№ 258
гр. Пловдив, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20225330200803 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 604849-F-
608530/08.10.2021 г. на заместник директор на ТД на НАП Пловдив, с което
на „Йоана 2013” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, ул. „Свети Климент”, № 16 на основание чл. 182, ал. 1 от ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 124,
ал. 5 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, моли да се
отмени НП като неправилно и незаконосъобразно, тъй като се твърди по-
късното получаване на кредитното известие.
Въззиваемата страна ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си
представител, моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано,
поради което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.
От събраните доказателства се установява следната фактическа
обстановка:
Йоана 2013 ЕООД било лице регистрирано по ЗДДС и било получател
по фактура № **********/06.06.2020 г., с която от „Вейпър“ ЕООД получил
доставка на никотинови продукти. Фактурата е била отразена в справката
декларация и отчетните регистри на дружеството и същото е ползвало
данъчен кредит в размер на 375,82 лв.
1
На 24.09.2020 г. от „Вейпър“ ЕООД било издадено кредитно известие
№ **********/24.09.2020 г. от същата дата, с данъчна основа -1879,10 лв. и –
375,82 лв. ДДС. Същото било предадено на дружеството жалбоподател на
22.10.2020 г.
На 14.10.2020 г., а именно преди получаване на кредитното известие,
била подадена СД 16004460358/14.10.2020 г. където издаденото от Вейпър
ООД кредитно известие не било отразено в дневника за покупки, което
довело до определен в по-малък размер на ДДС с 375,82 лв. Кредитното
известие било отразено в дневника за покупки за данъчен период –месец
януари 2021 г. в СД № 16004584125/15.02.2021 г.
При извършването на проверка на Йоана 2013 ООД от страна на инсп.
по приходите М. А., същата установила нарушението и на 09.04.2021 г. в
присъствието на представител на Йоана 2013 ООД съставила АУАН и го
връчила. В тридневен срок жалбоподателят депозирал възражения.
Същите били взети предвид и било съставено процесното наказателно
постановление, срещу дружеството, с което му била наложена имуществена
санкция в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС и чл.182
ал.1 от ЗДДС.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на
свид. А. –актосъставител, както и от приложените към
административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно
приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН №
F608530/09.04.2021, пълномощно, възражение, кредитно известие №
00013503, Фактура № **********/06.06.2020 г., договор за покупко продажба
на стоки между Вейпър ООД и Йоана 2013 ОЕОД, писма от Вейпър ООД с
информация за служители и времето на предаване на процесното кредитно
известие, протокол за процесуални действия, резолюция за извършване на
проверка, обяснения, СД по ЗДДС за данъчен период 09/2020 г., ведно с
отчетните регистри, СД по ЗДДС за данъчен период 01/2021 г., ведно с
отчетни регистри, оправомощителна заповед ЗЦУ-1149/25.08.2020 г.
Разпитана в съдебно заседание св. А. поддържа констатациите в АУАН
и съдът намира показанията й за обективни, логични, непротиворечиви и в
пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради
което им дава вяра. Същите съответстват на представените писмени
доказателства – договори, първични счетоводни документи и справки
декларации.
Доказателствата в своята съвкупност чертаят една безпротиворечива
фактическа обстановка, по която и самите страни не спорят.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от
правна страна.
По спазването на процедурата:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не се
констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП,
който да са съществени и да опорочават административнонаказателното
производство, самите актове или да нарушават правата на нарушителя.
2
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от
ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени
обстоятелствата, при които е извършено то.
Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна
квалификация на установеното нарушение.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, видно от Заповед ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. т.1.3 б. „В“
заместниците на териториалните директори на НАП са оправомощени да
издават наказателни постановления по чл. 182 от ЗДДС. Постановлението е в
предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и
процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазен е срокът по
чл. 34 от ЗАНН.
Съдът намира, че грешното посочване на предмета на доставките по
фактурата, свързана с процесното кредитно известие не е съществено
процесуално нарушение, което до толкова да наруши правото на защита на
жалбоподателя, че да доведе до отмяна на самостоятелно основани ена
атакуваното НП.
От материалноправна страна:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и
наказващият орган, са квалифицирали поведението на търговеца Йоана 2013
ООД като нарушение на посочената разпоредба на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС,
доколкото съгласно диспозицията на същата норма регистрираното лице е
длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за
покупки за данъчния период, през който са издадени, независимо от
правилото на чл.124, ал.4 ЗДДС / в приложимата редакция/ - да включи
получените данъчни документи най-късно до данъчния период, следващ
данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния
данъчен период, в който може да упражни правото си данъчен кредит по
чл.72, ал.1 ЗДДС. Съдът обаче намира за неправилно вменяването на
задължението на конкретното лице доколкото, за да възникне задължение за
включване в отчетните регистри на кредитни известия, не е достатъчно да се
установи, че такива са издадени, а е необходимо те и да са получени от
данъчно задълженото лице. /в този смисъл Решение № 15442 от 14.12.2020 г.
по адм. д. № 8391/2020 на ВАС, Решение № 13290 от 08.12.2015 Г. по адм. д.
№ 15523/2014 Г., І отд. на ВАС, Решение № 6188 от 25.05.2016 г. по адм. д. №
1952/2015 г., VІІІ отд. на ВАС, Решение № 16902 ОТ 17.12.2013 г. по адм. д.
№ 4780/2013 г., VІІІ отд. на ВАС, Решение № 11769 от 06.11.2015 г. по адм. д.
№ 4412/2014 г., І отд. на ВАС./ От фактическа страна се установява, че
кредитното известие е получено от задълженото лице, през месец октомври
2021 г и същото е включено в дневника за покупки с подадения отчетен
регистър за следващ период. Колкото и обективна и безвиновна да е
отговорността на юридическото лице то не може да се приеме, че е
извършено нарушението без дружеството да е имало обективна възможност
да го изпълни. Това не е довело до дългосрочно ощетяване на бюджета,
доколкото установеното ДДС е декларирано в кратък срок от установяването
3
на задължението. В конкретния случай и съгласно съдебната практика при по-
късното получаване на кредитното известие не се касае за недобросъвестност
на търговеца, а за обективна невъзможност за изпълнение на задължение.
Поради това че съдът намира, че задълженото лице е било в обективна
невъзможност да изпълни вмененото му задължение, което според практиката
на Върховният административен съд възниква с получаването на първичния
счетоводен документ от задълженото лице, то издаденото наказателно
постановление се явява неправилно и необосновано, поради което следва да
се отмени така изрично (Решение 1910/28.10.2022 по КАНД 1155/2022 на АС
Пловдив ХХVІ к.с., Решение 2261/01.12.2022 по КАНД 1340/2022 на АС
Пловдив ХХ к.с., Решение 1658/04.10.2022 по КАНД 1699/2022 на АС
Пловдив ХХІ к.с., Решение 2476/20.12.2022 по КАНД 2280/2022 на АС
Пловдив ХХІV к.с. и др.).
Налице е и още едно самостоятелно основание за отмяна на НП,
доколкото наложената санкция се явява непропорционална по смисъла на
практиката на СЕС.
Съгласно трайната съдебна практика, както на СЕС, така и на АС -
Пловдив: „при липсата на хармонизация на законодателството на Съюза в
областта на санкциите, държавите членки са компетентни да изберат
санкциите, които според тях са подходящи, но при стриктно спазване на
правото на Съюза и на неговите общи принципи, сред които водещо място
заема принципът на пропорционалността“.
Следователно, за да осигурят точното събиране на данъка и да
предотвратят данъчните измами, държавите членки имат право да предвидят
в националното законодателство подходящи санкции, които обаче не трябва
да надхвърлят необходимото за постигането на тези цели, тоест в
съответствие с принципа на пропорционалност, следва да се използват
средства, които позволяват ефективно да се постигне целта за борба с
измамите и избягването на данъци, като същевременно накърняват в най-
малка степен целите и принципите, установени от законодателството на
Съюза“
В този изричен смисъл Решение на осми състав от 20 юни 2013 година
по дело C 259/12 по отправено от Български съд преюдициално запитване,
както и Решение №944/26.5.2022г. на Административен Съд - Пловдив, ХХIІ
състав, КАНД № 601 по описа за 2022, Решение № 816/09.05.2022 год. на
Административен Съд - Пловдив, ХIХ к.н.а.х дело № 523 по описа на съда за
2022 год, Решение № 815/ 09.05.2022 год. Административен Съд - Пловдив,
ХIХ състав к.н.а.х дело № 657 по описа на съда за 2022 год, Решение № 862
от 16.05.2022 г. по к. адм. н. д. № 540 / 2022 г. на XXVI състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 870 от 16.05.2022 г. по к. адм. н.
д. № 438 / 2022 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение
№ 871 от 16.05.2022 г. по к. адм. н. д. № 528 / 2022 г. на XXI състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 871 от 16.05.2022 г. по к. адм. н.
д. № 528 / 2022 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение
№ 1059/10.06.2022 на Административен Съд - Пловдив, ХХ състав, КНАД №
889 по описа за 2022 год.
4
В практиката на СЕС по отправени преюдициални запитвания е
разяснено по задължителен за съдилищата в държавите членки ред, че за да
се прецени дали разглежданата санкция е съобразена с принципа на
пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид видът и тежестта
на нарушението, тежестта на налаганата санкция както и начинът за
определянето на нейния размер и преследваните цели.
Такава цел може да бъде пресичането и предотвратяването на данъчни
измами. В случаите, когато е налице данъчна измама, наказаният субект не
може да се защитава чрез позоваване на правото на съюза. Когато обаче не е
налице данъчна измама, преценката следва да е особено внимателно,
доколкото санкцията може и да е непропорционална.
В практиката на СЕС са дадени и ръководни указания кога е налице
злоупотреба и данъчна измама, като е посочено, че такива липсват, когато
облагаеми доставки или свързани с тях събития (разваляне, издаване на
кредитни известия) не са били укрити от данъчните органи, информацията за
тях (макар и със закъснение) е вярно отразена в счетоводната документация
на данъчно задължения субект, като всички необходими документи са били
надлежно предоставени на проверяващите органи при поискване. Изрично е
подчертано, че сама по себе си забавата в изпълнението на някое от
задълженията, произтичащи от данъчното законодателство- не е равносилно
на данъчна измама или на стремеж за избягване на данъчно облагане. В
процесния случай изобщо не може да се говори за данъчна измама или за
стремеж към избягване на данъчно облагане от ДЗЛ съобразно критериите
очертани в цитираната практика на СЕС. Видно е, че не е налице опит за
укриване на облагаеми доставки или събития, свързани с тях от приходната
администрация, тъй като дружеството е декларирало макар и със закъснение
кредитното известие. Не съществува спор между страните, че забавата в
задължението за подаване на информация за корекция на данъчната основа и
определяне на ДДС се дължи на обективна невъзможност, тъй като според
административнонаказваищя орган възможността за изпълнение на това
задължение изобщо не е изследвана и не е от значение.
С оглед всичко гореизложено се налага извод, че в конкретния случай и
минималната предвидена в закона санкция- 1000 лева, при положение, че:
- вреди за фиска реално не са причинени, тъй като за процесния данъчен
период ДДС не се дължи;
- не е констатиран стремеж за данъчна измама;
поради което макар и законоустановена, санкцията се явява
непропорционална.
За пълнота следва да се посочи, че правилно описаното нарушение е
съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл.182 ал.1 от
ЗДДС. Правилно е посочена санкционната разпоредба, така че основанието за
налагане на санкцията е ясно и разбираемо, посочено по недвусмислен начин
и не се нарушават правата на жалбоподателя.
Не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,
т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение, тъй като
не се установява същото да се отличава с по-ниска степен на обществена
5
опасност от останалите случаи.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН
жалбоподателят има правно на разноски в настоящото производство за
представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена от
процесуалния му представител, като същият доказва направени такива в
размер на 800 лв. по договор за правна защита и съдействие от 14.03.2022 г.,
такъв от 21.11.2022 г., и такъв от 16.01.2022 г. С оглед фактическата и правна
сложност на делото, и осемте на брой съдебни заседания, следва претенцията
за разноски да бъде присъдена в пълен размер от 800 лева, на основание чл.
18, ал. 2 вр. с чл. 7 , ал. 2 т. 1 и чл. 14, ал. 2 от НМРАВ, съгласно представения
договор за правна защита и съдействие, в който изрично е посочено, че
сумата по него е платена в брой.
По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 604849-F-608530/08.10.2021
г. на заместник директор на ТД на НАП Пловдив, с което на „Йоана 2013”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
„Свети Климент”, № 16 на основание чл. 182, ал. 1 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 124, ал. 5 от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на „Йоана
2013” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. „Свети Климент”, № 16 сумата от 800 лева, разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда
на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6