.40/,
който е напълно различен адрес от този, където се намира процесната жилищна
сграда. Това за съда е индикация, че г-жа А. живее преимуществено на друго
място, различно от това, където е построена жилищната сграда, описана в
процесната заповед. Фактът, че процесната сградата е захранена с вода и ел.
енергия не сочи непременно на нейното преимуществено обитаване от страна на
оспорващата. Не на последно място пред съда се установява, че оспорващата по
никакъв начин не е заявявала пред Община Стара Загора жилищна нужда за себе си
и/или семейството си, като нито е искала да бъде настанявана в общинско жилище,
нито е искала да й бъде учредено право на строеж за жилищна сграда върху терен
частна общинска собственост в годините назад.
Разгледана
процесната заповед в контекста на гарантираното
и защитено с чл.8, ал.1 от ЕКЗПЧОС „право на жилище“, Съдът приема следното: в
ал.2 на чл.8 от ЕКЗПЧОС се определят границите на допустима намеса на държавата
в това право в изключение от общия принцип на не намеса - в случаите,
предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на
националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на
страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на
здравето и морала или на правата и свободите на другите.
Следва да се приеме, че в този случай разпоредената с
процесната заповед намеса на Държавата при упражняване на „правото на жилище“ се
осъществява при условията на чл. 8, ал. 2 от ЕКПЧОС, тъй като засягането има
своята законова регламентация, която допуска премахване на незаконни строежи,
вкл. и такива с жилищно предназначение. Самата мярка е с цел охрана на здравето
и сигурността преди всичко на обитателите на тази сграда, доколкото правилата и
разрешителният режим за строежите в Р.България са създадени с оглед осигуряване
на стабилност и устойчивост на строежите. С извършване на
незаконен строеж, т.е. такъв, за който няма издадена разрешение да бъде
построен, за който липсва извършена проверка от специалисти на задължителната
за него проектна документация, то същия в голяма степен представлява заплаха за
живота, здравето и сигурността на гражданите, което налага и прилагане на
въведената рестриктивна законова мярка.
Несъмнено чрез обжалваната заповед следва да се постига баланс между интереса на жалбоподателя и обществения такъв, за да се гарантира ефективно прилагане на забраната срещу строителството без разрешително. В случая сградата съзнателно е строена върху терен, който не е собствен на оспорващата, при съзнаване на факта, че за нея няма издадено /още по малко е искано да се издаде/ разрешение, както и липсват одобрени строителни книжа, което е в пряко нарушение на националните строителни регулации. С оспорената заповед, обаче се цели защита не само на установения в страната правов ред, но и защита на здравето, живота и сигурността на отделния гражданин, поради което не следва да се възприема като акт, водещ до нарушаване на гарантираното право по чл.8 от ЕКЗПЧОС на жалбоподателя, което засягане да е в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
По делото са налични не оспорени доказателства, че от страна на общинска администрация Стара Загора има предприети действия в насока да се избегне опасността настоящата жалбоподателка да остане без дом изобщо, като е обезпечила начин за картотекиране и настаняването й в общинско жилище или възможността да закупи имот за строителство. По делото обаче няма данни жалбоподателката да се е възползвала от предоставените й такива възможности, нито е поискала картотекиране като крайно нуждаеща се, нито е поискала учредяване в нейна полза на право на строеж върху терен частна общинска собственост. Още по-малко са налице данни, че въпросната сграда е нейно единствено жилище. На тази плоскост, Съдът приема извод, че не се доказва нарушение на основополагащия принцип за съразмерност, установен в чл.6 от АПК, нито има допуснато нарушение на чл.8 от ЕКЗПЧОС.
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения на общи и специални правила и е постановена в съответствие с материално-правните разпоредби на ЗУТ, и съобразно с целта на закона, поради което се явява законосъобразна, оспорването е неоснователна и като такава, следва да се отхвърли.
При този изхода на делото искането на ответника за присъждане на деловодни разноски следва да се уважи, като своевременно заявено. Оспорващата трябва да бъде осъдена да заплати на Община Стара Загора сумата от 300 лева, представляваща внесено възнаграждение за вещо лице, ведно с възнаграждението по чл.78, ал.8 от ГПК в размер на 100лв., съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Съдът
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ оспорването
на З.А.К. *** 27 против Заповед №
10-00-1782 от 05.09.2019г., издадена от Кмета на Община Стара Загора.
ОСЪЖДА З.А.К. ***, ЕГН-********** *** сумата от 400 /четиристотин/ лева деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: