Решение по дело №444/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 30
Дата: 11 януари 2022 г.
Съдия: Мария Георгиева
Дело: 20211000500444
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. София, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева

Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20211000500444 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 761239/17.11.2020 г., постанвено по гр.д. № 2178/2019 г. от
Софийски градски съд, Прокуратурата на Република България е осъдена на основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да заплати на Н. С. С. 150 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди и 5809.20 лв. обезщетение за имуществени вреди поради
незаконно обвинение, по което е бил оправдан с влязла в сила на 02.04.2018 г. присъда
по внохд № 146/2017г. на Апелативен съд - София, ведно със законната лихва върху
тези суми от 03.04.2018 г., 3000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от незаконно обвинение по прекратена ДП 206/2015 г. на СО – СГП -СЗА, пр.пр.
12091/2015 г. на СГП, ведно със законната лихва върху тази сума от 07.08.2017 г.
Претенциите до предявените размери са отхвърлени и в тази част решението
като необжалвано е влязло в сила.
В уважената част на исковете решението е обжалвано от ответника -
Прокуратурата на РБългария, с оплакване за незаконосъобразност.
Според жалбоподателя първоинстанционният съд е постановил решението си
без налични релевантни доказателства за действително претърпените неимуществени и
имуществени вреди, както и при несъобразяване с принципа на справедливостта
поради присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в завишен размер.
Жалбоподателят моли в обжалваната част решението да бъде отменено и да се
постанови ново, с което исковете да бъдат изцяло отхвърлени. Алтернативно поддържа
искане за намаляване на размера на обезщетенията.
Въззиваемият С. поддържа становище за неоснователност на жалбата, както и
искане в обжалваната част съдебният акт да бъде потвърден.
В производството пред САС не са събирани нови доказателства.
1
При служебна проверка САС установи, че е сезиран с допустима жалба,
насочена срещу валидно и допустимо съдебно решение.
Въз основа доводите на страните и доказателствата, приобщени към
първоинстанционното дело, в рамките на очертания предмет на проверка
настоящият състав прави следните изводи:
Установено е от събраните доказателства и страните не спорят, че на 14.02.2015
г. ищецът, *** в РС - гр. Русе, е бил задържан от органите на ДАНС по подозрение за
извършване на престъплението „подкуп“ и след 72 часа му е било повдигнато
обвинение по чл. 302, т. 1 и т.2, б. „а“, вр. чл. 301, ал. 1, вр. чл. 26, ал.3, вр.ал. 1 НК,
като обвинението е прецизирано с постановление от 27.04.2015 г. С присъда по нохд №
2574/2015г. на СГС, НО, 14 с-в от 12.05.2016 г. ищецът е признат за виновен по
повдигнатото обвинение и осъден на лишаване от свобода за срок от три години, като
изпълнението на наказанието на основание чл. 66 НК е отложено за срок от пет години.
Подсъдимият бил лишен от правото да заема магистратска длъжност за срок от три
години и за същия срок да не упражнява юридическа професия.
Постановената присъда е обжалвана и с присъда N 25/18.10.2016 г. по внохд №
146/17г. Софийският апелативен съд я е отменил изцяло, като е признал подсъдимия за
невинен по обвиненията.
С решение по н. д. № 25/2017 г. на ВКС, НК, 1 НО присъдата N 25/18.10.2016 г.
на САС била отменена, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на САС.
По новообразуваното внохд № 146/2017г. на САС, НО , 6-и състав, с присъда №
16/31.05.2017 г. въззивният съд повторно отменил осъдителната присъда на СГС и
оправдал ищеца.
Тази присъда е протестирана, вследствие на което е образувано н.д. № 888/17 г.
на ВКС, НК.
С решение № 173/02.04.2018 г., постановено по същото дело, ВКС е оставил в
сила присъда № 16/ 31.05.2017 г., постановена по внохд № 146/17г. на САС, като
решението е окончателно.
Оправдателната присъда е влязла в сила на 02.04.2018 г.
За периода 16.02.2015г. – 25.02.2015г. ищецът е била задържан под стража, за
което свидетелства удостоверение на ГДИН от 13.12.2019 г.
Съобразно постановление от 26.06.2015г. на СГП, по пр.пр.924/2015г. от
горното дело са били отделени материали за образуване на друго дело с оглед данни за
престъпления извън тези, за които вече е било повдигнато обвинение.
Образуваното ДП 206/2015 г. на СГП - пр.пр. 12091/2015 г. на СГП, водено
срешу ищеца, било прекратено с постановление от 28.07.2017 год.
Съобразно протокол на ВСС от 05.03.2015 г. ищецът е бил отстранен временно
от длъжността *** в Районен съд гр.Русе. Образувано било и дисциплинарно
производство, видно от заповед на председателя на Районен съд гр.Русе.
За установяване на заявените от ищеца неимуществениш вреди са събрани
гласни доказателства.
Свидетелят Д. С. /адвокат на ищеца в наказателното производство/ твърди, че
въпреки своевременно внесената гаранция от 1000 лв., ищецът бил освободен от ареста
в деня, следващ отределението на САС за замяна на мярката за неотклонение. Ищецът
се чувствал унижен, опозорен пред обществеността в гр.*** и пред цялата юридическа
2
общност като *** и като преподавател. Семейството му на моменти имало финансови
затруднения.
Съобразно св. А. Ж. при среща с ищеца няколко дни след освобождаването му
от ареста, той споделил, че е ужасен от нечовешките условия там. Ищецът бил много
разстроен от опозоряването му, разплакал се, изолирал се от познати и колеги, а част от
последните били негативно настроени, тъй като вярвали,че е виновен. Това обаче се
променило коренно след оправдаването му. Ищецът много се променил-станал нервен
и припрян, личало си безпокойство в поведението му, станал плашлив. Към момента
той работи като ***, но е прекъснал работатата си по започната докторантура.
Съобразно така събраните доказателства САС приема, че първоинстанционният
съд е ангажирал законосъобразно отговорността на ответника и е присъдил
обезщетения.
Съгласно трайно установената задължителна практика /ППВС № 4/23.12.1968
г. и ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и във формираната по реда на чл.
290 и сл. ГПК практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди се съобразяват вида, характера, интензитета и
продължителността на увреждането, съпоставени със състоянието на ищеца преди
него. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. ЗОДОВ правнорелевантни
обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са
тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни
престъпления, дали ищецът е оправдан, респективно – дали наказателното
производство е прекратено по всички обвинения или по част от тях. Релевантна е и
продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките
или надхвърля разумните срокове за провеждането му, дали е взета и какъв е видът на
взетата мярка за неотклонение, както и по какъв начин всичко това се е отразило на
ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв
вид е то, конкретните преживявания на ищеца и изобщо – цялостното отражение на
предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство,
приятели, професия, обществен отзвук и пр. Обезщетението за неимуществени вреди
от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени
неимуществени вреди от този деликт. В този смисъл обезщетението следва да
съответства на необходимостта за преодоляване на вредите, да съответства на
обществения критерий за справедливост при съобразяване с особеностите на
конкретния случай.
В случая при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът е преценил всички изброени по-горе обстоятелства. Съобразил е негативните
психически последици от повдигнатото и поддържано в продължение на около три
години обвинение, което, освен че е за тежко престъпление, е и изключително морално
укоримо с оглед професионалното позициониране на ищеца.Макар краткото
пребиваване на ищеца в ареста е извикало чувства за срам, унижение. Обвинението е
довело до затваряне на обвинения в себе си, притеснения да не бъде осъден за нещо,
което не е извършил. Уронен бил имиджът му на *** и преподавател по право. Ищецът
търпял негативни емоции и поради отдръпването на колеги, финансовите затруднения
в семейството поради отстраняването му от длъжност, преживявал тежко
дисциплинарно производство за уронване на престижа на съда. Съобразено е, че
длъжността *** предполага висок морал и недопустимост на престъпни деяния.
Съобразен е и засиленият интензитет на търпените негативни изживявания предвид
общественото положение и професионалната среда на ищеца.
3
Отчетено е образуваното срещу ищеца второ наказателно производство, което,
макар и прекратено, е оказало негативно влияние върху психиката му.
При преценка на претърпените от ищеца страдания настоящият състав намира,
че не са налице основания за намаляване на размера на обезщетението за
неимуществени вреди. Доводът на жалбоподателя за немотивиране на размера на
обезщетението е неоснователен.
Жалбата на Прокуратурата в частта, отнасяща се до присъденото обезщетение за
имуществени вреди е неоснователна.
Установено е от представените писмени доказателства, че ищецът е бил
представляван във всички етапи на наказателното производство от адвокат, комуто е
платил възнаграждение в общ размер на 3200 лв. Безспорно ищецът е присъствал в
заседанията по наказателното дело, пътувайки от Русе до София. За конкретния размер
на сторените пътни разноски не са ангажирани доказателства, но техният размер
законосъобразно е определен от първоинстанионния съд по реда на чл. 162 ГПК. По
време на посещенията си в Софияа, свързани с наказателното производство, ищецът е
отсядал в хотел, като цената на нощувките е доказана с представените неоспорени
фактури.
По изложените съображения въззивната жала е изцяло неоснователна и
решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
Потвърждава в осъдителната му част решение № 761239/ 17.11.2020г.,
постанвено по гр.д. № 2178/2019г. от Софийски градски съд.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването
му на страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4