ПРОТОКОЛ
№ 222
гр. П., 25.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на двадесет и пети ноември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Елеонора П. Серафимова
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
Сложи за разглеждане докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско
дело № 20245200900060 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
На именното повикване в 11.30 ч. се явиха:
Ищецът Д. Й. П. се явява лично ред.пр. За него се явява адв.Ж. К.
редовно упълномощен.
За ответника "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АРМЕЕЦ ред.пр. се явява юрк. Р. Л. редовно упълномощена.
Явяват се свидетелите Н. А. и Д. Б..
Адв. К.: – Да се даде ход на делото.
Юрк. Л.: – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което и на основание чл. 142 ал. 1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв. К.: – Поддържам ИМ и допълнителната искова молба. Във връзка с
указанието на съда уточнявам, че началният момент за изчисляване на
законната лихва, върху главницата представляваща обезщетението за
неимуществени вреди е 20.06.2022 г.
Юрк. Л.: – Поддържам отговора на ИМ и на допълнителната. Оспорвам
посочената начална дата на изчисляване на законна лихва, тъй като
1
ответникът не е уведомен от ищеца със застрахователна претенция по реда
чл.380 от Кодекса за застраховането.
Адв. К.: - Тази дата 20.06.2022г. не е датата на предявяване на
застрахователната претенция. Последната е предявена на 20.03.2024г.
20.06.2022 г. е датата, на която ищеца е уведомил застрахователя, тъй като не
сме били на ясно, дали евентуално застрахованият или подсъдимият тогава е
уведомил застрахователя, че има образувано наказателно производство от общ
характер. Посочили сме името на подсъдимия, посочили сме пострадалия и
баща му, като негов пряк наследник и изрично сме заявили, аз съм го
приложил и към ИМ и това да се счита, като уведомление с оглед
възможността, която ни дава Застрахователния кодекс, освен застрахования да
може да се уведоми и от пострадалата страна точно с тази цел. Това е моето
уточнение, аз съм го изложил в ИМ, но бях длъжен да подчертая, че няма
връзка със застрахователната претенция.
Юрк Л.: - Към моят екземпляр с доказателствата към ИМ аз не
откривам такъв документ. Не откривам датата, на която ответника е бил
уведомен за такава претенция макар не и по реда на Кодекса за
застраховането.
На основание чл. 375 от ГПК
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Настоящото дело е образувано по искова молба на Д. Й. П., ЕГН,
**********, c постоянен адрес гр. П., ул. „П.“ № 99, ет.7, ап.37, чрез
пълномощника му адв.Ж. К. против "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. С., р-н „С.“, ул. „С.К.“ № 2.
В обстоятелствена част на ИМ са изложени следните факти и
обстоятелства:
Твърди се, че на 30.11.2019 г. Н. В. А. е управлявал л.а „БМВ 740 ЛДХ
Драйв“, рег. № .........., собственост на „Лидер Лоджистик“ ЕООД, ЕИК
*********. На задната седалка се намирал Д. Г.З., който бил управител на
цитираното дружество. Малко след полунощ, вече на 01.12.2019 г.,
автомобилът се движел по главен път I- 8, км. 185 + 050, в лентата за движение
от с. Звъничево за гр. П.. Посоченото МПС било оборудвано с лазерни фарове,
2
които предлагали по- добра видимост, с обхват около 100 м., при движение на
къси светлини и над 300 м., при движение на дълги светлини. В момент,
когато водачът се разминавал с насрещно движещ се автомобил, усетил силен
удар по управлявания от него автомобил. Твърди се, че преди удара А. бил
заслепен от фаровете на насрещно движещия се автомобил и това ограничило
зоната му на видимост, като в момента на удара, скоростта му движение била
около 90 км/час. А. помислил, че е спукал гума или е ударил животно,
намалил плавно и спрял на осветен участък близо до местопроизшествието.
Когато слязъл видял, че колата е ударена отпред и встрани отдясно и
забелязал в ударената част на автомобила следи от полиетилен. Така разбрал,
че най- вероятно е ударил човек. Сочи се, че ударът бил в тялото на
пострадалия Й. Д. П., който в това време се намирал в лентата за движение на
автомобила, прав, с предната част на тялото си към насрещното МПС, леко
обърнат с лице надясно към предницата на същото. Вследствие на удара
пострадалият бил отхвърлен напред, вдясно и странично от автомобила извън
асфалта, върху затревената площ. Водачът А. не се върнал назад, за да
проверява коя всъщност е била причината за конфликтната ситуация и се
обадил на тел.112, откъдето му казали да изчака патрула на полицията.
Местопроизшествието било посетено от патрул на МВР и от следствено-
оперативна група.
Описано е, че по случая било образувано ДП, като с присъда № 29 от
29.09.2022 г на ОС-П. по НОХД № 161/2022 г., влязла в сила от 20.02.2024 г.,
водачът Н. В. А., ЕГН **********, бил признат за виновен в това, че на
01.12.2019 г. на главен път 1-8, км. 185+050, посока с.Звъничево - гр.П., при
управление на л.а. „БМВ 740 ЛД X Драйв“, с рег. № .........., собственост на
„Лидер Лоджистик“ ЕООД, е нарушил правила за движение по пътищата -
чл.77 ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на пострадалия Й. П. -
престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1 НК вр. чл.77 ЗДвП.
Изложени са твърдения, че причината за смъртта на Й. Д. П. били
несъвместимите с живота травматични увреждания, получени от които в
детайли са описани от ищеца. Описва се, че уврежданията са били резултат от
действието на твърд, тъп предмет, с висока кинетична енергия, чрез удар с или
върху такъв и добре отговарят да са получени при ПТП - автомобилна травма
- пострадал пешеходец, блъснат от л.а., в изправено положение на тялото.
3
Сочи се, че смъртта на пострадалия е настъпила бързо, за минута и в
конкретния случай е била непредотвратима. Описано е подробно, че по време
на първия контакт между л.а. и пострадалия, той е бил прав и обърнат с лице
или леко надясно към предницата на МПС. Твърди се, че пострадалият е
носил в ръка, една бяла и две жълти найлонови чанти, намерени на
местопроизшествието здрави, без разкъсване, което според становището на
ищеца е давало възможност на водача А. да го забележи, като опасност за
движението от 100 м, ако в този момент се е движел на къси светлини, и на
300 м, ако се е движел на дълги светлини. Твърди се, че водачът не забелязал
намиращия се в неговата лента за движение П., не намалил скоростта на
движение, като ударът бил без наличие на спирачни следи, със скорост от
около 90 км/ч. и.
Твърди се, че отговорността на водача на увреждащия автомобил била
застрахована в ответното дружество съгласно полица № BG/11/119001702663
за сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, валидна от 25.06.2019 г. до 24.06.2020 г.
Ищецът уведомил писмено ответното дружество за настъпването на
застрахователното събитие, за деликвента и воденото срещу него наказателно
производство, което било получено от него на 20.06.2022 г. Писмената
застрахователна претенция до застрахователя била изпратена с куриерска
служба и получена от ответника на 20.03.2024 г., като от дружеството
последвал писмен отговор, с който се отказвало изплащането на обезщетение
поради липса на основание за това.
Изложени са твърдения, че ищецът е баща на починалия Й. П. и между
тях е съществувала особено силна, емоционална и духовна връзка. След
смъртта на сина си, ищецът изпитвал интензивни, трайни, дълбоки и
продължителни болки и страдания, които продължавали и към настоящия
момент. Описва се, че двамата имали изградени отношения на грижовност,
взаимопомощ и доверие, живеели в един блок, в един и същи вход, като били
съседи по апартаменти, общували ежедневно и били привързани един към
друг. Изтъква се, че през 2005 г. починала майката на пострадалия Й., след
което връзката между бащата и сина станала още по-силна и особено близка.
С оглед на изложеното са изведени подробни правни аргументи, че в
случая са налице всички предпоставки по реда на чл.432 КЗ, ангажиращи
4
отговорността на ответника да заплати обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди (болки и страдания) в резултат от смъртта на неговия
син Й. П., които той оценява в размер на 150 000 лв. Цитира се и практика на
ВКС във връзка така определения размер на иска.
Изложени са съображения, че след като застрахователното събитие е
настъпило на 01.12.2019 г., то при условията на чл.493, ал.1, т.5, вр. чл. 429,
ал.2, т.2,и чл.429, ал.2, изр.2, предл.1-во КЗ, в случая върху претендираното
обезщетение от датата 11.12.2019 г. следва да тече и законна лихва.
Въведеният петитум, уточнен в днешното съдебно заседание, е да се
осъди ответника да заплати на ищеца, сумата от 150 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, причинени от
смъртта на неговия син Й. Д. П., ЕГН **********, при станало ПТП на
01.12.2019 г., причинено виновно от Н. В. А., на главен път 1-8, км. 185 + 050,
посока с. З. - гр. П., при управление на л.а. „БМВ 740 ЛД X Драйв“, с рег. №
......, собственост на „Лидер Лоджистик“ ЕООД, като нарушил правилата за
движение по пътищата - чл.77 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил
смъртта на Й. Д. П. от гр. П., признат за виновен и осъден с влязла на
20.02.2024 г. присъда № 29 от 29.09.2022 г., на ОС-П. по НОХД № 161/2022 г.,
чиято деликтна отговорност е била застрахована от ответника по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, със застрахователна
полица № BG/11/119001702663, валидна от 25.06.2019 г. до 24.06.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.06.2022г. до
окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил отговор от ответния
застраховател, чрез пълномощника на дружеството юрисконсулт Р. Л., в който
се оспорва основателността, както и размера на претенциите.
Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение.
Изразено е становище, че в случая не са налице елементите от
фактическия състав на непозволено увреждане, независимо от приложението
на чл.300 ГПК. Възразява се, че отговорност за настъпване на инцидента не
следва да носи водачът А., като се изтъква, че същият не е реализирал виновно
и противоправно деяние, в резултат на което да е причинено процесното ПТП
с описания вредоносен резултат. Твърди се, че А. не е нарушил виновно
правилата за движение, за него деянието е случайно, по смисъла на чл.15 от
5
НК и същият, като водач на застрахования л.а., не е имал техническа и
професионална възможност да предотврати настъпването на ПТП. Сочат се
съображения.
Оспорва се механизма на настъпване на въпросното ПТП, както и
твърденията за наличие на пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка
на настъпилите увреждания на пострадалия с механизма на ПТП. Оспорва се и
да е налице противоправност на поведението и вината на водача за
настъпването на инцидента и вредите, като се излагат съображения в подкрепа
на тезата, че събитието е случайно. Поддържа се, че водачът А. управлявал
правомерно л.а., като се движил в рамките на допустимата за съответния
пътен участък скорост, която се явявала съобразена и с конкретните пътни
условия.
Излагат се съображения, че причина за настъпване на процесното ПТП
било поведението на пешеходеца, който е нарушил разпоредбите на чл. 108,
ал. 1, чл. 108, ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4, чл. 113, ал. 2, както и чл.
114 т. 1 и т. 2 ЗДвП. Сочи се, че водачът не е могъл и не е бил длъжен да
предвиди наличието на пешеходец на пътното платно в тъмната част на
денонощието и извън населено място.Пострадалият се озовал в опасната зона
на автомобила, поради което без водачът да е имал видимост към него, не е
могъл да спре преди настъпването на удара. Пешеходецът внезапно се
навлязъл на пътното платно и е представлявал непредвидимо препятствие на
място непозволено за пресичане и движение на пешеходци. Твърди се, че
пострадалият не се съобразил с приближаващото ППС и не предприел
необходимите действия да се предпази от удара - могъл да възприеме
автомобила и да съобрази поведението си, като не предприема
пресичане/навлизане и/или движение по пътното платно. Освен това, се
намирал върху платното за движение, като навлязъл внезапно, без да спре, без
да се огледа. Пострадалия не се придвижвал възможно най-близо до лявата
граница на банкета, а по пътното платно в посоката на движение на лекия
автомобил, поради което и ударът настъпил около средата на лентата на
движение на автомобила.
Оспорва се настъпването на описаните в ИМ вреди като факт от
обективната действителност, в т.ч. основанието и размера им, като при
условията на евентуалност се възразява да са с твърдения интензитет.
6
Направено е възражение за прекомерност на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди, като неоснователно завишено
съобразно претърпените вреди. Развити са подробни съображения относно
начина на определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
При условията на евентуалност, ако се приемело, че вина за настъпване
на събитието има водачът, е направено възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД за
съпричиняване на вредите от страна на пострадалия, който със своето
поведение сам поставил здравето си в опасност и допринесъл за увеличаване
на вида и степента на телесните си увреди, извършвайки нарушение на
правилата за движение по пътищата, описа и по-горе в нарушение на чл.113,
ал.1, т.1, т.2, т.4, чл.113 и ал.2 ЗДвП, както и чл.114, т.1 и т.2 ЗДвП.
Отделно от това се излагат твърдения, че предвид обстоятелството, че
починалият пешеходец самоволно прекъснал предписаната му терапия за
лекуване на заболяването, с което бил диагностициран - шизоафективно
разстройство, маниен тип, сам се е поставил в невъзможност да преценява
адекватно своето поведение, като така застрашил собствените си живот и
здраве. Ето защо се твърди, че ако пострадалият е съобразил поведението си с
повелителните норми на ЗДвП, обществено опасните последици е нямало да
настъпят, поради което се твърди, че същият в значителна степен е
допринесъл (в размер на 90 %) за настъпилия по отношение на него
вредоносен резултат.
Възразява се при ответника да е постъпвало уведомление за
процесното събитие от застрахования, делинквента или от трето лице, в т.ч от
ищеца преди 22.03.2024 г., като изрично се твърди, че дружеството е било
уведомено за инцидента от ищеца на 22.03.2024 г. Затова и евентуално, ако се
претендира законна лихва, от по-ранна дата, на основание чл.497, ал.1 от КЗ, е
направено възражение по чл.111, б. „в“ ЗЗД за изтекла погасителна давност на
претенцията за законна лихва.
Направено е и възражение за прекомерност на претендираното адв.
възнаграждение, като са изложени подробни съображения.
В обобщение се иска отхвърляне на претенциите, като неоснователни.
В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна ИМ от ищеца, в
която същият оспорва изцяло обстоятелствата и всички възражения,
направени с писмения отговор.
7
Изтъква се, че възраженията за изключителна вина на пострадалия за
настъпването на процесното ПТП, за липсата на вина на деликвента и
причинно-следствена връзка между противоправното деяние и
неимуществените вреди, както и относно наличието на случайно деяние, са в
противоречие с обвързващото действие на влязлата в сила присъда на
наказателния съд и разпоредбата на чл.300 ГПК.
Сочи се, че размерът на претенцията за неимуществени вреди е
разумен и справедлив, като се твърди, че присъжданите обезщетения от
съдилищата за сходни случаи към датата на деянието, при сходни
икономически условия, са в диапазона между 120 000 лв. и 200 000 лв.
Оспорва се възражението за съпричиняване на вредите от страна на
пострадалия. В случая било безспорно установено, че пострадалият се движел
в лявата част на лентата на пътното платно срещу МПС управлявано от
деликвента А., като се намирал в изправено положение на тялото в
съответствие с разпоредбата на чл.108, ал.2 ЗДвП. Ето защо не била налице
обективна причинно-следствена връзка между противоправното поведение на
пострадалия и настъпилите увреждания, т.е. липсва елемент от фактическия
състав на съпричиняването.
Липсвали данни в случая пострадалият да е нарушил и цитираните от
ответника разпоредби на чл.113, ал.1, т.1,2,4; чл.113, ал.2, както и чл.114, т.1 и
т.2 от ЗДвП. Изтъква се освен това, че деянието е станало в пътен участък
извън населените места. Сочат се съображения.
В срока по чл. 373 от ГПК от ответното дружество е депозиран и
допълнителен отговор на ДИМ, с който се поддържат всички твърдения,
възражения, оспорвания и доказателствени искания, направени с
първоначалния отговор на ИМ. Твърди се, че по делото не било посочено,
къде точно по ширината на пътното платно се е придвижвал пешеходецът.
Освен това без значение за приложението на чл.113 и чл.114 ЗДвП било дали
пешеходците се придвижват в населено място или не.
Съобразно изложеното от страните настоящият съдебен състав приема,
че предявеният иск е с правно основание разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ.
ПРИЕМА за безспорно установен и ненуждаещ се от доказване
правопораждащият факт, от който ищецът черпи правата си, а именно
8
наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение на л.а.
л.а. „БМВ 740 ЛДХ Драйв“, рег. № .......... съгласно полица №
BG/11/119001702663, сключена с ответното дружество, валидна от 25.06.2019
г. до 24.06.2020 г.
УКАЗВА на страните, че следва да докажат правопораждащите и
правопогасяващите факти, на които основават своите искания и възражения.
С Определение № 364 от 23.10.2024г. съдът е съобщил на страните
проекта за доклад по делото и се е произнесъл по доказателствените им
искания.
Предоставя възможност на страните да вземат становище по
доклада на делото.
Адв. К.: – Нямам възражения по доклада.
Юрк. Л.: – Нямам възражения по доклада.
По доказателствата:
Съдът ДОКЛАДВА:
На 29.10.2024г. от Окръжна прокуратура – П. е изпратено цялото
производство по НОХД №161/2022г. по описа на Пазарджишки окръжен съд
ведно с В.н.д.№87/23г. на ПАС, Н.д.№ 1150/23г.на ВКС,Н.д.№150/2020г. на
ПзОС,Ч.н.д.№165/21г. на ПАС,Ч.н.д.№34/23г. на ПАС и ДП 1373/01.12.2019г.
Юрк. Л.: – Представям с препис за ищеца документ, с който сме се
снабдили във връзка с издаденото съдебно удостоверение, което да ни
послужи пред Здравната осигурителна каса. Все още не сме получили книжата
по другото съд. удостоверение, поддържам искането и моля да ми се даде
възможност в следващото съдебно заседание да ангажирам същите. Държим
на съдебно психиатрична експертиза.
Адв. К.: - Моля да се приемат. Аз поддържам искането за допускане на
комплексната СМЕ и психологична експертиза, която да изследва ищецът, не
неговия син. Психическите състояния, които ищецът е преживял във връзка
със смъртта, тъй като са минали пет години от тогава и това може да бъде
изяснено само от специалисти. От тази гледна точка моля да бъде психиатър и
психолог, тъй като има разлика, макар и да са сходни като сфери. Това има
съществено значение за релевантните факти по спора. Уточнявам във връзка с
9
поисканата от мен комплексна съдебно психиатрична и психологична
експертиза уточнявам, че ако съдът прецени е достатъчно да се назначи само
съдебно психологична експертиза с вещо лице психолог, което да отговори на
моите поставени въпроси, които са свързани с психическото, емоционално
състояние във връзка с този период, както съм задал задачите.
Юрк. Л.: - Поддържам искането за допускане на комплексна съдебно
медицинска и автотехническа експертиза. Считам, че същата трябва да е
комплексна, за да работят вещите лица заедно, за да се установи положението
на тялото от гледна точка на автомобила, в кои части на тялото е бил контакта,
какво е било движението на тялото и вещите лица биха могли да отговорят ако
работят заедно. Това е все във връзка с нашите възражения за движението на
пешеходеца. Наясно сме, че има влязла в сила присъда. Знаем къде се
намираме в процеса. Това е нашата защита. Запознати сме със съдържанието
на чл. 300, но въпреки това възраженията за съпричиняване не са разгледани в
наказателния процес, те не са елемент от състава на престъплението. Тук е
момента да ги изследваме има ли съпричиняване от страна на пострадалия
пешеходец. Считам, че заключението на комплексната експертиза с
поставените задачи би могла да даде отговор на поставените въпросите. Тези
въпроси са свързани с възраженията ни за съпричиняване. Да се приемат
доказателствата.
Адв. К.: - С оглед възражението за съпричиняване, което ответната
страна е предявила своевременно аз считам, че тази експертизата може да
даде някои данни за съпричиняване, освен възраженията и поради тази
причина в допълнителния писмен отговор не съм възразил, само съм
допълнил няколко въпроса. Те нямат друг способ, по който евентуално да
установят дали има нарушение на правилата и дали има съпричиняване по
този повод, пък какво ще кажат страните и съдът е отделна тема. Аз лично не
възразявам срещу тази експертиза.
Съобразно направените искания от адв. К. в д.с.з. съдът счита, че за
изясняване на фактите по делото ще следва да се допусне съдебно-
психологична експертиза, която да даде отговор на поставените въпроси,
касаещи психичното и емоционално състояние на ищеца след смъртта на сина
му след процесното ПТП.
10
Основателно е и следва да се уважи искането за допускане на
комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, която да даде
отговор на поставените от тях въпроси във връзка с установяване на
евентуално съпричиняване от страна на пострадалия Й. Панунов.
Поради тези съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА НОХД №161/2022г. по описа на Пазарджишки окръжен съд
ведно с В.н.д.№87/23г. на ПАС, Н.д.№ 1150/23г.на ВКС, Н.д.№150/2020г. на
ПзОС, Ч.н.д.№165/21г. на ПАС, Ч.н.д.№34/23г. на ПАС и ДП 1373/01.12.2019г.
ПРИЕМА представената в днешното съдебно заседание от юрк. Л.
информация от НЗОК за извършени прегледи, медико-диагностични
изследвания и извършени хоспитализации на лицето Й. Д. П. за периода от
01.01.2009г. до 30.11.2019г.
ДОПУСКА съдебно психологична експертиза със задача формулирана в
ИМ раздел „Доказателствени искания
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 500 лв. от Бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Г. С..
ДОПУСКА комплексна съдебно медицинска и автотехническа
експертиза с въпроси формулирани в Допълнителната Искова молба и в
отговорите на ответника.
НАЗНАЧАВА за вещи лица д-р П. М. и инж. В. Ф..
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 1200 лв., вносими както следва: 600лв.
от Бюджета на съда и 600 лв. вносими от ответника в едноседмичен срок от
днес по сметка на ПОС.
По искането за психиатрична експертиза на Й. П. съдът ще се произнесе
след събиране на писмените доказателства касаещи здравословното му
състояние.
ПРИСТЪПВА към разпит на свидетелите Н. В. А. и Д. А. Б..
Сне се самоличността на същите, както следва:
Н. В. А.: - 45 г., българин, български гражданин, осъждан съм, като
виновния водач по това наказателно производство № 161, без родство и
служебни отношения със страните по делото. Предупреден за наказателната
11
отговорност по чл.290 от НК. Обещавам да кажа истината. Движихме се в
тъмната част на денонощието, не си спомням точно, около 12.00 ч. през
нощта. Между с. З. и гр. П. при разминаване с друг автомобил чух удар,
спрях, обадих се на тел.112. Дойдоха бързо полицаите, осветиха района, аз
така или иначе не разбрах какво се случи, само усетих удара в колата и спрях.
Карах БМВ лимузина. При положение, че се разминавам съм заслепен, аз
помислих, че се докоснахме с другата кола. Насреща имаше автомобил, който
ме заслепи и нищо не видях на пътя. Това стана изневиделица при
разминаването. Нямам идея от къде е изскочил този човек. Дори нямах идея,
че е човек, в първия момент си помислих, че може да е куче. След това, като
дойдоха полицаите, осветиха и се разбра, какво е станало. Участъкът е прав.
От с. Звъничево до гр. П. километри е само прав участък. Колата, която ме
заслепи я възприех в далечината. Не съм забелязал други участници на
пътното платно. Някакви секунди бяха, няма как да преценя разминаването
ни. Осветяваше се общия участък и времето, през което се движим един срещу
друг нямаше нищо на платното. Когато дойде полицията и осветиха, от
дясната страна до платното беше човекът. Колата беше увредена от дясната
страна. Ударът беше настъпил от дясната страна. Не съм видял човекът да
пресича платното. Нямам точен спомен къде точно на платното съм се
движил. Аз често се движа по-към осовата линия, за да избегна дупките от
дясно, защото при тези автомобили една дупка е фатална. Възможно е да съм
бил по-вляво и средата, но със сигурност не съм бил в дясно. Автомобилът е
оборудван с лазерни фарове. Лазерни това са на производителите модите, така
да го кажа. Това са автоматични фарове, които сами регулират светлината,
дължината, и настрани според това, какво засичат отпред. Когато идва кола
насреща ако са били на дълги автоматично минават на къси светлини, нищо
по-различно от другите фарове. Това, че се води някаква система „лазер“ или
„лед“ система или сега има „пикселови“ системи това са автоматики някакви.
Колата е с автоматични светлини, тя си ги регулира, може би като е засякла
другата кола най-вероятно е била на къси, така предполагам. На нормална
скорост управлявах, моят шеф спеше отзад. Движил съм се в ограничението,
нормално. В дясно са пораженията върху колата. Там нямаше никаква
осветеност. Тогава си спомням, че беше обрасло с храсти всичко отстрани на
пътя. Сега скоро минавах от там и е имало ремонт и изглежда по друг начин
самата отсечка. Единствената осветеност беше там където спрях след това.
12
Помня, че имаше някакъв вход за нещо, там беше осветено и аз там спрях
отстрани отбих и спрях на тази осветена отсечката. Аз се опитах с телефон да
светна, но нищо не успях да осветя и за това полицаите осветиха с патрулния
автомобил. След инцидента на 1.12.2019г. най-вероятно сме уведомили
застрахователя „Армеец“, тъй като колата я задържаха известно време, като
веществено доказателство. Най-вероятно сме ги уведомили. Аз не съм. Не
знам. Точно в момента не знам. Мен дори ме задържаха тогава за 24 часа. Аз
лично нямам спомен, защото това е скъп автомобил и вероятно може да има
между отделите счетоводни да има документация за това, кога е уведомен
застрахователя.
Д. А. Б.:- 49 г., българин, български гражданин, неосъждан, без родство
и служебни отношения със страните по делото. Предупреден за наказателната
отговорност по чл.290 от НК. Обещавам да кажа истината. Работя като
патрулен охранител. Преди пет години си спомням, че пътувахме по сигнал до
с. Братаница. Пътувахме и между с. З. и между с. Б. забелязах човек по
платното за движение и предупредих колегата да внимава. Той намали и се
разминахме. Направи ми впечатление, че човекът се движеше в платното за
движение, не в банкета. Проверихме си обекта. Тръгнахме да се връщаме и
казах на колегата да внимава, че не знаем къде е човекът. Наближихме и
осветихме с фаровете човека. Казах на колегата да го заобиколи и спряхме да
го предупредим. Слязох и казах да се прибере в кР. на платното, защото се
движи в платното за движение и ще стане някоя беля. Неговият отговор не
беше отговор на нормален човек. По моя преценка този човек имаше някакъв
проблем. Качихме се в колата и казах на колегата, че не мога да се разбера с
този човек. Прибрахме в гр.П.. След време отиваме пак на същия сигнал пак в
с.Б. и между разклона на с. М. и с. З. в далечината забелязахме полицейските
буркани и казах на колегата, че нещо е станало, да кара по-бавно. Минахме и
колегата каза „Видя ли чантата?“. Човекът, който видяхме да се движи по
пътното платно носеше две чанти. Влизаме в с. З. и тръгваме в с. Б. и
колежките диспечери казаха, че полицията искала съдействие от нас.
Върнахме се и спряхме при полицията. Те казаха, че има жертва. Казах им, че
тези чанти са на пострадалия човек. Аз им казах, че преди време го срещнахме
и го предупредихме да не се движи по пътното платно. Той за мен е
ненормален и ми каза „Гледай си работата. Ти ли ще ми казваш какво да
правя?“. Това го помня и не мога да го забравя. Работя, като патрулен
13
охранител СОТ. Работя с патрулен автомобил към „Радио сот – П.“. Където
имаме сигнал тръгваме. Пешеходецът не беше нормално облечен. Ние бяхме с
якета, а той беше с чехли и къси панталони. Не беше нормално облекло за
сезона, ние бяхме с якета в колата. Не мога да преценя каква му беше
походката. Движеше се не там където трябва. Ако това е банкета той се
движеше от 0.50 м. до 1 м. от осевата линия, където се движеха автомобилите,
не е нормално да се движи там. Движеше се буквално на платното за
движение. Когато го видяхме за първи път беше на пътя идваше от към с.
Братаница към с. З. Ние отивахме към с. Б., той идваше срещу нас. Като
свършихме работа пак го видяхме, точно не мога да определя километър или
два в посока за с. З.
За събиране на допуснатите доказателствата съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 10.02.2025 г. от 11.30 ч., за която дата
и час страните уведомени.
Да се призоват вещите лица д-р П. М. и инж. В. Ф. след внасяне на
депозита от ответника.
Да се призове вещото лице Г. С..
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12.20
часа.
Съдия при Окръжен съд – П.: _______________________
Секретар: _______________________
14