№ 188
гр. гр.Н., 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Петър Сл. Петров
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Административно
наказателно дело № 20212150201047 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН (ДВ, бр.10 от 2021г.).
Образувано е по жалба, подадена от И. Н. Б. с ЕГН **********, с адрес: град С.,
ж.к. С.к., блок **, вход *, ап.**, против Наказателно постановление № 21-0304-001526 от
17.09.2021г., издадено от Иво Георгиев Терзиев на длъжност Началник Сектор към ОДМВР
– Бургас, РУ Н., с което на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са му е наложени
административни наказания „Глоба“ в размер на 100 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 4 месеца за нарушение по чл.103 от ЗДвП.
Жалбоподателят твърди, че Наказателното постановление (НП) е
незаконосъобразно и неправилно като оспорва описаната в него фактическа обстановка
предвид нарушената процедура при извършването на проверката, включително и
непосочването на причината за нейното извършване. Твърди също, че сигналът, подаден от
полицейския служител за спиране, е бил внезапен, а освен това не е бил разбираем и
убедителен, че се отнася до него, по който начин го намира за нередовен, както и че същият
не е указал и точното място за спиране на МПС, което е направило невъзможно плавното
спиране от страна на жалбоподателя, който от своя страна се е съобразявал с пътните знаци
и маркировката и движението на останалите автомобили – участници в движението. Затова
спирането на управлявания от жалбоподателя автомобил се е осъществило след като е бил
последван от служебния автомобил и му е било указано от полицейските служители
подходящо и безопасно място за спиране с цел извършване на проверката. Счита, че
нарушението не е доказано по категоричен начин. Като процесуално нарушение посочва
1
несъответствието между посочената като нарушена разпоредба и санкционната такава, като
счита, че последната е несъответна на описаното нарушение. Намира размерите на
наложените наказания за несъразмерни със степента на нарушението. Позовава се и на
маловажност на деянието. Моли за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с упълномощен адвокат,
който заявява, че поддържа жалбата с изложените в нея доводи и искане за отмяна на
постановлението, като намира за доказано от събраните по делото гласни доказателства, че
водачът не е спрял за проверка на мястото, на което са били позиционирани контролните
органи, но причината за това е именно липсата на ясен и своевременно подаден сигнал,
разбираем за водача, че същият следва да спре управляваното от него превозно средство с
цел извършване на проверка, по която причина спирането и осъществено на около 500 метра
разстояние.
Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание и не изпраща
представител. От упълномощен от Директора на ОД на МВР – Бургас юристконсулт е
постъпило писмено становище, в което се изразява позиция за неоснователност на жалбата,
както и че от събраните доказателства нарушението, за което жалбоподателят е наказан, е
доказано по несъмнен начин, както и че именно жалбоподателят е неговия автор, отрича в
хода на административно наказателното производство да са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила или да е нарушен материалния закон. Моли
наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. При
условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
На 13.09.2021г. около 11:15 часа жалбоподателят И. Н. Б. е управлявал лек
автомобил „Ф.Т.“ с рег.№ ****, собственост на И.ка И. Б.а, като в автомобила са се возили
свид. Ю.Й. Н.а на предната дясна седалка, с която И. Б. живее на съпружески начала и която
тогава е била бременна в шестия месец, а на задната седалка – свид. Б.В.Й., която е майка на
свид. Ю. Н.а, както и синът на свид. Й.. След като са влезли в град Н., откъм кръговото
движение до Стадиона, и след светофара, са продължили движението си през град Н., по
улица Х.К. в посока Стария град, където тогава свид. Й. е работила. След преминаването
през У-образното кръстовище в началото на град Н., автомобилът е достигнал завоя преди
хотел „Парадизо“, разположен от лявата част на движението му, и който завой започва след
намираща се пешеходна пътека, а след нея и от дясната част на пътното платно, са били
позиционирани полицейските служители В.К.С. и свид. М. В. М. – мл. автоконтрольор при
ОДМВР Бургас, РУ Н., със служебния автомобил, оборудван със система за аудио и
видеонаблюдение, които по това време са изпълнявали служебните си задължения като са
извършвали дейност като автопатрул по КАТ като са спирали за проверка. Двамата
полицейски служители, които са следили движението на автомобилите и поведението на
техните водачи, движещи се именно в посока към Стария град, са забелязали след
2
навлизането в завоя, че И. Н. Б. е бил без поставен обезопасителен колан, с който
управлявания от него лек автомобил е оборудван, поради което му подали сигнал със стоп-
палка за проверка. Първоначално И. Б. се подчинил и спрял на подадения сигнал
непосредствено преди изкуствената дига, разположена на пътното платно след мястото,
където полицейските служители са били позиционирани. Същият е заявил на пътуващите в
автомобила, че е видял полицейски служител да маха с палка, но не е сигурен дали сигналът
се отнася за него, след което е потеглил отново и е продължил пътя си, като не е спрял на
отбивката отдясно на пътя, където се е намирал и полицейският автомобил с двамата
полицейски служители за да не се пречи на движението на автомобилите докато текат
проверките. След като И. Б. е потеглил, полицейският служител е продължил да прави
знаци зад него за да спре, което било забелязано и от свид. Ю. Н.а чрез огледалото за
обратно виждане, но въпреки това той е продължил движението си напред. Тогава е бил
последван от контролните органи със служебния автомобил, което също е било забелязано
от водача И. Б. и е споделил на спътниците си, че му е подаван сигнал да спре. След като
автомобилът, управляван от И. Б. е бил настигнат от полицейския автомобил и двата
автомобила са се движили успоредно, на И. Б. е било разпоредено да последва полицейските
служители и да спре преди провлака за Стария град. Същият се е подчинил и е отбил на
посоченото му място на кея на паркинга. Там И. Б. вече е бил с поставен обезопасителен
колан, който е откопчал за да може да излезе и да отиде до служебния автомобил. При
проверката на документите на автомобила и водача, при която е била установена и
самоличността на последния, му е било обяснено за извършените от него две нарушения, за
всяко от които му е бил съставен отделен АУАН, като при разговора той е заявил, че не е
бил сигурен дали сигналът със стоп-палка се е отнасял до него или за друг участник в
движението, и е отричал да е бил без поставен колан. По време на проверката, при която са
били съставени и двата акта, от автомобила и излязла и свид. Юрия Й., отишла по
полицейския автомобил, но се е върна обратно след като е била помолена за това от свид.
М..
Единият от съставените от свид. М. АУАН серия GA № 495864/13.09.2021г.,
срещу И. Н. Б. като водач на лек автомобил, е за това, че на 13.09.2021г. в 11:15 часа в град
Н., на улица Х.К., пред хотел „Парадизо“, посока от Главен път I-9 към стара част,
управлява лек автомобил „Фолксваген Турат“, с рег.№ ****, собственост на И.ка И. Б.а, като
след подаване на сигнал за спиране със стоп-палка от контролен орган, не спира на
посоченото от контролния орган място и не изпълнява неговите указания. Актосъставителят
е квалифицирал нарушението по чл.103 от ЗДвП. След съставянето на акта, същият е
подписан от актосъставителя, от свидетеля по акта и нарушението и от жалбоподателя, на
когото е връчен препис от акта срещу разписка.
Разпитан в качеството му на свидетел, актосъставителят потвърждава направените
от него констатации, като уточнява, че след подаден сигнал със стоп-палка, водачът почти е
спрял на няколко метра напред от мястото, но след това е продължил посоката си към град
Н., което е наложило същият да бъде последван със служебния автомобил за да бъде спрян
3
за проверка, както и че по това време не е имало интензивен трафик на автомобили.
Административно наказващият орган е приел, че нарушението е доказано от
фактическа страна, поради което е издал оспорваното наказателно постановление, в което е
възпроизвел съдържанието на акта, и с което е наложил санкциите.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да оспорва процесното
Наказателно постановление, и в преклузивния 7-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН
(редакция от ДВ, бр.10/2011г.), поради което е процесуално допустима – НП е връчено на
жалбоподателя на 14.10.2021г., а жалбата срещу него е подадена на 21.10.2021г.
Актът е съставен в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, в него се
съдържат всички законоустановени реквизити и същият не страда от пороци, обосноваващи
извод за допуснати съществени процесуални нарушения при неговото съставяне.
Актосъставителят е посочил правната квалификация на всяко от извършените нарушения,
прилагайки правилно материалния закон. Актът е съставен от компетентно лице, чиято
компетентност и правомощия да съставя актове за установяване на административни
нарушения произтича от Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните
работи, с която са му делегирани права.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и
процесуалноправните разпоредби, в частност тези на чл.57, ал.1 т ЗАНН, и е съобразено с
целта на закона, освен при определяне размерите на наложените административни
наказания.
Съдът приема за установено по несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил
всички признаци на визираното в разпоредбата на чл.103 от ЗДвП административно
нарушение, съответно не споделя становището на жалбоподателя, че не е извършил това
нарушение. Независимо от протеклия мисловен процес, въз основа на възприемане или
невъзприемане на определени обективни обстоятелства, той не е изпълнил задължението си
да спре автомобила след като му е бил подаден сигнал със стоп-палка от полицейския
служител. Събраните по делото доказателства установяват, че същият като водач на
моторно превозно средство е бил сигнализиран по предвидения от закона ред – със стоп-
палка, да спре за извършване на полицейска проверка, както и че въпреки този ясно и
своевременно подаден сигнал не се е отзовал, макар да е намалил за кратко скоростта на
автомобила почти до минимум, вместо това е продължил движението си, което е наложило
полицейските служители М. и Спанов да го последват и спрат впоследствие. Според съда,
решението на жалбоподателя да откаже да изпълни разпореждането на полицейски
служител да спре автомобила, не е било с оглед изразените като защитна теза съмнения
дали му е бил подаден ясен и своевременен сигнал, нито пък, че няма причина да бъде
спиран за проверка. Тази защитна теза жалбоподателят се опитва да подкрепи със
свидетелските показания на Борислава Й. и Ю. Н.а, които обаче за разлика от него не са
4
имали задължение да следят пътната обстановка, поради което и показанията им в тази
насока, че са видели полицейският автомобил, но не са видели полицейски служители,
включително и такъв, който да подава сигнал със стоп-палка, са без значение. Все пак от
свидетелските показания на свидетелите Й. и Н.а се установява, че жалбоподателят И. Б. е
предприел спиране на автомобила в близост до мястото, където се е намирал полицейският
автомобил, като е споделил на останалите лица, возещи се в автомобила, че причината за
това е, че някой му е махал с палка. Това той е споделил и след като е потеглил отново от
мястото – че полицаят отзад продължава да маха, което е било забелязано и от свид. Н.а чрез
огледалото за обратно виждане. Решаваща роля за оттеглянето му от мястото с цел
осутяване на проверката е било съзнанието му, че управлява лекия автомобил без поставен
обезопасителен колан, което е било забелязано и от полицейския служител, по който повод
същия му е подал сигнала за спиране. Т.е. не е спрял за да избегне проверката, защото е
съзнавал, че ще бъде санкциониран за това, че е без поставен колан, поради което е решил да
продължи пътя си с оправдането, което после е заявил, че не е разбрал, че сигналът се
отнася до него. Трафикът не е бил натоварен, което означава, че продължаването на
движението по пътя не е било по настояване на водачите на автомобилите, движещи се зад
него, а в потвърждение на това са и показанията на свид. М. М., че не е имало други
автомобили зад този, управляван от И. Б. и пред полицейският автомобил, който го е
последвал.
Затова свидетелските показания, ангажирани от жалбоподателя, не са достатъчни за
да опровергаят констатациите в акта и НП и въз основа на тях да се приеме друга, различна
фактическа обстановка. Обстоятелството, че от момента на подаването на сигнала за
спиране със стоп-палка до застигането му от полицейския автомобил, когато му е било
указано място, където да спре автомобила за проверка, И. Б. е успял да постави
обезопасителния колан, се явява ирелевантно за случая, доколкото като място на
нарушението е посочено град Н., на улица Х.К., срещу хотел „Парадизо“.
Само фактът, че И. Б. не е очаквал след завоя да има полицейски органи и малкото
време за реакция поради изненадата му, не означава, че мястото за спиране не е подходящо,
защото той, като водач на МПС, не е единствения, на когото на това място е давано
разпореждане на спиране; мястото е избрано за подходящо като такова, на което да бъдат
извършвани проверки, по времето на които спрените автомобили да са на отбивката, където
е и полицейският автомобил, за да не пречат на нормалното движение на останалите
автомобили по пътното платно в същата посока на движение.
Това деяние, извършено от И. Н. Б. на 13.09.2021г., категорично съставлява
нарушение по смисъла на Закона за движение по пътищата и е основание за реализиране на
административно наказателната му отговорност. По делото не са представени доказателства,
а и липсват твърдения той да е бил наказван до този момент на основание чл.175 от ЗДвП.
Основателно е оплакването за явна несправедливост на наложените за това нарушение
наказания, поради което следва да се уважи направеното искане за изменение на НП с
намаляване на наказанията до законоустановения минимум на същите, тъй като
5
нарушението е за първи път, а органът не е изложил никакви мотиви защо следва да наложи
наказания съответно над минималния (за глобата) и над средния (за лишаването от права),
предвидени в закона размери. В тази връзка настоящият съдебен състав счита, че са налице
основания за изменение на атакуваното наказателно постановление в частта му, с която са
наложени санкциите на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, тъй като при определяне на
административните наказания наказващият орган не е съобразил разпоредбата на чл.27 от
ЗАНН, а именно наличието на смекчаващи вината обстоятелства, което обуславя налагането
на по-леко наказание.
Гореизложеното налага НП № 21-0304-001526/17.09.2020г., издадено от Иво
Георгиев Терзиев на длъжност Началник Сектор към ОДМВР Бургас, РУ Н., да бъде
изменено, като се намалят наложените наказания на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП и
същите бъдат определени в минималните размери, предвидени за извършеното нарушение.
Ето защо, на основание чл.63, ал.7, т.2, вр. с ал.2, т.4 от ЗАНН, Н.ският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0304-001526 от 17.09.2021г., издадено
от Павел И.ов Колев на длъжност Началник сектор към ОДМВР Бургас, РУ-Н., в частта, с
която на И. Н. Б. с ЕГН **********, с адрес: град С., ж.к. С.к., блок **, вход *, ап.**, на
основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са му е наложени административни наказания “Глоба” в
размер на 100 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 4 месеца за
нарушение по чл.103 от ЗДвП, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание – Глоба от 100
лв. (сто лева) на 50 лв. (петдесет лева), и срока на наложеното наказание Лишаване от
право да управлява моторно превозно средство от 4 (четири) месеца на 1 (един) месец.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
6