№ 94
гр. Варна, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Женя Р. Димитрова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20213001000410 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на „Макси Консулт“
ЕООД със седалище гр.Варна срещу решение № 260286 от 15.10.2020г. по
търг.дело № 1673/19г. по описа на Варненски окръжен съд, търговско
отделение, с което дружеството е осъдено да заплати на „Колос – Ив“ ООД
със седалище гр.София сумата 49 616лв. представляваща дължима по договор
за обзавеждане на мебели и оборудване от 01.06.2009г. цена на доставена
стока, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска в съда – 08.10.2019г. до окончателното заплащане на
сумата и сумата от 1 488.48лв., представляваща неустойка за забава в размер
на 3 % от цената, дължима на основание т.6.2 от договора, начислен за
периода от 26.10.2015г. до 07.10.2019г. на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД, чл.92
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД., както и е осъдено да заплати направените по делото
разноски в размер на 5 3 84.18лв.
Твърди че обжалваното решение в обжалваните части е постановено в
противоречие с материалния закон и при грубо нарушение на процесуалните
правила. Твърди че съдът в грубо нарушение на процесуалните правила не е
1
допуснал искани от него гласни доказателства за установяване на
обстоятелства от съществено значение за спора – относно фактите какви
стоки са били доставени през 2009г., от кого са били доставени, къде са
монтирани и колко на брой са били. Твърди че съдът не е коментирал и факта
че по твърдения на ищеца поръчаните стоки през 2009г. в продължение около
пет години са държани от ищеца на склад и са доставени през 2015г., като са
фактурирани по цени от 2009г. Твърди че фактът че съдружниците в „Колос –
Ив“ ООД са собственици на апартаменти в сградата, която „Макси Консулт“
ЕООД построява, а в последствие стопанисва и управлява, неправилно е
приет от съда за неотносим. Твърди че именно тази факт е причината за
трайните търговски отношения между двете дружества. Твърди че именно
след прехвърляне на собствеността си в сградата предявяват и настоящия иск.
Твърди че не дължи претендираната от него сума именно поради уговорка с
двамата собственици на ищцовото дружество.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго,
което предявения срещу него иск да бъде отхвърлен. В съдебно заседание
чрез управителя на дружеството и чрез процесуалния си представител,
поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
Въззиваемата страна „Колос – Ив“ ООД със седалище гр.София, в
депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор, изразява становище
за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди
обжалваното решение.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
въззивното производство, приема за установено следното:
Предявени са осъдителни искове от „Колос – Ив“ ООД срещу „Макси
Консулт“ ЕООД за незаплатена цена за доставена стока по договор за
обзавеждане с мебели и оборудване от 01.06.2009г. и за договорна неустойка.
Не е спорно между страните сключването на договор от 01.06.2009г., по
силата на който изпълнителят „Колос – Ив“ ООД е поел задължение да
изпълни обзавеждане и оборудване с мебели и оборудване със съоръжения на
апартаменти, собственост на „Макси Консулт“ ЕООД, намиращи се в
к.к.“Св.Св.Константин и Елена“, съобразно приложение 1 към договора със
срок за изпълнение десет месеца от датата на подписване на договора и
2
договорена цена в размер на 63 604.40лв. Не е спорно подписването на
20.03.2010г. на анекс към договора, по силата на който срокът за изпълнение
на задължението на изпълнителя е удължен до 30.11.2015г., а срокът за
окончателно разплащане е определен на десет дни след предаване на стоките
и приключване на анекса. Не е спорно че между страните е подписан приемо-
предавателен протокол на 15.10.2015г. и от доставчика е издадена фактура №
602 от 16.10.2015г. за сумата 49 616лв., съобразно спецификация към нея,
съответна на стоките, предмет на протокол от 15.10.2015г.
Установено е от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорена от страните и кредитирана от съда изцяло, че фактура № 602 от
16.10.2015г. е включена в дневника за покупки на „Макси Консулт“ ЕООД за
м.ноември 2015г.
По отношение на стоките, предмет на фактура № 602 от 16.10.2015г. е
установено в експертизата, че същите са закупени от изпълнителя „Колос –
Ив“ ООД за периода от м.март 2009г. до м.май 2009г. Изписването им от
счетоводството на изпълнителя счетоводно е направено на 16.10.2015г.
Спорно между страните по делото е датата на изпълнение на
задълженията на изпълнителя по договора за предаване на договорените
мебели и обзавеждане. Твърдението на „Макси Консулт“ ЕООД е че стоките
са му предадени преди подписването на договора от 01.06.2009г., преди
началото на туристическия сезон. Не оспорва, че няма извършено плащане на
цената по договора, но прави възражение за погасяване на задължението по
давност.
Представените и приети като доказателство по делото анекс от
20.03.2010г. и приемо – предавателен протокол от 15.10.2015г. са частни
документи. Подписани са от двете страни и автентичността им не е оспорена.
Не се оспорва и датата на съставянето на документите. Твърдението на
въззивника е че същите удостоверяват реално съществуващо правоотношение
между страните, но са подписани след изпълнение на задължението на
изпълнителя по него да достави стоките, поради което и уговореният срок за
изпълнение 30.11.2015г. и посочената дата на предаване 15.10.2015г. са
симулативни.
Причините за твърдяната симулативна уговорка са ирелевантни в
настоящия спор.
3
С твърдението, че стоките вече са били предадени на възложителя се
опровергава съдържанието на документа, че материализираното изявление не
отговоря на действителната воля, защото е симулативно. В тежест на
въззивника, съобразно правилата на доказателствената тежест в гражданския
процес, е да докаже твърдяната симулация. Във всички случаи авторът на
изявлението може да се снабди с обратно писмо, доказващо симулацията.
Поради което и процесуалният закон в чл.164 ал.1 т.6 от ГПК забранява
опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ да
става със свидетелски показания. Твърденията за симулация на
волеизявлението трябва да се доказват с документ. Отклонение от този
принцип е въведено с правилото на чл.165 ал.2 изр.1 от ГПК, което допуска
страната да доказва симулацията със свидетели, когато по делото има начало
на писмено доказателство. Касае се за документ, изходящ от другата страна и
правещ вероятно основателен доводът за наличие на привидност, т.е.
документ, който не разкрива сам по себе си симулацията (не съдържа
признание за нея), но от текста му може да се съди, че е възможно страните
по сделката да не са желали настъпването на последиците й и да са направили
волеизявленията привидно.
По делото не са представени документи, сочещи на симулативни
уговорки между страните, както обратно писмо, така и други писмени
документи, изходящи от насрещната страна. Поради което и с оглед
недоказаното възражение за симулация, съдът намира, че възражението за
погасяване по давност на претенцията за незаплатена цена е неоснователно.
С оглед на така изложеното, въззивният съд намира предявеният иск за
незаплатена цена на доставено обзавеждане и оборудване за доказан и
основателен. По делото няма спор за съществуването на правоотношението
между страните, за изпълнението на задължението на изпълнителя да достави
стоките, както и че задължението на възложителя за плащане не е изпълнено.
Още повече че по делото е установено и включването на процесната фактура
в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача, имащи статут
на търговци, както и отразяването на стойността й в справките декларации по
ЗДДС, обстоятелства, релевантни за установяване възникването на
правоотношението, по повод на което е била съставена.
Поради което и предявеният иск за незаплатена цена по договор от
4
01.06.2009г. е доказан и основателен и следва да бъде уважен.
С оглед основателността на иска за незаплатена цена и при
съществуваща в договора уговорка в чл.6.2 от него за неустойка за забава в
размер на 0.2 % на ден, но не повече от 3 % от цената на забавените работи,
доказан и основателен е иска за сумата 1 488.48лв., представляваща
договорна неустойка и същият следва да бъде уважен изцяло.
Предвид на това и първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК и направеното искане в полза на
въззиваемата дружество следва да бъдат присъдени направените пред
въззивна инстанция разноски в размер на сумата 2 400лв., представляваща
адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на договореното
адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като договореният и
изплатен размер е в рамките на минималния съобразно чл.7 ал.2 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260286 от 15.10.2020г. по търг.дело №
1673/19г. по описа на Окръжен съд – Варна, търговско отделение.
ОСЪЖДА „Макси Консулт“ ЕООД със седалище гр.Варна, адрес на
управление гр.Варна, к.к.“Св.Св.Константин и Елена“ ул.57 № 3, комплекс
„Макси“, офис 1, ЕИК *********, да заплати на „Колоск – Ив“ ООД със
седалище гр.Варна, ЕИК *********, сумата 2 400лв. /две хиляди и
четиристотин лева/, представляваща направени за въззивна инстанция
разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6