Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 06.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание на тридесети
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Павлина Петрова и при участието на прокурор Делчева от Окръжна прокуратура - Кърджали, като разгледа докладваното от съдия Шефки административно
дело № 457/2023 г. по описа на КАС
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 203 и сл.
от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във вр. с чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата
и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано
е по искова молба от „ДаКиДа и Р“ ООД, ***, с
ЕИК ***, подадена чрез К. Д.-управител, срещу Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“, гр.София. Ищецът твърди,
че с Наказателно постановление
№29-0000038/28.02.2019 г., издадено от началник на ОО
„АА“ - Кърджали, на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лв., за нарушение по
чл.15, ал.1 от Наредба №41/04.08.2008 г. на МТ.
С Решение
№214/14.06.2019 г., постановено по анд
№286/2019 г. по описа на Районен
съд - Кърджали, горното наказателно
постановление било отменено, като незаконосъобразно. С Решение
№216/13.12.2019 г., постановено по канд №166/2019 г. по описа на АС-Кърджали,
решението на районния съд, било оставено в сила. В исковата молба
се сочи, че в производството пред РС- Кърджали ищецът бил защитаван от адвокат, комуто заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв., съобразно сключен
договор за правна защита и съдействие. Счита, че от незаконосъобразното наказателно постановление,
за него е произтекла имуществена вреда в размер на 360 лв., съставляваща заплатената сума за адвокатско
възнаграждение по воденото дело пред РС –Кърджали. Иска
от съда да постанови решение, с което да осъди ИА
„АА“ - София, да му заплати сумата от 360 лв., като обезщетение за причинените имуществени
вреди, изразяващи се в направени разноски
за адвокатски хонорар по анд №286/2019 г. по описа на РС –Кърджали, ведно със законната
лихва върху тази сума, от датата на предявяване на исковата
молба до нейното окончателно заплащане. Претендира и направените по настоящото дело разноски. В писмено становище, чрез законния си представител, поддържа предявения иск,
по изложените в него съображения.
Ответникът
– Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“, гр.София, в писмен отговор, депозиран от
надлежно упълномощен юрисконсулт, сочи, че признава иска за основателен в
частта му, касаеща претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер на
360 лв., изразяващи се в направени разноски за адвокатски хонорар
по анд №286/2019 г. по описа на
РС –Кърджали. Твърди също, че с действията си ответникът не е давал
повод за завеждане на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, както и че от страна на
ищеца или негов представител не е постъпвало искане за изплащане на
претендираната сума. Предвид направеното признание на иска, и ако от страна на
ищеца се изрази съгласие за прекратяване на съдебното дирене, моли съда да
постановите решение при условията на чл.237 от ГПК, като относно разноските се
приложи хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК.
Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали,
намира иска за основателен и доказан. Счита, че в случая е осъществен
фактическия състав на чл.1 от ЗОДОВ. Налице е незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред, както и претърпени
имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица
от този акт.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
и становищата на страните, приема за установено следното:
Безспорно е по делото, че с Наказателно постановление №29-0000038/28.02.2019 г., издадено
от началник на ОО „АА“ - Кърджали, на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на
500 лв. за нарушение по чл.15, ал.1 от Наредба
№41/04.08.2008 г. на МТ.
С Решение
№214/14.06.2019 г., постановено по анд
№286/2019 г. по описа на Районен
съд - Кърджали, горното наказателно
постановление било отменено, като незаконосъобразно. Така постановеното
решение на РС-Кърджали било оставено в сила с Решение №216/13.12.2019 г.,
постановено по канд №166/2019 г. по описа на АС-Кърджали. Горните обстоятелства се установяват и от доказателствата по анд №286/2019 г., по описа на РС-Кърджали и канд
№166/2019 г. по описа на АС-Кърджали, приложени по настоящото дело.
Видно от договор за правна
защита и съдействие №***/*** г. и пълномощно от 02.05.2019
г., намиращи се в кориците на анд №286/2019 г., по описа на РС-Кърджали, процесуалното представителство и защита на „ДаКиДа и Р“ ООД пред РС-Кърджали е осъществено от адв.Н.
М.. В договора за правна защита е визиран предмет: оказване
на правна защита и съдействие по анд №286/2019 г. по описа на РС-Кърджали, и е договорено възнаграждение в размер на 360 лв., с включен ДДС. Към датата
на сключване на договора, уговореното адвокатско възнаграждение
е отбелязано като изплатено.
При така приетото за установено
от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните
изводи:
По
отношение на искането на ответника за постановяване
на решение при условията на чл.237 от ГПК, съдът
приема, че в случая не са налице предпоставките за произнасяне на решение,
постановено при признание на иска, тъй като липсва искане на ищеца за такова
произнасяне.
Съгласно
чл. 204, ал.
1 от АПК, за да бъде допустим искът по
чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо да е предявен след отмяна
на административния акт, по съответния ред. В процесния случай се претендират имуществени вреди от отменено наказателно постановление,
издадено от началника на ОО
„АА“ - Кърджали. По отношение на характера
на дейността по административното наказване, е прието Тълкувателно
постановление №2/19.05.2015 г. на
ОСГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС, според което,
независимо от правораздавателния й характер, тази дейност е административна, тъй като се осъществява
от административни по своя вид органи, извършва се по административен
ред и чрез упражняване на властнически метод, като определящо
в случая е обстоятелството, че това е властнически акт,
издаван от административен орган по повод възложени му от закона
правомощия и по своето съдържание представлява
изпълнение на административна дейност.
По изложените съображения, и тъй като
в случая се установи, че процесното НП е отменено от компетентния
районен съд с влязло в сила съдебно решение, постановено
по анд №286/2019 г. на РС-Кърджали,
предявеният иск се явява допустим за разглеждане от настоящия административен
съд, по реда на чл.203 и сл.
от АПК,
във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.
Изпълнено
е и условието на чл.205, ал.1 от АПК - искът
е насочен против надлежен ответник, като по силата на чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, именно последната е юридическото лице, срещу което следва да се
предяви искът за вреди, произтичащи от отменото наказателно постановление на началника
на ОО „АА“ - Кърджали.
Разгледана по същество исковата претенция е и основателна, по следните съображения:
Предявения
иск за обезщетение е с правно основание чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ.
Разпоредбата на чл.1 от ЗОДОВ
въвежда отговорност за държавата и общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица,
при или по повод изпълнение на административна дейност,
като е предвидено исковете да се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
Съгласно
чл. 4 от ЗОДОВ,
държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Горните две разпоредби съответстват и доразвиват предвиденото
в нормата на чл.7 от Конституцията на РБ, според която държавата отговаря за вреди, причинени
от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.
За да
възникне право на обезщетение в това производство, е необходимо да
са налице едновременно няколко предпоставки: 1. незаконосъобразен
акт, действие
или бездействие на администрацията, отменен по съответния
ред; 2. вреда от този акт, действие
или бездействие на администрацията; 3. причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. Доказателствената
тежест за установяване наличието на всичките три предпоставки се носи от ищеца,
търсещ присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди.
Имуществената вреда е разликата между имуществото
на ищеца след засягане на благото му и това, което би имал,
ако нямаше такова засягане, като претърпените
загуби се изразяват в намаляване стойността на неговото имущество.
Налице
е първата предпоставка – незаконосъобразен акт – наказателно постановление, издадено
от административен орган, отменено с влязло в сила съдебно
решение.
Съдът
намира, че е налице и причинена на ищеца имуществена вреда от отменения акт,
както и причинна връзка между причинената вреда и незаконосъобразното
наказателно постановление.
В случая, ищецът претендира имуществени вреди в размер на 360 лв., представляващи
платен адвокатски хонорар за процесуално представителство и защита при обжалване
на издаденото срещу него наказателно постановление. Установено
е по делото, че именно във връзка с оспорване на наказателното
постановление, ищецът в настоящото производство е упълномощил
адвокат и е заплатил адвокатски хонорар в размер на 360 лв., уговорен и изплатен, според сключения договор за правна защита и съдействие. Ищецът не би ангажирал адвокат и не би заплатил адвокатско
възнаграждение, ако не бе издадено незаконосъобразното наказателно
постановление, като намаляването на неговото имущество,
поради заплащане на адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на НП. В
тази връзка, издаденият от административния орган акт е необходимо условие за съществуване
на договора за правна помощ и съдействие, сключен именно
с цел защита срещу конкретния акт. Съдът
приема, че адвокатската защита е нормален и присъщ разход
за обезпечаване на успешния изход на спора и е израз на обичайната грижа на лицето
за охраняването на неговите права и интереси, поради което
и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен
акт – отмененото наказателно постановление.
Следва да се има
предвид също, че в проведеното производство по Закона за административните нарушения и наказания, не е бил предвиден ред за присъждане на разноските
за адвокатско възнаграждение.
Поради това, извършените разходи за адвокатски хонорар в производство
по оспорването на наказателно постановление, приключило
с неговата отмяна, представляват имуществена вреда,
по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, която не е възстановена, и за която ответникът дължи обезщетение, на основание
чл.4 от ЗОДОВ
/в този смисъл и ТР №1/15.03.2017 г. по ТД №1/2016 г. на ОСС
на ВАС/.
Предвид
горното, съдът намира, че искът е основателен и доказан, и следва да бъде
уважен в пълния предявен размер от 360 лв. По отношение на размера на
предявения иск съдът констатира също, че договореното и изплатено адвокатско
възнаграждение със включен ДДС, е в минималния размер, предвиден в чл.18, ал.2,
във вр. с чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в приложимата им редакция, преди изменението, обн. ДВ, бр.
45/2020 г., като се има предвид и разпоредбата на §2а от ДР на Наредбата.
Основателно се явява и акцесорното
искане за присъждане на законната лихва върху сумата от 360 лева, считано от
датата на предявяването на исковата молба - 01.12.2023 г., до окончателното й изплащане.
По изложените съображения
настоящият съдебен състав счита, че са налице всички предпоставки
за ангажиране отговорността на ответника, на основание чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, за обезщетяване на търсената
от ищеца имуществена вреда в размер на 360 лева, представляваща платените от него разноски за
адвокатско възнаграждение по анд №286/2019 г. по описа на РС - Кърджали, ведно
със законната лихва върху горната сума, считано от
датата на предявяването на исковата молба - 01.12.2023 г., до окончателното й изплащане,
поради което предявеният
иск е основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на спора,
предвид своевременно направеното искане и на основание чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ, следва ответникът да заплати на ищеца и направените в настоящото дело
разноски в размер на 25 лева, за внесената от
ищеца държавна такса.
Така мотивиран,
Административен съд - Кърджали
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с ЕИК ***, с адрес: ***, да заплати
на „ДаКиДа и Р” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата в размер на 360 /триста и шестдесет/
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, за изплатено адвокатско възнаграждение за правна
защита и съдействие в производството по анд №286/2019 год. по описа на Районен съд – Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на завеждане на исковата молба – 01.12.2023 год., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с ЕИК ***, с адрес: ***, да
заплати на „ДаКиДа и Р” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
направените
по настоящото дело разноски,
в размер на 25 лв.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд,
в 14-дневен срок от съобщението.
Препис от решението да се изпрати на страните
и на Окръжна прокуратура Кърджали.
СЪДИЯ: