РЕШЕНИЕ

№1559

гр. Перник, 14.10.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VII-ми състав, в публичното заседание на осми октомврш през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

                 Районен съдия : Явор Джамалов

и при участието на секретаря : Капка Станчева, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело №07929 описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявения иск е с правно основание, чл.79 ЗЗД във вр. с чл.124 и чл.415 от ГПК.

               Производството по делото e образувано по искова молба, предявена от  „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД,  като се моли да бъде признато за установено по отношение на  А.М.Л. по Договор за кредит *** от 24 март 2016 г. във връзка с Договор за гаранция от 24 март 2016 г., че дължи следните суми : 800 лв. главница; 152 лв. договорна лихва за периода от датата на първа вноска 23 април 2016 г. до 18 януари 2017 г. - датата на последната вноска; 80 лв. административна такса за събиране на вземането; 568 лв. такса за гаранция и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, като се моли да бъдат присъдени и направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.  

           С влязло в сила определение от 06.12.2018г. производството по делото е било прекратено в частта за сумата от 23.47 лв. мораторна лихва върху непогасената главница за периода от датата на настъпване на забавата, а именно 19 януари 2017 г. до 23 март 2018 г. - дата на подаване на заявлението.

           По делото е конституиран като трето лице помагач „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев ” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4.

           Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника,   чрез назначения му особен представител, като в срока по чл. 131 от ГПК  е депозиран отговор,  с който се моли исковете да се отхвърлят като неоснователни. Навеждат се твърдения, че договора за заем е нищожен, не е произвел действие, като цяло и в отделни клаузи, съответно договора за цесия не е произвел действие спрямо ответника, тъй като същия не е бил уведомен за извършената цесия.

           Съдът, след като прецени твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства, намира че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 239, ал.1, вр. с чл. 238, ал.1 от ГПК.

            Видно от приложените с исковата молба писмени доказателства се установява, че между „Фератум България“ ЕООД като Кредитор и А.М.Л. като Кредитополучател е бил сключен Договор за кредит *** от 24 март 2016 г., чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт) във формата на електронен документ  на основание Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните и платежните системи, Закона за задълженията и договорите и Закона за електронния документ и електронния подпис, както и Закона за електронната търговия. Конкретните действия по отпускане на заема са били описани в Общите условия, уреждащи отношенията между „Фератум България” ЕООД и неговите клиенти, по повод предоставяните от дружеството потребителски кредити.

             Съгласно сключения от страните договор, ответника е декларирал, че приема всички условия посочени в преддоговорната информация за предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, както и тези посочени в Общите условия. Със сключване на договора за кредит, ответника удостоверил, че е получил, запознат е и се е съгласил предварително с всички условия на индивидуалния договор и Тарифа на Фератум България ЕООД в случаите, в които същата е приложима, както и с Общите условия, неразделна част от същия.

              По силата на сключения Договор за кредит *** от 24 март 2016 г. на ответника е отпуснат кредит в размер на 800 лева, който е следвало да бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалба на кредитора в размер на 152 лева, за срок от 300 дни. Кредиторът е оценил кредитоспособността на ответника. От своя страна, последният, с цел да повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен кредитът от „Фератум България“ ЕООД, е предложил обезпечение, предоставено от Гарант - „Фератум Банк“ ЕООД, което дружество е одоборено от Кредитора и същото фигурира под № 237 в Списък на кредитни институции, лицензирани в страни от ЕИП с уведомление за свободно предоставяне на услуги на територията на Република България, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, към Регистрите на БНБ, В тази връзка, на 24 март 2016 г. г. между А.М.Л.   и „Фератум Банк“ ЕООД  е бил сключен Договор за гаранция с ***, по силата на който Гарантът се задължава в полза на Кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на Ответника, като се задължава солидарно с последния. Съгласно чл. 5.8 от Общите условия, при неизпълнение на Задълженията на ответника, Дружеството - Кредитор има право да предяви претенциите си директно към Гаранта, без да е необходимо предварително да е поискал удовлетворяването им от ответника.

                Съгласно чл. 5 от Общи условия, които се прилагат към Договор за гаранция ***, сключен между А.М.Л. и „Фератум Банк“ ЕООД, Ответника се е задължил да плати на Гаранта такса за предоставяне на гаранцията, в размер, определен в Договора за гаранция, като в настоящия случай таксата за гаранция е 568 лв.

               Съгласно чл. 10 (т.1 - т.8) от Общите условия, в случай, че ответника изпадне в забава и не върне която и да е от дължимите вноски на кредита до 20 дни след съответната падежна дата, на същия се начислява такса, в зависимост от просрочието, която за конкретния случай към настоящия момент е в размер на 80 лв. и представлява административна такса за събиране на вземането.

             В исковата молба се излагат доводи, че А.М.Л. не е изпълнил/а договорното си задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения срок, поради което Кредиторът е поискал изпълнение от солидарно задълженото дружество-гарант „Фератум Банк“ ЕООД. Вследствие на това, Дружеството-гарант „Фератум Банк“ ЕООД, е погасило дължимата сума в пълен размер към „Фератум България“ ЕООД, с което е встъпило в правата на Кредитор и от този момент за него възниква правен интерес за предявяване на претенции по съдебен ред срещу ответника.

             На 01.12.2017г. е сключен Договор за Покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити (цесия) и Приложение Г от 01.12.2017 г. между „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК ********* (цесионер) и „Фератум Банк“ ЕООД (цедент) с регистрационен ***, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

            Съгласно установената съдебна практика /Решение № 114/ 07.09.2016 г., т. д. № 362/ 2015 г., II т. о. на ВКС; Решение № 78/ 09.07.2014 г., т. д. № 2352/ 2013 г., II т. о. на ВКС; Решение № 3/ 16.04.2014 г., т. д. № 1711/ 2013 г., I т. о. на ВКС; Решение № 123/ 24.06.2009 г., т. д. № 12/ 2009 г., II т. о. на ВКС; Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./ установеното в чл.99, ал.4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу лице, което не е носител на вземането. Правнорелевантно за действието на цесията е съобщението до длъжника за прехвърленото вземане, извършено от предишния кредитор /цедента/, но не и съобщението, извършено от новия кредитор /цесионер/, тъй като само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75, ал.1 ЗЗД. Същевременно е допустимо, доколкото не се касае за лично и незаместимо действие, цедентът да упълномощи цесионера да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, като в този случай представителната власт възниква по волята на представлявания - цедента, и обемът й се определя според това, което упълномощителят е заявил. Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД и няма пречка съобщаването като фактическо действие да бъде извършено от пълномощник. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина и формата, по който следва да бъде извършено уведомлението, то уведомление за прехвърляне на вземания, подписано от цесионера, но не в качеството му на цесионер, а на пълномощник на цедента и същевременно получено от длъжника в рамките на съдебно производство по предявен иск за прехвърлянето вземане, е допустимо и следва да се зачетат правните последици, които произтичат от достигането му до длъжника. Изходящото от цедента /в т.ч. чрез пълномощник/ уведомление, приложено към исковата молба и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие, на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.3 ГПК, включително и в рамките на производство по иск с правно основание по чл. 422 ГПК, с оглед приетото по т. 9 от ТР № 4 от 18.06.2016 г., по т. д . № 4/ 2014 г., на ОСТГК на ВКС., в който смисъл се явяват неоснователни възраженията на ответната страна.

           Настоящия състав намира така предявения иск за недоказан. На първо място няма доказателства за възникнало облигационно правоотношение въз основа на твърденията за сключен между „Фератум България“ ЕООД като Кредитор и А.М.Л. като Кредитополучател  Договор за кредит *** от 24 март 2016 г., доколкото представения хартиен носител не носи подписите на страните, като не се сочат и други доказателства в тази насока. На второ място няма доказателства ответника да е избрал и посочил като гарант „Фератум Банк“ ЕООД, съобразно изискванията на чл.5.3 и чл.5.4. от договора, за да възникне между посочените лица правоотношение въз основа на което гаранта да се е задължил солидарно с ответника, съгласно чл.5.8 от договора. Не са представени и доказателства, заемодателя „Фератум България“ ЕООД да е правил искане за погасяване на дълга на ответника от гаранта „Фератум Банк“ ЕООД, както и доказателства той да е погасил изцяло дълга на ответника както се твърди в исковата молба, за да може да встъпи в правата на кредитора, респективно от своя страна да цедира и вземането на ищцовото дружество. Не се сочат и доказателства по сключен договор с гаранта да е било уговорено същия да може да цедира евентуално възникнало вземане на трето лице чл.26 ЗПК.

Предвид изложеното така предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.    

           С оглед изложеното Пернишкият районен съд  :

 

 

Р Е Ш И :            

          

 

             ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД,   ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София , бул. „Васил Левски” 114,           етаж Мецанин, представлявано от Тервел Янчев Кънчев, искове срещу А.М.Л., ЕГН: **********,***3, че дължи на ищцовото дружество по Договор за кредит *** от 24 март 2016 г. във връзка с Договор за гаранция от 24 март 2016 г.,  следните суми : 800 лв. главница; 152 лв. договорна лихва за периода от датата на първа вноска 23 април 2016 г. до 18 януари 2017 г. - датата на последната вноска; 80 лв. административна такса за събиране на вземането; 568 лв. такса за гаранция и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, като недоказани и неоснователни.                  

              Решението е постановено при участието, като трето лице помагач на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев ” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4.

             След влизане на решението в сила, частно гражданско дело№ 02045/2018г. по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.  

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.