Р Е Ш Е Н И Е
№262035/23.6.2021г.
гр.Варна 23.06.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на петнадесети
юни две хиляди и двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:Любомир
Нинов
при
участието на секретаря Анелия Тотева, като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№1880/2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът Ал.К.
твърди, че с ответното дружество З. „Б.и.“
АД на 17.11.2020г. е сключила застраховка „Автокаско-избор“
за собствения и л.а.“Мерцедес Е“ 200 д.к.№**
за сумата от 13 000лв., като застрахователната премия по същата е била
договорена на разсрочено плащане. Сочи се, че първата от дължимите се четири
вноски на премията е била изплатена от ищцата, а в последствие поради
настъпване на 15.16.01.2020г. застрахователно събитие тя е изплатила и
останалите три вноски. Ищцата сочи, че при настъпване на щетата по автомобила
той е бил паркиран, като е установено че са надрани задния му капак и покрива,
за което е уведомила своевременно ответника и е представила исканите от него
допълнителни доказателства. Сочи се, че ответника е одобрил заведената при него
щета, като ищцата е извършила ремонт в оторизиран сервиз за сумата от
1 211.96лв., но ответника и е заплатил само 229.12лв.
Моли се, да се
осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 982.84лв. представляваща разлика
между изплатеното до момента застрахователно обезщетение и действителните
разходи по отстраняване на щетата, заедно със законната лихва от датата на
сезиране на съда до окончателното изплащане на сумата и сторените по делото
разноски.
Ответното
дружество в срока по чл.131 от ГПК е депозирало отговор съгласно който искът се оспорва предвид това, че страните
при сключване на застрахователната полица са се договорили присъждането на
застрахователно обезщетение да става по експертна оценка, а не чрез оторизиран
сервиз и моли да му се присъдят сторените по делото разноски.
Предявения иск
намира правното си основание в чл.405, ал.1 от КЗ.
Съдът, след като
се запозна с исковата молба и представените доказателства, ценейки ги при
условията на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Ищцата за
доказване на правоотношението си с ответника е представил копие от
застрахователна полица №E20610019608 от която се
установява, че за времето от 17.11.2020г. до 16.11.2021г. между нея и ответното дружество е сключена
застраховка „Каско избор“ за
собствения на ищцата л.а.“Мерцедес Е200“ CDI с
д.к.№***, като и без това безспорната собственост на лекия
автомобил се установява и от представеното свидетелство за регистрация част І.
За настъпилото застрахователно събитие е съставено приложеното по делото удостоверение
от ІV РУ на МВР Варна от което се установява, че МВР е уведомена за извършено
умишлено увреждане на застрахованата вещ станало на 16.12.2020г. при което
неизвестно лице е надраскало с твърд предмет капака на багажника и тавана на
лекия автомобил. По настъпилата щета е изготвен представения по делото опис на
щета №2 от 29.12.2020г. съгласно който увредените части таван и капак на МПС-то
следва да бъдат пребоядисани. Ищцата съгласно представената фактура от „С. С.
Р.“ ЕАД е заплатила за отстраняване на повредите
сумата от 1 211.96лв., докато ответния застраховател и е признал и
изплатил само сумата от 229.12лв. съгласно представения по делото платежен
документ-платежно нареждане от 4.02.2021г.
Страните не
спорят относно фактологията изразяваща се в наличие
на застрахователно договорно отношение между тях по силата на което е сключена
застраховка „Каско избор“ за собствения на ищцата лек
автомобил Мерцедес и че същият е бил увреден точно по посочения в исковата
молба начин, като това представлява настъпване на щета по смисъла на
застрахователното правоотношение.
Спори се само
относно размера на дължимото се застрахователно обезщетение, като защитната
теза на ответника е, че застраховката е уговорена при условията на отстраняване
на щетата чрез заплащане на обезщетение по оценка, а не чрез ремонт в доверен
сервиз, като ищцата е прибягнала именно към втория способ и поради това не и се
дължи заплащане на разликата от изплатеното обезщетение до сторените разноски.
По този въпрос следва да се вземе предвид отразеното в представената декларация
за сключване на застраховка „Каско избор“ съгласно
което ищцата е заявила застрахователното покритие да става само по експертна
оценка, като същият начин на обезщетяване е посочен от ищцата и в представената
застрахователна полица. Ищцовата страна не е искала
назначаване на САвтЕ за определяне стойността на
щетата нито е правила искане за изискване на цялата преписка по щетата със
съдържащия се в нея вероятно снимков материал, като това води до липса на
доказване на вида на щетата и нейната стойност и от там до извод за
неоснователност на претенцията. Това е така защото в тежест на ищеца е да
докаже твърдението си, че настъпилото застрахователно събитие е такова налагащо
извършването на ремонт на стойност значително над определената и изплатена от
ответника. Следва да се има предвид, че както представената фактура с касов бон
към нея, така и калкулацията представляват частни документи нямащи обвързваща
съда доказателствена тежест и поради това те не се възприемат от състава като
достатъчни да докажат стойността на щетата.
Предвид извода
за неоснователност на претенцията и направеното искане от ответника и
представените доказателства ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
застрахователното дружество сумата от 360лв. сторени разноски за процесуална
защита.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.И.К. ЕГН********** *** срещу З. „Б.и.” АД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление *** за заплащане
на сумата от 982.84лв. представляваща разлика между изплатените от ответното
дружество в полза на ищцата 229.12лв. и сочените от нея 1 211.96лв.
стойност на щета настъпила на 16.12.2020г. по собствения и л.а.“Мерцедес Е200“ CDI с д.к.№***
по време на действието на застраховка „Каско избор“
сключена с ответното дружество, на осн. чл.405 от КЗ.
ОСЪЖДА
А.И.К. ЕГН********** *** да заплати на З. „Б.и.” АД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление *** сумата от
360лв. сторени по делото разноски, на осн. чл.78,
ал.3 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен дневен срок от датата на
уведомяването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: