Р Е Ш Е Н И Е
гр. Монтана 08.06.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-МОНТАНА, пети граждански състав, в
открито заседание на 08.05.2009г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПЕТКОВА
при
секретаря Т.И., като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. д. № 680 по
описа за 2008г., за да се произнесе взе предвид следното:
Искът е за сумата 740 лв- обезщетение за
имуществени вреди, с пр. осн. чл. 45 от ЗЗД, обективно съединен с иск за сумата
120 лв- обезщетение за забава с пр. осн. чл. 86 ЗЗД.
Ищецът Т.Н.Г. xxx твърди в исковата си молба, че
ответникът без разрешение влязъл в гората му, намираща се в землището на селото,
местн. ”Лизов дол”, отсякъл 2 /два/ кубика дъбови дърва за огрев и ги прекарал
в дома си. С тези си действия нарушил Закона за горите, за което са му
съставени акт № 76 и № 77/ 28.02.2008г от органи на Държавно лесничейство гр. Монтана.
Освен това на него му причинил непозволено увреждане и по-точно имуществени
вреди, които определя в размер на сумата 140лв- стойност на двата кубика дърва.
Отделно твърди, че на мястото на отсечените дървета няма да израснат нови на
тяхната възраст поне за още 15-20 години, което счита за резултат от
непозволеното увреждане и оценява тези вреди на сумата 600 лв/ 30 бр. дървета
по 20 лв/. На следващо място твърди, че отсечените дървета са по- скоро за
строителен материал и че е лишен от ползването им за в бъдеще. Поради
изложеното претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 740 лв, представляваща
стойност на имуществени вреди, законна лихва върху нея от завеждане на делото, мораторна
лихва в размер на 120 лв и деловодните разноски в общ размер на сумата 300 лв. В
представена от пълномощника на ищеца- адв. И.М. писмена защита главният иск се
поддържа в размер на сумата 420 лв, от които: 120 лв като стойност на 2 кубика
дърва за огрев, 280 лв- стойност на 14 бр. отсечени дъбови дървета по 20 лв
всяко едно. Иска за мораторна лихва поддържа в размер на 14, 95 лв върху
първата претенция и 35, 40 лв- върху втората претенция.
Ответникът- Н.М.А. xxx не подава писмен
отговор, въпреки връченото му съобщение с указания съобр. чл. 131 от ГПК. В
първо съдебно заседание се явява като отрича твърдените от ищеца факти, на
които се основава исковата претенция. Не изразява причини, поради които не е
подал писмен отговор своевременно, изключващи преклузията по чл. 133 от ГПК. По
същество на спора – не се явява и не изразява становище.
Доказателствата са писмени и гласни. Изслушана
е съдебно- икономическа експертиза.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства във връзка със становищата на страните и съобр. чл. 235 от ГПК
приема следното:
С акт № 76 и № 77 от 20.02.2008г. на Държавно
лесничейство- Монтана е констатирано, че на 09.02.2008г. ответникът по
настоящото дело- Н.М. Найденов е добил 2 /два/ куб. м. дърва за огрев- дъб, които
не са били маркирани и за които не е имал писмено позволително за сеч. Актовете
са съставени на осн. чл. 113 от Закона за горите и чл. 36 ЗАНН, за нарушение на
чл. 80 ЗГ. Отразено е мястото, където е извършено нарушението- района на ДЛ
Монтана, в землището на с. Г. и лицето, претърпяло имуществена вреда от същото-
ищеца Т.Н.Г., от чиято гора са отсечените и превозени дървета. Актосъставителят
– В.Ц.Б. xxx, а констатациите в двата акта и съставянето им е извършено в
присъствие на друг негов колега- свидетеля И. Ц. И..
За изясняване на фактическата обстановка е
изслушан като свидетел актосъставителят В.Ц., който поддържа отразените в двата
акта факти и обяснява по- подробно случая. По време на работа се движел из
гората в местн. “Лизов дол”, землището на с. Г. и се натъкнал на бракониери, които
режели с трион дърва и ги събирали на купчини. Това били ответникът и брат му, които
като го видели избягали. Той измерил на място дървата- 2 кубика. Категоричен е
че са дърва за огрев, а не за строителен материал. На следващата сутрин
направили обход до мястото на сечта и видели дървата, а по- късно, на връщане-
ги нямало. По следите на превозното средство ги открили- същите били стоварени в
дома на ответника. Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни.
От заключението на назначената икономическа
експертиза, изпълнена от вещото лице Л.З. се установява размера на
претендираното обезщетение за 2 кубика дърва за огрев- 120 лв. и размера на т. н.
мораторна лихва върху него- 14, 95 лв. Вещото лице е съобразило действащата
Наредба за определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от
горския фонд, приета с ПМС № 86/30.04.2004г., в сила от 12.05.2004г. Взето е
предвид приложение № 1 към Наредбата и чл. 5 от същата. Съдът възприема
заключението като дадено обективно и безпристрастно.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира от правната страна следното:
Ответникът Н.М.А. добил без позволително за
сеч и без да са маркирани дърва за огрев- 2 кубика, от собствената на ищеца
гора, намираща се в местн. “Лизов дол”, землището на с. Г., общ. Монтана, за
което са му съставени приложените към исковата молба два броя актове за
установяване на административно нарушение. Извършеното от ответника деяние е в
нарушение на чл. 58 ал. 3 и чл. 80 от Закона за горите и в резултат от същото
на ищеца са причинени имуществени вреди, за които следва да носи отговорност. В
случая е установен юридическия факт, който поражда отговорността при деликт:
автора на административното нарушение- ответникът, причинна връзка между
противоправното му поведение и вредоносния резултат за ищеца, а вината съгл. чл.
45 ал. 2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното. Последната законова
презумпция не е оборена в процеса. Ето защо исковите претенции следва да бъдат
приети за основателни и уважени в рамките на установения от доказателствата
размер. Имуществените вреди като щета възлизат на сумата 120 лв, съобразно
заключението на икономическата експертиза, която следва да бъде присъдена на ищеца.
Освен това следва да му бъде присъдено и обезщетение за забавено плащане върху
нея от деня на причиняване на увреждането до завеждане на исковата молба в съда,
в размер на 14, 95 лв- също съобр. заключението на вещото лице. В останалата
част искът за обезщетение поради непозволено увреждане е недоказан и съдът го
отхвърля.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78 ал. 1
от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски по водене на
делото, съразмерно с уважената част на претенциите. От общо направените
разноски в размер на 140 лв / 80 лв- адвокатски хонорар и 60 лв- възнаграждение
за вещо лице/ следва да му бъдат присъдени 25, 54 лв.
Ищецът е освободен от заплащане на държавна
такса за образуване на делото, поради което и на осн. чл. 78 ал. 6 от ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд гр. Монтана дължимата
такава или сумата 100 лв- държавна такса и 5лв. - д. такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.М.А. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати
на Т.Н.Г. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx сумата 120 лв- обезщетение за имуществени вреди, причинени
на 09.02.2008г. в резултат на незаконен добив на два кубика дъбови дърва за
огрев, ведно със законната лихва върху тази сума от 09.02.2008г- до
окончателното й изплащане, както и сумата 14, 95 лв- обезщетение за забавено
плащане върху нея и сумата 25, 54 лв- деловодни разноски, съразмерно с
уважената част на претенциите.
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за имуществени
вреди, в резултат на непозволеното увреждане над уважения размер от 120 лв до
предявения размер от 740 лв, като неоснователен, както и иска за мораторна
лихва върху него.
ОСЪЖДА Н.М.А. /адрес и ЕГН по-горе/ да заплати
по сметка на Районен съд гр. Монтана сумата 100 лв- държавна такса и 5лв. -
такава в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: