Решение по дело №1485/2018 на Районен съд - Горна Оряховица

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 49

 

гр.Горна Оряховица, 01.03.2019 година

 

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, осми състав, в публично заседание на  двадесет и девети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: ТРИФОН СЛАВКОВ

 

при участието на секретаря СИЛВИЯ ДИМИТРОВА, като разгледа гр.д. № 1485 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по предявен по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от Й.П.Г. *** иск за установяване, че Д.С.Й. *** й дължи сумата 5 500 лв. – главница, по запис на заповед от 21.07.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 05.12.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, както й направените разноски в заповедното производство в размер на 120, 38 лв. и разноските в настоящото производство. В исковата молба се твърди, че записът на заповед е предявен за плащане в срок – на падежа 30.12.2016 г., действителен е и притежавал всички законови реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 535 от ТЗ. Посочва, че за претендираните суми е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК по ч. гр.д. № 2607/2017г. на ГОРС.

По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба, чрез процесуалния представител на ответника – адв. Н. Б., който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Твърди, че действително ответницата е подписала записа на заповед, но посочва, че е започнала издължаване на задължението си по записа на заповед, като чрез майка си е внесла по банковата сметка на ищцата за периода от 11.11.2015 г. до 23. 11. 2017 г. сумата от общо 4490 лв. Отказът на ищцата да отбележи върху записа на заповед плащанията мотивирали ответницата да преустанови погасяването до изясняване на спора им. Посочва, че за разликата до 5500 лв. не е в забава, т.к. с поведението си ищцата е станала причина за спиране на плащанията. Иска от съда да допусне двама свидетели при режим на довеждане за доказване на обстоятелствата за погасяване на дълга. Представя заверени на основание чл. 32 от ЗА операционни бележки за погасяване на дълга. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

 

Със запис на заповед от 21.07.2014г., приет като писмено доказателство по делото, ответницата се е задължила да плати на ищцата на падежа 30.12.2016 г. сумата 5500 лв. За тази сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК от 06.12.2017г. по ч.гр.д. №2607/2017г. на ГОРС.

Приетите като писмени доказателства в исковото производство платежни нареждания /операционни бележки издадени от „Банка ДСК“ ЕАД/ от 11.11.2015г., 23.01.2017г., 17.05.2017г. и 23.11.2017г./стр. 27-28/ установяват плащания от вносител И.И.И. в полза на ищцата Й.П.Г. в общия размер от 4 470 лв. Неоснователно и недоказано остана възражението на ответницата Д. Й., че тези плащания погасявали каузалното заемно правоотношение сключено между нея и ищцата, обезпечено с процесната запис на заповед. Ищцата проведе успешно насрещно доказване като представи банкови извлечения за преведени в полза на И.И. – майка на ответницата, суми: вноска с обмяна на валута от 07/21/2017 г. за сумата от 3000 лв., вносна бележка от 01/29/2015 г. за сумата от 500 евро и вносна бележка от 02/13/2015 г. за сумата от 500 евро, всички издадени от клонове на Банка „Пиреус“/стр.39-41/ и преведени по сметката на И. И. И. с IBAN # ***. Видно от разпита на свидетелите П. В., която въпреки, че е дъщеря на ищцата, съдът намира, че дава достоверни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства /преводните нареждания и показанията на свидетелката А. С./ и А. С. е, че сумите са били дадени в заем на И. във връзка с лечението на близък човек. По това дело не е необходимо паралелното заемно правоотношение, развило се между ищцата и майката на ответница, да се провежда пълно и главно доказване. Ето защо, съдът намира, че ищцата успешно доказва възражението си, че сумите постъпили по сметката й, и за които ответницата е представила операционни бележки, са за връщането на друг заем. Нелогично звучи, а и не се установява от доказателствата по делото, ответницата да е върнала заема по каузалното отношение обезпечено с процесната запис на заповед, давайки пари на майка си, която да внася по сметката или превежда на ищцата. При липса на други доказателства, единствено тези документи /операционни бележки/ не удостоверяват  безспорно погасяване на задължения по процесния запис на заповед. В тях не е посочено конкретното основание за плащане на сумите, а е отразено единствено – вноска и захранване на сметка. В случай, че е имало частичното погасяване на тези  задължения ответницата е можело да установи това обстоятелство чрез отбелязване върху менителничния ефект по чл.492, ал.3 от ТЗ, но това само възможност. При положение, че в случая същата не е използвана и при възражение от страна на ищцата, че сумата от 4 470 лв. не е  платена във връзка с процесния запис на заповед, а по друго заемно правоотношение между ищцата и майката на ответница, в тежест на ответницата е било да установи със всякакви други допустими доказателства, че е погасила задължението си именно по процесната ценна книга. Такива доказателства не са ангажирани. Тук е мястото да се отбележи, че основателно е възражението на ищцата, че на осн. чл.  164, ал. 1, т. 3 ГПК е недопустимо чрез свидетелски показания да се установяват обстоятелства за договори на стойност над 5000 лв., какъвто е настоящия. Ето защо съдът, намира, че не следва да цени и обсъжда показанията дадени от свидетеля Д.Х., разпитан при условията на довеждане от ответницата.

 Следва да се отбележи, че ако ответницата е целяла да връщала заема си чрез майка си, предавайки ѝ суми на ръка, носейки ѝ ги през почивните дни, поради липса на пощта или банков клон в с. С., то е следвало най-малкото да укаже на майка си, като основание за банковите преводи да посочи процесната запис на заповед, или друг начин позволяващ разграничението на сумите и заема, който погасяват. След като това не е посочено в операционните бележки, а е посочено само „вноска“ и “захр. сметка“ то следва да се приеме, че И.И.И. е погасявала своя заем към ищцата.

На следващо място в записа на заповед е посочено, че място на плащане е в гр. С., т.е страните не са уговорили изпълнението да се извършва посредством банков превод. В случая от записа на заповед не може да се направи извод, че изпълнението на задължението следва да се извършва по банков път, а в случай, че такава е била волята на страните при сключването му е следвало да уредят този начин на плащане, което не е сторено.

Предявеният установителен иск е доказан по основание и за пълния му предявен размер, което предпоставя по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК на ищеца да бъде признато и правото на законна лихва върху вземането по издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, изтекла от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта, както и правото на разноски за заповедното производство.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени и разноските за исковото производство по предявения установителен иск.

При тези мотиви, Горнооряховски районен съд   

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, че Д.С.Й. с ЕГН ********** и адрес ***. О. дължи на Й.П.Г. с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата 5 500,00 лв. по запис на заповед от 21.07.2014г., ведно със законната лихва от 05.12.2017г., както и сумата 120,38 лв. – разноски за заповедното производство, за които е издадена заповед за изпълнение № 3447 по чл. 417 от ГПК по гр.д. №2607/2017г. по описа на ГОРС.

ОСЪЖДА Д.С.Й. с ЕГН ********** и адрес *** да заплати на Й.П.Г. с ЕГН ********** и адрес: ***  на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 771 лв. – разноски за исковото производство.

Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно гражданско дело № 2607/2017 г. по описа на ГОРС.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр. Велико Търново в двуседмичен срок от датата от връчването му.  

 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: