Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                     №12       

                   Ботевград, 18.01.2018г.

                    

       

           В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

БОТЕВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на осемнадесети декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА

при секретаря-Таня Бончева,

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА ЦВЕТКОВА

гражданско дело № 104 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

        Предявени са искове при условията на евентуалност с правно основание чл.26, ал.2, изр.1, пр.4 от ЗЗД и чл.87, ал.3 от ЗЗД и насрещни искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД.

        Е.М.К. ***, с ЕГН: ********** и С.Ц.Х. *** с ЕГН: **********, чрез пълномощник адв.Г.Д. от САК молят да бъде обявена по отношение на ответника Х.В. ***, с ЕГН: ********** нищожността на сключения с нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № * от 14.12.2016г. на нотариус № 371-Д. Г., с район на действие РС-Ботевград, договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, с който наследодателят им Т. Ц. Х,, б.ж. на гр.П., починал на 22.12.2016г. прехвърля правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр.П., подробно описан в горния нотариален акт на ответника Х.В. *** срещу задължение за издръжка и гледане, като сключен при липса на основание, съгласно чл.26, ал.2, изр.1, пр.4 от ЗЗД.

      При условията на евентуалност, т.е. ако горният иск не се уважи е предявен и иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД.

       Е.М.К. и С.Ц.Х. ***, чрез пълномощник адв.Г.Д. от САК молят да бъде развален на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД сключения с нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № * от 14.12.2016г. на нотариус № 371-Д. Г., с район на действие РС-Ботевград, договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, с който наследодателят им Т. Ц. Х,, б.ж. на гр.П., починал на 22.12.2016г. прехвърля правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр.П., подробно описан в горния нотариален акт на ответника Х.В. *** срещу задължение за издръжка и гледане, поради неизпълнение от страна на Х.В.В..

        Ищците молят да им се присъдят направените по делото разноски.

        В съдебно заседание ищцата Е.К. лично и чрез пълномощник адв. Г.Д. от САК/ пълномощно от 17.01.2017г.-л.15/ поддържа така предявените искове.

        ОТВЕТНИКЪТ-Х.В. ***, чрез пълномощник адв.П.Д. от САК/пълномощно от 10.03.2017г.-л.51/  е направила възражение по исковете и е представила писмен отговор с вх.№ 1582 от 10.03.2017г., в предвидения в закона срок.

        В писмения отговор ответникът Х.В.  оспорва изцяло исковете като заявява, че не се е възползвала от здравословното състояние на Т. Х. и не е знаела за близката му смърт при сключване на договора на 14.12.2016г., тъй като в деня на сключване на договора същият е бил спокоен, уверен и видимо е изглеждал добре.  Същият се е движил сам, жизнен и адекватен, бил е с хронични заболявания, които са с давност от 25 години, т.е. не е бил болен от болест, която предвещава смърт  за период от няколко дни. На 17.12.2016г. е приет за лечение в болница във вътрешно отделение, т.е. същият е бил без активна гангрена. Т. Х. е бил болен от диабет тип 2, която само по себе си като заболяване не означава знание за близка, скорошна и неизбежна смърт. Оспорва и предявения иск за разваляне на договора поради неизпълнение, за това, че ежедневно е посещавала Т. Х. и се е грижила за него до неговата смърт, като изпълнението й е в пълен обем.

         Предявените насрещни искове, при условията на евентуалност, т.е. ако се уважи иска по чл.87, ал.3 от ЗЗД, са с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, които са допустими.

 Съдът е допуснал в настоящото производство да се разглеждат и така предявените насрещни искове при условията на евентуалност, тоест ако се уважи иска по чл.87, ал.3 ЗЗД, които са с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, а именно:

        Х.В. ***,  чрез пълномощник адв. П.Д. от САК моли да бъдат осъдени Е.М.К. *** и С.Ц.Х. *** да заплати всяка една от тях сумата от по 263.50лв., представляваща стойността на извършените разходи за Т. Ц. Х, от Х.В.В. по време на изпълнението й на сключения между тях договор  за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, отразен в нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № * от 14.12.2016г. на нотариус № 371-Д. Г., с район на действие РС-Ботевград, включваща  сумата от по 82.59лв. за заплатена стойност на доставена електрическа енергия за периода от 05.11.2016г. до 05.12.2016г., включваща сумата от  по 4.80лв. за заплатена вода за периода от 01.12.2016г. до 31.12.2016г., включваща сумата от по 11.97лв. за платен абонамент за списание „Трета възраст” за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г., включваща сумата от по 41.78лв., представляваща  разходи за храна, доставена от Домашен социален патронаж за периода от 01.11.2016г. до 31.12.2016г., включваща и сумата от по 122.50лв., представляваща стойността на разходи за погребение, ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от деня на предявяване на исковете-13.03.2017г. до окончателното заплащане.

     В съдебно заседание ищцата по насрещния иск Х.В., чрез пълномощник адв.П.Д. от САК поддържа така предявените насрещни искове. Представя писмени бележки с вх.№8506 от 28.12.2017г.

     ОТВЕТНИЦИТЕ по насрещните искове-Е.М.К. и С.Ц.Х., чрез пълномощник адв.Г.Д. от САК /пълномощно от 16.01.2017г.-л.15/,  са направили възражение по насрещните искове и са представили писмен отговор с вх.№ 2447 от 24.04.2017г., в предвидения в закона срок.

      В писмения отговор ответниците оспорват насрещните искове, заявяват, че част от търсените суми за разходи се отнасят до такива, които са направени преди сключване на договора на 14.12.2016г. или след прекратяването му на 22.12.2017г., които подробно изброяват в писмения отговор. По отношение разходите за погребение не са направени във връзка със сключения договор и същите представляват изпълнение на нравствен дълг от Х.В..

     В съдебно заседание ответницата по насрещния иск Е.К., лично и чрез пълномощника си адв.Д. поддържа направените възражения по насрещните искове и правят ново възражение, че сумите,  търсени като разходи по насрещния иск са направени с получените от Х.В.В. пенсии за месец декември на наследодателя Т. Ц. Х, и ищцата С.Ц.Х.

  От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

      ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

      Ищците са наследниците по закон на Т. Ц. Х,, б.ж. на гр.П., починал на 22.12.2016г., на 80-годишна възраст, като ищцата С.Ц.Х. е негова сестра, а ищцата Е.М.К., негова племенница, тъй като е дъщеря на брат му М. Ц. Х., който е починал през 2009г.

      Горното се установява от приложеното копие от удостоверение за наследници № 592 от 29.12.2016г., издадено от община П..

      Т. Ц. Х, заедно със сестра си С.Ц.Х., която е с 9 години по-голяма от него, са живеели заедно в двуетажна къща, находяща се в гр.П. и се обслужвали сами, тъй като и двамата се движили, получавали храна от социален патронаж. През есента на 2016г. Т. Ц. Х, се разболял, постъпил в болница и му отрязали  пръсти от единия крак.

      Горното се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели-Р. Н. В., Й. Ц.В., З. П. С. и М. И. М.

      От показанията на св.Л. П. П., който е лекар със специалност „вътрешни болести и ендокринология“ и лекувал Т.Х., се установява, че е бил диагностициран с диабет през 1990г., когато е започнал лечение с диета и хапчета, след 2000 година е минал на лечение с инсулин, който той си поставял, тъй като за това е обучен. При последното посещение от Т. Х., св.П. му казал, че има нужда някой по-млад човек да се грижи за него, при което той му споделил, че той се грижи за 90-годишната си сестра. Имал през месец септември диабетна пета, което е усложнение във връзка с диабета и по този повод лежал в хирургията на болницата в Ботевград. След това ответницата Х.В. започнала да ходи при д-р П. във връзка с грижите й по Т. Х. като го посетила през месец ноември и началото на месец декември, като получила от д-р Л. П. тест ленти и писалка за Т. Ц. Х,, който тогава боледувал от втори тип диабет.

           От показанията на св.В. Г. Ч.-Ч., която от 2012г. до 22.12.2016г. е личен лекар на Т. Х., се установява, че той е дългогодишен диабетик като ходел редовно да му изписва лекарства с неговата рецептурна книжка и тази на сестра му С.. Той е бил на инсулин. Септември месец не е ходил за изписване на лекарства, а през месец октомври се е появил с рана на единия крак и д-р Ч. му е дала направление за хирург, след което не са се виждали. През месец ноември е ходила при нея Х.В., за да се интересува за здравословното му състояние и е донесла рецептурните книжки за изписване на лекарства, след което я посетила във връзка с посещение при д-р Лъчезар Петров. После е ходила при нея за изписване на сироп за кашлица на Т.Ц., около 3-4 пъти е посещавана от Х.В. във връзка с лечението на Т. Х. Никой друг не се е интересувал от здравето му.

           Видно от приложеното писмено доказателство- копие от нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № * от 14.12.2016г. на нотариус № 371-Д. Г., с район на действие РС-Ботевград, се установява, че на 14.12.2016г. Т. Х. е прехвърлил правото на собственост на ответника Х.В.В. върху недвижим имот-урегулиран поземлен имот в гр.П. заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 94 кв.м., срещу поемане от Х.В. на задължението за гледането и издръжката му, като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил до сега, докато е жив, като прехвърлителят Т. Х. си е запазил правото на ползване върху имота безвъзмездно и доживотно.

            На 22.12.2016г. в 11.40 часа Т. Х. е починал в болницата в Ботевград от прогресираща сърд. съдова и дих. недостатъчност, съгласно приложеното копие от съобщение за смърт № 62 от 22.12.2016г., издадено от МБАЛ-Ботевград ЕООД.

            Следователно сключеният между Т. Х. и ответника Х.В. договор за прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу поемане на задължение за издръжка и гледане за бъдещо време, отразен в приложения нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № * от 14.12.2016г. на нотариус № 371-Д. Г., с район на действие РС-Ботевград, е продължил от 14.12.2016г. до 22.12.2016г. или 8 дни.

             От показанията на разпитания по делото свидетел А. Г. П., който от 15 години живее на съпружески начала с ответника Х.В., се установява, че на 14.12.2016г. той с лекия си автомобил е взел Т. Х. от дома му в гр.П., като същият е слязъл сам, влязъл в автомобила, същият бил адекватен, казал, че е добре, сам се движил. Слязъл от автомобила и отишъл при нотариуса, за да прехвърли имот на Х.. Св. Петров заявява, че изчакал Т. Х. и го върнал в дома му в гр.П., като там останала Х.. Тя работи в ЕПИК, като два дни е първа смяна, два дни втора смяна и два дни нощна смяна. Тя е ходила да му помага всеки ден, до обяд или след обяд, ходила е при личния лекар да му  изписва лекарства, носела му от в къщи сготвена храна, смрадлика, пазарувала му от Кауфланд. Носила му продукти, които са купувани с техни пари. Имала е намерение в понеделник да го води на изследвания, но той се е почуствал зле в събота на 17.12.2016г. и тя извикала линейка и са го приели в болницата в Ботевград, където тя е останала с него, взела си отпуск и всеки ден е била с него в болницата, за да се грижи до смъртта му.

             Горните факти се установяват и от показанията на св.Радка Николова В., която лично е видяла, че ответницата ходи в дома на Т. Х., че му купува храна и  се грижи за него, както и на 17.12.2016г. го е придружила с линейката до болницата.

             От показанията на св.В. П. Н., която работи като медицинска сестра в болницата в Ботевград, се установява, че при престоя му в болницата преди да почине за него се е грижила само Х.В. като това включва- тоалет, хранене, бръснене, тъй като той е бил на легло и не се е движил. Х. е била при него, неотлъчно, седяла на стол до него. Приет е от спешното отделение с висока захар и кетоацетоза. Не е разбрала други близки да са го посещавали в болницата.

              Видно от приложеното писмено доказателство-писмо с изх.№ 283/02.03.2017г., издадено от И. М.-Е. Б. ЕООД, се установява, че ответникът Х.В. работи във фирмата и е била на работа втора смяна от 14.00 часа до 22.00 часа на 14 и 15.12.2017г., след което до края на месеца е била почивка и платен отпуск.

              Съгласно приетата по делото разширена  съдебно-медицинска експертиза с вх.№ 8203 от 12.12.2017г., изготвена от вещите лица д-р В.Т., съдебен лекар и д-р Р. М., специалист по ендокринология, се установява, че от медицинската документация, приложена по делото, към 14.12.2016г./ датата на сключване на договора с ответника Х.В., отразен в нотариален акт № 138/2016г. на нотариус № 371-Д. Г./, Т. Ц. Х, е страдал от Захарен диабет/към момента декомпенсиран/, хроничен обострен пиелонефрит, хронична белодробна недостатъчност, артериална хипертония, диабетна полиневропатия, диабетна ретинопатия, периферна ангиопатия, състояние след ампутация на втори и трети пръсти на дясно ходило. Тези заболявания са с хронично протичане, като към момента са били обострени. Общото му състояние е било увредено, но по медицински критерии не може да се предполага или определи дали ще настъпи в близко време смърт или не. Състоянието му към този момент не е било терминално. Въпреки високите стойности на кръвната захар и констатираните усложнения на основното заболяване, не е било възможно да се предполага скорошното настъпване на смъртта на лицето. В медицинското съобщение за смърт е посочена като непосредствена причина за смъртта на Т. Х. прогресираща сърдечносъдова и дихателна недостатъчност. Всяка смърт настъпва с явленията на сърдечносъдова и дихателна недостатъчност, като причините водещи до това са многообразни. В конкретния случай не е извършена аутопсия на починалия, поради което няма определена конкретна причина за смъртта. Последната вероятно е настъпила на фона на общото заболяване и неговите усложнения, но не може с категоричност да се твърди, че се дължи на тях, както и на твърдението, че лицето не е провеждало адекватна антидиабетна терапия в последните дни.   

 

           ОТ ПРАВНА СТРАНА:

           Съдът намира, че така предявеният иск с правно основание чл.26, ал.2, изр.1, пр.4 от ЗЗД е допустим, тъй като ищците като наследници по закон на Т. Ц. Х, имат правен интерес от предявяването му срещу ответника, който е приобретател по договора, обективиран в нотариален акт № 138/2016г. на нотариус № 371-Д. Г..

           Разгледан по същество горният иск е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло като недоказан, по следните правни съображения:

           Договорът, с който едно лице прехвърля недвижим имот срещу насрещно задължение за гледане и издръжка не е уреден изрично в закона и сключването му се основава на общото правило на чл.9 от ЗЗД за свобода на договарянето, доколкото не противоречи на повелителните правни норми и на добрите нрави. В константната практика на ВКС, както и в правната теория се приема, че този договор е двустранен-страните правят насрещни волеизявления, възмезден-дължат се насрещни престации, алеаторен.

           Обемът и продължителността на престацията на приобретателя не е определена във времето, а е в зависимост  от здравословното състояние на прехвърлителя и продължителността на живота му, тъй като със смъртта договорът се прекратява.

           Фактическите предпоставки за приложение на основанието за нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане поради липса на основание или на чл.226, ал.2, изр.1, пр.4 от ЗЗД, са следните: наличие на заболяване, предполагащо настъпване на смъртта твърде скоро след датата на договора, както и знанието  на приобретателя към момента на сключване на сделката за скорошното настъпване на смъртта. Такива заболявания са както онкологичните, така и мозъчносъдовите-инсулти, сърдечносъдови-инфаркти, напреднал стадий  на сърдечна или дихателна недостатъчност и то в така наречения терминален стадий /предшестващ смъртта в период от няколко дни/, характеризиращ се с пълна физическа изнемощялост, невъзможност дори и за елементарни движения, често или постоянно изпадане в безсъзнание и т.н.

           В случая независимо от напредналата възраст на прехвърлителя Т. Х., който е бил 80-годишен, както и неговото недобро здравословно състояние без видими признаци за тежко здровословно състояние с неизбежен фатален край, както и липсата на неизлечима болест, то именно съзнаваната от него необходимост от постоянни  грижи занапред, предвид конкретен риск от влошаване, е основанието за сключване на такъв договор. Обратното ще означава по формални признаци като възраст или здравословно състояние да се отрече възможността за прехвърлителя да предложи свое имущество, за да си осигури така необходимите му лични грижи в критичен за него момент, което е неприемливо от гледна точка на гражданското право.

          От приетата по делото разширена съдебно-медицинска експертиза са изброени заболяванията към датата на сключване на договора на 14.12.2016г. на прехвърлителя Т. Х., които заболяване са с хронично протичане, като към този момент са обострени. Водещото заболяване захарен диабет е с над 25 годишна давност.

           При съпоставка на данните по делото за заболяванията на Т. Х. към 14.12.2016г. и неговото физическо състояние при извършване на разпореждането с притежавания от него в гр.П. недвижим имот, а именно същият се е движил самостоятелно и спокойно, бил е адекватен и е заявил, че се чувства добре / показанията на св.А. Г. П. и св.Радка Николова В./.

           Настоящият съдебен състав намира, че към момента на сключване на договора на 14.12.2016г. прехвърлителят Т. Х. не е бил в състояние, което е предполагало предстоящата му, в най-близко време смърт, нито е било известно на ответника Х.В., приобретател по договора.

            Съгласно заключението на приетата по делото  разширена съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещите лица д-р Т. и д-р М., което съдът кредитира изцяло като компетентно и обосновано, се установява, че към датата на сключване на договора прехвърлителят е бил с хронични заболявания, които са били обострени, но не може да се предполага или определи дали ще настъпи в близко време смъртта му или не. Повишените показатели на кръвната захар също така  не означават скорошното настъпване на смъртта. Налице е кратък период от сключване на договора на 14.12.2016г. до смъртта му на 22.12.2016г., но това само за себе си не означава, че сключеният договор е без основание. В този смисъл е и практиката на ВКС, отразена в Решение № * от *.*.2012г. по гр.д.№ 99/2011г. ІІІ г.о. на ВКС, Решение №98 от 07.09.2010г. по гр.д.№5114/2008г., ІІ г.о. на ВКС.

             Поради гореизложеното следва да се отхвърли изцяло иска за нищожност на договора поради липса на основание.

             Съдът следва да се произнесе относно основателността на предявения при условията на евентуалност иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на сключения договор на 14.12.2016г., отразен в нотариален акт № 138/2016г. на нотариус № 371-Д. Г., поради неизпълнение от страна на ответника Х.В., приобретател по договора.

            С оглед на така събраните по делото доказателства, разгледан по същество искът с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло като недоказан, по следните правни съображения:

            В случая сключеният договор за гледане и издръжка е само за бъдеще време и е продължил 8 дни от 14.12.2016г. до 22.12.2016г., през което време ответникът В. е изпълнила договора съгласно постигнатото съгласие да осигури на прехвърлителя Т. Х. спокоен и нормален живот, какъвто е водил до сега.

             От събраните гласни доказателства, се установи безпротиворечиво и последователно, че от 14.12.2016г. до 17.12.2016г. прехвърлителят е живял в дома си в гр.П., като ежедневно е посещаван от ответника В., която се е грижила да има храна, да взема лекарства, както и за хигиената му. На 14 и 15.12.2016г. е била втора смяна, а след това до смъртта му на 22.12.2016г. е била почивка и отпуск. На 17.12.2016г. е била при Т. Х., който се почувствал зле и тя извикала линейка и заедно с него отишла в болницата, където бил оставен на стационарно лечение и за периода от 17.12.2016г. до 22.12.2016г. същата била неотлъчно до него в болницата, като се грижела за него-тоалет, бръснене, хранене. Последното се установява от показанията на св.В. П. Н., които са непосредствени и безспристрастни, за което съдът ги кредитира изцяло.

             Съдът приема, че се установи, че прехвърлителят Т. Х. е бил напълно наясно на каква помощ в бита може да разчита от ответника Х.В., която живее в друг имот и работи на смени и изразената от него воля да се разпореди с имота си в нейна полза срещу поетото от нея задължение за гледане и издръжка, както и приеманите от него грижи предлагани от В. дават основание да се приеме, че той е одобрявал и е съгласен да получава като внимание и подкрепа предлаганата от нея престация. Няма данни по делото, че Т. Х. след 14.12.2016г. е изоставен и без помощ в болестно състояние. Отсъстват събрани доказателства за разминаване между очакваното от него и получено обгрижване от страна на ответника В. по договора, което да обуславя претенцията на неговите наследници по закон-ищците по делото за разваляне на договора от 14.12.2016г. На кредитора по договор за гледане и издръжка не е необходимо и очаквано да се натрапват грижи, които той не желае, както е прието в утвърдената съдебна практика по подобни спорове. В този смисъл е Решение № 569 от 08.08.2011г. по гр.д.№76/2009г., ІV г.о. на ВКС.

      Затова поради изложените съображения и този иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД следва да се отхвърли.

      Поради неуважаване на първоначалните искове, съдът не следва да разглежда по същество предявените насрещни искове, които са предявени при евентуалност, ако се уважи някой от предявените първоначални искове.

      ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

      С оглед изхода на делото и съгласно чл.78, ал.3 от ГПК, приложеният списък за разноски по чл.80 от ГПК от ответника В. /л.156/, съдът намира, че ищците по първоначалните искове Е.М.К. и С.Ц.Х. следва да й заплатят сумата от общо 1300лв. за направени разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция, включващи внесена държавна такса от 100лв. и заплатено адвокатско възнаграждение от 1200лв. съгласно приложената разписка/л.157/.

      Водим от горното съдът

 

 

                      Р    Е    Ш   И:

 

     

      ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения иск с правно основание чл.26, ал.2, изр. 1, пр.4 от ЗЗД от Е.М.К. ***, с ЕГН: ********** и С.Ц.Х. *** с ЕГН: **********, предявен чрез пълномощник адв.Г.Д. от САК срещу Х.В. ***, с ЕГН: ********** за обявяване на нищожността на сключения с нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № * от 14.12.2016г. на нотариус № 371-Д. Г., с район на действие РС-Ботевград, договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, с който наследодателят им Т. Ц. Х,, б.ж. на гр.П., починал на 22.12.2016г. прехвърля правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр.П., подробно описан в горния нотариален акт, на ответника Х.В. *** срещу задължение за издръжка и гледане, като сключен при липса на основание, съгласно чл.26, ал.2, изр.1, пр.4 от ЗЗД, като неоснователен и недоказан.

      ОТХВЪРЛЯ изцяло и евентуалния иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД от Е.М.К. ***, с ЕГН: ********** и С.Ц.Х. *** с ЕГН: **********, предявен чрез пълномощник адв.Г.Д. от САК срещу Х.В. ***, с ЕГН: ********** за разваляне на сключения с нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № * от 14.12.2016г. на нотариус № 371-Д. Г., с район на действие РС-Ботевград, договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, с който наследодателят им Т. Ц. Х,, б.ж. на гр.П., починал на 22.12.2016г. прехвърля правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр.П., подробно описан в горния нотариален акт на ответника Х.В. *** срещу задължение за издръжка и гледане, поради неизпълнение от страна на Х.В.В., като неоснователен и недоказан.

   ОСЪЖДА Е.М.К. ***, с ЕГН: ********** и С.Ц.Х. *** с ЕГН: ********** да заплатят на Х.В. ***, с ЕГН: ********** сумата от 1300лв./хиляда и триста лева/ за направените разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция.

        РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-София в двуседмичен срок от връчването му на страните.  

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                            /ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА/