№ 10
гр. Нова Загора, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на първи
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РОСИЦА СТ. НЕНОВА
при участието на секретаря Мария М. Димитрова
като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Административно
наказателно дело № 20212220200568 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. ХР. ХР., с ЕГН **********, с адрес: *** против
Наказателно постановление № 000278/01.11.2021 г., издадено от Началника на отдел
„Контрол и правоприлагане” в НТУ към АПИ гр. София, с което на основание чл. 179 ал.3
във връзка с чл. 139 ал.6 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „глоба” в размер
на 300.00 лева, както и на основание чл. 189е, ал.7 от ЗДвП и чл. 4 ал.4 от Наредбата за
условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за
таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база
изминато разстояние – „глоба” от 10.00 лева
Жалбоподателят твърди, че не е извършил вмененото му нарушение. Описаната и
приета в АУАН фактическа обстановка била неправилно установена и не отговаряла на
действителната.
Сочи се в жалбата, че на 15.09.2020 г. от бензиностанция „ОМВ Три чучура“
жалбоподателят закупил годишна винетка КЗ, предназначена за управлявания от него лек
автомобил „Ауди А4“ с рег. № СТ 1874 РМ. При закупуване на същата попълнил
съответната декларация за активиране на същата, в която изписал регистрационният номер
на автомобила СТ 1874 РМ. Служителката в бензиностанцията приела декларацията, въвела
отразените в нея данни и му предоставила разписка за закупената винетка. Жалбоподателят
прибрал разписката без тогава на място да прочете съдържанието й. На 19.06.2021 г., когато
бил спрян за проверка от служители на МГТОЛ, му заявили че управляваният от него
автомобил е без платена винетна такса. При проверката се оказало, че закупената от него
еВинетка е издадена за автомобил с рег. № СТ1874РН, което било видно от разписката за
електронна винетка.
Сочи се още в жалбата, че се касае за техническа грешка допусната от страна на
служителката в бензиностанцията при въвеждане на данните от декларацията в
компютърната конфигурация.
В обобщение се моли Наказателното постановление, издадено против него от
Началника на Отдел „Контрол и правоприлагане“ в НТУ към Агенция „Пътна
инфраструктура“ София да бъде отменено като незаконосъобразно.
В съдебно заседание санкционираното лице, редовно призовано, не се явява.
Въззиваемата страна, Агенция „Пътна инфраструктура” гр. София, в съдебно
заседание се представлява от юрк. Н. Н. Л., редовно упълномощена, чрез която в хода на
1
делото по същество се поддържа и се моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и
недоказана и да се потвърди издаденото от началник отдел „Пътна инфраструктура”
Наказателно постановление № 000278/01.11.2021 г. При издаване на НП били спазени
всички законови изисквания. Не можело да се приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй
като по обществена опасност деянието не се отличава от обичайните за този вид. Представя
се подробно писмено становище и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение
на осн чл. 63 ал.5 от ЗАНН.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от
лице легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално
допустима.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 19.06.2021 г. в 18.50 часа М. ХР. ХР. е управлявал ППС с рег. № СТ 1874 РМ, лек
автомобил марка „ Ауди А4“, по път II-57 км. 21+000 в посока Раднево включен в обхвата
на платената пътна мрежа, като не е заплатил винетна такса за движение по
Републиканската пътна мрежа категория 3, съгласно чл. 10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата на
дата: 18.06.2021 г. в 7.08.46 часа на път II-55 114+013 км, пътен уча.
На горепосочената дата и час свидетелите Б. В. ИВ. и Р. В. Анг. - инспектори в
сектор „Контрол и правоприлагане” към АПИ Бургас със служебен автомобил, оборудван с
камера заснели лекия автомобил с рег. № СТ 1874 РМ, управляван от жалбоподателя Х., че
е без винетка. Извършена била проверка на водача при която се оказало, че има закупена
винетка, но последната буква от регистрационния номер не е същата. Жалбоподателят не е
написал възражение.
С оглед констатациите на контролните органи на М. ХР. ХР. бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение № 000278/18.06.2021 г. от св. Б. В. ИВ. за
нарушение на чл. 10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата.
Актът за установяване на административно нарушение бил съставен в присъствието
на нарушителя лично на 19.06.2021 г., подписан и получен от последния.
Въз основа на АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление №
000278/01.11.2021 г. от Началник отдел „Контрол и правоприлагане” в Национално тол
управление към Агенция „Пътна инфраструктура” гр. София
Изложената фактическа обстановка бе установена от представените по делото
писмени доказателства: заверено копие от наказателно постановление № 000278/01.11.2021
г. на Началник отдел „Контрол и правоприлагане” в Национално тол управление към
Агенция „Пътна инфраструктура” гр. София; копие от акт № 000278/18.06.2021 г. за
установяване на административно нарушение на АПИ; заверено копие от фискален бон за
сумата от 97.00 лева; разписка от 19.06.2021 г. за връчване на АУАН; заявление за промяна
на допусната техническа грешка при деклариране на данни относно регистрационен номер
на ППС от М. ХР. ХР. от 21.06.2021 г.; писмо до М. ХР. ХР., с копие до директора на ОПУ
Стара Загора, изх. № 94-00-9050/29.06.2021 г.; копие от акт № 000278/18.06.2021 г. за
установяване на административно нарушение; копие от Наказателно постановление №
000278/01.11.2021 г. на Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол
управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София; заверено копие от заповед №
ЧР-НТУ-33/23.01.2019 г. на осн. чл. 82 ал.1 от ЗДСл, във връзка с чл. 10д ал.10 от Закона за
държавния служител на АПИ; заверено копие от заповед № РД-11-167/08.02.2021 г. на АПИ
на осн. чл. 47 ал.2 от ЗАНН; заверено копие от заповед на АПИ № РД-11-486/20.04.2021 г.
на основание чл. 37 ал.1 б.“б“ от ЗАНН;заверено копие от снимки 2 бр. от CRM за л.а. СТ
1874РМ; заверено копие от известие за доставяне.
Съдът кредитира показанията на свидетелите относно обстоятелствата изложени в
АУАН, свързани с извършване на процесната проверка, както и тези свързани със
съставянето на АУАН като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал,
поради което ги възприема за достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.
В жалбота си И. И. И. посочва, че при закупуване на еВинетката попълнил
съответната декларация за активиране на същата, в която изписал правилно
регистрационния номер на автомобила. Служителката в бензиностанцията приела
декларацията, въвела отразените в нея данни и му предоставила разписка за закупената
2
еВинетка, на той не проверил данните и спорен него не носи вина за чуждата грешка. Това
обстоятелство обаче е ирелевантно по отношение на конкретния правен спор поради
следните съображения:
Съгласно императивната норма на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП - „Водачът на пътно
превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП в случаите, когато такава е
дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е
заплатена от трето лице". А според т.25 от § 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП
„Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство. Обстоятелството, че
неправилно/за друг автомобил/ е издадена еВинетката е иррелевантно за спора, защото е без
значение, че жалбоподателят не е проверил в разписката правилно ли са отразени данните,
доколкото нормата на чл.179, ал.З от ЗДвП въвежда отговорност за нарушение именно на
водача при управление на пътно превозно средство по републиканските пътища, за което
не е заплатена винетна такса. Следователно отговорността, съгласно цитираната правна
норма е на водача, а в конкретния случай съгласно АУАН № 00278/18.06.2021 г. водачът на
ППС с per. № СТ 1874РМ е безспорно установен от актосъставителя и това е М. ХР. ХР..
Съгласно чл. 5, ал. 2 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесената система за таксуване на различните категории превозни
средства на база време и на база изминато разстояние (наричана за по-кратко нататък
„Наредбата"),,,...при заплащане на винетната такса собственикът ши ползвателят
декларират регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му и
периода на валидност на винетната такса съгласно периодите, посочени в чл. 4, ал. 2,
като същата вар/си само за пътното превозно средство, чийто регистраиионен номер
правилно е бил деклариран от съответното лиие ". Посочената разпоредба, на първо място,
ясно очертава задълженията, които следва да бъдат изпълнени и на следващо място изрично
постановява, че винетната такса важи единствено за онова пътно превозно средство, чийто
регистрационен номер е деклариран правилно от съответното лице. В чл.5, ал.З от същата
Наредба е указано, че: "Отговорността при неправилно декларирани данни относно
регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му или периода на
валидност на винетната такса е съответно на собственика или на ползвателя, като в
случай на неправилно декларирани данни се счита, че за пътното превозно средство не
е заплатена дължимата винетна такса". Т.е. налице е изрична регламентация за
отговорността при неправилно декларирани данни, включително и при сгрешен
регистрационен номер. Както задължението за декларирането на данните, така и
отговорността за допуснатите грешки по време на този процес са за собственика или
ползвателя. На практика не са визирани изключения от задължението на водачите да имат
заплатена винетна такса за управлявано от тях ППС при движение по пътищата, за които е
предвидено да има заплатена такава. При оспорване или твърдение за заплатена винетна
такса, самото възражение не освобождава по какъвто и да било начин водача от
задълженията му по чл.139, ал.6 от ЗДвП, съответно и от административно наказание по
чл.179, ал.З от ЗДвП (Решение № 87/26.03.220 г. по АНД № 88/2020 г. на PC - Силистра).
Установено бе в хода на съдебното производство, а и за това не се спори от страните
в производството, че за ППС с per. № СТ1874РН е заплатена винетна такса в размер на 97
(деветдесет и седем) лева, вследствие на което е издадена електронна винетка с
идентификационен номер 20091527124924, с период на валидност от 15.09.2000 г. до
14.09.2021 г.Правилно жалбоподателят е подал декларирането на данните за съответното
ППС, във връзка с така издадената електронна винетка обаче, служителката от
бензиностанцията при отразяване на данните е допуснала грешка в изписването.
Гореизложеното се доказва от разписка за електронна винетка с ид. № 20091527124924,
приложена към настоящата административнонаказателна преписка, и се потвърждава от
имейл съобщение и разписка за извършена на 15.09.2020 г. транзакция за сумата от 97 лева,
представени от нарушителя и приобщени към доказателствената съвкупност по настоящото
производство.
В чл. 10а, ал.3 и ал.3а от Закона а пътищата е регламентирано императивно:
Винетната такса се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство
след деклариране на регистрационния му номер, категорията на пътното превозно средство
и периода на валидност и важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен
номер правилно е бил деклариран от собственика или ползвателя му.
Отговорността при неправилно декларирани данни относно регистрационния номер
3
на пътното превозно средство, категорията му или периода на валидност на винетната такса
е на собственика или на ползвателя му. При неправилно декларирани данни се счита, че за
пътното превозно средство не е заплатена винетна такса.
Посочените разпоредби на първо място, ясно очертават задълженията, които следва да
бъдат изпълнени и на следващо място изрично постановяват, че винетната такса важи
единствено за онова ППС, чийто регистрационен номер е правилно деклариран.
От друга страна в чл. 10 ал.3а от ЗП по императивен начин указва как се разпределя
отговорността в случай на неправилно декларирани данни за всяко ППС, а именно, че
„отговорността при неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на
ППС, категорията у или периода на валидност на винетната такса е съответно на
собственика или на ползвателя, като в случай на неправилно декларирани данни се счита, че
за пътното превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса“.
След извършена, от страна на АНО, справка в Националния регистър на превозните
средства и техните собственици, е установено, че спряното за проверка ППС с
регистрационен № СТ 1874РМ е регистрирано в Република България и е с националност -
България.
В резултат на гореизложеното и въз основа на събраната доказателствена съвкупност,
се приема за установено, че на 19.06.2021 г. г-н М. ХР. ХР., в качеството си на водач, е
нарушил правноустановения ред като е управлявал ППС с per. номер СТ 1874 РМ в рамките
на пътен участък, за който се дължи винетна такса, без такава да е заплатена. В резултат на
проверката е установено, че за ППС с регистрационен № СТ 1874 РМ към момента на
проверката няма заплатена винетна такса (КЗ), която да съответства на регистрационния
номер и на категорията на пътното превозно средство. Съгласно чл. 189е, ал. 8 от Закона за
движението по пътищата, извършеното нарушение е потвърдено чрез справка в
електронната система за събиране на пътни такси от контролно устройство с идентификатор
№ 10621, като данните от справката са отразени в АУАН № 00278 от 18.06.2021 г., с което
нарушителят не е изпълнил задължението си по чл. 139 ал. 6 Закона за движението по
пътищата.
По тази причина възраженията и твърденията по посока липса на вина у
жалбоподателя са ирелевантни и не почиват на реални и категорични доказателства. От
събраните в процесния случай писмени материали се доказва по безспорен начин именно,
че като собственик и водач на въпросното МПС е пренебрегнал значението на посочените
обстоятелства и е придобил субективната увереност, че ползва заплатената пътна мрежа в
страната в изпълнение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, но основен принцип на правото е, че
„никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение" (Решение №
37/13.04.2020 г. по АНД № 515/2019 г. на PC - Нова Загора)
Жалбоподателят е имал обективна възможност да се освободи от
административнонаказателна отговорност. По време на проверката, той е бил уведомен за
законовата си възможност по чл.189е ал.2 и ал. 3 от ЗДвП да заплати на място преди
съставяне на АУАН или в 14-дневен срок от съставянето му компенсаторна такса по чл. 10,
ал. 2 от Закон за пътищата в размер от 70 лв. /съответстващ на категория 3/, с което да се
освободи от административнонаказателна отговорност, респ. от издаване на наказателно
постановление. Следователно, пренебрегвайки тази възможност,
административнонаказващият орган /АНО/ се е произнесъл по една неоспорена фактическа
обстановка в изпълнение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, т.е. в конкретния казус единственият
меродавен извод е, че АНО правилно е ангажирал административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя за нарушение на императивната разпоредба на чл. 139, ал. 6
от ЗДвП.
В този контекст на съждения, дори настоящият състав да изключи умисъл за
вмененото на жалбоподателя нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП и да приеме, че водачът
„не е знаел", че за управлявания от него лек автомобил с per. № СН9636КА няма налична
електронна винетка, съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗАНН „Деянието, обявено за административно
нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо." Така
законодателят очертава двете форми на вина при административните нарушения, но в
ал. 2 на същата разпоредба се подчертава, че „непредпазливите деяния не се наказват само
в изрично предвидените случаи.", което по арг. от противното следва да се тълкува, че
административните нарушения, макар и извършени по непредпазливост, са поначало
наказуеми, освен ако изрично в закона не е предвидено друго за този вид нарушения, т. е .
4
дори в конкретния случай да се изключи „умисъл" на водача на МПС с per. № СТ1874РМ,
това не означава, че се изключва неговата административнонаказателна отговорност
изобщо, защото разпоредбата на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП не само че има императивен
характер, но и за конкретното деяние, не е предвидено в закона освобождаване от АНО,
когато е извършено при условията на непредпазливост. Незнанието, че винетната такса не е
заплатена, не изключва отговорността, защото не може да бъде квалифицирана като
извинителна грешка по смисъла на чл. 14, ал. 2 от Наказателния кодекс НК) като
изключващо вината обстоятелство, тъй като нарушителят е могъл и е бил длъжен да знае
дали управляваното от него превозно средство има активна електронна винетка или не. От
друга страна, задължението му да управлява превозно средство по Републиканската пътна
мрежа само когато за същото е заплатена дължимата винетка такса, е регламентирано в чл.
139, ал. 6 от ЗДвП, тоест то произтича пряко и непосредствено от Закона, като незнанието
на закона не го оневинява и той е бил длъжен да се убеди, че винетната такса за
управляваното от него превозно средство е действително заплатена.
Съдът счита, че в случая не са налице и материално-правните предпоставки за
прилагането на чл. 28 от ЗАНН, тъй като по делото се доказа по категоричен начин, че са
засегнати охранявани от правото обществени отношения по начин и в степен, които напълно
оправдават налагането на административно наказание. Извършеното от жалбоподателя
деяние не е маловажен случай, тъй като то засяга обществените отношения, свързани с
поддръжката и ремонта на републиканската пътна мрежа. Не би могло да се говори за липса
или незначителност на вредните последици, тъй като посоченото нарушение е формално, на
просто извършване и за довършването му не е необходимо настъпването на някакъв
допълнителен съставомерен резултат.
В случая от събраните по делото доказателства се установява, че М. ХР. ХР. е
управлявал ППС с рег. № СТ 1874 РМ, лек автомобил марка „Ауди А4”, по път II-57 км.
21+000, в посока Раднево включен в обхвата на платената пътна мрежа, като не е заплатил
винетна такса за движение по Републиканската пътна мрежа категория 3, съгласно чл. 10
ал.1 т.1 от Закона за пътищата, с което виновно е нарушил чл. чл. 179 ал.1 вр. с чл. 139 ал.6
от ЗДвП и деянието за което е санкциониран жалбоподателя е обявено от закона за
наказуемо с глоба.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не
констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат
отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение
отговаря на изискванията на чл.42 ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл.40 и чл.43
ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването му на санкционираното лице. Съставен е в
присъствието на лицето, който е имал възможност да се запознае със съдържанието му, да
даде обяснения и да направи своите възражения. По делото не бяха ангажирани
доказателства, които да оборват доказателствената сила на съставения акт. От своя страна
обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на
неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си
отговаря на изискванията на чл.57 ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити,
формулирано е конкретно и ясно административно обвинение, което се потвърждава от
събраните по делото доказателства.
От материално-правна страна, обстоятелствата, изложени в акта и наказателното
постановление, се установяват от събраната по делото доказателствена съвкупност.
Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на
състав на административно нарушение по чл.179 ал.3 вр. с чл. 139 ал.6 от ЗДвП, както
правилно деянието е квалифицирано от административно наказващият орган.
Съдът намира, че определеното по размер наказание „глоба” от 300.00 лева е
необходимо и достатъчно да се постигнат целите на чл.12 ЗАНН и санкционираното лице ще
бъде мотивиран да спазва установения правен ред и ще се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите участници в движението.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 00278/01.11.2021 г., издадено от Г.
5
А. Т. началник отдел „Контрол и правоприлагане” в Национално тол управление към
Агенция „Пътна инфраструктура” гр. София, с което на основание чл. 179 ал.3 във връзка с
чл. 139 ал.6 от ЗДвП на М. ХР. ХР., с ЕГН ********** с адрес: *** е наложена „Глоба” в
размер на 300.00 /триста/ лева, за нарушение на чл. 10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата, както
и за заплащане на таксата по чл. 10а ал.2 от ЗП в размер на 10.00 лева, на основание чл.
189е, ал.7 от ЗДвП и чл. 4 ал.4 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства на база време и н а база изминато разстояние, във връзка с чл. 25 от Тарифата за
таксите, които се събират от Агенция „Пътна инфраструктура”, като законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Сливен по реда
на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
6