№ 4425
гр. София, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.
ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Административно наказателно дело № 20231110206102 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на В. Е. М., ЕГН: **********, срещу Наказателно
постановление (НП) № 21-4332-011781 от 16.06.2021 г., издадено от
началник група в Отдел пътна полиция към Столична дирекция на
вътрешните работи (ОПП – СДВР), с което на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3
от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) са му наложени административни
наказания „глоба” в размер на 3000 лева и „лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
С жалбата се оспорват фактите в НП и се счита, че същото е издадено
при съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в
противоречие между фактическа обстановка и правна квалификация, като се
оспорва и дадената от наказващия орган правна квалификация. Съществено
процесуално нарушение се съзира и в това, че в НП не било посочено за какви
други цели е използван автомобилът. Твърди се, че към момента на
управление на МПС от жалбоподателя, обстановката е била дъждовна, а
управляваният от жалбоподателя автомобил е на 32 години, без
стабилизиращи системи, при хлъзгава настилка, поради което автомобилът на
жалбоподателя поднесъл и се завъртял странично. В следствие на това
жалбоподателят спрял автомобила, но при потегляне, автомобилът му отново
е поднесъл. Ето защо се твърди, че в случая било налице случайно събитие, а
не умишлено деяние. Загубата на контрол над превозното средство и
завъртането му се дължи на несъобразяване от водача на автомобила със
1
скоростта за движение в съответния пътен участък, а не се дължи на
съзнателни и умишлени действия на водача на автомобила. По тези
съображения е направено искане за отмяна на обжалваното НП и за
присъждане в полза на страната на разноски за адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание, пълномощник на жалбоподателя поддържа
жалбата и направените искания.
Въззиваемата страна – редовно призована, не се представлява.
Депозирани са писмени бележки, в които е изразено становище за
неоснователност на жалбата по изложени съображения на страната, направено
е искане за потвърждаване на атакуваното НП и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа
страна, следното:
На 16.05.2021 г. около 15:52 часа жалбоподателят управлявал собствения
си лек автомобил, марка „Мерцедес”, модел „200Е”, с рег. № КН 0234 ВН в гр.
София, по бул. „Цар Освободител”, с посока на движение от ул. „Съборна”
към ул. „Георги С. Раковски”, като на кръстовището с бул. „Цар Освободител”
извършил резки, рисковани маневри, като рязко подавал газ и повишавал
оборотите на двигателя, с което превърта задвижващите колела на автомобила
и преднамерено го изважда извън контрол. На 16.05.2021 г., около 15:52 часа в
района на гр. София, метеорологичните условия са били следните: облачно, с
температура на въздуха около 14 градуса по целзий, относителна влажност на
въздуха около 85 %, почти тихо, без вятър, вали дъжд. Излизайки от ул.
„Съборна” към бул. „Цар Освободител” жалбоподателят, в качеството на водач
на горепосочения лек автомобил, започнал да подава умишлено газ, след което
я отнемал и усуквал задната част на автомобила, като го изваждал извън
контрол и задната част на автомобила се занасяла перпендикулярно на пътя в
различни посоки, последователно, около 6-7 пъти. Тези действия на водача
продължили и когато автомобилът вече се движил по бул. „Цар Освободител”,
вкл. до ул. „Георги С. Раковски”, като на бул. „Цар Освободител” насрещно
движещите се автомобили отбили встрани, за да не ги удари. В момента, в
който жалбоподателят извършил тези действия, последните били възприети
непосредствено от екип от полицейски служители, които се намирали извън
служебните автомобили в района пред БНБ, където чакали началото на
мероприятие. Щом възприели действията на жалбоподателя и водач на
горепосоченото МПС, екип от полицейски служители, част от който били
свидетелите С. Б. и П. Ч., тръгнали със служебен автомобил след автомобила
на жалбоподателя и го проследили до ул. „Георги С. Раковски”, където спрели
жалбоподателя за проверка и му съставили Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) серия ГА № 88460, въз основа на който
било издадено обжалваното понастоящем и описано по-горе НП.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Описаната по-горе фактическа обстановка, съдът приема за установена
въз основа показанията на свидетелите С. Б., П. Ч. и Я. Б., както и от
2
приобщените към доказателствената съвкупност писмени доказателства по
делото по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като
същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата
обстановка по начина, възприет от съда. В основата на фактическите изводи
стоят показанията на свидетелите С. Б. и П. Ч., които са очевидци и са
възприели непосредствено процесните факти. Показанията на тези двама
свидетели дават възможност да се установи движението на автомобила,
поведението му на пътя и действията на водача. Свидетелите са единодушни
за това, че жалбоподателят е подавал рязко газ, след което отнемал газта и
извеждал умишлено автомобила от контрол, като задната му част се завъртала
и усуквала вдясно и в ляво, последователно, около 6-7 пъти. Тези действия на
жалбоподателя били наблюдавани непосредствено от свидетелите –
полицейски служители, които свидетелстват за това, че тези действия са
осъществени неколкократно, около 6-7 пъти от страна на жалбоподателя, като
започнали от самото излизане на автомобила от ул. „Съборна” към бул. „Цар
Освободител”, след което продължили по бул. „Цар Освободител”, вкл. до ул.
„Георги С. Раковски”. Свидетелят Б. ясно сочи, че действията на
жалбоподателя са били умишлени и неколкократни, както и че същите са
продължили и при самото движение на автомобила по бул. „Цар
Освободител”, което опровергава твърдението на жалбоподателя и на
свидетеля Валентин Антонов за това, че жалбоподателят загубил контрол над
автомобила, при което автомобиклът се завъртял, след което двигателят
угаснал. От показанията на очевидците Б. и Ч. се установява без съмнение, че
става въпрос за умишлени действия, предприети от страна на жалбоподателя
по извеждане на автомобила от контрол, чрез рязко подаване и отнемане на
газта и усукване на задната част на автомобила, последователно в ляво и в
дясно. Включително от показанията на свидетеля Ч. се установява, че
насрещно движещите се автомобили спрямо посоката на движение на
управлявания от жалбоподателя автомобил, спрели, за да не се удари в тях.
Следва да се отбележи и това, че от показанията на посочените свидетели се
установява, че автомобилът на жалбоподателя не се е завъртал в кръг, а
единствено задната част на автомобила се е занасяла перпендикулярно на пътя
в различни посоки, последователно, около 6-7 пъти. От показанията на
свидетелите става ясно, че в района на описаното в АУАН и в НП нарушение е
валял дъжд, поради което настилката на пътното платно е била мокра, но
наблюдаваното движение на автомобила се дължало на умишлени действия на
водача, а не на мократа пътна настилка. Действително, при мокра пътна
настилка, вкл. като се вземе предвид спецификата на настилката в района на
конкретното нарушение, следва да се приеме, обективно възможно е да се
изгуби контрол при управлението на лек автомобил. В конкретния случай
обаче, от показанията на свидетелите Б. и Ч. се установява без съмнение, че не
става въпрос за инцидентна загуба на контрол поради външни за водача на
автомобила фактори, а за преднамерено, умишлено изваждане на автомобила
от контрол, чрез подаване рязко на газ и отнемане на газта, съпроводени с
усукване задната част на автомобила в различни посоки, последователно –
около 6-7 пъти. Ето защо съдът приема, че не мократа настилка, а умишлените
3
действия на жалбоподателя са причина за загуба на контрол над автомобила.
От показанията на свидетеля Я. Б. се установява единствено, че именно той е
съставил процесния АУАН, като конкретни обстоятелства по случая
свидетелят не си спомня. Последното се оказва с нерешаващо значение
предвид ясния спомен за възприетите действия на жалбоподателя и движение
на автомобила му от свидетелите Б. и Ч..
Показанията на свидетеля Валентин Антонов съдът приема за
достоверни единствено в частта, в която свидетелят споделя, че на 16.05.2021
г. е бил заедно с жалбоподателя, в управлявания от последния лек автомобил,
както и че са били спрени за извършване на полицейска проверка, в резултат
от което на жалбоподателя е съставен АУАН. Не се приема за достоверна
частта от тези свидетелски показания, в която свидетелят описва действията
на жалбоподателя като „поднасяне” на колата, тъй като това твърдение се
опровергава от показанията на свидетелите Б. и Ч.. Още повече, че свидетелят
твърди обстоятелство, което се отрича, както от самия жалбоподател, така и от
другите свидетели очевидци по делото, а именно че автомобилът на
жалбоподателя се е завъртял. Свидетелят Антонов сочи за едно завъртане на
автомобила, след което двигателят му угаснал, а от показанията на другите
свидетели-очевидци стана ясно, че автомобилът на жалбоподателя е изведен
от контрол около 6-7 пъти, а не еднократно, вкл. че усукването на задната част
на автомобила в ляво и в дясно се е случило последователно и в движение на
автомобила по бул. „Цар Освободител”, до ул. „Георги С. Раковски”. Освен
изложеното следва да се обърне внимание и на това, че според свидетеля
Антонов, който твърди да е шофьор от дълго време жалбоподателят не се е
движил с висока скорост, но в същото време свидетелят твърди, че при
завъртането на автомобила са били „много уплашени”. Всичко това, взето
предвид и с оглед близките приятелски отношения между свидетеля и
жалбоподателя, ясно сочи към недостоверност на тези свидетелски показания
в частта, касаеща значимите факти. Ето защо съдът не взима предвид
показанията на свидетеля Антонов в тази част при формиране на изводите си
относно осъществилите се в действителността факти.
Обясненията на жалбоподателя съдът приема за достоверни единствено
в частта, в която потвърждава, че се е намирал на посочените в АУАН дата,
време и място и че е управлявал именно описания лек автомобил. В
останалата част, в която жалбоподателят отрича да е извършвал умишлени
действия по извеждане на автомобила извън контрол, съдът приема
обясненията на жалбоподателя за защитно средство. Жалбоподателят твърди,
че при включване в движението по бул. „Цар Освободотел” управляваният от
него автомобил поднесъл странично, при което всички в колата много се
изплашили. Това твърдение се опровергава от показанията на свидетелите Б. и
Ч., които са очевидци на случилото се и възпроизвеждат непротиворечиво, че
действията на жалбоподателя са били целеннасочени – към изваждане на
автомобила от контрол, чрез рязко подаване и отнемане на газта и чрез
усукване задната част на автомобила в различни посоки и последователно –
около 6-7 пъти, вкл. по време на самото движение на автомобила по бул. „Цар
Освободител” към ул. „Георги С. Раковски”. Именно поради това и насрещно
4
движещите се автомобили спрели, за да предотвратят удар с колата на
жалбоподателя.
При установената фактическа обстановка, съдът приема, че от
правна страна се установява следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, спазена е формата за съставяне на АУАН
и НП, които съдържат всички необходими реквизити.
АУАН и НП са издадени от компетентен административен орган - със заповед
№ 8121к-13180 от 2019 г. на министъра на вътрешните работи началникът на
група в ОПП - СДВР е оправомощен да издава НП, а със заповед № 8121з-515
от 14.05.2018 г. младшите автоконтрольори - да съставят АУАН за нарушение
по ЗДвП.
Нарушението е описано ясно и точно със всички съставомерни
признаци. Правната квалификация отговаря на описанието на деянието.
Нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП забранява на водача на моторно превозно
средство да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари. Санкционната разпоредба на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от същия
закон предвижда наказания лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лева за водач, който ползва
пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
В случая жалбоподателят не е използвал пътя по неговото предназначение за
превоз, тъй като управлявайки автомобила, той не само се е придвижвал от
едно място до друго, но умишлено е изваждал автомобила от контрол, като е
извършвал резки рисковани маневри, като подавал рязко газ и повишавал
оборотите на двигателя, с което превъртал задвижващите колела на
автомобила и преднамерено го изваждал от контрол, като завъртал задната
част на автомобила в ляво и в дясно, последователно, около 6-7 пъти, вкл., при
движението на автомобила по бул. „Цар Освободител” с посока към ул.
„Георги С. Раковски”. Това е сторил на път, който не е бил предназначен за
подобни действия, а е бил за обществено ползване - за превоз на хора и
товари. С това от обективна страна той е нарушил забраната на чл. 104б, т. 2
от ЗДвП. Следва да се отбележи, че не се доказва жалбоподателят да е
извършил нарушението чрез завъртане на автомобила в кръг в една и съща
посока, поради което относно този факт, обжалваното НП следва да се
отмени. В останалата част обаче, описаните факти се доказват без съмнение, а
съществуването им в обективната действителност осъществява състава на
посоченото в НП административно нарушение. Ето защо НП следва да се
потвърди в останалата част.
От субективна страна жалбоподателят е действал при пряк умисъл, тъй
като е съзнавал, че извършва горепосочените действия по път, който не е бил
предназначен за това, а по път отворен за обществено ползване, чието
предназначение е било за превоз на хора и товари и е целял именно
5
извършването на тези действия.
Не се споделя доводът на жалбоподателя за това, че в НП и в АУАН
следвало да е посочено за какви цели е използван пътят, отворен за
обществено ползване. Достатъчно е установяването на факта на нарушението,
още повече че конкретното нарушение ясно сочи за какви цели е използван
общественият път.
По вида и размера на наказанията:
Съгласно чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП за нарушения като конкретното,
законът предвижда наказания лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лева. Тези наказания са
предвидени кумулативно и във фиксиран размер, поради намаляването им не
е възможно. Ето защо наложените спрямо жалбоподателя наказания са
определени законосъобразно.
По изложените съображения съдът приема, че обжалваното НП следва
да се потвърди.
По разноските:
При извод за неоснователност на жалбата, въззивникът няма право на
разноски и такива не следва да му се присъждат. Въззиваемата страна има
право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което предвид
единствено изготвеното писмено становище от страната и с оглед ниската
фактическа и правна сложност на казуса, следва да се присъди в размер,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ, а именно в минимален размер от
80 лева. Ето защо на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на въззиваемата
страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, за заплащането
на което следва да се осъди въззивникът.
По тези мотиви, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-4332-011781 от
16.06.2021 г., издадено от началник група в Отдел пътна полиция към
Столична дирекция на вътрешните работи (ОПП – СДВР), с което на
основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на
В. Е. М., ЕГН: **********, са наложени административни наказания „глоба” в
размер на 3000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12
месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, В ЧАСТТА, С КОЯТО СЕ
ТВЪРДИ НАРУШЕНИЕТО ДА Е ИЗВЪРШЕНО ЧРЕЗ ЗАВЪРТАНЕ НА
АВТОМОБИЛА В КРЪГ В ЕДНА И СЪЩА ПОСОКА.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-4332-011781 от
16.06.2021 г., издадено от началник група в Отдел пътна полиция към
Столична дирекция на вътрешните работи (ОПП – СДВР), с което на
основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на
В. Е. М., ЕГН: **********, са наложени административни наказания „глоба” в
6
размер на 3000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12
месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП в останалата част.
ОСЪЖДА на основание 63д, ал. 4 ЗАНН В. Е. М., ЕГН: **********, да
заплати на Столична дирекция на вътрешните работи сумата от 80,00
/осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение, както и в случай, че не
изпълни доброволно в срок задължението за заплащане на присъденото
възнаграждение, на основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати по 5,00 /пет/
лева за служебно издаване на изпълнителен лист в полза на бюджета на
съдебната власт и по сметка на Софийски районен съд.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София град в 14 - дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7