СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ „А“ въззивен състав, в
публично съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Мл.
съдия БИЛЯНА КОЕВА
при участието на секретаря Цветелина
Пецева, разгледа докладваното от мл. съдия Коева
въззивно гражданско дело № 38 по
описа за 2019 г. по описа на СГС и
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решене № 450880 от 16.07.2018 г.,
постановено по гр. дело № 1297 по описа за 2017 г. на СРС , 150-и състав са
отхвърлени предявените от “Т.С.” ЕАД срещу Д.И.И. обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцовото
дружество сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на 1635,49 лв. от
които 1493,71 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода м. 01.2013 г. – м. 04.2015 г., и 141, 78 лв. – законна лихва
за забава от 28.02.2013 г. до 28.09.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 03.11.2014 г. – датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на вземането.
Срещу решението е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца- „Т.С.“
ЕАД. Жалбоподателят излага съображения за неправилност и необоснованост на
първоинстанционното решение. Твърди, че неправилно съдът е приел, че ответникът
няма качеството потребител за битови нужди, тъй като видно от представения по
делото нотариален акт, ответникът е запазил правото на ползване върху процесния
имот, след като го е отчуждил. Поддържа, че понятието титуляр на партида има
само счетоводно значение и няма правно действие.. Искането към съда е да отмени
решението и да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е
подаден отговор на въззивната жалба от Д.И.И. чрез назначения му особен
предствител, в който се оспорва въззивната жалба. Изложени са твърдения за
правилност на първоинстанционното решение. Искането към съда е да остави без
уважение въззивната жалба.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е
постъпило становище от третото лице-помагач “Х.и р.” ЕООД.
Софийски градски съд, след като
обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срока
по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не са нарушени и
императивни материалноправни норми.
СРС, 150-ти
състав е бил сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
За уважаването на предявения по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
ищецът трябва да установи по
реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на
предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между
топлопреносното предприятие и ответника като потребител на топлинна енергия
през процесния период; използването от ответника на претендираното количество
топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на
вземането.
От
представения нотариален акт № 135, том XXXIX, дело № 9690/1998
г. на нотариус при нотариална служба пи СРС, се установява, че ответникът Д.И.И.
е продал на лицето К.Г.С.процесния топлоснабден имот, като продавачът е запазил
правото си на ползване върху описания имот пожизнено и безвъзмездно.
По
делото е представена молба-декларация от
09.03.1999 г., с която приобретателят по горния нотариален акт К.Г.С.е поискал да му бъде открита
партида за процесния имот.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна
енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма,
регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
При пораждането на ограничено вещно право на ползване
възниква т. нар. конститутивна сукцесия (учредително правоприемство), тъй като
собственикът отделя от притежаваното от него абсолютното сложно субективно
право на собственост едно вещно правомощие и го предоставя да бъде упражнено от
друг правен субект, което има право да ползва чуждата вещ по предназначение и
да извлича естествените и гражданските плодове, която тя дава – арг. чл. 56,
ал. 1 ЗС. Съгласно правната норма, уредена в чл. 57, ал. 1 ЗС ползвателят е
длъжен да плаща разноските, свързани с ползването, включително данъците и
другите такси, поради което по смисъла на § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, респ. по чл.
153, ал. 1 ЗЕ при учредено ограничено вещно право на ползване потребител на
топлинна енергия е неговият носител, т.е. вещният ползвател.
Съгласно
т. 1 на Тълкувателно решение 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и
като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. Договорът
между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида
на ползвателя. На по силно основание, когато “голият” собственик (при
запазено право на ползване) е подал молба-декларация, следва да намери
разрешение приетото в цитираното тълкувателно решение, а именно, че
облигационната връзка възниква между подалото молбата-декларация лице и
топлоснабдителното дружество с откриването на партидата на първия.
Предвид горното, настоящият състав приема, че са
правилни изводите на СРС, че ищецът не е установил първия юридически факт, тъй
като за процесния период качеството потребител има трето за спора лице, поради
което ответникът не е пасивно материалноправно легитимиран да отговоря по
предявените искове, поради което първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
Предвид
акцесорния характер на иска за обезщетение за забава и изхода на спора по
главния иск, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение и по
отношение на него, а първоинстанционното решение потвърдено и в тази част.
Предвид изхода от спора, разноските във въззивното производство следва да
бъдат понесени от въззивника „Т.С.“ ЕАД. Доколкото въззиваемият е представляван
от особен представител, не следва да му бъдат присъждани разноски.
С оглед на цената на
предявените искове въззивното решение не подлежи на касационно обжалване – чл.
280, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
ПОТВЪРЖДАВА решене № 450880 от 16.07.2018 г., постановено по гр. дело № 1297 по описа за 2017 г. на СРС , 150-и състав.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Т.С.“
ЕАД – „Х. и р.“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.