№ 2661
гр. София, 02.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело №
20231100500487 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение от 19.10.2022 г., постановено по гр. дело №12389/2022 г. по
описа на Софийския районен съд, 125 състав, е признато за установено по
предявени по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД обективно
кумулативно съединени искове по отношение на З. К., че дължи на основание
чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ сумата от 720,55 лв., представляваща главница за
топлинна енергия за периода от м. ноември 2018 г. до м. април 2020 г., ведно
със законната лихва от 22.12.2021 г. до окончателното погасяване на
вземането; сумата от 14,26 лв., представляваща главница за дялово
разпределение за периода от м. декември 2018 г. до м. април 2020 г.; сумата
от 109,81 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2019 г. до 09.12.2021 г. и сумата от 2,85 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 01.01.2019 г. до 09.12.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело
№73540/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 125 състав, като са
отхвърлени исковете за главница за топлинна енергия за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 1 038,78 лв. и за периода от м.
май 2018 г. до м. октомври 2018 г.; за лихва върху главницата за ТЕ за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 182,04 лв.; за
главница за дялово разпределение за разликата над уважения размер до
пълния предявен размер от 15,05 лв. и лихва за забава върху главницата за
1
ДР за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 3,06 лв.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответницата З. К. в
уважителната част с оплаквания за неправилност и необоснованост. В
жалбата се посочва, че предявените искове се оспорват по основание и
размер. При условията на евентуалност се прави възражение за погасителна
давност. Поддържа се, че предоставената до имота топлинна енергия е
ползвана както от ответницата, така и от трети за спора лица, на които
ползването на имота е било предоставено от другия съсобственик – И. Б., като
се заявява, че същата не е била в състояние да погасява сметките на всички
обитатели на апартамента. По изложените съображения се иска отмяна на
решението в обжалваните части и постановяване на друго, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени в цялост.
В законоустановения двуседмичен срок е постъпил отговор на
въззивната жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, с който оспорва същата
като неоснователна и моли въззивния съд да я остави без уважение.
В срока по чл. 263 ГПК не е постъпило становище от третото лице –
помагач „Техем сървисис“ ЕООД.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от правна
и фактическа страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Решението в необжалваната отхвърлителна част, както и по отношение
на ответника И. Б. не е обжалвано, поради което е влязло в сила и не е
предмет на настоящото въззивно производство.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните - т.1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013
г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният
съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо
съдът дължи произнасяне по същество на спора в рамките на доводите,
заявени с въззивната жалба, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2-ро от ГПК.
Районният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени
искове, предявени по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание по чл. 79,ал.1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 86 ЗЗД за признаване за установено по отношение
на ответницата дължимостта на сумата от 1 038,78 лв. главница за ТЕ за
периода от м. май 2018 г. до м. април 2020 г.; лихва върху главницата за ТЕ за
периода от 15.09.2019 г. до 09.12.2021 г. в размер на 182,04 лв.; главница за
2
дялово разпределение за периода от м. ноември 2018 г. до м. април 2020 г. в
размер на 15,06 лв. и лихва за забава върху главницата за ДР за периода от
31.12.2018 г. до 09.12.2021 г. в размер на 3,06 лв., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело
№73540/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 125 състав.
По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на
облигационна връзка между страните, както и количеството и цената на
доставената топлинна енергия. В тежест на ответника е да докаже, че
вземането е погасено, в това число с изтичане на законоустановения
давностен срок. По иска за обезщетение за забава в тежест на ищеца е да
докаже наличието на изискуемо вземане, както и изпадането в забава от
страна на длъжника. В тежест на ответника е да докаже своевременно
погасяване на вземането.
Въззивникът на първо място оспорва изводите на първоинстанционния
съд касателно основанието и размера на претендираните от ищеца вземания.
Съгласно чл. 150 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. Разпоредбата на чл.
153 ЗЕ предвижда, че всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Битов клиент по смисъла на закона, съгласно дефиницията, предвидена в §2а
от ДР към ЗЕ, е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергиино и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал.
1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за деиствителност, а форма за
доказване /в този смисъл ТР №2/2018 по т. дело № 2/2017 г. по описа на
ОСГК на ВКС/.
Видно от представените по делото писмени доказателства, в това число
нотариален акт № 67 за собственост върху жилище, дадено като обезщетение
срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ от 18.06.1982 г. и
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 07.08.1990 г,.
наследодателя на ответницата е придобил и е бил собственик на процесния
недвижим имот, който по силата на универсално наследствено
правоприемство е бил придобит от нея и другият ответник – неин брат в
качеството им на наследници по закон. Следователно ответницата се явява
собственик по смисъла на чл.153 ЗЕ и на основание чл. 150 ЗЕ се установява
наличие на облигационно правоотношение с ищцовото топлофикационно
дружество.
3
Неоснователно и недоказано е възражението на въззивницата за
наличие на облигационно отношение между ищеца и трети за спора лица.
Съгласно разясненията, дадени с ТР №2/2018 г. по т. дело № 2/2017 г. по
описа на ОСГК на ВКС, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат
да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако
ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно
с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице
придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов
клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената и на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
открИ.ето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот. В хода на настоящото производство не са представени
и събрани доказателства в подкрепа на това твърдение, поради което същото
не е доказано и следва да бъде отхвърлено.
По отношение на релевираните с въззивната жалба оплаквания относно
размера на претендираните вземания, съдът намира, че същите са
неоснователни. С приета по делото и неоспорена от страните СТЕ се
установява, че през процесния период в жилище, собственост на ответниците,
е предоставена топлинна енергия в претендираното количество и на
претендираната стойност. При правилно съобразяване на императивните
разпоредби относно института на погасителната давност, правилно
първоинстанционният съд е приел, че погасени по давност се явяват
вземанията за главница за ТЕ за периода от м. май 2018 г. до м. октомври
2018 г. и за дялово разпределение за м. ноември 2018 г., както и за
обезщетение за забава върху главницата за ДР за периода от 31.12.2018 г. до
01.01.2019 г.
Съдът намира за основателно оплакването на въззивницата по
отношение на недължимостта на лихва за забавено изпълнение на главницата
за дялово разпределение. Това е така тъй като, съгласно чл. 33 ОУ 2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Разпоредбата на ал. 4 предвижда, че продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Видно от цитираните
текстове тази уредба се отнася единствено за задълженията за топлинна
енергия. Аналогични разпоредби не са предвидени за задължението за
заплащане на стойността на услуга за дялово разпределение, поради което
следва да се приеме, че същото е уредено като безсрочно парично вземане,
което става изискуемо при отправена покана /арг. от чл. 84,ал. 2 ЗЗД/.
Доколкото в настоящия случай ищецът не е доказал наличието на отправена
4
покана, то следва да се приеме, че не са настъпили последиците на забавата
по отношение на длъжника, поради което и искът по чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 422
ГПК за приемане за установено дължимостта на сумата от 2,85 лв. /частично
уважен размер от 3,06 лв./ за периода от 01.01.2019 г. до 09.12.2021 г. следва
да бъде отхвърлен.
По изложените съображения и поради частично разминаване на
крайните изводи на двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение
в частта, в която е уважен искът по чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 422 ГПК за приемане за
установено дължимостта на сумата от 2,85 лв. /частично уважен размер от
3,06 лв./ за периода от 01.01.2019 г. до 09.12.2021 г. следва да бъде отменено,
като вместо това следва да бъде поставено решение, с което искът да се
отхвърли в цялост. В останалата обжалвана част решението следва да бъде
потвърдено като правилно и обосновано.
Съгласно чл. 247, ал. 1 ГПК, съдът по своя инициатива или по молба на
страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически
грешки. Настоящата въззивна инстанция констатира, че в мотивната част на
първоинстанционното решение съдът е приел, че е сезиран с искове по чл. 422
ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху главницата за ТЕ
в размер на 109,81 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 09.12.2021 г. Въпреки
това в диспозитива на решението е постановил, че признава за установено
дължимостта на сума в размер на 1109,81 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 09.12.2021 г. Предвид изложеното и като взе предвид, че
компетентен да извърши преценка за наличие на предпоставките по чл. 247
ГПК е първоинстанционният съд, който е постановил решението, настоящата
въззивна инстанция намира, че след влизане в сила на решението, делото
следва да се изпрати на компетентния първоинстанционен съд за провеждане
на процедура за отстраняване на ОФГ по реда на чл. 247 ГПК.
По разноските:
Предвид изхода от делото, първоинстанционното решение следва да се
ревизира и в частта за разноските, като решението следва да бъде отменено и
в частта, в която З. К. е осъдена да заплати на "Топлофикация София" ЕАД
разноски в размер на 10,40 лв.
За въззивното производство право на разноски имат и двете страни,
съобразно уважената и отхвърлената част от иска. В полза на въззивницата
следва да се присъди сумата от 0,34 лв. – държавна такса, а в полза на
въззиваемия – 99,66 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда на основание чл. 78,ал.8, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ решение от 19.10.2022 г., постановено по гр. дело
№12389/2022 г. по описа на Софийския районен съд, 125 състав в частта, в
която е признато за установено по предявен по реда на чл. 422 ГПК
положителен установителен искове с правно основание по чл. 86 ЗЗД от
„Топлофикация София“ ЕАД по отношение на З. В. К., ЕГН **********, че
дължи сумата от 2,85 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.01.2019 г. до 09.12.2021 г., за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. дело №73540/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 125 състав,
както и в частта, в която З. К. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД разноски в размер на 10,40 лв.
И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 ГПК положителен
установителен иск от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“, № 23Б за
приемане за установено по отношение на З. В. К., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, ж.к. ****, че на основание чл. 86 ЗЗД дължи сумата от 2,85 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 01.01.2019 г. до 09.12.2021 г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело
№73540/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 125 състав.
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА
ЧАСТ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1, вр. ал.8 ГПК З. В. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. **** да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“, № 23Б сумата от 99,66 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“, № 23Б да заплати на З. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж.к. **** сумата от 0,34 лв. – държавна такса за въззивното
производство.
ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за преценка наличие на
предпоставките за провеждане на процедура по чл. 247 ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
аргумент от чл. 280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7