НОХД № 450/17г. МОТИВИ :
Подсъдимият
И.Й.Д. *** е обвинен в това, че след като е осъден с влязло в сила решение по
гр.д. № 215/14г. по описа на ЛРС да заплаща на С.И.Й. и Н.И.Й.,***, със
съгласието на майка им и техен законен представител Д.С.Д. ***, месечна
издръжка в размер на 90лв за всяко от децата, съзнателно не изпълнил това свое
задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 9 месеца и 5 дни,
включващ периода от 04.07.2014г. до 05.04.2016г., в който дължимата месечна
издръжка за всяко от децата е в размер на 465лв, или общо 930лв, като вместо по
180лв е заплащал по 80лв – престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
В разпоредително с.з. съдът е уважил
направеното искане от подсъдимият за разглеждане на производството по реда на
Гл.Двадесет и седма от НПК „Съкратено съдебно следствие”, и същото е приключено по реда на чл.371, т.2
от НПК.
Представителят
на ЛРП в с.з. поддържа обвинението което намира за доказано по безспорен и
категоричен начин по отношение на подсъдимия. Предлага на съда да му наложи наказание
при условията на чл.54 от НК „Пробация”, като му бъдат определение първите две
задължителни пробационни мерки за срок от 8 /осем/ месеца.
Договорният защитник на подсъдимият
адв.К.К. *** моли съда да наложи на неговият подзащитен предвиденото в
закона наказание „Пробация”, с
определяне на задължителните пробационни мерки за минималният предвиден срок от
6 /шест/ месеца.
Доказателствата
по делото са гласни – направените от подсъдимия самопризнания, които се
подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства
приети от съда, като подкрепящи самопризнанието на подсъдимия.
Пострадалият от престъплението свидетел
не се е възползвал от правото си да предяви граждански иск и да се конституира
в качеството на граждански ищец и частен обвинител по делото.
Съдът, след като се запозна със събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и
съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за
установено следното :
Подсъдимият и св.Д.Д. са имали сключен
граждански брак, от който имат родени две деца – непълнолетните Н.И.Й. с ЕГН **********
– на 17г. С.И.Й. с ЕГН ********** – на
16г.
С Решение от 19.06.2014г. по гр.д. №
215/14г. по описа на ЛРС, съдът е изменил размера на дължимата издръжка от по
40лв, която подсъдимият е осъден по гр.д. № 484/03г. по описа на ЛРС да заплаща
на двете си деца, като вместо по 40лв, съдът го е осъдил да заплаща по 90лв.
Въпреки, че знаел за влязлото в сила
съдебно решение, подсъдимият не изпълнил това свое задължение, в продължение на
9 /девет/ месеца и 5 /пет/ дни, като общо дължимата сума за издръжка на двете
деца през целия този период възлиза на 930лв.
Горното се
установява от фактическа страна от направеното от подсъдимия в с.з.
самопризнание, което изцяло се подкрепят от събраните в хода на досъдебното
производство № 398/16г. по описа на РУ гр.Лом и приети от съда писмени
доказателства, както следва: Справка на л.4; Заверено ксерокопие от Решение на ЛРС на л.
17,18,33-35; Спогодба на л.42,43; Справка за тр. договори от НАП на л. 106;
Протоколи за разпит на свидетелите Д.С.Д. на л.107,108, Н.И.Й. на л.109,110; С.И.Й.
на л. 111,112, Н. И.Л. на л. 124,125; Съдебно счетоводна експертиза на л.
127-129; Справка за съдимост на л.135, служебно изисканата от съда актуална
справка за съдимост от 02.10.2017г., както и Становище вх. № 19554/22.11.2017г.
Видно от приложената по делото Справка за съдимост
подсъдимият е осъждан с Присъда по НЧХД № 161/14г. по пописа на РС
гр.Белоградчик, в сила от 13.03.2015г., за престъпление по чл.130, ал.1 от НК,
като е освободен на осн.чл.78а от НК от наказателна отговорност за извършеното
престъпление и му е наложено наказание „Глоба”, в размер на 1100лв.
Съдът намира, че подсъдимия е осъществил,
както от обективна, така и от субективна страна престъпният състав на чл.183, ал.1 от НК, а
именно че след като е осъден с влязло в сила решение по гр.д. № 215/14г. по
описа на ЛРС да заплаща на С.И.Й. и Н.И.Й.,***, със съгласието на майка им и
техен законен представител Д.С.Д. ***, месечна издръжка в размер на 90лв за
всяко от децата, съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на повече
от две месечни вноски, а именно 9 месеца и 5 дни, включващ периода от
04.07.2014г. до 05.04.2016г., в който дължимата месечна издръжка за всяко от
децата е в размер на 465лв, или общо 930лв, като вместо по 180лв е заплащал по
80лв.
Деянието е извършено при форма на вината
пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер и неговите
обществено опасните последици.
От
субективна страна е налице пряк умисъл, като подсъдимия е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, неговите общественоопасни последици и е
целял тяхното настъпване.
При определяне на наказанието на подсъдимия, съдът
съобрази предвидените от законодателят две алтернативни наказания в нормата на чл.183, ал.1 от НК -„До една
година лишаване от свобода” или „Пробация”, разпоредбите на общата част на НК,
касаещи материята и чл.373, ал.2 от НПК, сочещ на задължителното приложение на
чл.58а от НК. В случаят направеното от подсъдимият самопризнание не би могло да
се разглежда като смегчаващо отговорността обстоятелство, тъй като признанието
на вината е предпоставка за разглеждане на делото по тази процедура. С оглед
индивидуализиране наказателната отговорност на дееца, съдът съобрази високата степента
на обществена опасност на деянието и дееца,
мотивите и подбудите за извършването му, личността на извършителят.
Съгласно разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК в
случаите на чл.371, т.2 от НПК, съдът следва да определи наказанието при
условията на чл.58а от НК, като индивидуализираното наказание по чл.54 от НК,
бъде намалено с 1/3. Въпросната норма касае единствено и само предвиденото
наказание „Лишаване от свобода”. Съобразявайки обществената опасност на
деянието и дееца, негова личност, както и обстоятелството, че е заплащал част
от дължимата месечна издръжка, съдът намира, че следва да наложи предвиденото
по-леко по вид наказания, а именно „Пробация”, като определи първите две
задължителни пробационни мерки, а именно: „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ
АДРЕС с явяване и подписване пред
пробационен служител два пъти седмично” и 2./ „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С
ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ”, двете за срок от 8 /осем/ месеца
Така
наложеното наказание на подсъдимия, съдът намира, че е от вид и размер да постигне
целите на наказанието визирани в нормата на чл.36 от НК, както по отношение на
подсъдимия, като го превъзпита занапред да спазва законите в страната и
установеният правов ред, така и по отношение на останалите членове на
обществото да им въздействат възпитателно и предупредително.
С оглед
изхода на делото и на осн. чл.189, ал.1 от НПК, съдът осъди подсъдимият да
заплати по сметка на ОД на МВР гр.София направените в хода на ДП деловодни
разноски в размер на 144,90лв /сто четиридесет и четири лева и деветдесет
стотинки/, а по сметка на ВСС направените съдебни разноски в размер на 40лв
/четиридесет/ лева, както и 5лв държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :