Решение по дело №10002/2019 на Окръжен съд - Габрово

                                                         Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е    №184

                                                              гр.Габрово, 02.08.2019 г.

                                                 В ИМЕТО  НА  НАРОДА

Габровският окръжен съд в публично заседание на втори юли през две хиляди и  деветнадесета година,.в състав:

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:П.Пенкова

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ 

при участието на секретаря М.Шаханова, сложи за разглеждане т.д.№2 по описа за 2019г. и за да се произнесе ,взе предвид следното:

         Производството по делото е образувано по искова молба на С.Д.С., подадена чрез процесуалния  представител  срещу ЗАД „Алианц България”АД за заплащане обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер а  50 000лв. вследствие получени увреждания при ПТП ,ведно със законните последици.

             Исковата претенция се основава на твърденията, че на 13.08.2018г. при ПТП в гр.С. ищецът е получил множеств увреждания. Към момента на настъпване на произшествието е управлявал  мотоциклет „Ж.” с рег.№****. Причина за настъпване на ПТП  са нарушения на правилата за движение по пътищата от водача на лекия автомобил  „Р.К.” с рег. №**** Х.Т.Т.. Получените от ищеца увреждания в резултат на ПТП са подробно описани в исковата молба , като твърди,че и към момента търпи болки и страдания от тях. Собственикът на лекия автомобил „Р.К.” е сключил застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество със застрахователна полица №BG01/118001193957, валидна  от 23.04.2018 до 22.04.2019г. Основание за ангажиране на отговорността на застрахователя е чл.432,ал.1 КЗ.

Прави се  искане да бъде постановено решение ,с което ответното застрахователно дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 50 000 лв обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие получени увреждания при ПТП  на  13.08.2018г., ведно  със законната лихва от датата на незопзоволеното увреждане до окончателното изплащане на сумата и разноските по делото.

В депозирания в законния срок писмен отговор ответникът е навел доводи  за неоснователност на предявения иск. Оспорил е описания от ищеца механизъм на настъпване на ПТП  и причините за него. Твърди ,че  не е налице виновно и противоправно поведение на водача на лекия автомобил „Р.К.” и че не е осъществен фактическият състав на чл.45 ЗЗД за ангажиране на отговорността му  . При условия на евентуалност е направено възражение за съпричиняване  на вредоносния резултат от ищеца ,като са посочени нарушения на чл.21, чл.20,ал.2 и чл.8,ал.1 и /или чл.15,ал.1 и /или чл.20,ал.1 от ЗДвП. Твърди се ,че е управлявал мотоциклета без подходяща екипировка и защитни обувки. Оспорва се причинната връзка между изброените в исковата молба травматични увреждания и ПТП, както и видна и обема на претърпените неимуществени вреди Оспорва се размера на претендираното обезщетение като необосновано завишен. Оспорена е исковата претенция по чл.86 ЗЗД,като неоснователна с оглед неоснователността на главния иск ,както и   относно заявения начален момент на дължимост на обезщетението за забава, като се позовава на приложимостта на  специалните разпоредби на КЗ.

            Съдът,като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи,прие за установено следното:

            От събраните по делото доказателства се установява,че на 13.08.2018г. в гр.С. при  ПТП ищецът е получил травматични увреждания. ПТП е настъпило между лек автомобил „Р.К.” с рег.№****, управляван от Х.Т. и мотоциклет „Ж.“,управляван от ищеца.

Не се спори по делото ,че към момента на настъпване на процесното ПТП на 13.08.2018г. е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност” по застрахователна полица BG /01/ 118001193957 ,сключена с ответното застрахователно дружество за управлявания от Х.Т. лек автомобил „Р.К.” с рег.№**** .Този факт се установява и от приложената по делото застрахователна полица  /л.57/.

От приложените писмени доказателства се установява,че ищецът е предявил пред ответното застрахователно дружество на 15.10.2018г. претенция за изплащане на обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” за причинените от ПТП на 13.08.2018г. неимуществени вреди, по която е образувана преписка по щета №1000/18217500773. С писмо от 31.10..2018г. е уведомен от застрахователя,че за установяване  на основанието и размера на претнцията за застрахователно обезщетение  следва да представи описаните в п.1-п.4 документи  и че ако застрахователят не разполага с посочените документи  няма да е в съсотяние да определи и изплати застрахователно обезщетение по щетата в законоустановения срок ,като на основание  непълното окомплектоване на щетата  към момента да се счита,че не са налице  необходимите предпоставки  за изплащане на застрахователно обезщетение.

Св.В. като очевидец установява,че е видял малка бяла кола,която от дясната лента тръгва да завивяа на ляво ,като не може да потвърди дали е имало или не мигач. При завиването  пресреща пътя на мотопеда,управляван от ищеца. От удара човекът хвръква. На този участък няма маркировки,откакто правят там ремонти. Пътен знак има само направо .Колата пресякла пътя на мотора. Моторът се движи направо, колата завива пред него и му сече пътя. Моторът се опитал да избяга наляво,за да избегне удара.

Св.М. установява,че е видяла ищеца непосредствено след инцидента в спешна помощ.Бил с обширни охлузвания по гърба, ръцете ,дланите .Оплаквал се от силни болки в долните крайници и невъзможността да стъпва на ходилата си ,като болката била особено силна в петите. След обработка на раните,  свидетелката го е взела вкъщи ,поради липсата на данни при ренгеновата снимка,че има фрактура на дългите кости. Краката му се подули,отоците се засилили. Ищецът продължил да се оплаква от болки,  най-вече в петите, поради което свидетелката потърсила консултация с лекар. Неговото заключение било,че има риск от септичен тромбофлебит. Ищецът постъпил в Хирургичното отделение на С. болница, където започнало лечение на такъв тромбофлебит .Въпреки това отоците на краката не спадали. Направена била консултация с ортопед. При контролната ренгенография се установило,че има фрактура на петната кост .Становището на ортопеда било,че има разкъсване на сухожилията на мускулатурата на лява подбедрица. Назначено било консервативно лечение с ортеза. След изписването продължили болките и отоците на долните крайници ,поради което ищецът се предвижвал с помощни средства .Отоците на двата крайника продължили и била проведена консултация с друг ортопед. Бил хоспитализиран в тревненската болница за операция –ревизия на ставната капсула на ляв глезен, защото от контролната ренгенова снимка  се потвърдило,че има фрактура.След операцията имало подобрение в състоянието му. Възстановителния период протекъл до края на октомври и началото на ноември бил годен да тръгне на работа. Към настящия момент има болки в дясната подбедрица , където е скъсването на сухожилните връзки, особено при промяна на времето, както и проблеми с кръста. Проблемът с лявата пета е решен след операцията.Отокът  е довел до обездвижване и необходимостта от помощни средства и придвижването с патерици. Това продължило до октомври месец след операцията. И сега дестният крак отича ,ако стои дълго време прав. Вече не ползва помощни средства.

От показанията на св.Т., водача на автомобила,участник в ПТП, се установява,че е била тръгнала за магазин „З." и понеже пътя бил в ремонт, пропускайки знака, който забранява завиването ,се преустроила в лявата лента, спряла автомобила, погледнала на огледалото за задно виждане ,напред. Нямало почти никакви автомобили, които да се движат по пътя. Когат тръгнала да завива , нещо й изхвърлило колата. Видяла,че ищецът с мотора отива в отсрещния тротоар, удря се мотора и тогава пада ,претърколил се един или два пъти.

От приложената медицинска документация и заключението на съдебно-медицинската експретиза се установява,че при процесното ПТП  ищецът,който към този момент е бил на 56 г., е получил разкъсно-контузна рана и охлузвания по предната повърхност на дясната подбедрица и посттравматичен тромбофлебит на същата подбедрица. Тази травма е причинила временно разстройство на здравето , неопасно за живота за срок от  около месец и половина. Лекуван в Хирургично отделение в МБАЛ гр.С. през периода 13.08.2018г. - 20.08.2018г. След ренгенография на 15.08.2018г. на лявото ходило е установена фрактура от задния участък на  лявата петна кост. Консервативното лечение на счупването не е довело до резултат и на 04.10.2018г. е предприето оперативно лечение,при което е отстранена кръвна колекция от лявата глезенна става и малки остеохондрални фрагменти от  петната кост. Дясното ходило е имоблизирано  в глезенната става . Счупването на  лявата петна кост и увредата на капсулния и връзковия апарат на лявата глезенна става е причинило  трайно затруднение на движението на левеия долен крайник за срок от 3 месеца. До извършване на оперативната интервенция ищецът се е придвижвал с патерици,а след това с бастун. Започнал работа на 07.11.2018г. При ПТП получил охлузвания на колената , ръцете,гърба и двете подбедрици ,като на дясната подбедрица имало голяма разкъсно-контузна рана. Тези увреждани са причинили временно разстройство на здравето ,неопасно за живота за срок около един месец. За постравматичния тромбофлебит е предприето консервативно лечение с медикаменти  за седмодневен период в Хирургично отделение. Счупването на лявата петна кост и травмата на лявата глезенна става е лекувано  първоначално консервативно,а в последствие на 04.10.2018г. оперативно. През първите два месеца след инцидента ищецът е имал силни болки  в двете подбедрици и лявото стъпало ,не е можел да се придвижва самостоятелно ,а само с помощни средства –патерици и се е нуждаел от чужда помощ. Болки с по-нисък интензитет е търпял  от охлузванията по ръцете и гърба.Причина за постравматичния тромбофлебит на долните крайници е травма на меките тъкани  на същите в областта на подбедриците Към настоящия момент е настъпило  частично възстановяване на травмата на левия долен крайник. Ищецът се придвижва все още с накуцване .Има лек отоко на левия глезен, където има оперативен цикатрикс по вътрешната му повърхност и розовобял белег по  предната повърхност на лявата подбедрица .Дясната подбедрица е палпиторно по-топла,леко оточна и по плътна,има по предната й повърхност розовобял белег с размери 20х2-3см..По предната й повърхност има розовобял блег. Има липса на чувствителност на пръстите на  лявото ходило и по външната повърхност на кожата на дясната подбедрица,което може да е свъзано със заболяването му захарен диабет.Очакване за пълно възстановяване  на травмите от ПТП ,с изключение на посттравматичния тромбофлебит. Не се очакват неблагоприятни последици в бъдеще от получените травми на долните крайници. В резултат на посттравматичния тромбофлебит на долните крайници, по-силно изразен  на дясната подбедрица, оплакванията ще продължат и за в бдеще .Констатациите на вещите лица са,че в медицинската документация от Хирургично отделение е посочена диагноза „диабетна гангрена на дясното стъпало и подбедрицата“,поради липсата на договор  с НЗОК за КП“тромбофлебит на долните крайници“.При ищеца увреждането е посттравматичен тромбофлебит, получено при ПТП, като оплакванията,които има до известна степен се припокриват  с оплакванията,които биха могли да бъдат предизвикани от диабетичната полиневро- и ангиопатия. В резултат на посттравматичния тромбофлебит е имал болки,тежести и зачервяване в областта на подбедриците. Към настоящия момент има отоко,по-силно изразен в областта на дясната подбедрица и тежест в областта на подбедриците ,като тези оплаквания ще продължат и за в бъдеще. От заявеното от вещите лица в с.з. се установява ,че има обективни признаци за прекаран тромбофлебит на десен крак на подбедрицата на ищеца.Това е хронично състояние, което в зависимост от начина на живот, провежданото лечение, общо състояние,може да се обостря или да е в ремисия .Ако ищецът спазва диета и специален режим и предписаното лечение, ще получи подобрение и няма да търпи осезателен дискомфорт,няма да наруши нормалния му начин на живот.

Констатациите на вещото лице Р.  и вещото лице Г. са направени на база цялостната преценка на наличната медицинска документация,впечатления от личен преглед на пострадалия и специалните знания ,с които разполагат, за да определят вида на уврежданията и необходимия възстановителен период, предвид на което съдът приема заключението на съдебно-медицинската експертиза за обосновано и обективно.

Към исковата молба са приложени две епикризи за болнични престои на ищеца пред периода 13.08.2018г.-20.08.2018г. в Хирургично отделние  в гр.С. и през периода 04.10.2018-07.10.2018г. в Отделение по ортопедия и травматология гр.Т. .В първата е отразено  извършено на 13.08.2018г. антисептично почистване на оперативно поле,при локална анестезия ,дренаж, а във втората -  извършена оперативна интервенция на лявата глезенна става и фрагменти от талуса,при обща анестезия,дренаж на 04.10.2018г.От двете болнични заведения са представени по делото медицински документи,свързани с проведеното лечение на ищеца.

От заключението на приетата по делото САТЕ и приложените към него скица  се установява,че при настъпване на процесното ПТП ищецът е управлявал мотоциклет „Ж.“ по път ІІ-44в зоната на магазин „З.“, в посока към гр.С., в лявата лента за посока на движение. При достигане на магазин „З.“, попътно движещият се в дяната пътна лента  лек автомобил „Р.К.“, управляван от Х.Т., предприема маневра завиване на ляво към магазин „З.“, навлиза в лентата на движение на мотоциклета ,при което настъпва удар между двете моторни превозни средства. Произшествието протича в зона на прав хоризонтален участък ,с направление на посоката на движение на двете превозни средства към  гр.С.  ,северозапад-югоизток, суха асфалтова настилка .Няма данни за наличие на други превозни средства. Ненамалена и неограничена видимост за двамата водачи. Платното е за двупосочно движение ,от две платна ,всяко  с две ленти. В зоната на протичане на произшествието  не се установява положена хоризонтална пътна маркировка. За движещите се  към гр.С. ,от дясно на платното за движение преди  и срещу входа на магазин „З.“ ,последователно са монтирани пътни знаци „В26“, „А28“, „В22“, “Е24“.Не е технически възможно водачът на лекия автомобил да е потеглил от състояние на покой след престрояване в лявата лента ,за да достигне скоростта на движение при удара. При осъществяване маневрата завиване на ляво  технически е достоверно водача на лекия автомобил да е намалил скоростта  до стойност близка до равна на тази при удара- 27,7км/ч. Мотоциклетистът е реагирал своевременно на маневрата на лекия автомобил .На приложената към заключението скица вещото лице е отразило взаимното разположение на автомобила и мотоциклета преди удара и при самия удар. Лекият автомобил се е движил в платното за движение  към града ,на разстояние преди мотоциклета, в мислената дясна лента на платното за движение,от която позиция предприема маневра за завивавне наляво ,навлизайки в лявата пътна лента, движейки се със скорост  около или 27,7км/ч. Мотоциклетът се е движил също в платното за движение  към гр.С. ,на разстояние след автомобила ,но в мислената лява пътна лента. При възприемане на маневрата на лекия автомобил, мотоциклетистът е предприел действия за отколняване мотоциклета наляво ,като е започнало отклонението непосредствено преди удара. При осъществяване на удара скоростта на  лекия автомобил е била 27,7км/ч., а на мотоциклета 67 км/ч. Вещото лице приема за достоверна преди удара  скорост на лекия автомобил  в размките на 60-65км/ч, като при приближаване  на подхода към паркинга на магазин „З.“ водача е намалил скоростта на автомобила до тази  при удара, а за мотоциклета - скорост около тази при удара .От техническа гледна точка произшествието е било предотвратимо за водача на лекия автомобил, като се увери преди да предприеме маневрата „звиване наляво“,че зад нея в лявата пътна лента  не са се движили други превозни средства .Водачът на мотоциклета ,при начина на осъществянае на маневрата от страна на водача на лекия автомобил ,не е имал техническа възможност да предотврати удара - чрез спиране или маневра за отклоняване.

Съгласно заявеното от вещото лице И. в с.з. ,в протокола за ПТП неточно е отразено,че увреждането е на десен калник на автомобила ,както  и за уврежданията на мотоциклета ,като има допусната грешка в определянето на ляво и дясно в този протокол, което се потвърждава от снимковия материал и заявеното от ищеца .Контактът е осъществен между дясната страна на мотоциклета и лявата страна на лекия автомобил, в зоната предна врата,задна част и преден калник.

Така установената фактическа обстановка дава основание да се приеме,че предявеният  иск по чл.432,ал.1 КЗ е основателен, като е осъществен  фактическият състав ,обуславящ ангажирането на отговорността на ответното застрахователно дружество на посоченото правно основание за обезщетяване на причинените на ищеца неимуществени вреди от ПТП на 13.08.2018г.

Съгласно разпоредбата на чл.432,ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване изискванията по чл.380.

В случая  искът по чл.432,ал.1 КЗ е предявен след като ищецът е заявил претенцията си за обезщетяване  по предвидения в КЗ ред пред застрахователното дружество и не е предложенена и изплатена  сума като  обезщетение в тримесечния срок.

По делото  е установено,че ищецът е бил участник в ПТП на 13.08.2018г,  което е настъпило на пътІІ!-44 в посока към гр.С.. Другият участник е водачът на лек автомобил „Р.К.” с рег.№****,за който към датата на настъпван на процесното ПТП има валидно сключена  застраховка  „Гражданска отговорност“ за  лекия автомобил по застрахователна полица №BG01/118001193957,съгласно която ответникът е пасивно легитимира по предявения по настоящото дело иск по чл.432,ал.1 КЗ.

От събраните по делото доказателства за механизма на настъпване на процесното ПТП , получените от  ищеца увреждания  и начина на причиняване, е доказан и  фактическият състав на чл.45 ЗЗД за ангажиране гражданската отговорност на причинителя на вредата – водача на лекия автомобил,застрахован в ответното дружество по задължителна застраховка ГО.Съгласно констатациите на приетата САТЕ за механизма на възникване на ПТП,същото е причинено по вина на св.Т.,която при управление на лекия автомобил е нарушила чл.25,ал.1 и ал.2 ЗДП като при извършване маневра „завиване наляво“ не се е убедила,че няма да създаде опасност за участниците в движението ,не се е съобразила с положението, скоростта  и посоката на движение на мотоциклета ,управляван от ищеца  и не го е пропуснал. За водача на леки автомобил ударът е бил предотвратим.

Неоснователно е възражението на ответника,за съпричиняване увреждането от ищеца поради инарушаване на посочените в отговора на исковата молба разпоредби на ЗДП-чл.8,чл.15,чл.20,чл.21,както и поради управляването на мотоциклета без подходяща екипировка и защитни обувки.

От САТЕ не се установява при настъпване на процесното ПТП ищецът при управление на мотоцикледа да е нарушил правилата за движение по пътищата,което да е допринесло за настъпването  на удара с автомобила,управляван от св.Т. Съгласно заключението на САТЕ за ищеца ударът е бил непредотвратим, което не е опровергано от останалите доказателства по делото.Събраните гласни  и писмени доказателства не установяват ищецът с поведението си да е допринесъл за настъпване на процесното ПТП Съставеният му АУАН , на който се позовава ответника, е за нарушение,което обективно не е в причинна връзка с настъпването на ПТП – несключването на застраховка ГО.

В ЗДП единствено е въведено като задължение мотористите да карат с каски. Какво следва да е тяхното облеклото  не е нормативно регламентирано .Ползването на предпазна екипировка, включително и защитни обувки /ботуши или друг вид/  е препоръчително, като  няма унифициран вид и стандарт.

В случая няма основание да се приеме,че облеклото на ищеца  е в причинна връзка с увреждането. От заявеното по реда на чл.176 ГПК от ищеца се установява,че при инцидента  той  е бил обут с маратонки и дънки ,като тези твърдения не са опровергани от останалите доказателства. В с.з. в.л. д-р Г.  е дало становище,че ако ищецът е бил с качествени ботуши  за мотористи,не би следвало да получи увреждане в тези части на подбедриците. При липсата на въведена като задължителна част от екипировката ползването на ботуши и определянето по обективни критерии, които следва да се приемат за „качествени“, не може да се приеме за основателно и доказано възражението на ответника,че неизползването от ищеца на защитни обувки   е допринесло за настъпването на увреждането.

От заключението на СМЕ се установява,че е налице причинно-следствена връзка между получените увреждания от ищеца  и процесното ПТП – счупване на лявата петна кост и увредата на капсулния и връзковия апарат на лявата глезенна става, постравматичния тромбофлебит, травмите на меките тъкани /охлузвания и разкъсно-контузни рани/.

Неоснователни са възраженията на ответника,че не е доказано наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и оплакванията  на ищеца, свързани с тромбофлебит на дясната подбедрица и наличие на белег на същата.

Относно разкъсно-контузната рана на предната повърхност на  дясната подбедрица, в заключението на СМЕ е описано констатирано при личния преглед  на ищеца на 08.04.2019г. в МБАЛ гр.Г. видим белег по предната повърхност на дясната подбедрица,който като местоположение и големина дава основание да се приеме за доказано съществуването на това увреждане. Основание да се приеме,че е получено при процесното ПТП е отразеното в констативния протокол за ПТП от 13.08.2018г.,в който  като увреждания на пострадалото лице С.С. е посочено контузия на дясна подбедрица. Св.М. установява,че ищецът преди не е имал открити рани.За наличие на такива преди ПТП няма данни по делото.Заявеното от свидетелката ,че са били посъветвани от хирурга да предприемат веднага болнично лечение  по съображения,че диабетът може да доведе до трудно заздравяване на раните,които при ищеца са били отрити , съпоставено с датата,на която е постъпил ищеца за болнично лечение и отразените манипулации в епикризата ,касаеща периода 13.08.2018-20.08.2018г.,дават основание да се кредитират показанията на св.М.. Същата възпроизвежда свои лични впечатлени от състоянието на ищеца непоследствено след ПТП и предприето лечение на получените увреждания.С оглед изложеното не е опровергано заключението на СМЕ относно получена от ищеца разкъсно-контузна рана  и охлузване по  предната  повържност на дясната подбедрица  в следствие на процесното ПТП .

В депозираното заключение и в с.з. вещите лица,изготвили СМЕ поддържат изразеното становище ,че вписаната в  епикризата на л.90 от делото диагноза не отразява точно състоянието на ищеца след ПТП.  Не е установено ищецът да страда от такова заболяване.При диабетните  увреждания не се стига до оток,зачервяване на краката,а до увреждане на артериалните съдове.При ищеца в резултат на травмата има увреждане на венозните съдове.Диабетът при него е лекуван адекватно и е добре компенсиран.От СМЕ и заявеното от вещите лица в с.з се установява,че посочената в епикризата клинична пътека не отговаря на лечението,което е било проведено на ищеца и уврежданията ,които са установени при него при наличните обективни данни -обективни признаци за прекаран тромбофлебит на десния крак и видими белези. Диабетичната гангрена засяга пръстите, ходилото ,каквито увреждания не  са установени при ищеца.Неговите белези не са типични за такава гангрена,типични са за охлузвания и наранявания.

 При липсата на обективни данани и други доказателства,които да потвърждават отразената в епикризата на л.90 от делото диагноза,същата не опровергава  установеното от останалите доказателства по делото увреждане при ищеца-постравматичен тромбофлебит на долните краници и заключението на СМЕ,че то е получено   в резултата на процесното ПТП. Няма данни по делот преди процесното ПТП ищецът да е имал такова увреждания.

Дължимото на ищеца обезщетение за претърпените от процесното ПТП неимуществени верди следва да се  определи съобразно на чл.51 и  чл.52 ЗЗД, с  оглед вида и характера на получените при процесното ПТП  увреждания, причинените от тях болки,стардания и неудобства, тяхната продължителност,период на възстановяване и последици към момента,както и икономическите условия в страната към датата на увреждането.

 Възражението на ответника,че при определяне размера на обезщетението следва да се съобрази  наличието на насъотвествие между твърдяните в исковата молба вреди и установени по делото, е неоснователно . Съгласно чл.51 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди ,които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

         В резултат на процесното ПТП ищецът е получил увреждания на двата долни крайника –  разкъсно-контузна рана по предната повърхност на дясната подбедрица, фрактура на лявата петна кост и увреда на капсулния и връзковия апарат на лявата глезенна става,посттравматичен тромбофлебит на долните крайници, по-силно изразен  на дясната подбедрица, отоци на долните крайници,както и охлузвания по колената ,ръцете ,гърба  и двете подбедрици.В началото е изпитвал силин болки и в двата долни крайника, особенно в областта на петите ,което е ограничавало възможността да стъпва на тях и да се придвижва. Проведено е болнично лечение с престой от една седмица в хирургично отделение,като след изписвнето болките  и отоците на долните крайници продължили и ищецът се придвижвал с патерици. Проведено е  и болнично лечение в ортопедично отделение  с тридневен престой и операция на 04.10.2018г. на лявата глезена ства и петна кост. До операцията през м.октомври 2018г. ищецът се е предвиждавал с патерици, а след нея  с бастун. На 07.11.2018г. е започнал работа, като изминалият възстановителен период е от три месеца. За посттравматичния тромбофлебит  на дясната подбедрица е проведено  консервативно медикаментозно лечение. Счупването на лявата петна кост и травмата на лявата глезенна става е лекувано първоначално консервативно,а впоследствие на 04.10.2018г. оперативно. Болките в долните крайници са били силни през първите два месеца  след инцидента ,не е можел да се придвижва самостоятелно ,а само с помощни средства и  се е нуждаел от чужда помощ,. За охлузванията болките са били с по-нисък интензитет,като за тях възстановителния перодът е  бил около месец. Към настоящия момент левият долен крайник е частично възстановен като се придвижва все още с накуцване,отчитайки и наличието на съпъстващо заболяване при ищеца - захарен диабет  и оплакването от липса на чувствителност в пръстите на лявото ходило,което също се отразява на походката. Има видими белези от раната на десния крак и оперативната интервенция на левия. Към момента  продължава да изпитва болки  в резултата на посттравматичния тромбофлебит,по-силно изразени в дясната подбедрица,при която са свързани и с промяна на времето. Продължава да отича десния крак при продължително стоене прав .Прогнозата е за пълно възстановяване от травмите, с изключение на посттравматичния тромбофлебит. Не се очакват неблагоприятни последици  за в бъдеще от получените травми на долните крайници.Относно посттравматичния тромбофлебит  към момента не подлежи на окончателно отшумяване,с оглед възрастта на пострадалия е по –труден процеса на лечение на вените на долните крайници,но при спазване на диета,специален режим и предписаното лечение, ще получи подобрение и няма да търпи осезателен дискомфорт.Няма данни прцесът на възстанвовяне от фрактурата на левия крайник да е бил удължен ненужно поради проведено по лекарска преценка консервативно лечение. Съгласно заявеното от вещото лице д.р Г. извършването по-рано на операция при ищеца е могло да предизвика  и по-тежки усложнения ,включително ампутация при съчетаването при него травма, диабет и оперативна интервенция.Съобразявайки посочените обстоятелства,както и  лимитите  по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на увреждането,съдът прие,  че  следва да се присъди  обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от процесното ПТП  от  30 000лв.,до който размер следва да бъде уважен предявеният иск по чл.423,ал.1 КЗ.

Горепосочената сума следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от датата на увреждането .Доколкото прякото право на увредения, установено със закона в чл. 432, ал. 1 от КЗ, възниква едновременно с правото на деликтно обезщетение от деликвента и е функционално обусловено от него, то застрахователят, като пряко задължено лице, отговаря в обема, в който отговаря и причинителят на вредата, а това означава, че отговорността му следва да бъде ангажирана и за законната лихва върху присъденото обезщетение от датата на настъпилото непозволено увреждане - чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.

Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение за дължимост на лихвата от изтичане на тримесечния срок по чл.497,ал.1,т.2 КЗ. С предявения иск  ищецът е упражнил правото си по чл.432 КЗ като увредено лице , спрямо което застрахования е отговорен,да претендира  обезщетението пряко от  застрахователя по  застраховка „Гражданска отговорност”. Какви възражения  може да противопостави  застрахователя е визирано в чл.432,ал.2 КЗ,като  сред тях не попада това по чл.497 КЗ, която отговорност е на самия застраховател в резултат от неговата собствена забава - ако не е определил и заплатил застрахователното обезщетение . Съпоставена  разпоредбата на чл.423,ал.2 КЗ с отменената  разпоредба на чл.226,ал.2 от КЗ:отм/ е видно,че и в девете разпоредби е изключено като противопоставимо на увреденото лице възражение на застрахователя за неуведомяване от застрахования в срока  съответно по чл.430,ал.1 КЗ и чл.224,ал.1 КЗ/отм/. Разликата е в това,че в разпоредбата на чл.432,ал.2 КЗ не е изключено като противопоставимо на увреденото лице възражението по чл.429,ал.3 КЗ  в хипотезата относно уведомяването от това лице на застрахователя / от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна/,каквото задължение за уведомяване не е било предвидено по отменения КЗ .В случая такова възражение не е противопоставено от ответника за началната дата на дължимостта на претендираната законна лихва / определяне от датата на уведомяване на застрахователя от ищеца/ ,предвид на което  следва да се присъди както е поискана от ищеца – от датата на увреждането 13.08.2018г.

          При този изход на делото и на основание чл.78,ал.6 ГПК ответното  застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати  по сметка на Габровски окръжен съд държавна такса върху присъденото обезщетение   в размер на  1200лв.

На основание чл.78,ал.1 ГПК на ищеца са дължими разноски съразмерно уважената част от иска в размер на 2838лв. На основание чл.78,ал.3 ГПК ишецът следва да заплати на ответника направените от него разноски по делото съразмерно отхвърлената част от иска в размер на 1098лв.,като по компенсация на ищеца следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 1740лв.

На основание изложеното, съдът

Р  Е  Ш  И :

            ОСЪЖДА ЗАД”АЛИАНЦ БЪГАРИЯ”” АД , ЕИК040638060, гр.С.,*** да заплати на С.Д.С., ЕГН********** *** , на основание чл.432,ал.1  КЗ обезщетение за претърпени от ПТП на 13.08.2018г. неимуществени вреди в размер на  30 000лв. ,ведно със законната лихва  от 13.08.2018г. до окнчателното изплащане .

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Д.С., ЕГН********** ***  иск по чл.432,ал.1 КЗ в останалата част над сумата от 30 000лв. до размер на сумата от 50 000лв.

ОСЪЖДА ЗАД”АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ”АД, ЕИК040638060, гр.С.,*** да заплати  по сметка на Габровски окръжен съд  държавна такса връху присъденото обезщетение по чл.432,ал.1 КЗ в размер на  1200лв

ОСЪЖДА ЗАД”АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ”АД, ЕИК040638060, гр.С.,*** да заплати на С.Д.С., ЕГН********** *** сумата от 1740лв. разноски по делото по компенсация.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчването  му на страните.

 

                                             ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :