Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Добрич, 03.01.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Добричкият районен съд, гражданско отделение, четвърти
състав, в публично заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Татяна
Лефтерова-Савова
Секретар: Калинка Михайлова
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело №619/2019 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на
искова молба от „Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, с която против „РПК Бъдеще“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: *** са предявени искове по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД, за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 13/09.01.2019 г. по
ч.гр.д. №31/2019 г. по описа на ДРС, а именно:
646,88 лв., представляваща задължение за незаплатена ел.енергия по фактура №*** от 19.10.2018 г. за обект с аб.№**, находящ се в с.
*, ** търговска сграда, кл. №***, ведно със законната лихва върху
сумата начиная датата на подаване на заявлението в съда - 07.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 6,29 лв., представляваща мораторната лихва за забава в
плащането на главното парично задължение от датата следваща падежа ѝ до
05.12.2018г. Претендират се сторените разноски в исковото и в заповедното
производство.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от
ищеца права:
Ответникът
е клиент на „Енерго-Про Продажби” АД, с клиентски номер кл.№:***, във връзка с
продажба на ел.енергия за обект на потребление заведен с абонатен номер аб.№: ***,
находящ се на адрес с. ***, Търговска сграда. Ответникът консумирал енергия
през процесния период, като е издадена фактура № ****/19.10.2018 г. за сумата
от 648,88 лева, за доставена и потребена ел. енергия в периода от 03.04.2018 г.
до 03.06.2018 г. След настъпване изискуемостта на задължението, до момента на
подаване на исковата молба, същото не е заплатено. Ищецът претендира и
заплащане на обезщетение за забава в размер на 6,29 лева, дължимо за периода от
31.10.2018 г. до 05.12.2018 г.
Въз основа заявление на ищеца по чл.410 ГПК, пред ДРС
е образувано ч.гр.д № 31/2019 г. по описа на съда. Издадена е заповед за
изпълнение на парично задължение. В срока по чл.414 ГПК ответникът възразява
срещу издадената заповед, като това обстоятелство обуславя правния интерес на
ищеца от водене на настоящото производство.
Ищцовото дружество излага правни доводи за дължимостта
на исковите суми, като цитира нормите на
чл.17, т.2, чл.26 и чл.38 ОУПЕЕ.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът оспорва предявените
искове. Сочи, че не е пасивно легитимиран да отговаря по същите, тъй като
считано от 19.09.2012 г. имотът е собственост и се владее от трето лице.
Въвежда възражение за изтекла погасителна давност. Сочи, че последното отчитане
на потребена ел. енергия в имота е от 22.10.2008 г., като след тази дата
обектът е затворен и не е консумирана енергия. Твърди, че от представените с
исковата молба писмени доказателства не става ясно кога е потребена енергията,
чиято стойност се претендира, както и какво се включва в претендираните суми.
В проведено по делото открито съдебно заседание, страните,
чрез процесуалните си представители, поддържат заявените по делото, становища.
Добричкият районен съд, като прецени доказателствата
по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа и правна
страна, следното:
Предявен е иск по реда на чл.415, ал.1
вр. чл.422 ТЗ вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 91 и сл. ЗЕ, при действие на
Общите условия за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД,
одобрени от ДКЕВР, с решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР. С Решение № 798 от
20.01.2017 г. на ВАС окончателно е отменено Решение №
ОУ-06 от 21.07.2014 г. на ДКЕВР /сега КЕВР/, с което са одобрени Общи условия
за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД, в сила от 07.09.2014
г. След отмяна на горепосоченото решение на ДКЕВР, до одобряване на нови ОУ,
ищцовото дружество прилага в отношенията с клиентите си, ОУ, действали преди
07.09.2014 г., а именно – ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия
на „Енерго – Про Продажби“ АД, одобрени от ДКЕВР с решение №ОУ-061/07.11.2007
г.
Налице е успешно проведено производство по чл. 410 ГПК.
Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение и заявено в срока по
чл.414 ГПК, възражение.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в
процеса, предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявения положителен
установителен иск, в тежест на ищеца е да установи, че през процесния период е
налице валидно възникнало правоотношение между страните, елемент от съдържание,
на което е задължението на ответника да престира
определена/определяема парична сума на сочените от ищеца основания, при
неизпълнението на това задължение от страна на ответника. Така ищецът следва да
установи: действащ сключен договор за доставка на ел. енергия, т.е. че
ответникът е бил потребител на ел. енергия през процесния период; доставянето
на електрическа енергия в имота на ответника и стойността на използваната в
имота електрическа енергия, съответно по съставените фактури; настъпването на
падежа на всяко парично задължение и размера на обезщетението за неговата
забава за посочените периоди; обстоятелствата по изчисляване на претендираните
суми. При възражение от страна на ответника, в тежест на последния е да
установи и докаже възражението си против
вземането, в т.ч., че е извършил цялостно или частично плащане на
претендираните суми или че са налице обстоятелства, които го освобождават от
задължението за плащането им, в т.ч., че вземането е погасено по давност.
Видно от събраните писмени доказателства, въз основа
подадено от „Енерго-Про Продажби”АД заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, против ответника в настоящото
производство, Районен съд Добрич издава заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 31/2019
г. по описа на съда, като уважава подаденото заявление. След възражение на
длъжника, представено в срока по чл.414 ГПК, заповедният съд указва на
заявителя възможността, в законоустановения едномесечен срок, да предяви
установителен иск за вземането си. В срока по чл.415 ГПК, „Енерго-Про Продажби”АД
предявява исковата си претенция.
Ищецът претендира заплащането на сума в общ размер на
653,17 лева, от която: 646,88 лева – главница за потребена ел. енергия по
фактура, издадена на 19.10.2018 г. и 6,29 лева – обезщетение за забава,
начислено върху главното задължение за периода от 31.10.2018 г. до 05.12.2018
г.
Ищецът РПК „Бъдеще“ е правоприемник на **“, ЕИК ***,
като последното юридическо лице е заличено с вписване в ТР на 02.03.2018 г.
Видно от представено по делото писмено доказателство –
фактура № ***/19.10.2018 г., сумата от 646,88 лева е начислена за потребена ел.
енергия през периода 03.04.2018 г. – 03.06.2018 г.
От справка за потреблението през последните 12/24/36
месеца, се установява, че потреблението на аб.№****, кл. №****,
за периода от 03.01.2016 г. до
02.04.2018 г. е 0 kWh. През периода 03.04.2018 г. –
03.06.2018 г. е отчетено потребление в размер на 2784 kWh.
С искане № ****/16.05.2018 г. ответникът декларира
пред ищеца извършената продажба на имота, като отправя искане да бъдат
прекратени договорните отношения за имот в с. ****, аб. № ****, кл. № ****.
Със заявление № ****/31.05.2018 г., до ищеца, Ж.К.
заявява искането си за снабдяване с ел. енергия от „Енерго-Про Продажби“ АД, на
имот – търговска сграда в с. ****, общ. ****. Старият клиентски номер на обекта
– **** е сменен с нов – ****.
С писмо до Ж.К., „ЕРП - Север” АД уведомява
собственика на процесния имот, че на 12.06.2018 г. електромер с фабр. №****е
демонтиран поради изтичащ срок на валидност за периодична проверка, а на негово
място е монтиран нов, като начислените количества електроенергия за периода от
02.05.2018 г. до 04.06.2018 г. ще бъдат анулирани от кл. № ****.
По искане на ответната страна, по делото са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Ж.М.К.. От показанията на
свидетеля се установява, че от датата на придобиване на имота от РПК
„Светлина“, с правоприемник - РПК „Бъдеще“ /през 2012 г./ процесният имот е с
прекъснато електроснабдяване и поради тази причина същият не е бил ползван от
свидетелката. Същата сочи, че ѝ е известно от ответника, че до имота не е
била доставяна ел.енергия за период от около 4-5 г. преди сключване на договора
за продажба на имота. Твърди, че и към датата на явяването ѝ в съдебно
заседание, в сградата няма ток. Причината била техническа, тъй като между
монтирания нов електромер и сградата нямало свързващ кабел.
Видно от заключението на изготвена по делото
съдебно-счетоводна експертиза, прието от съда като обективно и компетентно,
задължението по фактура №****/19.10.2018 г., възлиза на сума в размер на 646,88
лева, като същото е с падеж 19.10.2018 г. Върху главното задължение, дължимата
мораторна лихва, за периода от 31.10.2018 г. до 05.12.2018 г. е в размер на
6,29 лева.
От заключението на изготвена по делото
съдебно-техническа експертиза, се установява, че СТИ в процесния имот е
трифазен индукционен електромер с фабр. № ****. Количеството електроенергия,
отразено в справката за консумирана ел. енергия за обекта съответства на
записаното във фактура №****/19.10.2018 г. Количеството ел. енергия начислено в
последната, за периода от 30.04.2018 г. до 30.06.2018 г. е получено като
разлика между стари и нови показания на СТИ, като не е била извършвана
корекционна процедура.
От справка, представена от ищеца, на вещото лице, се
установява, че последното регулярно отчитане в процесния имот е осъществено на
20.10.2008 г. Видно от справка, налице са следните записвания по отношение
отчитанията на СТИ в обекта: 21.11.2008 – 17.01.2012 г. – „без достъп – сезонен
обект“; 18.01.2012 – 01.07.2017 г. – „без достъп – сезонен обект“; 02.07.2017
г. – 01.02.2018 г. – „прекъснато захранване“; 02.02.2018 г. – 01.03.2018 г. –
„без достъп поради лоши метеорологични условия“; 02.03.2018 г. – 01.04.2018 г.
– „прекъснато захранване“; 03.04.2018 г. – 01.05.2018 г. – „прекъснато захранване“
и 02.05.2018 г. – 01.06.2018 г. – „необитаем“. В справката изрично е посочено,
че през периода от 12.06.2018 г. до 31.12.2018 г. електромер с фабр. № **** е в
имота, но не е търговски електромер, т.е. същият не се използва за търговско
измерване.
В заключението на СТЕ по поставени допълнителни
въпроси, вещото лице е посочило, че за периода от 22.10.2008 г. до 04.06.2018
г., електрозахранването в процесния обект не е било прекъсвано от „Енерго-Про
Мрежи” АД. СТИ в имота е собственост на клиента, поради което същият е
отговорен за провеждането на метрологичен контрол.
В процесния казус взаимоотношенията между страните се
регулират от разпоредбите на договора за търговска продажба - чл. 318 ТЗ при
субсидиарно прилагане на разпоредбите на ЗЗД. При такава облигационна връзка,
възникват права и задължения за всяка от двете страни. Поради това,
изпълнението на задължението на едната страна е обвързано от изпълнението на
задължението на другата страна.
Съгласно чл. 98а ЗЕ, крайният снабдител продава електрическа
енергия при публично известни Общи условия, а публикуваните ОУ влизат в сила за
потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без
изрично писмено приемане. Безспорно по делото е съдържанието и влизането в сила
на ОУ, валидни към посочения период.
Спорните въпроси между страните са дали между страните
съществува соченото от ищеца облигационно правоотношение, дали ищецът е
изпълнил задължението си и е доставял ел. енергия до имота, през процесния
период, както и дали ответникът следва да отговоря за заплащането на претендираната
от ищеца стойност на потребена ел.енергия, при данни, че към периода 03.04.2018
г. – 03.06.2018 г., същият не е собственик на имота. По делото не се представят
доказателства, а и не се твърди, претендираните от ищеца суми за главница и
лихва за забава, да са били заплатени от ответника.
Съгласно чл.4, ал.2 ОУДПЕЕ, потребител на електрическа
енергия за стопански нужди е физическо или юридическо лице, присъединено към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север” АД и което
купува електрическа енергия за стопански нужди, включително и лица на издръжка
на държавния или общинския бюджет. Съгласно чл.9, ал.1 ОУДПЕЕЕМ на „Електроразпределение Север” АД,
дружеството се задължава да пренася ел. енергия до границата на собственост на
ел. съоръжения на ползвателя с електроразпределителната мрежа.
В хода на производството по делото, ищецът, който носи
доказателствената тежест да установи, че ответникът е потребител на
електрическа енергия, не проведе успешно доказване, като не установи ответникът
да е собственик или ползвател на процесния имот. Действително, съгласно чл.17,
ал.3 ОУДПЕЕ, потребителят, какъвто е бил ответникът до 19.09.2012 г., има
задължението да уведомява ищеца за промени в собствеността на имота в 30-дневен
срок, но неизпълнението на това задължение може да бъде съобразявано при
евентуално настъпили вреди за ищеца, а не с оглед заплащането на потребена
електроенергия в чужд имот. Съгласно чл.8, ал.1 ЗКИР, кадастърът и имотният регистър
са публични, т.е. преди подаване на заявлението, въз основа, на което е
образувано ч.гр.д. №31/2019 г. на ДРС, ищецът е имал възможността да провери
кому принадлежи правото на собственост върху имота, с оглед доказване наличие
на валидно облигационно правоотношение с ответника. Като не доказа ответникът
да е потребител на ел. енергия, ищецът не проведе успешно доказване на
претенцията си.
Отделно от горното, следва да се посочи, че по делото
не бе установено и кога е потребена ел. енергията, чиято стойност ищецът
претендира. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, се установи,
че от продажбата на имота през 2012 г., до подаване на исковата молба,
процесният имот не е електроснабден. Видно от приобщени по делото писмени
доказателства, в т.ч. писмо до вещото лице, във връзка с изготвяне на СТЕ,
както и справка за потребление, последното действително отчитане на потребена
ел. енергия е извършено много преди началната дата на процесния период. Така,
според писмото на „ЕРП - Север” АД до в.л. инж. В. Ч., последният регулярен
отчет е от дата 20.10.2008 г., а видно от справката за потребление, през
периода от 03.01.2016 г. до 02.04.2018 г. няма отчетено потребление на
ел.енергия. Видно от писмо на „ЕРП - Север” АД до собственика на имота, начислените
количества електроенергия за периода от 02.05.2018 г. до 04.06.2018 г. се
анулират от кл. № ****.
При горните доводи, съдът намира, че между страните по
делото не е налице облигационна обвързаност, по силата, на която за ответника
да е възникнало задължение за заплащане на ел.енергия, доставяна до обект с
адрес: с. ****, 113, 2 търговска сграда, за периода от 03.04.2018 г. до 03.06.2018 г., както и че
електроенергия действително е била доставяна до имота през горепосочения
период. Ответникът не е потребител на ел. енергия, поради което отговорността
му за заплащане на същата не следва да бъде ангажирана от дружеството – ищец.
Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода от спора по главния иск, акцесорният
иск за заплащане на обезщетение за забава също се явява неоснователен и като
такъв, същият подлежи на отхвърляне.
На осн. чл. 78, ал.3 ГПК, в полза на ответника се
следват сторените по делото разноски в общ размер на 450,00 лева, от които: 350
лева – адвокатско възнаграждение и 100 лева – възнаграждение за вещо лице
Водим от горното, Добричкият районен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: ***, против „РПК Бъдеще“, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. ***, по реда на чл.422 вр. чл. 415 ГПК и чл.86 ЗЗД, искове
за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 13/09.01.2019 г. по ч.гр.д.
№31/2019 г. по описа на ДРС, а именно:
646,88 лева, представляваща задължение за незаплатена ел.енергия по фактура №ФП**** от 19.10.2018 г. за обект с аб.№****, находящ се в с.
****, 113, 2 търговска сграда, кл. №****, ведно със законната лихва, считано от 07.01.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата от 6,29 лева, представляваща лихва за забава в плащането на
главното парично задължение, начислена за периода от 31.10.2018 г. до
05.12.2018 г.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: *** да заплати на „РПК Бъдеще“, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: *** сторените разноски по делото, в размер на 450 лева.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба
пред Окръжен съд - Добрич, в двуседмичен срок от съобщаването.
На основание чл.7, ал.2 ГПК препис от решението да се
връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: