РЕШЕНИЕ
№ 1283
гр. Варна, 12.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Димитричка Ст. И.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20233110101708 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от „***“ ЕООД – в
несъстоятелност, с ЕИК ***, представлявано от постоянния синдик Д. Г., със
седалище и адрес на управление гр.***, ул.***“ № *** срещу Т. Г. Г., с ЕГН
**********, с адрес гр***
Предмет на разглеждане са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за
вземания по чл.27, ал.4 от ЗДФИ от „***“ ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК
***, представлявано от постоянния синдик Д. Г., със седалище и адрес на
управление гр.*** срещу Т. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес гр.*** обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове за приемане за
установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществуват
парични вземания срещу ответника за следните суми: сумата от 30836,52 лв.,
представляваща главница за вреди по акт за начет № *** г., издаден от
АДФИ, сумата от 15648,13 лв., представляваща лихва за забава, начислена за
периода от 31.10.2013 г. до 29.10.2018 г., както и сумата от 11846,36 лв.,
представляваща лихва за забава, начислена за периода от 30.10.2018 г. до
12.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 15.08.2022 г., до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена в полза на ищеца
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК по ч.гр. д. № *** г. по
описа на Районен съд – ***
В исковата молба ищецът твърди, че ответникът Т. Г. е бил управител
на „***“ ЕООД в периода 27.07.2012 г. – 01.09.2014 г., за което е сключен
1
договор за възлагане на управлението с изх. № *** г. Сочи, че при извършена
финансова инспекция на „***“ ЕООД, възложена със Заповед № *** г.,
изменена с последващи заповеди на Директора на АДФИ, и проверка на
първичните счетоводни документи относно разходите за добив на дървесина
от ОГФ на Община *** през 2013 г. е установено, че на 10.09.2013 г. е
сключен договор между Община *** чрез „***“ ЕООД, представлявано от
управителя Т. Г., като възложител, и „***“ ЕООД, като изпълнител, по силата
на който изпълнителят е приел да извърши възложената му работа по
„изсичане на подлеса“ при уговорен общ обем редуцирана площ от 900 дка и
възнаграждение от 29,95 лв. без ДДС/1 дка, или общо 26955 лв. без ДДС,
която работа е индивидуализирана в приложение № 1 към договора.
Установено е при инспекцията още, че преди започване на работата страните
по договора, в нарушение на т. 3.1. от него, не са съставили и подписали
приемо-предавателни протоколи, в които да са посочени границите и
действително измерената на терена площ, както и че липсват документи,
обосноваващи изпълнението на възложената работа.
Въпреки това изпълнителят е издал фактура № *** г. за изсичане на
подлеса от 900 дка на стойност 26955 без вкл. ДДС или 32346 лв. с ДДС.
Съгласно 2 бр. споразумителни протоколи от 31.10.2013 г. вземането
по фактурата е погасено чрез прихващане с насрещни задължения на „***“
ЕООД към „***“ ЕООД за продажната цена на закупена дървесина на същата
обща стойност от 32346 лв. с ДДС, за която са издадени две фактури –
фактура № ***г. на стойност 30677.54 лв. и фактура № *** г. на стойност
1668.46 лв.
При проверката на счетоводните регистри на „***“ ЕООД за 2013 г. е
установено също, че сумата от 26955 лв. без ДДС по фактура № *** г. е
осчетоводена като разход на дружеството за външни услуги.
Съгласно констатациите от инспекцията изпълнителят „***“ ЕООД е
имал издадено позволително за сеч № *** г. само за 42 дка, а за остатъка от
858 дка площ до общата площ от 900 дка по договора от 10.09.2013 г., за
които е издадена фактура № *** г., не са издавани позволителни за сеч през
2013 г., респ. дружеството не е било в състояние да извърши дейности за
подпомагане на естественото възобновяване или изсичане на подлеса.
Така прихващането е извършено без основание, при което е причинена
вреда на „***“ ЕООД в размер на сумата от 30836,52 лв., съизмерима със
стойността на уговореното възнаграждение за изсичането на 858 дка от
подлеса.
С оглед на направените констатации при проверката е съставен акт за
начет № *** г. , според който за причинената вреда на „***“ ЕООД в размер
на 30836,52 лв. пълна имуществена отговорност носи ответникът Т. Г., като
управител на дружеството, на основание чл. 21, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 23, т. 4
ЗДФИ, солидарно с „***, на основание чл. 21, ал. 4 ЗДФИ, като отговорните
за вредата лица дължат и законна лихва в размер на 15648,13 лв. от деня на
2
причиняването й – 31.10.2013 г. до датата на съставяне на акта за начет –
20.10.2018 г., както и законна лихва след тази дата до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 26 от ЗДФИ.
Ищецът твърди, че въз основа на акта за начет се е снабдил със заповед
за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК за процесните суми срещу
ответника, който е подал възражение по чл. 414 ГПК, респ. заповедният съд
му е дал указания за предявяване на иск относно оспорените вземания. По
изложените съображения по същество моли за уважаване на исковете и
претендира разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата
молба, в който излага становище за неоснователност на предявения иск.
Поддържа, че при сключването на договора от 10.09.2013 г. е била налична
цялата необходима документация за извършването на редовна и
законосъобразна сеч, вкл. двустранни протоколи за възлагане и приемане на
работата, приемо-предавателни протоколи и др., като счита, че не може да
носи отговорност за липсата на тези документи години след освобождаването
му като управител, по време на проверката през 2018 г., в който период от
2014 г. до 2018 г. са се сменили още петима управители. Оспорва
констатациите на АДФИ в акта за начет, според които не е налице сеч на
подлес и липсват позволителни за извършването на такава сеч. Поддържа, че
дървесината на подлеса няма никаква икономическа стойност и не е обект на
4 отделна и нарочна сеч, респ. за изсичането на подлеса няма изискване да се
издава позволително, при положение че за съответния подотдел или вече
издадено позволително за сеч на основния дървослой. Позовава се в тази
връзка на разпоредбата на чл. 28 от Наредба № 8/05.08.2011 г.
Твърди, че именно такъв е и процесният случай, като сечта на подлеса
е извършена заедно с основаната сеч, за която има издадени позволителни,
приемопредавателни протоколи и протоколи за приемане на сечта. Поддържа,
че сечта на подлеса е осъществена с цел обезпечаване на основаната сеч, че
уговорените в договора с „***“ ЕООД дейности са реално осъществени и
сумата по издадената фактура е дължима.
Намира, че не са налице предпоставките на чл. 21 от ЗДФИ за
ангажиране на пълната му имуществена отговорност, вкл. липсва вреда за
представляваното от него дружество. В тази връзка сочи, че плащането на
процесната главница е сторено за реално извършена работа, както и че
изсеченият подлес не е бил актив на дружеството и е следвало да бъде
отстранен, за да бъде правилно стопанисвана гората, тъй като подлесът е
вреден за нея. С тези аргументи по същество ответникът моли за отхвърляне
на предявения иск.
В проведеното съдебно заседание ищецът не изпраща представител.
Ищецът чрез процесуалния си представител в писмено становище поддържа
предявените искове. Ответникът се явява лично и чрез процесуалния си
3
представител моли за отхвърляне на предявените искове като недоказани,
като прави и възражение за погасяването на процесните вземания в резултат
на изтекла абсолютна погасителна давност.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за
установено следното от фактическа страна:
От решение № *** г. на Окръжен съд-*** по т.д.№ *** по описа на
ТОС за 2020 г., решение № *** г. на Окръжен съд-*** по т.д.№ *** по описа
на ТОС за 2020 г., се установява, че ищцовото дружество е обявено като
неплатежоспособно с начална дата 01.01.2020г. Дружеството е обявено в
несъстоятелност с решение № *** г. на Окръжен съд-*** по т.д.№ *** по
описа на ТОС за 2020 г.
От акт за начет № ***г. и копие от цялата преписка по съставянето на
акта за начет № ***г., съставен от Р. Г.Х.-Е. – главен финансов инспектор от
отдел „***“, дирекция „***“ на АДФИ при извършена финансова инспекция
на „***“ ЕООД, ЕИК *** се установява, че е извършена финансова
инспекция на „***“ ЕООД, възложена със Заповед № ***г., изменена с
последващи заповеди на Директора на *** от 22.03.2018г., 02.04.2018г.,
14.05.2018г.31.05.2018г., 28.06.2018г.09.08.2018г., 25.10.218г. с обхват
„Проверка относно спазване на Горскостопанския план за добив на дървесина
от общинния горски фонд на община ***, както и нормативните актове, които
уреждат дейността по изкупуването, продажбата и добиването на дървесина
от горския фонд за периода 01.01.2013г. до 04.04.2018г.
Ответникът Т. Г. е бил управител на „***“ ЕООД в периода 27.07.2012
г. – 01.09.2014 г., като управлението му е възложено с договор от 26.07.2012г.
На 10.09.2013 г. е сключен договор между Община ***, чрез „***“
ЕООД, представлявано от управителя Т. Г., като възложител, и „***“ ЕООД,
като изпълнител, по силата на който изпълнителят е приел да извърши
възложената му работа по „изсичане на подлеса“ при уговорен общ обем
редуцирана площ от 900 дка и възнаграждение от 29,95 лв. без ДДС/1 дка,
или общо 26955 лв. без ДДС, която работа е индивидуализирана в
приложение № 1 към договора, в което са посочени горските подотдели – 14
на брой, в които следва да се изсече подлеса.
За нуждите на проверката е възложено и извършено експертно
заключение от инж.Чилева.
Въз основа на проверените документи и експертното заключение
финансовия инспектор, извършващ проверката е заключил, че преди
започване на работата страните по договора от 10.09.2013 г., в нарушение на
т. 3.1. от него, не са съставили и подписали приемо-предавателни протоколи,
в които да са посочени границите и действително измерената на терена площ,
както и че липсват документи, обосноваващи изпълнението на възложената
работа, нямало позволителни билети за извършената сеч на подлес,
4
възложената работа не била извършена.
Въпреки това изпълнителят е издал фактура № *** г. за изсичане на
подлеса от 900 дка на стойност 26955 без вкл. ДДС или 32346 лв. с ДДС, а той
имал позволителен билет за сеч на 42 дка в единия подотдел, включен в
Приложение №1, в землището на с.***. Не била изпълнена работата за
останалите 858 дка.
Съгласно 2 бр. споразумителни протоколи от 31.10.2013 г. вземането
по фактурата е погасено чрез прихващане с насрещни задължения на „***“
ЕООД към „***“ ЕООД за продажната цена на закупена дървесина на същата
обща стойност от 32346 лв. с ДДС, за която са издадени две фактури –
фактура № *** г. на стойност 30677.54 лв. и фактура № *** г. на стойност
1668.46 лв.
При проверката на счетоводните регистри на „***“ ЕООД за 2013 г. е
установено също, че сумата от 26955 лв. без ДДС по фактура № ***г. е
осчетоводена като разход на дружеството за външни услуги.
Съгласно констатациите от инспекцията изпълнителят „***“ ЕООД е
имал издадено позволително за сеч № *** г. само за 42 дка, а за остатъка от
858 дка площ до общата площ от 900 дка по договора от 10.09.2013 г., за
които е издадена фактура № *** г., не са издавани позволителни за сеч през
2013 г., респ. дружеството не е било в състояние да извърши дейности за
подпомагане на естественото възобновяване или изсичане на подлеса.
Така прихващането е извършено без основание, при което е причинена
вреда на „***“ ЕООД в размер на сумата от 30836,52 лв., съизмерима със
стойността на уговореното възнаграждение за изсичането на 858 дка от
подлеса.
С оглед на направените констатации при проверката е съставен акт за
начет № ***г. , според който за причинената вреда на „***“ ЕООД в размер
на 30836,52 лв. пълна имуществена отговорност носи ответникът Т. Г., като
управител на дружеството, на основание чл. 21, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 23, т. 4
ЗДФИ, солидарно с „***“ ЕООД, на основание чл. 21, ал. 4 ЗДФИ, като
отговорните за вредата лица дължат и законна лихва в размер на 15648,13 лв.
от деня на причиняването й – 31.10.2013 г. до датата на съставяне на акта за
начет – 20.10.2018 г., както и законна лихва след тази дата до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 26 от ЗДФИ.
Ответникът е подал възражение по издадения акт за начет, но то не е
уважено.
От изпълнителен лист № ***г. по описа на Районен съд ***, *** състав
по ЧГД ***г., Заповед №*** г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК, определение № *** г. на РС-*** по ЧГД
№ ***г., възражение № *** г. от Т. Г. от 21.12.2022г. се установява, че след
издаване на акта за начет ищцовото дружество е подало заявление по чл.417
от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.***г. на РС *** по което е издадена
Заповед № ***г. по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу ответника и „***“
5
ЕООД да заплатят солидарно на ищеца сумата от 30836,52 лв.,
представляваща главница за вреди по акт за начет № *** г., издаден от
АДФИ, сумата от 15648,13 лв., представляваща лихва за забава, начислена за
периода от 31.10.2013 г. до 29.10.2018 г., както и сумата от 11846,36 лв.,
представляваща лихва за забава, начислена за периода от 30.10.2018 г. до
12.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 15.08.2022 г., до окончателното
изплащане на задължението. Срещу издадената заповед е подадено
възражение в законоустановения срок от ответника.
От списък за 2013 г. издадени позволителни- 50 бр. се установява, че
са издадени позволителни са сеч през 2013г. за подотелите включени в
Приложение № ***към Договор от 10.09.2013 г. е сключен договор между
Община *** чрез „***“ ЕООД, представлявано от управителя Т. Г., като
възложител, и „***“ ЕООД.
От изготвената по делото СЛЕ, която съдът кредитира като обективна
и компетентно изготвена се установява, че необходимата документация на
сечта в подотделите предмет на договора от 10.09.2013г представлява
„Приложение № ***", което е неразделна част от договора, подписан и от
двете страни - от възложителя „***" ЕООД, с едноличен собственик на
капитала община *** обл. Търговище представлявано от управителя - Т. Г. Г.
и изпълнителя „***" ЕООД, гр. *** представлявано от управителя Я.И. Я..
Съставяне, издаване на позволително за сеч на подлес, за всеки един от
подотделите, предмет на договора от 10.09.2013 не може да има и не е
необходимо.
Предвид на това, че в подотделите, предмет на договора от 10.09.2013г
не са издавани позволителни за сеч на подлее, то и протоколи за
освидетелстване след провеждането на тези сечи не се съставят.
При представяне на „***" като наличен документ, в случаите на
проверка само по документи може да се приеме, че има извършена сеч на
подлес.
При огледа на терена се откриха ясни следи от извършваните сечи в
минало време (през 2013г).
Експертното становище, на основание извършения оглед на място е, че
в насажденията (подотделите) в които са провеждани „възобновителни сечи"
е извършена сеч на подлеса.
Изсичането на подлеса в процесиите 14 подотдела посочени в
Приложение 1 към договора за възлагане сеч на подлее с изпълнител „***"
ЕООД, гр. ***, не са отразявани и не е необходимо да бъдат отразявани в
позволителните за сеч и в протоколите за освидетелстване на сечта, издавани
и отнасящи се само за добива на дървесина.
Цената на услугата по изсичане на подлее в подотделите, предмет на
договора от 10.09.2013г, е формирана по спецификация за стойността на ЛКМ
6
в ДГТ при Държавните горски стопанства от района, с относително близки
условия за провежданата дейност. Предвид задължителното провеждано
мероприятие -сеч на подлес, „*** ЕООД го възлага с договор съгласно
утвърдената процедура, като залага размерна цена от практиката на няколко
ДГС от района.
Отчитайки условията, при които е извършвана сечта на подлеса,
експертизата счита, че договорената между възложителя и изпълнителя цена
от 29,95 лв. на декар е в нормален размер, отговарящ на условията, при които
е провеждана сечта на подлеса.
Сечта на подлеса се извършва в условията на действащото
законодателство. В Наредба №8 за сечите в горите са заложени разпоредбите,
в които ясно е регламентирано, че в условия и поставени цели, където се
предвиждат „Възобновителни сечи" подлеса се отстранява. Това е главното
условие задължително да се извършва сеч на подлее в тези горски
насаждения. То е регламент по право и следва, че издаването на
нарочно(целево) позволително за сеч не е необходимо.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предмет на разглеждане са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за
вземания по чл.27, ал.4 от ЗДФИ от „***“ ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК
***, представлявано от постоянния синдик Д. Г., със седалище и адрес на
управление гр.*** срещу Т. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес гр.*** обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове за приемане за
установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществуват
парични вземания срещу ответника за следните суми: сумата от 30836,52 лв.,
представляваща главница за вреди по акт за начет № *** г., издаден от
АДФИ, сумата от 15648,13 лв., представляваща лихва за забава, начислена за
периода от 31.10.2013 г. до 29.10.2018 г., както и сумата от 11846,36 лв.,
представляваща лихва за забава, начислена за периода от 30.10.2018 г. до
12.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 15.08.2022 г., до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена в полза на ищеца
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК по ч.гр. д. № *** г. по
описа на Районен съд – ***
Възражение с правно основание чл. 27, ал. 3 от ЗДФИ.
Ищцецът носи доказателствената тежест да докаже, че са налице
предпоставките на чл. 21, ал. 1, т. 1 ЗДФИ за търсене на имуществената
отговорност на ответника – противоправно поведение на последния,
извършено умишлено, настъпили вреди за ищеца и пряка
причинноследствена връзка между противоправното поведение и вредите;
забавата на ответника, както и размера на вземанията.
Ответната страна трябва да установи наведените твърдения, с които
обосновава релевираните правоизключващи и правопогасяващи възражения,
7
както и възраженията срещу отразените в акта за начет фактически
констатации, които според чл. 22, ал. 5 ЗДФИ се смятат за истински до
доказване на противното, в т.ч. наличието на надлежни документи за
извършването на сечта и изпълнението на задълженията на изпълнителя по
сключения договор от 10.09.2013 г.
Според разпоредбата на чл.21 от ЗДФИ за противоправно причинени
вреди на организациите или лицата по чл. 4, т. 1 – 3 от закона, установени при
финансова инспекция, които са пряка и непосредствена последица от
поведението на виновните лица, те носят пълна имуществена отговорност,
когато вредата е причинена умишлено, от липси, не при или по повод
изпълнение на служебни задължения.
Отговорните лица са посочени в чл.23 от ЗДФИ, едно от които е лице,
което управлява и се разпорежда с имущество.
В случай, че са налице основания за търсене на отговорността по
ЗДФИ финансовите инспектори съставят акт за начет, като констатаците в
него се ползват с оборимата презумпция, че са истински.
Ищецът като управител на общинското дружество „***“ ЕООД през
периода 27.07.2012г. – 01.09.2014г. е отговорно лице по смисъла на чл.23, т.5
от ЗДФИ.
От приетата по делото преписка по съставяне на процесния акт за
начет се установи, че е спазена процедурата по издаването му, посочена в
чл.22 ЗДФИ.
На основание чл.27, ал.3 от ЗДФИ имуществената отговорност на
ответника в случая е погасена въз основа на изтекла абсолютна давност. Тя се
прилага независимо от прекъсването и спирането на давността, в случай, че
са изтекли 10 години от причиняване на вредата. В случая съобразно акта за
начет вредата е причинена на 31.10.2013г. съответно абсолютната давност
изтича на 31.10.2023г. Предвид на това възражението на процесуалния
представител на ответника за погасяване на имуществената му отговорност е
основателно.
За пълнота съдът ще изложи, че със събраните по делото доказателства
ответникът успя да обори презумпцията за истинност на констатациите в акта
за начет. От приетата по делото СЛЕ, кредитирана от съда се доказа, че
дейностите сеч на подлес, които са договорени в сключения договор от
10.09.2013 г. между ищеца и „***“ ЕООД са извършени. Уговорените цени за
тези дейности отговарят на пазарните такива. За извършване на дейностите по
този договор не е необходимо издаване на позовлително за сеч, тъй като сеч
по смисъла на ЗГ не се извършва – чл.105 ЗГ. Сеч на подлес е без материален
добив и се провежда за подпомагане на естественото възобновяване на
горите. Сеч без материален добив по смисъла на § 1, т.48 от ЗГ е отстраняване
на изостанали, повредени, пречещи и нежелани дървета и храсти дейност с
цел подобряване състоянието на младите насаждения на възраст, до която от
тях не се добива реализуема дървесина.
8
Предвид горното не е необходимо и издаване на протокол за
освидетелстване на сечището съобразно чл.109 от ЗГ, не е необходимо
маркиране на определените за сеч дървета, което е и невъзможно предвид
вида им – храсти и нискостеблени дървета.
С оглед на горното в случая няма нанесени описаните в акта за начет
имуществени вреди на ищцовото дружество.
Предявените искове като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
Ответникът не е претендирал разноски.
Предвид изхода на делото дължимата държавна такса по него в размер
на 1166,62 лева следва да бъде заплатена от ищеца.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за
вземания по чл.27, ал.4 от ЗДФИ от „***“ ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК
*** представлявано от постоянния синдик Д. Г., със седалище и адрес на
управление гр.*** срещу Т. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес гр.*** обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове за приемане за
установено в отношенията между страните, че в полза на „***“ ЕООД
съществуват парични вземания срещу Т. Г. Г., с ЕГН ********** за следните
суми: сумата от 30836,52 лв., представляваща главница за вреди по акт за
начет № ***г., издаден от АДФИ, сумата от 15648,13 лв., представляваща
лихва за забава, начислена за периода от 31.10.2013 г. до 29.10.2018 г., както
и сумата от 11846,36 лв., представляваща лихва за забава, начислена за
периода от 30.10.2018 г. до 12.08.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 15.08.2022
г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена в
полза на ищеца заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК по ч.гр.
д. № *** г. по описа на Районен съд – ***
ОСЪЖДА *** ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК *** представлявано
от постоянния синдик Д.Г., със седалище и адрес на управление гр.***ДА
ЗАПЛАТИ на РС *** държавна такса по делото в размер на 1166,62 лева, на
основание чл.77 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Варна в двуседмичен срок,
считано от връчване на страните на съобщението за обявяването му, ведно с
препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9