Решение по дело №16160/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261492
Дата: 18 май 2021 г.
Съдия: Мария Димитрова Личева
Дело: 20205330116160
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 декември 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

ПРИ ПРИЗНАНИЕ НА ИСКА

 

Номер 261492                                  Година 18.05.2021                            Град  ПЛОВДИВ

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                                        XIII граждански състав

На единадесети май                                         две хиляди и двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА

 

Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 16160 по описа за 2020 година

и за да се произнесе, взе предвид:                 

             Производството е по установителен иск с правно основание чл.270, ал.2 ГПК образувано по искова молба от Т.Т.К. ЕГН **********,*** в качеството му на настойник на Р.Щ.Й. ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв. Е.Г.Б., със служебен адрес и адрес за получаване на книжа: гр. П., бул. “*****“ № ***, ет. *, с която иска да бъде признато за установено, по отношение на  Р.Щ.Й. ЕГН **********, чрез нейният зам. настойник Р. Г. А.ЕГН **********,***, че Решение № 980/17.03.2020 г., гр. дело № 13605/2019 г. по описа на PC - гр. Пловдив, с което е допусната промяна на името на майка му от Р. на Р. е нищожно на осн. чл. 270, ал.2 от ГПК.

       Ищецът твърди, че бил назначен за настойник на майка си Р.Щ.Й. ЕГН **********, която била поставена под пълно запрещение с Решение от 20.10.1999 г. по гр. д. 658/1999г. по описа на Пловдивски окръжен съд, както и въз основа на образувано Настойническо дело ****/29.12.1999г., с което органът по Настойничество към район „ Източен“, община Пловдив е назначил на 25.04.2005 г. като Настойник - Т.Т.К. с ЕГН ********** – син и Зам. настойник - Р. Г. А. ЕГН ********** - дъщеря.

              Твърди, че в края на 2019 г. майката на ищеца Р.Щ.Й. без знанието и съгласието на настойника си завела гр. дело № 13б05/2019г. по описа на PC - гр. Пловдив, гр. о. за смяна на собствено си име от Р. на Р., по което дело имало постановено решение № 980/17.03.2020 г., с което била допусната исканата промяна на името. Решението като постановено по охранително производство по реда на чл. 530 и сл. ГПК, влязло в законна сила от момента на постановяването му, поради което е придобило стабилитет. Твърди, че с така допуснатата промяна на името на майка му, създало едно изключително неудобство за ищеца Т.К., който като настойник на майка си, имал задължението да се грижи за нейните работи и да я представлява пред административни служби и институции. Въз основа на така постановеното решение, той трябвало да подмени всички налични документи, което би му струвало доста средства и време и което не било оправдано от правна гледна точка.

      ОТВЕТНИКЪТ Р.Щ.Й., чрез нейният зам. настойник Р.Г. А. ЕГН **********, с отговора на исковата молба заявява, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

       Моли съда, да постанови решение при условията на чл. 237 ал.1  от ГПК.

      С оглед на изложеното, съдът намира, че са налице условията на чл. 237 от ГПК и съдът следва да постанови решение, с което предявения иск с правно основание член 270 ал. 2 от ГПК, следва да бъде уважен.

      Предявеният иск е допустим, доколкото е предявен в надлежна форма при наличие на правен интерес от търсената с иска защита.

      Валидно е направеното признание на иска, представляващо по същество процесуално действие на ответника, с което същия се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен, заявява, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното правно положение, т. е. претендираното от ищцовата страна право съществува, което от своя страна, води до съвпадение на правните твърдения на двете страни пред съда. Доколкото признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред и не попада в хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, изключващи го, то съдът следва да го зачете, уважавайки на това основание предявената искова претенция.

      Ето защо съдът намира, че следва да уважи предявеният иск, като признае за установено, по отношение на Р.Щ.Й. ЕГН **********, чрез нейният зам. настойник Р.Г. А. ЕГН **********,***, че Решение № 980/17.03.2020 г. по гр. дело № 13605/2019 г. по описа на PC - гр. Пловдив, е нищожно на осн. чл. 270, ал.2 от ГПК.

     Ищецът не претендира разноски, затова и съдът не присъжда такива съобразно изхода на спора.

                 Водим от горното  съдът

 

Р Е Ш И:

 

     ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.270 ал.2, вр. с чл.124 ал.1 от ГПК, че Решение № 980/17.03.2020 г. по гр. дело № 13605/2019 г. по описа на PC - гр. Пловдив, с което е допусната промяна на собственото име на поставената под пълно запрещение Р.Щ.Й. ЕГН **********, от „Р.“ на „Р.“, е НИЩОЖНО

     РЕШЕНИЕТО постановено при условията на чл.237 от ГПК, може да се обжалва от страните пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщението, че е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

 

Вярно с оригинала.

Д. К.