№ 83
гр. Велико Търново , 25.02.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и пети февруари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214000500061 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 15, ал. 2, във връзка с чл. 274, ал. 1, точка 2 от
ГПК.
С Определение № 260316/9.12.2020 година по гр. д. № 379/2020 година на
Окръжен съд Русе е обявено, че Окръжен съд Русе не е компетентен да разгледа и реши
делото; прекратено е производството по гр. д. № 379/2020 година на Окръжен съд Русе като
международно неподведомствено на български съд.
В законния срок е постъпила частна жалба от адвокат С.С. – пълномощник на И.
И. Н., М.Б. Н.а, против Определение № 260316/9.12.2020 година по гр. д. № 379/2020 година
на Окръжен съд Русе. В частната жалба се излага, че обжалваният съдебен акт е неправилен
– постановен е в нарушение на съдопроизводствените правила. Делото е образувано по иск
на И. И. Н., М.Б. Н.а – родители на А.И. Н., за поставяне на последния под запрещение.
Страните по делото са български граждани, живеещи заедно в гр. Атина, Република Гърция.
Ответникът е роден в Република Гърция с тежко психично отклонение – аутизъм, има
интелектуално изоставане, не може да говори, да чете, да пише и се нуждае от настойник,
който да се грижи за неговите работи. През месец април 2019 година А.И. Н. е станал
непълнолетен, а през 2020 година е изтекъл срока на валидност на документа му за
самоличност. Съобразно чл. 1 от Кодекса на международното частно право нормите на
посочения кодекс не са приложими – двете страни по делото са български граждани, не се
касае за правоотношение с международен елемент, което да е спорно, нито за изпълнение на
чуждестранни съдебни актове. Процесуалният представител на жалбоподателите смята, че
1
са приложими единствено нормите на ГПК. Прекратяването на производството по делото
представлява отказ от правосъдие – няма основание гръцки съд да разгледа дело между
български граждани и то по въпрос, засягащ физическия и интелектуален статус на
български гражданин по българското право. Не е налице невъзможност за прилагане на чл.
336 – 338 от ГПК при наличие на съвременните средства за комуникиране. Отказът на съда
да разгледа делото по същество води до редица усложнения по водене работите на ответника
– последният в момента няма документи за самоличност, не може да се снабди с такива
поради болестта си, не би могъл да получава от гръцките власти нито пенсия за
инвалидност, нито други помощи.
Направено е искане да се отмени Определение № 260316/9.12.2020 година по гр.
д. № 379/2020 година на Окръжен съд Русе и делото да се върне на първостепенния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Не са депозирани отговори по частната жалба от адвокат А.Г. – особен
представител на А.И. Н., Прокуратурата на Република България.
Апелативен съд Велико Търново, като взе предвид доводите на
представителя на жалбоподателите и данните по делото, провери обжалваното
определение, съобразно правомощията си на въззивен съд, приема за установено
следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от
страни, които имат право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на
обжалване с частна жалба.
Производството по гр. д. № 379/2020 година на Окръжен съд Русе е образувано
по искова молба на адвокат С.С. – пълномощник на И. И. Н., М.Б. Н.а, за поставяне под
запрещение на техния син А.И. Н.. В исковата молба е посочено, че И. И. Н., М.Б. Н.а
живеят постоянно в гр. Атина, Република Гърция. Детето А.И. Н. е с постоянен адрес в
Република Гърция и с адрес за призоваване в Република България – село Николово, община
Русе, ул. „********** – Ц. А. Т. – баба на А.И. Н.. Последният е роден в Република Гърция с
тежки психични отклонения, със съпътстващо сериозно до тежко умствено изоставане, със
значително разстройство на поведението, има интелектуално изоставане.
С Определение № 260316/9.12.2020 година по гр. д. № 379/2020 година на
Окръжен съд Русе е обявено, че Окръжен съд Русе не е компетентен да разгледа и реши
делото; прекратено е производството по гр. д. № 379/2020 година на Окръжен съд Русе като
международно неподведомствено на български съд. Първостепенният съд е приел, че в
актовете на Европейския съюз не се съдържат норми за компетентността на съда при
ограничаване на дееспособността; изложени са подробни съображения за принципа за
2
непосредственост в производството за поставяне под запрещение; с оглед заявеното от
процесуалния представител на ищците за невъзможността ответникът поради
здравословното му състояние да бъде доведен в Република България е направил заключение,
че с оглед защита на неговите интереси въпросът за евентуалното му поставяне под
настойничество следва да се уреди в държавата по неговото обичайно местопребиваване
съгласно чл. 86, ал. 1 от Кодекса на международното частно право; формирал е извод за
неприложимост на чл. 135а от ГПК и точка II.5. от Правила и мерки за работа на
съдилищата в условията на пандемия на Висшия съдебен съвет – същите уреждат
разглеждане на дела чрез видеоконферентна връзка на територията на Република България;
видеоконферентната връзка не е равнозначна на връзка по скайп, вайбър и прочие; подобен
способ е неприложим в дела за поставяне под запрещение предвид регламентирания
принцип за непосредственост при тяхното разглеждане; съобразно обичайното
местопребиваване на ответника и конкретните обстоятелства по делото българският съд не е
компетентен по предявения иск за поставяне под запрещение.
Определение № 260316/9.12.2020 година по гр. д. № 379/2020 година на Окръжен
съд Русе е валидно и допустимо.
С исковата молба, депозирана от адвокат С.С. – пълномощник на И. И. Н., М.Б.
Н.а, е направено искане за поставяне под запрещение на техния син А.И. Н.. Безспорно
установено е, че страните са български граждани, но обичайното им местопребиваване е в
Република Гърция. Следователно образуваното дело има международен елемент.
Задължение на съда е да следи служебно за международната компетентност. При
определяне на международната компетентност на българския съд са приложими
разпоредбите на Част втора – Международна компетентност на българските съдилища и
други органи. Производство по международни граждански дела, от Кодекса на
международното частно право, съдържаща процесуални норми, а не тези на Част трета –
Приложимо право, от Кодекса на международното частно право, определящи приложимото
материално право при решаване на спора по същество.
По смисъла на Кодекса на международното частно право българският съд
прилага българското процесуално право, но при разрешаване на правния спор,
съблюдавайки правилата, установени в кодекса, следва служебно да установи кое е
приложимото за конкретния случай материално право. Преценката за приложимото към
спора материално право се осъществява след формиране на заключение, че според
правилата на чл. 4 – чл. 28 от Кодекса на международното частно право, при съобразяване и
на чл. 3 от Кодекса на международното частно право, съдът разполага с международна
компетентност да разгледа делото. От норми, относими към приложимото за спора
материално право, каквато е разпоредбата на чл. 86 от Кодекса на международното частно
право, не могат да се извличат аргументи дали съдът е международно компетентен по спора.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Кодекса на международното частно право разпоредбите на този
кодекс не засягат уредбата на частноправните отношения с международен елемент,
3
установена в международен договор, в друг международен акт в сила за Република България
или в друг закон. Въпросът за международната компетентност на българския съд в случая
следва да се реши съобразно нормите на Кодекса на международното частно право,
уреждащи подведомствеността – Част втора – Международна компетентност на българските
съдилища и други органи. Производство по международни граждански дела, от Кодекса на
международното частно право (чл. 4 – чл. 28).
В чл. 4, ал. 1, точка 2 от Кодекса на международното право е визирано, че
международната компетентност на българските съдилища и други органи е налице, когато
ищецът или молителят е български гражданин. Международната компетентност на
българския съд не е обвързана от кумулативното наличие на посочените в точки 1 и 2 на чл.
4, ал. 1 от Кодекса на международното частно право предпоставки – всяка една от тях е
самостоятелно основание за упражняване на националната юрисдикция. Българските
съдилища и други органи освен въз основа на чл. 4 от Кодекса на международното частно
право са компетентни по делата за ограничаване или лишаване от дееспособност на
български граждани (чл. 5, точка 2 от Кодекса на международното частно право). В случая
международната компетентност на българския съд по исковата молба за поставяне под
запрещение произтича от чл. 5, т. 2, във връзка с чл. 4, ал. 1, точка 2 от Кодекса на
международното частно право и българското гражданство на страните по делото.
Обстоятелството, че лицето А.И. Н., което е български гражданин, е с постоянно
местопребиваване в Република Гърция, не е основание за отричане на международната
компетентност на българския съд. Република България и Република Гърция са държави
членки на Европейския съюз. В Регламент 1206/2001 година на Съвета относно
сътрудничеството между съдилищата на държавите членки при събирането на доказателства
по граждански и търговски дела е предвидена възможност за директно събиране на
доказателства на територията на друга държава членка. Принципът за непосредственост в
производството за поставяне под запрещение не следва да се абсолютизира – от съществено
значение е съдът да придобие лични впечатления от лицето, чието запрещение се иска.
По изложените съображения, съдът намира, че Окръжен съд Русе е
международно компетентен да разгледа исковата молба, подадена от адвокат С.С. –
пълномощник на И. И. Н., М.Б. Н.а, за поставяне под запрещение на техния син А.И. Н..
Крайните изводи на въззивната инстанция не съвпадат с тези на състава на
Окръжен съд Русе. Определение № 260316/9.12.2020 година по гр. д. № 379/2020 година на
Окръжен съд Русе, с което е обявено, че Окръжен съд Русе не е компетентен да разгледа и
реши делото; прекратено е производството по гр. д. № 379/2020 година на Окръжен съд Русе
като международно неподведомствено на български съд, е неправилно, следва да се отмени
и делото да се върне на Окръжен съд Русе като международно компетентен да разгледа
исковата молба, депозирана от адвокат С.С. – пълномощник на И. И. Н., М.Б. Н.а, за
поставяне под запрещение на техния син А.И. Н., за продължаване на съдопроизводствените
4
действия.
С оглед на изложеното, Апелативен съд Велико Търново
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 260316/9.12.2020 година по гр. д. № 379/2020 година
на Окръжен съд Русе, с което е обявено, че Окръжен съд Русе не е компетентен да разгледа
и реши делото; прекратено е производството по гр. д. № 379/2020 година на Окръжен съд
Русе като международно неподведомствено на български съд.
Връща делото на Окръжен съд Русе за продължаване на съдопроизводствените
действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5