Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Нова Загора, 20.12.2019год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
НОВОЗАГОРСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на трети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА НЕНОВА
при секретаря Мария Димитрова, като разгледа докладваното от съдията
Ненова АНД № 399 по описа за
Производството е с правно основание чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е повод жалба от М.К.М., с адрес: *** чрез пълномощник – адв. Х.Х.И. *** срещу наказателно постановление № 6407 от 18.09.2019 г., издадено от началник на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” гр. София, с което на жалбоподателя, на основание чл.53, ал.1 от Закона за пътищата, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2 000 лева, за нарушение на чл.26, ал.2 т.1, б.”а” от Закона за пътищата /ЗП/.
С жалбата се оспорва издаденото наказателно постановление като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в разрез с нормативната уредба, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на административно – процесуалните правила. В тази насока се поддържа, че били допуснати пропуски от страна н а актосъставителя, механично пренесени в НП от административно наказващия орган. Не бил изследван състава на чл. 7 от ЗАНН, касаещ неговата вина. Сочи се, че съгласно чл. 15 ал.3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства лицата, на които е възложено задължението да снабдяват описаните превозни средства със съответните документи, са собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, като било предвидено, че същите са длъжни да подадат в Агенция „Пътна инфраструктура” или в съответното областно пътно управление или община заявление за издаване на необходимото разрешително по образец. В настоящият случай, наказаното лице не отговаряло на това изискване и водачът на автомобила нямал задължение за снабдяване със съответно разрешително.Твърди се, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. На следващо място се твърди, че липсва правилна преценка на доказателствения материал и правилно прилагане на относимите материално-правни разпоредби.
В обобщение се претендира от съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Жалбоподателя, редовно призован, в съдебно заседание не се явява. Не се явява и процесуален представител.
За въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание, се явява в качеството на пълномощник Ани Николова Панделиева - началник отдел „Административно обслужване в Областно пътно управление гр. Сливен, редовно упълномощена по делото, чрез когото се поддържа, че е спазена процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП. Твърди се че всички описани от АНО факти отговарят на съставомерните признаци на забраната, въведена с нормата на чл. 26 ал.2 т.1 от ЗДвП. Наложената глоба била предвидена за извършване на нарушение на законовата разпоредба за първи път.
Претендира се жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а наказателното постановление потвърдено.
Районна прокуратура Нова Загора, редовно уведомена за съдебно заседание, не изпраща представител.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е
процесуално допустима - подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна - лице,
което е санкционирано.
От събраните
по делото доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка:
М.К.М.
изпълнявал длъжността „шофьор” в „Криси лес Транс
На 26.08.2019
г. в 16.41 часа, на път III
–
С оглед извършените измервания и установеното в хода на проверката, св. Т.Н.М. в присъствието на св. К.К. съставил срещу М.К.М. АУАН с № 0007036/26.08.2019 год. за нарушение на чл.26, т.1, б. „а” от Закона за пътищата.
Въз основа на акта за нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление, като наказващия орган по същество възприел фактическата обстановка такава каквото е приета за установена в съставения акт, като на основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, на М.К.М. било наложено административно наказание „глоба” в размер на 2 000 лева, за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за пътищата.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства: Наказателно постановление № 6407/18.09.2019 г.; акт за установяване на административно нарушение бл. № 0007036 от 26.08.2019 г.; разписка от 26.08.2019 г.;протокол за измерване на превозно средство № 0000098/2019 г.; копие от трудов договор от 27.12.2018 г. на М.К.М.; копие на пътен лист серия ВА № 038024 на автомобил „Волво” FМ с рег. № **** заверено копие от лична карта на лицето М.К.М.; заверено копие от свидетелство за регистрация част 2 за влекач трактор ВТ 9433ВН; заверено копие на заповед № РД-11-859/15.07.2019 г. на основание чл. 37 ал.1 б.”б” от ЗАНН; заверено копие от заповед № РД-11-860/15.07.2019 г. на МРРБ Агенция „Пътна Инфраструктура”; заверено копие изх. № П-76/14.03.2019 г. на МРРБ Агенция „Пътна инфраструктура”; известие за доставяне Еконт; заверено копие от пълномощно изх. № П-279/24.10.2019 г. на МРРБ Агенция „ПИ”; копие на писмено становище/бележки с вх. № 6313 от 03.12.2019 г. от М.К.М.; заверено копие на декларация за съответствие на джобни ролетки; заверено копие на сертификат за съответствие DIN 50049-2.1; заверено копие от сертификат за съответствие DIN 50049-2.1; заверено копие от декларация за съответствие на тип PW-10 на Чешки метрологичен институт гр. Бърно; заверено копие от сертификат за проверка на ЕС на везни с неавтоматично действие от 26.07.2018 г.; заверено копие от заявление№ 000029-36741 от 27.06.2019 г. съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол копие на заповед № А-333 от 29.05.2014 г. на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор на осн. чл. 43 ал.4 от Закона за измерванията; становище от Агенция „Пътна инфраструктура” гр. София, чрез пълномощника си Ани Панделиева.
Въз основа на така приетото за установено от
фактическа страна съдът направи следните
правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. В случая, не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.
Възприетата от наказващият орган в атакуваното наказателно постановление фактическа обстановка се подкрепя изцяло от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира в тяхната съвкупност.
Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” ЗП, за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват, в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия, движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства.
От своя страна, съгласно санкционната норма на чл.53, ал.1 ЗП, наказват се с глоба от 1 000 до 5 000 лева, ако деянието не представлява престъпление, физическите лица нарушили разпоредбата на чл.26, ал.2 ЗП или които извършват движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари, без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.
Съгласно разпоредбата на чл.3, т.2 от Наредба № 11 от 3.07.2001 год. на МРРБ тежки ППС или състав от ППС са тези, които имат натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл.7.
Съгласно § 1 от ДР на Наредба № 11 от 3.07.2001 год. на МРРБ, извъгабаритни ППС се наричат извънгабаритните ППС по чл.2 и/или тежките ППС по чл.3.
С оглед посочените законови и подзаконови разпоредби, жалбоподателят се явява субект на административно нарушение, тъй като е физическо лице, в качеството си на водач на извънгабаритно пътно превозно средство.
По делото не се спори, че при проверката водача, жалбоподателя М.К.М. не е представил разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за движение на извънгабаритно превозно средство.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "А" от ЗП – в обхвата на пътя се забранява движение на тежки ППС без разрешение за специалното ползване на пътищата. Доколкото безспорно се установява, че в конкретния случай ППС е било "тежко", по смисъла на закона, движело се е по републиканската пътна мрежа и за него не е било издадено разрешително за специално ползване на пътищата – то правилно АНО е преценил, че се касае за извършено административно нарушение, като правилно е квалифицирал същото като такова по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "А" ЗП, връзка с чл. 37, ал. 1т.1 от Наредбата.
Правилно към това нарушение е приложена и санкционната норма на чл. 53, ал. 1, която предвижда, че се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъде извършено движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.
Съдът не споделя доводите за неправилно определен субект на административнонаказателната отговорност. В конкретния случай на установено движение на тежко ППС без разрешение на администрацията, управляваща пътя, отговорността за нарушаване на забраната по чл. 26 ЗП, следва да бъде понесена от физическото лице - негов водач, предвид изричната норма на ал. 1 на чл. 53 от Закона за пътищата. Действително разпоредбите на чл. 11 и чл. 15 от Наредбата възлагат задълженията за организиране и обезпечаване на превозите с необходимите документи и изпълнение на други специфични изисквания на лицата, които ги извършват, като ги разграничава от водачите на превозните средства. За "лицата, които извършват превозите", по смисъла на Наредбата е и задължението за снабдяване с разрешителното по чл. 14, ал. 1 от Наредбата. Санкцията, предвидена с нормата на чл. 53, ал. 1 ЗП, цели да обезпечи спазването на забраната, постановена от чл. 26 ЗП, като се ангажира отговорността на всяко физическо лице, което извърши движение на превозно средство, без да са изпълнени изискванията на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от Наредба № 11/2001 година за превозвача е задължението да осигури разрешителното по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/2001 година, но за водача тежи задължението да осъществи превоза при спазване на изискванията на закона, включително, да разполага с издадено разрешително. Неизпълнението на това задължение от страна на водача, обуславя отговорността му по чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата, поради което и дадената от административния орган квалификация е законосъобразна.
Съдът намира обаче, че неправилно АНО е индивидуализирал размера на наказанието, което следва да се наложи на жалбоподателя.
Нормата на чл. 53, ал. 1 ЗП предвижда за конкретното нарушение "Глоба", в размер от 1000 до 5000 лв. Нарушението е безспорно установено, но по делото липсват доказателства за предишни нарушения от страна на водача, което безспорно следва да се отчете в негова полза. Ето защо, настоящият съдебен състав, след като съобрази тежестта и характера на нарушението, намира, че с оглед целите на административните наказания, визирани в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, на водача следва да бъде определен размер на наложената санкция в минималния, предвиден от законодателя размер, а именно 1000 лева, който е подходящ да осъществи функциите, свързани със специалната и генерална превенция. Така определеното наказание би било справедливо и би оказало както възпитателно - възпиращо, така и коригиращо въздействие.
В заключение съдът счита, че не е налице хипотеза на маловажност по чл. 28 от ЗАНН, доколкото допуснатото нарушение не се отличава от останалите нарушения от същия вид, за да се приеме, че обществената му опасност е явно незначителна. В тази връзка съдът споделя доводите на АНО изложени в НП, в тази насока.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът:
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 6407 от 18.09.2019 год., издадено от началник на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” гр. София, с което на жалбоподателя, на основание чл.53, ал.1 от Закона за пътищата, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2 000 лева, за нарушение на чл.26, ал.2 т.1, б.”а” от Закона за пътищата, като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание „глоба” от 2 000 лева на 1 000 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Сливен по реда на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: