РЕШЕНИЕ
№ IV –
150
18.12.2019 г., гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV
въззивен граждански състав, в открито заседание на осемнадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
при участието на секретаря Ваня Димитрова, като разгледа
докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 1543 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Стандарт - Инвест - Груп” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Несебър, ул. Еделвайс № 44, ет. 3, ап. 7, представлявано от Дочо Петров Дочев,
чрез адвокат Ж.С. – с пълномощно от първата инстанция (л. 40), против
Решение № 1995 от 06.08.2019 г. по гр. д. № 5263/2018 г. по описа на Районен
съд – Бургас, с което е ОТХВЪРЛЕН предявеният от „Стандарт
- Инвест - Груп” ЕООД иск за осъждане на „Боби
Трейд 2007“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.68, вх. 3, ет. 6, ап. 17, представлявано от Бойка Неделчева
Костадинова, да заплати сумата от 1500
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от наложена на
ищцовото дружество имуществена санкция, поради неточно изпълнение на
договорните задължения на ответника по сключен между страните на 01.11.2014
год. договор за счетоводно обслужване и сумата от 440 лева, заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с
обжалваното НП № 02-000193/22.12.2016 год. на Директора на Дирекция Инспекция
по труда пред две съдебни инстанции, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на депозиране на исковата молба – 10.07.2018г. до
окончателното изплащане на сумите.
Във
въззивната жалба се навеждат оплаквания, че първоинстанционното съдебно решение
е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закон, като при постановяването
му съда не е обсъдил в цялост всички събрани доказателства по делото. Намира за
недоказано твърдението на ответното дружество, че заради проверка е трябвало да
пуснат процесния трудов договор на 26.02.2016 г. с дата 25.02.2016 г. Твърди се още, че съдът не е взел под
внимание показанията на свидетелката Делибалтова. Счита за безспорно доказано
по делото, че забавата на въззиваемото дружество да изготви процесния трудов
договор и да го предостави на въззивника е довела до констатираното от Инспекцията
по труда нарушение на трудовото законодателство и наложената имуществена
санкция. Намира за доказано, че наложената му санкция е изцяло по вина на
въззиваемото дружество, което не е изпълнило задълженията си по договора за
счетоводно обслужване, въпреки че е знаело, че страните са се договорили лицето
Демерджиева да започне работа на 25.02.2016 год. Оспорва присъждането на
разноски в полза на насрещната страна с доводи, че такива не са били поискани в
съдебно заседание и не е бил представен списък по чл. 80 ГПК. Моли съда да
отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявения иск. Претендира за
присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване
съдебен акт, в законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно упълномощен
представител на легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, и
съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което е процесуално допустима.
В законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемото дружество „Боби Трейд 2007“ ЕООД чрез
адвокат Я.П. – с пълномощно по делото. Счита, че твърденията в жалбата не
кореспондират със събраните в производството доказателства. Поддържа се, че
въззивникът не е успял да докаже, че е претърпял имуществени вреди, които са
пряка последица от неизпълнение на поети от въззиваемата страна задължения по договора
за счетоводно обслужване. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение
и да потвърди решението. Претендира за присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание въззивното дружество се представлява
от адвокат Ж.С., която поддържа въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемото дружество се
представлява от адвокат Я.П., който поддържа отговора на въззивната жалба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На
основание чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Съдът
намира, че обжалваното решение е валидно
и допустимо, а по наведените оплаквания за неправилност приема следното:
Предявен
е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД.
Съгласно тези разпоредби ако длъжникът не изпълни точно задължението си,
кредиторът има право да иска обезщетение за неизпълнение, което обхваща
претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при
пораждане на задължението. Следователно, за да бъде уважен предявеният иск, е
необходимо да се установи наличието на следните материални предпоставки
(юридически факти): 1. Действително облигационно правоотношение по сключен между
страните договор; 2. Виновно неизпълнение на договорно задължение от страна на
ответника; 3. Претърпени от ищеца вреди – претърпени загуби и/или пропуснати
ползи; 4. Пряка причинна връзка между неизпълнението на ответника и
претърпените от ищеца вреди.
Не се
спори между страните, а и се установява от представения по делото договор за
счетоводно обслужване, сключен между „Стандарт - Инвест - Груп” ЕООД като
възложител и „Боби Трейд 2007“ ЕООД като изпълнител на 01.11.2014 г. и
прекратен в края на 2016 г., че между страните е съществувало валидно облигационно
правоотношение, по силата на което ответното дружество се е задължило да организира
и поддържа счетоводното състояние на ищеца в
съответствие с разпоредбите и принципите на българското законодателство, да изготвя
и подава в установените законови срокове изискуемите съгласно действащата
уредба платежни документи, справки и данъчни декларации, да отговаря за
организацията на счетоводната дейност в предприятието, включително за
допуснатите закъснения при подаването на необходимите декларации и справки.
Спорни
по делото са обстоятелствата дали за ищеца са настъпили вреди, които са пряка и
непосредствена последица от виновно неизпълнение на договорно задължение от
страна на ответника.
В
исковата молба са изложени твърдения, че към средата на 2017 г. върху банковите
сметки на ищцовото дружество са били наложени запори от публичен изпълнител на
основание влезли в сила наказателни постановления на Инспекцията по труда.
Твърди се, че по време на инициираното от ищеца съдебното производство по
оспорването им, парите вече били удържани и с това ищецът бил лишен от
възможността да ги ползва като оборотни средства. Като писмени доказателства по
делото са приети НАХД № 1063/2017 г. на Районен съд – Несебър и ВНАХД №
576/2018 г. на Административен съд – Бургас. С Наказателно постановление №
02-000193 от 22.12.2016 г., издадено от директора на дирекция Инспекция по
труда – Бургас, на ищеца е била наложена имуществена санкция в размер на 3000
лева за това, че в качеството си на работодател, на 25.02.2016 г. е допуснал до
работа Мария Демерджиева, преди да й предостави екземпляр от сключения трудов
договор, подписан от двете страни, и копие на хартиен носител от уведомлението
по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната
агенция за приходите, с което е нарушил чл. 63, ал. 2 КТ. С Решение № 40 от
26.01.2018 г. по НАХД № 1063/2017 г. на Районен съд – Несебър, потвърдено с
Решение № 842 от 27.04.2018 г. по ВНАХД № 576/2018 г. на Административен съд –
Бургас, размерът на наложената имуществена санкция е бил намален от 3000 лева
на 1500 лева. Сред кориците на НАХД № 1063/2017 г. на Районен съд – Несебър е
приложен и договор за правна защита и съдействие (л. 61), сключен между ищеца и
адвокат Ж.С., с вписано платено адвокатско възнаграждение в размер на 440 лева.
По делото обаче не са представени доказателства в подкрепа на твърденията, че от
банковата сметка на ищеца са били удържани суми въз основа на наложен запор от
публичен изпълнител. Следователно по делото не е установено при условията на
пълно и главно доказване, че ищецът е претърпял вреди под формата на претърпени
загуби в претендирания размер от 1500 лева.
В
исковата молба са изложени твърдения, че посоченото наказателно постановление е
изцяло по вина на ответното дружество, което не е изпълнило точно задълженията
си по договора за извършване на счетоводни и финансови услуги:, както следва 1.
Не е обявен в срок трудовият договор с Мария Демерджиева; 2. Не са подадени в
срок необходимите справки и декларации за Мария Демерджиева; 3. Не е връчен в
срок трудовият договор на Мария Демерджиева.
По
делото е извършена съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се
установява, че трудовият договор на лицето Мария Демерджиева е заведен в
програмния продукт на ответното дружество с дата 25.02.2016 г., но самият запис
в програмния продукт е направен на 26.02.2016 г. в 09:41 часа, като в 09:42
часа на 26.02.2016 г. е създаден и файл с име „UTD2003.txt“, който служи, за да
се регистрира трудовият договор в сайта на НАП. От приложените по НАХД №
1063/2017 г. на Районен съд – Несебър писмени доказателства се установява, че
уведомлението за сключения трудов договор на работничката Мария Демерджиева е
подадено към НАП на 26.02.2016 г., в 09:43 часа. Съгласно чл. 62, ал. 3 КТ в
тридневен срок от сключването на трудовия договор работодателят или
упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до
съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Работодателят
е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на
работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие
от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната
агенция за приходите (чл. 63, ал. 1 КТ). Работодателят няма право да допуска до
работа работника или служителя, преди да му предостави екземпляр от сключения
трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62,
ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите
(чл. 63, ал. 2 КТ).
С оглед
на изложеното неоснователни са твърденията на ищеца, че ответното дружество не
е изпълнило в срок задължението си да подаде уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ
до НАП, доколкото същото е подадено в законоустановения тридневен срок от сключването
на трудовия договор.
Съдът
намира, че не е налице причинна връзка между претендираните от ищеца вреди и
твърдяното от него забавено изпълнение на задълженията на ответника да обяви и
да връчи трудовия договор на работничката Демерджиева. Наказателното
постановление не издадено за необявяване и невръчване на трудовия договор, а за
това, че ищецът в качеството си на работодател на 25.02.2016 г. е допуснал до
работа Мария Дерменджиева, преди да й предостави екземпляр от сключения трудов
договор, подписан от двете страни, и копие на хартиен носител от уведомлението
по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната
агенция за приходите, с което е нарушил чл. 63, ал. 2 КТ. Установеното
административно нарушение е осъществено лично от ищеца и не може да се вмени
във вина на ответника, който няма права и задължения във връзка с допускането
на работниците и служителите до работа. Дори и да се приеме за доказано
обстоятелството, че ответното дружество не е изготвило и връчило трудовия
договор в уговорения срок, това би било основание за ангажиране на договорната
му отговорност само за вредите, които са настъпили в резултат от това, че
работничката Демерджиева не е могла да постъпи на работа на уговорената дата,
но не и за вредите, които са настъпили в резултат от противоправното поведение
на работодателя, който със своите лични действия е осъществил състава на
административно нарушение по чл. 63, ал. 2 КТ. В тази насока съдът споделя
изцяло изложените от първоинстанционния съд мотиви, към които препраща на
основание чл. 272 ГПК.
По
изложените съображения съдът намира, че по делото не се установява да са
настъпили вреди, които са пряка и непосредствена последица от виновно
неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника, поради което
предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД се явява
неоснователен.
Неоснователни
са и наведените с въззивната жалба оплаквания, че съдът неправилно е присъдил разноски
в полза на ответника, тъй като такива не са били поискани в съдебно заседание и
не е бил представен списък по чл. 80 ГПК.
С отговора на исковата молба ответникът е направил искане за присъждане
на всички сторени по делото разноски. Непредставянето на списък на разноските
не е основание за отхвърляне на направеното искане за присъждането им, а има за
последица недопустимост на молбата за изменение на решението в частта за
разноските съгласно разясненията, дадени с т. 9 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете
инстанции решението се явява правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото въззиваемото дружество
има право на разноски, доколкото е представило доказателства за извършването
им. В представения от въззиваемата страна договор за правна помощ и съдействие
е договорено възнаграждение в размер на 300 лева, но липсва отбелязване за това
дали и по какъв начин е платено. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 1 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, условие
за присъждане на разноските е те действително да са направени и съответно това
обстоятелство да е удостоверено, като в договора за правна защита и съдействие
следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се
представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за
направеното плащане в договора е достатъчно и има характера на разписка. Ето
защо при липса на доказателства за действително извършено на плащане на
договореното адвокатско възнаграждение такова не следва да се присъжда.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не
подлежи на касационно обжалване, поради което е окончателно.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 1995 от 06.08.2019 г. по гр. д. № 5263/2018 г. по описа на
Районен съд – Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДЕСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.