№ 704
гр. Шумен, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теодора Р. Йорданова-Момова
при участието на секретаря Елена Вл. Пенчева
като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Гражданско
дело № 20223630101075 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 430,
ал. 1 от ТЗ, чл. 430, ал. 2 от ТЗ и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД.
В исковата си молба ищецът „УниКредит Булбанк” АД гр. София,
представлявано от Ц.Г.М и А. Т твърди, че на 02.05.2018 г. сключил с Р. М.
договор за кредитна карта. По силата на същия, банката предоставила на
ответника кредитен лимит, който бил използван. М. преустановил
плащанията на 16.07.2019 г., поради което ищецът обявил предсрочна
изискуемост на задълженията на М., считано от 25.09.2019 г. Моли съда да
постанови решение, по силата на което ответникът Р. М. да бъде осъден да му
заплати следните суми: 1972,72 лв., представляваща задължение на
кредитополучател за връщане на отпусната парична сума по договор за
издаване и обслужване на кредитна карта от 02.05.2018 г., сключен между
страните, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.05.2022 г.;
45,33 лв., представляваща задължение на кредитополучател за плащане на
договорна лихва за периода от 16.07.2019 г. до 24.06.2021 г. по договор за
издаване и обслужване на кредитна карта от 02.05.2018 г., сключен между
страните и 374,62 лв., представляващо задължение на кредитополучател за
1
плащане на обезщетение („наказателна лихва”; „наказателна надбавка към
лихвата”) за неплатено в срок, през периода от 25.09.2019 г. до 24.06.2021 г.,
главно парично задължение по договор за издаване и обслужване на кредитна
карта от 02.05.2018 г., сключен между страните, като претендира и разноските
по делото, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не подава отговор на
исковата молба.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност се установи от фактическа страна следното:
Видно от приложения договор № CCIR-285-00061-2018 за кредитна
карта на физически лица от 02.05.2018 г. е, че „УниКредит Булбанк” АД гр.
София предоставило на Р. М. кредитна карта с лимит в размер на 2000,00 лв.
Според чл. 31.2 от договора, периода на погасяване е определен от 1-во до 15-
то число на всеки текущ месец, следващ ПКП. Според чл. 10.1 дългът по
ползвания кредитен лимит, ведно с лихвите и други разноски в пълен размер,
става по преценка на банката предсрочно изцяло или частично изискуем и
дължим, в случай, че кредитополучателят е нарушил което и да е от
условията на договора. Съдът констатира от приложеното уведомление от
ЧСИ, ведно с разписка за връчване на 28.02.2020 г., че банката уведомила Р.
М., че поради неизпълнение на задълженията му за връщане на падежа на
усвоените чрез картата суми и следващите се върху тях лихви, предоставения
кредит е обявен за предсрочно изискуем, считано от 25.09.2019 г.
Съгласно заключението на извършената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, картодържателят Р. М. усвоил по кредитната карта сума в общ
размер 10522,93, като извършените от него вноски се равняват общо на
8130,26 лв. Към 25.09.2019 г. за ответника били налице две непогасени вноски
с падеж 15.07.2019 г. и 15.08.2019 г. Към тази дата и понастоящем,
задълженията на ответника били следните: главница – 1972,72 лв., договорни
лихви – 45,33 лв. и обезщетение за забава – 374,62 лева. За тези задължения
не са постъпвали плащания.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от
правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ:
2
Установи се по делото, че на 02.05.2018 г. между ищеца и Р. М. бил
сключен договор за кредит чрез издаване на кредитна карта. Регламентацията
на договора за банков кредит се съдържа в Търговския закон и в Закона за
кредитните институции (ЗКИ). Съгласно легалното определение, съдържащо
се в чл. 430, ал. 1 от ТЗ, с този договор банката се задължава да отпусне на
заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а
заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне
след изтичане на срока. По своята правна характеристика договорът за банков
кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта,
за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на
самия договор. Тоест, ищецът и ответникът са страни по валидно двустранно
облигационно правоотношение, представляващо търговска сделка по смисъла
на чл. 286 от ТЗ, създадено чрез сключване на договор за кредит. В
изпълнение на вече сключен договор за банков кредит, за банката възниква
задължение за отпускане на уговорената с договора парична сума, в рамките
на уговорения между страните срок за усвояване на кредита. Доказа се, че
предоставения на М. лимит в размер на 2000,00 лв. бил изцяло усвоен (вкл. и
над тази сума) от ответника чрез няколкократни тегления от банкомат и
плащания от ПОС-терминали.
Доказа се, чрез заключението на изготвената по делото съдебно-
счетоводна експертиза, че след 15.07.2019 г. заемателят преустановил
плащанията по договора, както и че ищецът упражнил уговореното в договора
свое преобразуващо право да обяви всички задължения по договора за
предсрочно изискуеми. Не са представени доказателства, че
кредитополучателят изпълнил изцяло главното си задължение да върне
усвоената от него сума.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, размерът
на дължимата главница по договора от 02.05.2018 г. възлиза на 1972,72 лева.
Предвид така установеното по-горе, съдът намира, че искът по чл. 430,
ал. 1 от ТЗ се явява основателен и доказан. Ето защо,ответникът Р. М. следва
да бъде осъден да заплати на „Уникредит Булбанк“ АД гр. София сума в
размер на 1972,72 лв., представляваща задължение на кредитополучател за
връщане на отпусната парична сума по договор за издаване и обслужване на
кредитна карта от 02.05.2018 г., сключен между страните, ведно със законната
3
лихва върху сумата, считано от 23.05.2022 г.
Досежно претенцията с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ:
В конкретния случай, страните по валидно сключения договор за банков
кредит и в съответствие с разпоредбата на чл. 430, ал. 2 от ТЗ, свободно
уговорили размера на т. нар. възнаградителна лихва. Същата представлява
възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за срока
на договора. Изменението на сключения договор чрез едностранно обявяване
на предсрочна изискуемост преустановява добросъвестното ползване на
сумата след настъпване на предсрочната изискуемост, поради което след този
момент договорна лихва не се дължи. Тоест, в настоящият случай, след
25.09.2019 г. Р. М. не дължи на ищеца договорна (възнаградителна) лихва.
Това не се отнася до вече падежиралите до този момент неплатени от
кредитополучателя месечни вноски. За установяване на размера на същите (за
периода 16.07.2019 г. – 25.09.2019 г.), обаче, не са събирани доказателства и
същият не бе установен.
Предвид така установеното по-горе, съдът намира, че искът по чл. 430,
ал. 2 от ТЗ се явява неоснователен и недоказан, и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
Относно иска с правно основание чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 от ЗЗД:
Съгласно нормата на чл. 79, ал. 1, пр. 1-во от Закона за задълженията и
договорите, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът
има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата. В
процесния случай се установи, че страните уговорили такова обезщетение
при неизпълнение. Доказа се, че в случая е налице неизпълнение от страна на
ответника на парично задължение. Съгласно заключението по изготвената
ССЕ, размерът на обезщетението за забава за периода от 25.09.2019 г. до
24.06.2021 г., възлиза на 374,62 лв., като и че това задължение не е погасено.
Ето защо, съдът приема, че искът следва да бъде уважен изцяло.
При направеното искане от ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на „УниКредит Булбанк” АД
направените разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете в
4
размер на 252,60 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес с.
Черноглавци, общ. Венец, обл. Шумен, ул. „Ч“ № 4, да заплати на
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД с ЕИК ***, със седалище: гр. София, адрес на
управление: гр. София, район Възраждане, пл. „Св. Н” № 7, представлявано
от Ц.Г.М и А. Т, на основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ, сума в размер на 1972,72
лв. (хиляда деветстотин седемдесет и два лева и 72 стотинки),
представляваща задължение на кредитополучател за връщане на отпусната
парична сума по договор за издаване и обслужване на кредитна карта от
02.05.2018 г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 23.05.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, гр. София
срещу Р. М. с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 430, ал. 2 от ТЗ
за сумата 45,33 лв. (четиридесет и пет лева и 33 стотинки), представляваща
задължение на кредитополучател за плащане на договорна лихва за периода
от 16.07.2019 г. до 24.06.2021 г. по договор за издаване и обслужване на
кредитна карта от 02.05.2018 г., сключен между страните, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Р. М. с ЕГН ********** да заплати на „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК” АД с ЕИК ***, гр. София, на основание чл. 288 от ТЗ, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, сума в размер на 374,62 лв. (триста седемдесет и
четири лева и 62 стотинки), представляваща задължение на
кредитополучател за плащане на обезщетение („наказателна лихва”;
„наказателна надбавка към лихвата”) за неплатено в срок, през периода от
25.09.2019 г. до 24.06.2021 г., главно парично задължение по договор за
издаване и обслужване на кредитна карта от 02.05.2018 г., сключен между
страните.
ОСЪЖДА Р. М. да заплати на „УниКредит Булбанк“ АД гр. София,
направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете в
5
размер на 252,60 лв. (двеста петдесет и два лева и 60 стотинки).
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд – Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6