№ 5744
гр. София, 03.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело №
20241110148103 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Й. В. М. против „Р.“ ЕООД.
Исковата молба отговаря на законовите изисквания на чл. 127 и чл. 128 от ГПК, налице
е надлежна активна и пасивна процесуална легитимация на страните, както и валидна
размяна на книжа, поради което предявените искове са процесуално допустими и следва да
бъдат поставени за разглеждане, обуславящо насрочване на делото в открито съдебно
заседание.
Представените писмени доказателства с исковата молба и отговора на исковата молба са
допустими и относими към предмета на делото и следва да бъдат допуснати.
Направените доказателствени искания за събиране на гласни доказателствени средства
посредством свидетелски показания са допустими и относими към предмета на делото,
както и необходими за изясняване на фактическите обстоятелства по спора, поради което
следва да бъдат уважени.
Произнасянето по исканията за събиране на писмени доказателства по реда на чл. 190
ГПК и за назначаване на съдебно- икономическа експертиза следва да бъде отложено за
първото съдебно заседание.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание, за която дата и час да бъдат
призовани страните, на които следва да бъде съобщен изготвения от председателя на състава
проект за доклад по делото. Следва да се напътят страните към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА публично съдебно заседание за 17.03.2025г. от 15,00 часа, за които дата и
час да се призоват страните.
1
ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба документи
като писмени доказателства по делото.
ДАВА възможност на ищеца да сочи гласни доказателствени средства чрез разпит на
двама свидетели, при режим на довеждане, относно обстоятелството явявал ли се е на
работа ищецът в периода 13.05.2024г.- 23.05.2024г.
ДАВА възможност на ответника да сочи гласни доказателствени средства чрез разпит
на двама свидетели, при режим на довеждане, относно обстоятелството явявал ли се е на
работа ищецът в периода 13.05.2024г.- 23.05.2024г.
ОТЛАГА произнасянето по исканията на ищеца за събиране на писмени доказателствени
средства по реда на чл. 190 ГПК и за назначаване на съдебно- икономическа експертиза за
първото съдебно заседание.
На основание чл. 146 ГПК, съобщава на страните проект за доклад:
Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществувало
трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор от 16.02.2024г., по
силата на който бил назначен на длъжността „разносвач на храна“. Същият излага
твърдения, че на 20.04.2024 г. бил изгонен от управителя на дружеството от мястото на
работа, който го предупредил да не се явява повече на работа. Ищецът сочи, че на
22.04.2024г. поканил ответникът да оформи трудовата книжка надлежно. В отговор получил
искане да даде обяснения по какви причини не се е явил на работа в периода 13.05.2024г.-
23.05.2024г. В писмото работодателят поискал работникът да уточни дали искането за
оформяне на трудовата книжка представлява предизвестие за прекратяване на трудовия
договор. Работодателят прекратил трудовия договор едностранно със заповед № 1689/
13.06.2024г., поради налагане на дисциплинарно наказание “уволнение”, на основание чл.
190, ал. 1, т. 2 КТ, поради това, че в периода 13.05.2024г.- 23.05.2024г. ищецът не се явил на
работа в продължение на три последователни дни.
Ищецът развива съображения, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като не е
осъществен фактическия състав на уволнителното основание.
На следващо място, ищецът поддържа, че работодателят не платил трудово
възнаграждение за положения труд през периода от 01.04.2024г. до 20.04.2024г., както и
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 18 дни за 2024г.
При изложените фактически твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с
което да признае за незаконно и да отмени уволнението, извършено със заповед № 1689/
13.06.2024г.; да възстанови на Й. В. М. на заеманата от него преди уволнението длъжност
„разносвач на храна“; да осъди ответника да плати сумата 5598 лева, представляваща
обезщетение за оставане без работа вследствие незаконното уволнение за периода от
13.06.2024г. до 13.12.2024г., сумата 839,70 лева, представляваща обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск в размер на 18 дни за 2024г.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в
който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. В отговора са
2
развити съображения, че след 01.04.2024г. ищецът преустановил да се явява редовно на
работа, като отработените от него дни за месец април били осем, а за месец май- пет.
Същият сочи, че след 13.05.2024г. ищецът преустановил явяването на работа. Според
ответника, ищецът отправил покана за оформяне на трудовата книжка на 17.05.2024г.,
вместо на посочената в исковата молба дата 22.04.2024г. Последният поддържа, че към
17.05.2024г. трудовият договор между страните не е прекратен.
По отношение на иска за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ответникът
навежда доводи, че към прекратяване на трудовия договор ищецът има неизползван платен
годишен отпуск в размер на три дни.
В обобщение ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли да бъде
постановено решение, с което същите да бъдат отхвърлени.
Изложените фактически твърдения дават основание на съда да приеме, че е сезиран с
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ и
с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, всяка една от
страните следва да докаже твърдените от нея факти. Всяка страна носи тежестта на
доказване на изгодните за нея факти в процеса.
Ответникът следва да докаже обстоятелството, че законосъобразно е упражнил своята
дисциплинарна власт, а именно: обстоятелството, че ищецът не се е явил на работа в два
последователни дни.
Фактическият състав на иска за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност, с правно основание чл. 344, т. 2 КТ, включва наличието на следните
предпоставки: отмяна на уволнението като незаконосъобразно; съвпадение между заеманата
преди уволнението длъжност от ищеца и тази, на която иска да бъде възстановен; трудовото
правоотношение между страните да е безсрочно, съответно, в случай, че същото е срочно, да
не е изтекъл срока на същото.
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ
следва да се установи, че са настъпили следните факти: 1. да е налице противоправно
поведение на работодателя, изразяващо се в незаконно упражняване на потестативното
право да прекрати с едностранно волеизявление съществуващото с ищцата трудово
правоотношение; 2. ищцата да е претърпяла вреди под формата на пропуснати ползи,
изразяваща се в невъзможността да полага труд по трудово правоотношение в продължение
на шест месеца след уволнението и 3. причинно- следствена връзка между незаконното
уволнение и оставането без работа. В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е
останал без работа след уволнението и размера на брутното трудово възнаграждение за
последният пълно отработен месец.
Относно иска с правно основание чл. 224 КТ:
Ищецът следва да докаже: ищецът следва да докаже: съществуването на трудово
3
правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор, прекратяването на същия,
размера на последното получено брутно трудово възнаграждение за месеца, през който
ответникът има отработени поне 10 работни дни, както и размера на неизползвания платен
годишен отпуск за процесния период.
На основание чл. 153 ГПК, обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че между страните е възникнало трудово правоотношение въз основа на
трудов договор от 16.02.2024г., което е прекратено от работодателя със заповед № 1689/
13.06.2024г.; обстоятелството, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния
пълен отработен месец- м. март 2024г. е в размер на сумата 933 лева.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и
ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват
медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния
регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието. Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма "Спогодби", която предлага безплатно
провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички страни по висящи
граждански дела в СРС. Повече информация за Програма "Спогодби" можете да получите в
Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. "Цар Борис ІІІ" № 54, ет. 2, ст. 204.
Работно време за медиации - всеки делничен ден от 9 до 17 ч.; тел. 02/8955423;,
spogodbi@mediatorbg. eu; www. srs. justice. bg.
Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовките за първото по
делото заседание, като на ищеца се връчи и препис от писмения отговор на ответника, на
основание чл.140, ал.3 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4