Р Е Ш Е Н И Е
№ 144
гр. Свищов, 28.07.2017г.
Свищовският районен съд в публично съдебно заседание на 25.04.2017г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА БЪЧВАРОВА
при
секретаря Петя Братанова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
769/2015г. по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 109 от ЗС да
бъдат осъдени ответниците да преустановят неоснователни действия изразяващи се
в поставяне на преграда, тухлена стена, като премахнат същата, както и да
осигурят безпрепятствен достъп и ползването от страна на ищците на общите части
на имот с идентиикатор *****, която се намира между имот с идентифкатор *.5 и
имот с идетификатор *****.6.
Ищците С.С. и Д.С. твърдят, че са собственици на 1/6 идеални
части от имот с идентификатор *****, а ищцата Т.Г. твърди, че е ползвател на 1/6
идеална част на този имот. Твърдят, че през 2004 г. ищецът С.С. е придобил от
брат си Д.С. гаражна клетка № 1 представляваща имот с идентификатор *****.5. Заявяват,
че в северната част на имота, на който те са съсобственици се намира участък,
който представлява дворно място и е съсобственост в идеални части на всички
съсобственици на имота. Твърдят, че достъпът на ответниците е бил ограничен от
имот с идентификатор *****.6 представляващ гараж № 2. Посочено е, че през 1974
г. било издадено разрешение за строеж на двата гаража, в което се е предвиждало
между двата гаража да няма изградена преградна стена, както и в проекта е било
предвидено и изпълнено поставяне в североизточния край на врата, чрез която да
се преминава в дворното място разположено в северния край на имота. След като
били построени гаражите, на по-късен етап от страна на ответниците била
изградена преградна стена между двата гаража, ответниците уверили, че ще бъде
поставена врата, през която ищците да могат да преминават в дворното място, но
такава не била поставена. Твърдят, че многократно са отправили искане до
ответниците да им бъде осигурена възможност за безпрепятствено ползване на
процесния двор, но такава не им била предоставена. Счита, че със своите
действия ответниците препятстват достъпът до процесния двор и ограничават
правото им да упражняват спокойно правата си на собственици.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците оспорват твърденията на ищците, че преградната стена е изградена от тях, сочат съображения във връзка с това, че по време на изграждането на преградната стена всички съсобственици на имота са имали достъп до процесния двор от към улица Никола Петков, тъй като до тогава теренът не е бил застроен, сочат че едва по-късно били издигнати 3 гаражни клетки, които ограничили достъпът на всички съсобственици в процесния двор. Считат, че не са налице противоправни действия от тяхна страна и ако има извършени въобще такива, то те са извършени от собствениците на трите гаражни клетки, които са изградени в по-късен етап, поради това молят исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Не се спори по делото, а видно и от нотариален акт за собственост на недвижим имот №***, том. II, дело 998/91г. е, че ищецът С.И.С. е собственик на следните недвижими имоти, находягци се в гр.Свищов, ул.„***, а именно на 1/6 идеална част от УПИ с идентификатор *****, находящо се на административен адрес: гр. Свищов, ул.„**" №9, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 10/12.02.2009г., целият от 350 кв.м./триста и петдесет квадратни метра/, Апартамент, находящ се на трети жилищен етаж, с площ-79,70кв.м.
Ищецът Д.И.С. е собственик на следният недвижим имот, находящи се в гр.Свищов, ул.„**" №9, ет.2, а именно на 1/6 идеална част от УПИ с идентификатор *****, находящо се на административен адрес: гр. Свищов, ул. „**" №9, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-10/12.02.2009г., целият от 350 кв.м./триста и петдесет квадратни метра/, Апартамент, находящ се на втори жилищен етаж , с площ-79,70кв.м, видно от нотариален акт за собственост на недвижим имот №18, том. VIII, дело 2010/97г., а ищцата Т.Н.Г. е ползвател на 1/6 идеална част от недвижим имот, находящ се в гр.Свищов, ул.„**" №9, ет.2, а именно от УПИ с идентификатор *****, находящо се на административен адрес: гр. Свищов, ул.„**" №9, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 10/12.02.2009г., целият от 350 кв.м./триста и петдесет квадратни метра/, Апартамент, находящ се на втори жилищен етаж , с площ-79,70кв.м., видно от нотариален акт за собственост на недвижим имот №18, том VIII, дело 2010/1997г.
Не се спори, че ответниците притежават общо 1/6-та ид.част от парцел *********** по плана на гр. Свищов, понастоящем с идентификатор *****.
Не се спори, че през 1974 година в същия имот - УПИ-***** от наследодателя на ищците - И. С.Г. и от наследодателя на ответниците - Д.М.И.са били построени съответно гараж № 1 и гараж № 2, долепени до западната страна на жилищната сграда. Двата гаража са изградени на основание издадено на 14.11.1974г. строително разрешение за строеж №27 за изграждане на гаражи, като същите е следвало да бъдат построении върху обща за двата гаража площ от 35,80 кв.м. Съставена е обяснителна записка към проект за гараж на името на И. С.Г., със архитектурен проект одобрен от арх. Петров. Към проекта е приложена скица от 21.11.1973г. От проекта е видно, че между двата гаража не е предвидено изграждане на преградна стена. В проекта е предвидено, а по-късно и изпълнено поставяне в североизточният край на врата, от която безпрепятствено да се преминава в дворното място разположено в северният край на имота. По настоящем ищецът С.И.С. през 2004г. придобил от брат си Д.И.С. чрез дарение, гаражна клетка №1, построена в УПИ-*****, с идентификатор *****.5, находящ се на административен адрес: гр. Свищов, ул.„**" №9, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-10/12.02.2009г., с площ от 18.50 кв.м./осемнадесет квадратни метра/, видно от нотариален акт за собственост на недвижим имот, №185, том IV, per. №3596, дело №268 от 2004г.
Разпитани по делото бяха свидетелите А.А.и Д.А.от страна на ищците, а от страна на ответниците Д. Г., С.Т.и К.Х.. Свидетелите излагат, че първоначално при изграждане на двата гаража между тях не е имало преградна стена. По-късно такава била изградена от Д.М.И. М. – наследодател на ответниците. Това се случило в периода 1977- 1980г. По този начин достъпът на ищците до двора от северната страна на жилищната сграда бил осуетен. Това наложило същите да преминават в процесния двор посредством метална стълба по покрива на двата гаража. Това продължило наколко години, след което ищците изградили метална конструкция над гаража си, което окончателно преустановило възможността на ищците да преминават в северната част на двора на имота. През 1983г. от източната страна на жилищната сграда били изградени и други три гаражни клетки, като по този начин северната част от общия имот с размери 2.15 / 8.88м. останала затворена. Достъпът до нея понастоящем може се осъществи единствено като се премине през гараж №2. Съдът кредитира показанията на свидетелите.
От отговорите на ищците в с. з. на поставените им от ответника по реда чл. 176 от ГПК въпроси, се установява, че преградната стена е изградена от Д.М.И. М. в годините между 1975г. и 1980г. без участието на собствениците на гараж №1. Това дори М. бил признал в обяснения по прокурорска преписка, по повод жалба на ищеца С.С.. Гаражите от западната страна, които попадат в друг имот били построени по-късно – през 1983г.
Видно от заключението на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза процесините гаражи са построени
като допълващо застрояване в западната част на дворно място през 1973 година,
при режим на съсобствено дворно място с изисквания в приложената към делото
виза за съгласие на останалите съсобственици. След
строителството само на тези гаражи северната част на дворното място е имал
достъп от изток. Построяването на втората гаражна група /изток/ е през 1982
година и това затваря северната част на дворното място. В момента тази площ е с
размери 2.15 / 8.88м и достъп до нея има само от гаража на ответниците.
Строителството и на двете гаражни групи през 1973 и 1982г. е подчинено на
изискванията на чл.192 от ЗТСУ /отменен/ и на чл.242 от ППЗТСУ /отменен/.
Изискванията са отбелязани в приложените строителни книжа /виза, декларации за
съгласие, проект и стр. разрешение №80 от 03.11.1982г. издадено от Община
Свищов/.
Видно
от заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза между двата
гаража има изградена тухлена стена, която е на мястото на прекъснатата линия в
архитектурния проект за двата обекта. Ползването безпрепяствано на дворното
място в северната част на парцела не е възможно. Достъп от към покрива на
гаражите не е възможно, тъй като същият не е пригоден за това и е технически
недопустимо. Изградена е функционална връзка за тази част от двора само от
страна ответниците, чрез врата и терасата на I етаж. Избеното помещение на
ицеща има прозорци към северната част на дворното място, но същите могат да се
използват само за проветрение, но не и за товарно-разтоварни дейности,
обслужващи домакинството. Към делото няма документи удостоверяващи учредено
право на преминаване за собственика на гараж №1 през гараж №2, в съответствие с
изискванията на действащите към момента на строителство ЗТСУ, ППЗТСУ /отменени/
и сега действащия чл.192 от ЗУТ.
Не са
налице документи за промяната на одобрения арх. проект за изграждане на
тухлената стена между двата гаража. По проект разделянето на 2 клетки /2
самостоятелни обекта по смисъла на, пар.5 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ/
е само с една мислена линия, отбелязана с пунктир. Изграждането на стената не
попада в изброените в чл.225 от ЗУТ съществени отклонения от одобрения такъв.
Премахването на стената няма да наруши конструкцията на изградените гаражи, както и тяхната носеща конструкция, тъй като са били проектирани без такава стена.
Възможно е техническо изграждане на врата
североизточната част на тухлената стена, но при съответно учредяване
право на преминаване през гараж №2 и извършване на вписване на това
обстоятелство в партидата както на обслужващия така и на обслужения имот, в
съответствие с изискванията на чл.192 от Закона за устройство на територията.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи :
По предявения иск правно основание чл. 109 от ЗС в тежест на ответника е да докаже, че е собственик на имот на твърдяното от него придобивно основание, както и че ответникът му пречи да упражнява правото си в пълен обем. Ответникът следва да установи, че е извършил описаното в исковата молба действие на правно основание.
По делото се установи, че ищците С. и Д. И.ови
притежават по 1/6-та ид.част, а ищцата Т.Г. има право да ползва 1/6-та ид.част
от парцел *********** по плана на гр. Свищов, понастоящем с идентификатор *****,
както и че чрез построяване на преградна стена между двата гаража с №1 и №2,
ответниците изцяло са осуетили достъпа на ищците до дворното място, находящо се
в северната част на недвижимия имот, като поддържат това състояние от
построяването на преградата между двата гаража. Тези действия на ответниците са
неправомерни и смущават правото на собственост на ищците, доколото по делото се
установи, че са препятствали преминаването през гараж №2 до северната част на
имота, чрез който се е осъществявал достъпът до него. В този смисъл
неоснователно се явява възражението на ответниците, че същите не са участвали
физически в изграждането на преградната стена, а и същата е изградена със съгласието
и участието на наследодателя на ищците.
Съдът намира, че ответната страна не доказа това свое твърдение. Видно от
свидетелските показания е, че преградната стена е изградена от Д.М.И. М.. По иска по чл. 109 от ЗС обаче пасивно
легитимиран е този, който извършва или поддържа неоснователно действие към
останалите съсобственици или собственици. Доказа се, че през годините
ответниците са поддържали това състояние, дори и след построяването на втората
група гаражни клетки от източната страна на жилищната сграда. Налице е
смущаване правото на собственост, тъй като ищците нямат достъп до двора в
северната част на имота.
Предвид изложеното, съдът намери искът с правно основание чл. 109 от ЗС за основателен и доказан. Ответниците следва да бъдат осъдени да прекратят неоснователните си действия, с които пречат на ищците да упражняват своето право на собственост и ползване върху 1/6 ид.ч. от дворното място.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците направените по делото разноски - платена държавна такса в размер от 30,00 лв., депозит за възнаграждение на вещо лице, в размер на 200 лева и адвокатско възнаграждение, в размер 450 лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.С.И. с ЕГН ********** , В.Д.Г. с ЕГН **********
и Г.Д.М. с ЕГН ********** да преустановят неоснователните си действия,
изразяващи се в поставяне на преграда /тухлена стена/, като премахнат същата,
както и да осигурят безпрепятствен достъп и ползването от страна на ищците на
общите части на имот с идентиикатор *****, която се намира между имот с
идентифкатор *.5 и имот с идетификатор *****.6.
ОСЪЖДА П.С.И. с ЕГН ********** , В.Д.Г. с ЕГН ********** и Г.Д.М. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на С.И.С. с ЕГН **********, Д.И.С. с ЕГН ********* и Т.Н.Г. с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 680лева /шестстотин и осемдесет лева/, от които 30,00 лева /тридесет лева/ – внесена ДТ, 200,00 лева /двеста лева/ – депозит за възнаграждение на вещо лице и 450,00 лева /четиристотин и петдесет лева/ – заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: