РЕШЕНИЕ
№ 130
Самоков, 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесетата
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 1010 по описа на съда за
Малолетната Персиана Владимирова Ковачева, действаща чрез своя баща и законен
представител В.П.К. ***, е предявила срещу Р.Г.Р.
*** за заплащане на сумата 5000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени на ищцата вследствие на физически и психологически
увреждания, получени от нея в резултат на настъпило на 11.09.2019 г. в гр.
Самоков на ул. „Подридна” нападение от куче, намиращо се под надзор на
ответницата (съгласно изменението в основанието на иска, допуснато по искане на
ищцата с протоколно определение, постановено в с. з. на 06.02.2020 г.), ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 11.09.2019 г. до окончателното
й изплащане.
Твърди се в исковата молба, че
малолетната ищца живее заедно с майка си и сестра си на адрес гр. Самоков, ул.
„Подридна” № 76в, а ответницата живее на адрес гр. Самоков, ул. „Подридна” № 62
и отглежда в имота си куче от породата „Акита” на име „Бъкстър”, с височина
около
В срока по чл. 131 от ГПК
ответницата е представила отговор на исковата молба, в който е оспорила иска.
Твърди се в отговора на исковата молба, че ответницата не е собственик на
кучето, нито лице, под чийто надзор то се намира, както и че животното се
извежда на разходка единствено от неговия собственик – сина на ответницата.
Излагат се твърдения, че на посочената дата деца, сред които и ищцата, галили
кучето, а то се обърнало, при което ищцата загубила равновесие, паднала на
асфалтовата настилка и по този начин наранила лицето си. Евентуално са изложени
възражения за прекомерност на претендираното обезщетение и за съпричиняване на
уврежданията.
Пред съда ищцата се представлява
от пълномощника си адв. Цв. Теофанов, който заявява, че поддържа иска с
допуснатото изменение в основанието му.
Ответницата се представлява от
пълномощника си адв. Сн. Стойкова, която заявява, че поддържа становището по
иска, изразено с отговора на исковата молба.
Съдът, като прецени по свое
убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 50 от ЗЗД.
Тази правна квалификация на иска
се извежда от твърденията в исковата молба и в последващата молба на ищцата,
постъпила в срока по чл. 214, ал. 1 от ГПК, по която съдът е допуснал изменение
на иска чрез редукция на изложеното в
исковата молба негово основание за личната отговорност на ответницата, и
по-конкретно, че травматичните и психически увреждания у ищцата и причинените й
от тях неимуществени вреди се дължат на нападение от куче – вещ, намираща се
под надзора на ответницата.
Искът е на общо основание
допустим и е надлежно предявен от малолетната ищца чрез нейния баща и законен
представител. Предоставянето на упражняването на родителските права по
отношение на ищцата на нейната майка след развода й с бащата не лишава последния
от представителна власт по отношение на детето, включително и за предявяване на
искове от негово име.
Искът е доказан по своето
основание.
От детайлната и съвкупната
преценка на показанията на свидетелите Ивелина Ковачева и Мария Цветкова
(съответно майка и баба на ищцата), на приетите писмени доказателства и на
приетите експертни заключения на вещото лице д-р З.К. по съдебно-медицинската
експертиза (СМЕ) и на вещото лице С.Д. по съдебно-психологичната експертиза
(СПЕ) се установява, че на 11.09.2019 г. около 14,00-14,30 ч. в гр. Самоков на ул.
„Подридна” малолетната ищца Персиана Владимирова Ковачева е била нападната от
куче от порода „Акита”, собственост на Георги Милчов Русинов, намиращо се под
надзора на ответницата Р.Г.Р. и при това нападение на ищцата са причинени травматични
увреждания, а именно – три разкъсни рани по лявата половина на лицето: една под
окото, една пред ухото и една по горната устна на устата, като вследствие на
нападението са й причинени и психологически травми – преживяла е остра стресова
реакция и е изпитала основателен страх за живота си, като инцидентът е
предизвикал у нея силна психична криза и е повлиял на психиката й за по-дълъг
период от време.
Настъпването на инцидента и
механизмът на травматичните увреждания на ищцата се установяват от показанията
на св. Ковачева (майка на ищцата) – същата сочи, че ответницата се намирала на
улица „Подридна”, а отглежданото в дома й куче от породата „Акита” се
разхождало на улицата на няколко метра от нея без поставен намордник и без
повод. По това време св. Ковачева вървяла по същата улица заедно с децата си и
се спряла да разговаря с ответницата. Тогава кучето скочило към ищцата,
съборило я на земята, захапало я за бузата и й дръпнало главата. Като видяла
това, другата дъщеря на св. Ковачева се насочила към кучето и го изритала, а самата
свидетелка го блъснала и вследствие на това кучето преустановило нападението и
се отправило към дома на ответницата. От лицето на ищцата потекла кръв и майка
й я откарала незабавно в болницата в гр. Самоков, където й била оказана спешна
медицинска помощ. Съдът кредитира показанията на св. Ковачева за тези
обстоятелства – тя е очевидец на инцидента и по логичен и безпротиворечив начин
пресъздава пред съда непосредствените си лични възприятия за него, а и
показанията й не са опровергани от никакви други доказателства. Поради това
близката родствена връзка между св. Ковачева и ищцата сама по себе си не е от
естество да дискредитира показанията на свидетелката – житейски логично е
ищцата, която е била на 7-годишна възраст към датата на инцидента, да е
придружавана на улицата от майка си, която е възприела и пресъздава пред съда
този инцидент с достатъчно подробности, разбираемо акцентирайки върху
последиците от него за физическото здраве и психическото състояние на дъщеря
си.
Показанията на св. Ковачева
кореспондират със съдържанието на приетите писмени доказателства (фиш за спешна
медицинска помощ от 11.09.2019 г. и медицинско свидетелство за пред съда от
12.09.2019 г.), в които са отразени констатираните травматични увреждания у ищцата.
Причинната връзка между нападението, осъществено от кучето и травматичните
увреждания се потвърждава от заключението по СМЕ, според което те представляват
три разкъсни рани по лявата половина на лицето – една под окото, една пред
ухото и една по горната устна на устата, причинили са на ищцата временно
разстройство на здравето, неопасно за живота и могат да се получат при ухапване
от куче, както и от въздействие на ноктите му. По делото няма дори индиции за
друг конкретен механизъм за получаване на уврежданията, различен от нападение
от куче. Затова изявлението на вещото лице д-р К. при обсъждане на заключението
по СМЕ в с. з. на 28.09.2019 г., че по принцип констатираните увреждания на
ищцата могат да се получат и по друг механизъм, следва да се възприема само като
израз на съдебно-експертна коректност относно абстрактно възможни механизми на
причиняване на уврежданията, но не и като разколебаност на конкретния експертен
извод, обоснован и според самото вещо лице с доказателствата по делото, че тези
травматични увреждания могат да се получат при въздействие от зъби или нокти на
куче.
Установява се от показанията на
свидетелите Ковачева и Цветкова, че непосредствено след инцидента ищцата била
силно уплашена, в първите дни след това изпитвала болки от раните си по лицето,
хранела се трудно и то само с храни, които не изискват дъвчене, затворила се в
себе си, ограничила контактите си с други деца, изпитвала неудобство от външния
си вид, сънят й се нарушил, а в продължение на около месец след инцидента се страхувала
да спи сама. Тези свидетели сочат, че и към датата на разпита им (12.03.2020
г., т. е. около 6 месеца след инцидента) ищцата продължавала да има следи по
лицето си във вид на топченца от получените наранявания, а така също се
страхувала от кучета въпреки оказаната й психологическа помощ, както и не
излизала сама от къщи без възрастен придружител.
Според заключението по СМЕ и
разясненията на вещото лице д-р К. при обсъждане на заключението му в с. з. на
28.09.2020 г. раните по лицето на ищцата са заздравели за около 15-20 дни от
датата на травмата (при отчетеното им инфектиране, забавящо възстановителния
процес) и са лекувани без зашиване, поради което може да се приеме, че ръбците,
получени след зарастването им, ще бъдат нежни (но дефинитивно ще останат
видими) и могат да представляват козметичен дефект в някаква степен, но не и
обезобразяване на лицето. Установява се от заключението на вещото лице Д. по
СПЕ, че вследствие на преживяното нападение от куче към датата на инцидента,
ищцата е преживяла остра стресова реакция и е изпитала реален, основателен
страх за живота си, поради което инцидентът е предизвикал у нея силна психична
криза и е повлиял на детската й психика, като е оставил следи и е променил
ежедневието й за един по-дълъг период от време. Към момента на изготвяне на
заключението (20.06.2020 г.) психичните промени и явления от този инцидент са
намалели по интензивност и честота, но не са изчезнали напълно, като при детето
се констатират индикации за повишена тревожност, които са останали не само на
когнитивно (т. е. познавателно) ниво като спомен, а то се страхува от кучета и
се страхува да не бъде нападнато от тях. Преживяването от детето на силна
психична криза вследствие на инцидента не изключва вероятността да останат
негативни последици и травми в психиката му, в това число и генерализиран страх
от кучета, който да съпътства живота му.
В обобщение, по делото се
установява, че вследствие процесното нападение от куче, което я е ухапало,
ищцата е получила травматични увреждания на лявата половина на лицевата област,
които са й причинили физически болки при получаване на самите наранявания и такива,
претърпени в хода на лечението им, както и страдания от затруднения в храненето
и от възможността да настъпи загрозяване на лицето й. Вследствие на инцидента
ищцата е претърпяла и психична травма, която й е причинила психически страдания
– както от остра стресова реакция, изразена в първични промени в поведението й
(затвореност и неудобство от контакти с други хора, страх да остава сама), така
и от продължителен (поне в рамките на 6-9 месеца) страх от кучета, за който не
е изключено да бъде генерализиран за целия й живот.
Тези болки и страдания са
причинили на ищцата неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване по
справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
Съгласно чл. 50 от ЗЗД за
вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и
лицето, под чийто надзор те се намират. Солидарността на отговорността на тези
лица означава, че кредиторът може да насочи иска за изпълнение на цялото
задължение срещу което и да е от тези лица (чл. 122, ал. 1 от ЗЗД). Вредите в
случая са произлезли от вещ – куче порода „Акита”, собственост на Георги Милчов
Русинов, което поради своите природни качества и свойства е нападнало ищцата и
я е ухапало в областта на лицето. В момента на нападението кучето е било
изведено на разходка от ответницата, поради което съдът приема, че животното се
е намирало под неин фактически надзор, макар и тя да не е била негов
собственик, а това е определящо за отговорността й по чл. 50 от ЗЗД.
Собственикът на кучето – св. Георги Русинов, заявява пред съда, че работи
преимуществено в София. От друга страна, свидетелите Ковачева и Цветкова сочат,
че до инцидента са виждали кучето в двора на къщата и в самата къща, обитавани
от ответницата, като при настъпване на инцидента ответницата е била на улицата,
а кучето е било на няколко метра от нея. Съпоставката на тези установени
обстоятелства обосновава извод, че непосредствено преди инцидента ответницата е
излязла на улица „Подридна” заедно с кучето (това не е и оспорено с отговора на
исковата молба), т. е. ответницата е била лицето, под чийто надзор се е
намирало животното, без да е необходимо възлагането на този надзор на нея да
бъде формализирано в някакъв изричен писмен или устен акт. Затова ответницата,
като лице, под чийто надзор се е намирало животното, отговаря съгласно чл. 50
от ЗЗД за произлезлите от неговите природни качества и свойства неимуществени
вреди, причинени на ищцата. Установената по делото пряка
връзка между тези проявени свойства на вещта и неимуществените вреди е достатъчна
да обоснове отговорността на ответницата за тяхното парично компенсиране, тъй
като тази отговорност е безвиновна и обективна.
Възражението на ответницата за
съпричиняване на вредите е недоказано. По делото не се установява ищцата да е
извършила конкретни действия, с които да е допринесла за нападението на кучето,
респ. за настъпване на претърпените от нея неимуществени вреди.
При определяне на размер на
обезщетението за вредите, отговарящ на критерия за справедливост съгласно чл.
52 от ЗЗД, следва да бъдат взети предвид комплексният характер на
неблагоприятното отражение на инцидента върху физическото и психическото здраве
на ищцата – същият й е причинил както физически болки и страдания, така и
психически страдания. Нараняванията на ищцата са локализирани в областта на
лицето й и макар да са заздравели без усложнения за не повече от месец, са й
причинили както болка, така и по-продължителен във времето естетически
дискомфорт, тъй като според заключението по СМЕ от тях ще останат трайни, макар
и нежни ръбци (т. е. белези), които във времето ще останат по-трудно
забележими, но няма да изчезнат напълно. Наред с това нападението от домашно
куче се е отразило неблагоприятно на психиката на едно седемгодишно дете, като
освен че е породило остра стресова реакция, е създало предпоставки за
генерализация на страх от тези животни занапред, който не е отшумял поне в
9-месечен период след инцидента (до изготвяне на заключението по СПЕ). От друга
страна, не се установява от доказателствата по делото (вж. удостоверение изх. №
РД-20-201/01.07.2020 г., издадено от директора на ОУ „Авксентий Велешки“, гр.
Самоков) непосредствено след инцидента, в началото на учебната 2019/2020 година
– от 15.09.2019 г. ищцата да е отсъствала от учебни занятия, т. е. не може да
се направи извод, че тогава здравословното й състояние е било силно влошено
така че да не може да ходи на училище.
Ето защо съдът намира, че сумата
4000 лв. е справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, дължимо
от ответницата на ищцата на основание чл. 50 от ЗЗД, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на увреждането (11.09.2019 г.) до окончателното й
изплащане. До този размер искът следва да бъде уважен, а за разликата над него
до пълния предявен размер от 5000 лв. искът е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
Ищцата е направила разноски в общ
размер 1500 лв., от които – 200 лв. за внесена държавна такса по иска; 300 лв.
– общо за внесени депозити за възнаграждения на вещи лица по СМЕ и СПЕ, 800 лв.
– за платено адвокатско възнаграждение и 200 лв. за допълнително платено
адвокатско възнаграждение на основание чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. При съобразяване на
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, това възнаграждение не е прекомерно
спрямо фактическата сложност на делото, тъй като е по-високо от минималното
адвокатско възнаграждение съгласно наредбата с 38 на сто. Поради това искането на
ответника за намаляване на разноските за заплащането му в случай на уважаване
на иска, е неоснователно, без съдът да дължи изричен диспозитив в тази насока в
решението си. От друга страна, допълнително платеното от ищцата адвокатско
възнаграждение съответства на разпоредбата на чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1/2004
г. предвид общия брой на проведени открити съдебни заседания по делото (пет), в
които тя е представлявана от адвокат и не подлежи на намаляване по реда на чл.
78, ал. 5 от ГПК.
Съразмерно обаче с уважената част
от иска, ответницата дължи на ищцата 160 лв. за част от държавната такса по
иска, 120 лв. за част от внесените от ищцата депозити за възнаграждения на вещи
лица и 800 лв. за част от платеното от нея адвокатско възнаграждение (в общ
размер 1000 лв.). Така общият размер на разноските, които ответницата дължи на
ищцата е 1080 лв.
С оглед изхода на делото и
предвид направеното с отговора на исковата молба искане за присъждане на
разноски ищцата следва да заплати на ответницата разноски съразмерно с отхвърлената
част от иска. Ответницата е платила адвокатско възнаграждение в размер 1000 лв.
съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Пълномощникът на
ищцата е направил възражение за прекомерност на платеното от ответницата
адвокатско възнаграждение, което е неоснователно – както с оглед фактическата
сложност на делото, така и предвид обстоятелството, че общият размер на
платеното от ищцата адвокатско възнаграждение също е 1000 лв. За разлика от ищцата ответницата не е
уговаряла и плащала допълнително възнаграждение по чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1/2004
г. и не претендира отделно такова, но общият брой проведени съдебни заседания
(пет), в които ответницата също е представлявана от адвокат, обосновава извод,
че макар и уговорено и платено първоначално, а не допълнително, адвокатското
възнаграждение за пълномощника й не е прекомерно и не следва да бъде намалявано
от съда на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Така с оглед отхвърлената част от
иска ищцата следва да заплати на ответницата 200 лв. за адвокатско
възнаграждение и 20 лв. като част от внесените от ответницата депозити за
възнаграждения на вещи лица по назначените експертизи, или общо 220 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р.Г.Р., ЕГН **********,
с адрес ***, на основание чл. 50, вр. чл. 52 от Закона за задълженията и
договорите да заплати на Персиана
Владимирова Ковачева, ЕГН **********, чрез нейния баща и законен
представител В.П.К., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 4000 лв. /четири
хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания, причинени от нападение на 11.09.2019 г. в гр. Самоков на
ул. „Подридна“ от куче от порода „Акита”, намиращо се под надзора на Р.Г.Р., от
което са настъпили травматични увреждания, а именно – три разкъсни рани по
лявата половина на лицето: една под окото, една пред ухото и една по горната
устна на устата, както и психологически травми, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 11.09.2019 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта му за разликата
над уважения размер до пълния предявен размер от 5000 лв.
ОСЪЖДА Р.Г.Р., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Персиана
Владимирова Ковачева, ЕГН **********, чрез нейния баща и законен представител В.П.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата 1080
лв. за разноски по делото.
ОСЪЖДА Персиана Владимирова Ковачева, ЕГН **********, чрез
нейния баща и законен представител В.П.К., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на Р.Г.Р., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 220 лв. за разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на
препис.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: