№ 24
гр. Севлиево, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и
трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Биляна Д. Коева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Цонева
като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело №
20224230100960 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от В. И. П.-П., ЕГН
********** срещу П. И. Б., ЕГН ********** иск с правно основание чл.108
ЗС за признаване правото на собственост и предаване владението на 1/2
идеална част от следния недвижим имот - недвижим имот с кадастрален
идентификатор 65927.81.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. Севлиево, одобрен със Заповед № РД-18-77/16.07.2008 год. на Изпъл.
Директор на АГКК , с адрес на имота: гр. Севлиево, местност К., с площ 2 539
кв.м. , с трайно предназначение на територията — Земеделска, с начин на
трайно ползване -нива, категория на земята - трета, с номер по предходен
план 081003, при граници/ съседи, имоти с идентификатор 65927.81.5,
65927.81.4, 65927.81.2
Ищцата твърди, че е собственик на ½ идеална част от процесния имот,
който бил възстановен на името на баща й И. П. Б., по силата на наследствено
правоприемство. Поддържа, че от датата на придобИ.е на имота, до
настоящия момент не е преставала да владее и ползва имота. Поддържа, че от
справка в АВ – ИР установила, че ответникът – неин брат, се е снабдил с
констативен нотариален акт за собственост върху целия имот, въз основа на
писмени доказателства, наследство и давностно владение.
1
Искането към съда е да уважи така предявения иск, както и да бъде
отменен нотариалния акт на основание чл. 537, ал. 2 ГПК до размера на ½
ид.част от имота. Претендират се разноски.
Ответникът П. И. Б., в законоустановения срок депозира отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск. Поддържа, че след смъртта
на общия им с ищцата наследодател, ответникът е завладял едностранно
целия процесен имот, като е демонстрирал ясно, категорично и
недвусмислено това си намерение към ищцата неколкократно. Причината за
това била, че през 1989 г. родителите на страните са прехвърлили на ищцата
съсобствения им апартамент срещу фиктивен договор за гледане и
издръжка, за да лишат ответника от правно на запазена част. Ответникът след
като научил за този факт, неколкократно е водил разговори с ищцата на тази
тема, заявил е че е огорчен от тази несправедливост, особено с оглед
прикритостта на това действие. Ответникът поддържа, че е заявил на ищцата,
че с оглед справедливостта счита, че процесният имот следва да остане негова
лична собственост, което ищцата е знаела и дори в последващи общи сделка
са били прехвърляни от двамата други наследствени имоти, но не и
процесния. В отговора се излагат подробни съображения, че след смъртта на
общия им с ищцата наследодател, първият и до настоящия момент владее
имота чрез трети лица, на които е поверил имота в качеството им на
държатели и ги е известил надлежно за намеренията си да владее едностранно
имота. Ответникът сочи, че тази намерения са доведени до знанието на
ищцата от самото начало неколкократно. Искането към съда е да бъде
отхвърлен предявения иск.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Съобразно даденото в ТР №11/2012 г. ОСГК на ВКС разрешение на
въпроса за разпределение на доказателствената тежест в случаите, в които
едната страна по спора се легитимира с издаден по реда на чл.587 ГПК
нотариален акт, при оспорване на признатото с акта право на собственост,
тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, като същата,
доколкото не разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже
несъществуването на признатото от нотариуса право. В тежест на ищеца е
2
докаже също така, че имотът се владее самостоятелно от ответника.
Както е прието в цитираното по горе ТР № 11/13 г. по т. д. № 11/2012
г. на ОСГК на ВКС - с оглед едностранния характер на нотариалното
производство, в което не се разрешава правен спор, нотариалният акт по чл.
587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може
да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че
титулярът на акта не е собственик. Оспорването може да се изразява както в
доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така
и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно
основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било
прехвърлено другиму след издаване на акта. Следователно, за да отпадне
легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не
е бил или е престанал да бъде собственик.
Съгласно практиката на Върховния касационен съд, в едностранното
охранително производство за снабдяване с констативен нотариален акт по
обстоятелствена проверка, в което съсобствениците не са участвали,
нотариусът прилага презумпцията на чл. 69 ЗС (счита за владелец молителят,
за който трима свидетели твърдят, че е упражнявал фактическа власт върху
имот), но в разглежданата от ТР 1/2012 г. хипотеза на съсобственост, тази
презумпция е оборена, поради което този нотариален акт няма как да има
легитимиращ ефект по отношение на съсобствениците и няма как да обърне
правилото за разпределение на доказателствената тежест, установено с
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК и разпределението ще се извърши по
правилото, като снабдилият се с нотариален акт ще следва да докаже своето
право - фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса
придобивно основание. Така Решение № 81 от 11.07.2018 г. на ВКС по гр. д.
№ 2615/2017 г., I г. о., ГК.
Съгласно посоченото ТР 1/2012 г. Презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага
на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато
съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от
наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да
упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва
владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е
достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в
3
срока по чл. 79 ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята
идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните
части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена.
Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е
възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху
чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им
във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална
част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с
които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее
техните идеални части за себе си.
Следователно, в настоящия случай, предвид установения по делото факт
на наследствено правоприемство и безспорното обстоятелство, че страните са
сънаследници на праводателя си, на когото е бил възстановен процесния
имот, в тежест на позоваващия се на придобивна давност за чуждата идеална
част наследник е да докаже, че е осъществил действия, с които е превърнал
държането във владение и тези действия са достигнали до знанието на другия
съсобственик.
За установяване на горните факти са ангажирани гласни доказателствени
средства от страните.
Съгласно показанията на свидетелката М.П., ** В. П., многократно са
правили опити процесният имот да бъде продаден, като първият разговор бил
през 2010 г., когато С. С. предложил да купи имота, но ответникът не бил
съгласен с продажбата. След този случай, няколко години по късно, ищцата
правила опити отново да бъде продаден имота. Свидетелката сочи, че И.
(племенник на ищцата и **) казвал на ищцата да пита баща му, но той казвал,
че няма сестра, тя не съществува и няма какво да говори с нея. Свидетелката
сочи, че ищцата и ответника продали други имоти, както и имот на Ш., във
връзка с неговата продажба, ищцата и свидетелката направили справка в
Служба по вписванията и установили, че за имота на „К.“ /процеснияа имот/
имало нотариален акт на името на вуйчо й. Свидетелката посочва, че майка й
е сяла в „нейната част от мястото“, а човек на име Т.М. е косил имота.
Съдът кредитира показанията на свидетелката П. и при преценката им по
реда на чл. 172 ГПК ги намира за непротиворечиви и житейски логични с
изключение на частта, в която свидетелката твърди, че майка й е обработвала
4
имота, тъй като в тази си част показанията се опровергават от показанията на
свидетелите С., Б. и Т..
Свидетеля Б. П. посочва, че знае, че процесният имот е наследствен на
ищцата и ответника, че В. е ползвала мястото, сеела зеленчуци преди години.
Свидетеля не е виждал свидетелката, а знаел, че тя е садила в имота от
комшията Т..
Настоящият съдебен състав не кредитира показанията на свидетеля П. по
отношение на съдържащите се в тях правнорелевантни обстоятелства, а
именно, че ищцата е обработвала процесния имот, тъй като, показанията на
свидетеля възпроизвежда не непосредствено възприети лично факти, а
споделени от трето лице.
От показанията на свидетеля С. С. се установява, че същият е обработвал
земята най-малко 15 години, като бай П. (ответникът) му казал, че е
собственик на имота и разрешава на свидетелят да сее каквото поиска в него,
в мястото имало зеленчукова градина, а в момента целият имот бил
зеленчукова градина. Свидетелят посочва, че П. (ответникът) му казвал, че
ако някой дойде да претендира имота, да се обаждат на него. Свидетелят
посочва, че първата година след възстановяването на имота, сестрата на бай
П. (ищцата) му предложила да изкупи имота, но той отговорил, че има
взаимоотношения с бай П., а не с нея. Свидетелят посочва, че ищцата е
посетила имота, когато той бил в градината, преди една седмица – две и
снимала с телефона си.
От показанията на свидетеля И. Б. (**) се установява, че възникнал
конфликт между страните, след като ответникът разбрал, че няма дял от
апартамента на родителите си, а те са прехвърлили имота на сестра му.
Свидетелят посочва, че леля му е искала да се продаде процесния имот, като
страните контактувли чрез него, защото били във влошени отношения.
Свидетелят посочва, че баща му чувствал процесния имот като свой собствен.
Свидетелят посочва, че когато споделил предложението на леля си за
продажбата на имота, баща му казал, че няма да дели имота с нея, след което
свидетелят казал на леля си, че баща му няма намерение да продава имота и
да дели имота с нея, както той няма достъп до апартамента, така той не искал
та да има достъп до имота, той го чувствал негов си. Свидетелят посочва, че
леля му никога не е обработвала имота, а баща му го дал на съсед, който с
5
години го обработвал. Свидетелят посочва, че баща му и леля му продали
някакви ниви преди година и половина на Ш., свидетелят отново бил
посредник, тогава като се събрали пред нотариуса пак станало въпрос за
процесния имот на „Делукс-а“, но той казал на леля си, че няма смисъл да
говорят и баща му няма да продаде имота.
Съдът кредитира показанията на свидетелите С. и Б., след извършване на
преценка по чл. 172 ГПК, съдът ги приема за достоверни, като показанията на
свидетеля Б. следва да бъдат ценени с оглед възможна заинтересованост от
изхода на спора, с оглед обстоятелството, че е низходящ на ответника.
От показанията на свидетелката Л. Т. се установява, че лицето С.
обработва процесния имот от години, като свидетелката посочва, че не са
виждали други хора в имота. Съдът кредитира показанията на свидетелката
Т., като пълни и кореспондиращи с показанията на свидетелите Б. и С..
Както беше изяснено, съобразно задължителната тълкувателна практика
на Върховния касационен съд, при спор за придобИ.е по давност на
съсобствен имот от един от съсобствениците, следва да се даде отговор на
въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и от кога.
Когато основанието за възникването на съсобствеността е наследяване, с
приемане на наследството то продължава от наследниците по право,
независимо че само един от тях остава в наследствения имот. Затова всеки
сънаследник е владелец на своите идеални части и държи идеалните части за
сънаследниците си. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост
върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец,
следва да превърне с едностранни действия държането им във владение.
Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и
недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите
съсобственици. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да
докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал
да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да
ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени
до знанието на останалите съсобственици.
Настоящият съдебен състав намира, че по делото не се установи, при
условията на пълно и главно доказване, че ответникът е осъществил
interversio possessionis - промяна в намерението за своене на имота, което да е
6
открито демонстрирано спрямо ищцата, поради следните съображения:
По правилата на гражданския процес, главното доказване (онова, за
което страната носи доказателствена тежест) трябва да бъде винаги пълно: да
създаде абсолютна достоверност - сигурно убеждение на съда в истинността
или неистиннността на съответното фактическо твърдение; само насрещното
доказване може да се задоволи да бъде непълно. Ако страната не се справи с
доказателствената тежест, дори да съществува вероятнтост, но не и
несъмненост, то в резултат на последиците от разпределението на
доказателствената тежест в гражданския процес, за съда този факт или
обстоятелство не се е осъществило, ако трябва да се установи настъпването
му, съответно се е осъществило, ако трябва да се установи липсата му.
Пълното доказване може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез
косвени доказателства. Преките доказателства пряко, непосредствено
установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт. Косвените
доказателства дават указание за основния факт само косвено. Те установяват
странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за
установяване на основния факт. Във веригата от косвените доказателства се
включват и онези факти, които косвено установяват други косвени
доказателства, непосредствено свързани с основния факт. Всяко едно от
доказателствените средства може да бъде източник било на косвено, било на
пряко доказателство, като гражданският процес не въздига определени видове
доказателствени средства (веществени, писмени, гласни, признания на
страните и заключения на вещите лица) като по-значими или категорични в
сравнени с други. Те се преценяват поотделно, но и в съвкупност по
правилата на чл. 235 и чл. 12 ГПК.
В настоящия случай не е проведено пълно и главно доказване, нито
пряко, нито чрез верига от косвени доказателства, че ответникът е превърнал
държането за чуждата част от имота във владение и да го е свел до знанието
на ищцата.
По отношение релевантното обстоятелство, а именно трансформация на
държането във владение, относими са единствено показанията на свидетеля
Б. /**/.
Свидетелят посочва, че преди около 20 години, когато леля му
повдигнала въпроса да се продаде имота първия път, той споделил с баща си,
7
баща му реагирал остро, казал му, че не стига, че сестра му е взела
апартамента, че той няма да продаде имота и че няма да го дели с нея.
Свидетелят посочва, че когато видял леля си й казал, че баща му няма
намерение да продава имота и да дели имот с нея, както той няма достъп до
апартамента и че баща му е придобил имота със собствени сили и казал на
леля си, че ответникът чувствал изцяло негов имота.
Разпоредбата на чл. 172 от ГПК предвижда, че показанията
на роднините на посочилата ги като свидетели страна, както и на всички
други, които са заинтересовани от изхода на спора, се преценяват от съда с
оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната
тяхна заинтересованост. Това не означава, че те са априори негодни
доказателства, а само че достоверността им следва да се преценява в
контекста на останалите събрани доказателства за същите или свързани с тях
обстоятелства.
По делото липсват други годни доказателства, които недвусмислено да
установяват обективирано пред ищцата намерение за своене на целия имот.
При изследване взаимоотношенията на страните и породения между тях
личен конфликт по повод прехвърления на ищцата апартамент, отношението
на ответника, опосредено чрез неговия син, не обосновава наличието на
обективирано пред ищцата субективно намерение за завладяване на целия
сънаследствен имот. Това е така, защото дори и да се приеме, че намерението
за превръщане на държането във владение, може да бъде осъществено от
трето лице, изразеното от страна на свидетеля Б., като ** би могло да бъде
негова лична интерпретация на отношението на баща му към ищцата в
нейните субективни представи, породено от личния конфликт между
страните, а и с оглед евентуалната му заинтересованост от изхода на спора,
изводите на съда не могат да се основават единствено на него. Отделно
нежеланието на ответника да се продаде имота, не сочи на намерение за
завладяване на целия имот.
Съгласно константната съдебна практика, завладяването частите на
останалите и промяната поначало трябва да се манифестира пред тях и
осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи
своене. Извършеното от един от съсобствениците фактическо действие може
да се възприеме като демонстриране на намерение за своене само ако с оглед
8
естеството си е насочено към отричане правата на другите
съсобственици- решение № 87 от 07.05.2015 г. по гр. д. № 6486/2014 г. на
ВКС, І г. о. Следователно, за да се приеме, че възникнал конфликт между
съсобствениците по повод ползването на съсобствен /сънаследствен/ имот
има за своето основание установяване на самостоятелна фактическа власт
върху имота, то следва да бъде съпроводено с категорично и недвусмислено
демонстриране на промяна в намерението спрямо останалите съсобственици.
Когато по иск за собственост се твърди, че единият от наследниците е
изгонил другия от имота, следва да се преценява внимателно причината за
този конфликт, дали е породен от личностни противоречия или обективира
намерение за завладяване на целия сънаследствен имот. Ето защо, във всеки
конкретен случай съдът трябва да изследва с оглед събраните по делото
доказателства дали скарване между съсобствениците представлява личен
конфликт между тях или е недвусмислено отричане на собственическите
права. В този смисъл е Решение № 50142 от 06.02.2023 г., постановено по гр.
д № 5139/2021 г. на I ГО на ВКС.
В настоящото производство се установи, че процесният имот е бил
обработван през годините от трето за спора лице – С. Г. С. /разпитан като
свидетел в производството/. Безспорно е, че фактическата власт върху един
имот може да бъде осъществяване лично и чрез друго лице – държател.
Следва да се посочи обаче, че действията, манифестиращи намерението за
своене следва да могат стигнат до собственика /когато това е възможно/ и да е
ясно, че изхождат именно от владелеца. Владението трябва да е
несъмнително, т. е. да са ясни и двата му елемента, да са изявени чрез
действия като на собственик, които не са двусмислени и да разкриват
желание на владелеца да държи вещта като своя. Владението следва да е явно,
което означава всеки заинтересован, включително и собственика да може да
разбере, че фактическата власт се упражнява от владелец, който владение за
себе си, а не от държател, който държи имота за друг. Скритостта
на владението изключва придобивната давност, защото не могат да се черпят
права от поведение по време, когато засегнатият собственик няма възможност
да разбере, че се засягат правата му и да защити правото си на собственост
поради това, че не е ясно дали някой упражнява владение върху веща му.
Принцип в правото е, че давност не тече срещу той, който не може да защити
правото си. Тежестта на доказване на двата елемента на владението и
9
признаци му е на лицето, което се позовава на придобивна давност.
В настоящия случай имотът е земеделска земя и е бил обработван от
трето за спора лице, допуснато в имота от ответника, като безспорно липсва
пречка владение да бъде осъществявано и чрез трето лице – държател за
владелеца. В случая обаче не се установи, че действията, манифестиращи
намерението за своене на ответника са достигнали до ищцата и тя е могла да
разбере, че се засягат нейни права. Обстоятелството, че лицето обработващо
имота – свидетелят С. е казал на ищцата, че има взаимоотношения само с
ответника и не желае да закупи частта от имота й, не обосновават явно
манифестиране за своене на имота от страна на ответника. Поведението на
двамата свидетели С. и Б. спрямо ищцата, тълкувано на плоскостта на
междуличностния конфликт между страните, не може да обоснове несъмнено
демонстрирано намерение за своене на чуждата идеална част от имота именно
от ответника П. Б..
В заключение, съдът намира, че показанията на свидетеля Б. за факта на
манифестирането намерението за своене на целия имот и то опосредено от
самия него не са достатъчни да обосноват абсолютната достоверност на факта
на манифестиране на намерението за своене на целия имот от страна на
ответника, съобразно разпределението на доказателствената тежест в
настоящото производство.
Следва да се отбележи, че снабдяването на съсобственика с констативен
нотариален акт за собственост на целия имот само по себе си също не
представлява обективиране на намерението за своене пред останалите
съсобственици. Констативният нотариален акт се издава в едностранно
охранително производство по искане на молителя, в което останалите
съсобственици не участват, поради което те не биха могли да узнаят
отричането на правата им, докато този акт не им бъде съобщен или
противопоставен. Отдаването на сънаследствения имот под наем или аренда и
получаването на гражданските плодове само от някой от съсобствениците по
своята същност са сходни с действията, които съсобственикът може да
извършва с общия имот, поради което също не могат да се третират като
проява пред тях пред тях на намерението на съсобственика да владее имота
изцяло за себе си. Така Решение № 192 от 16.02.2017 г. на ВКС по гр. д. №
763/2016 г., I г. о., ГК.
10
По изложените съображения по делото безспорно се доказва правото на
собственост на ищцата върху 1/2 ид. части от процесния имот. От събраните
свидетелски показания се установява, че понастоящем ответника
възпрепятства възможността на ищцата да ползва имота. По изложените
съображения предявеният иск с правно основание чл.108 ЗС се явява
основателен и следва да бъде уважен.
Ищцата е направила искане на основание чл.537,ал.2 ГПК за отмяна на
нот. акт № 134, том II, рег. № 5238, дело №246/25.03.2021 г. на нотариус с
рег. № 543 на НК при РС - Севлиево, което искане е основателно, доколкото
удостовереното право на собственост бе отречено в настоящото
производство, а нот. акт е издаден по реда чл.587 ГПК и представлява
охранителен акт /в този смисъл и ТР №11/2012 г. на ОСГК на ВКС/.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на ищцата следва да бъдат присъдени разноски
в размер от общо 635 лв. /за д.т., адв. възнаграждение, и д.т. за вписване на
исковата молба/ съобразно представения списък с разноски по чл. 80 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание
чл. 108 ЗС по отношение на П. И. Б., ЕГН **********, с адрес: **, че В. И.
П.-П., ЕГН **********, с адрес: ** е собственик на 1/2 идеална част от
следния недвижим имот - поземлен имот с кадастрален идентификатор
65927.81.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Севлиево,
одобрен със Заповед № РД-18-77/16.07.2008 год. на Изпъл. Директор на АГКК
, с адрес на имота: гр. Севлиево, местност К., с площ 2 539 кв.м. , с трайно
предназначение на територията — земеделска, с начин на трайно ползване -
нива, категория на земята - трета, с номер по предходен план 081003, при
граници/ съседи, имоти с идентификатор 65927.81.5, 65927.81.4, 65927.81.2
като ОСЪЖДА П. И. Б., ЕГН ********** да предаде на В. И. П.-П., ЕГН
********** владението върху ½ идеална част от описания имот на
основание чл.108 ЗС.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт за
11
собственост на недвижим имот № 134 от 25.03.2021 г., том II, рег. № 5238,
дело № 246/2021 г. по описа на нотариус с рег. № 543 на НК с район на
действие РС – Севлиево, вписан акт № 163, т. 2, вх. рег. № 618 от 25.03.2021
г. по описа на СВ при Районен съд Севлиево, в частта, с която П. И. Б., ЕГН
********** е признат за собственик въз основа на придобивна давност на 1/2
(една втора) идеална част от поземлен имот с кадастрален
идентификатор 65927.81.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. Севлиево, одобрен със Заповед № РД-18-77/16.07.2008 год. на Изпъл.
Директор на АГКК , с адрес на имота: гр. Севлиево, местност К., с площ 2 539
кв.м. , с трайно предназначение на територията — Земеделска, с начин на
трайно ползване -нива, категория на земята - трета, с номер по предходен
план 081003, при граници/ съседи, имоти с идентификатор 65927.81.5,
65927.81.4, 65927.81.2.
ОСЪЖДА П. И. Б., ЕГН ********** да заплати на В. И. П.-П., ЕГН
********** разноски в размер на 635 лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Габрово в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
12