Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 21
гр. Добрич, 05.02.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в заседание при закрити врата на осемнадесети
януари две хиляди и осемнадесета година
в състав: СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ при
участието на секретар БИЛСЕР МЕХМЕДОВА-ЮСУФ разгледа т. д. № 298 по описа за
Производството е по чл. 630 ТЗ.
Търговско дело № 298/2017 г. е
образувано по молба рег. вх. № 7148/07.11.2017 г. на „***“ ЕООД с. ***, общ.
Балчик, област Добрич с искане за постановяване на решение за откриване на
производството по несъстоятелност.
В обстоятелствата част на молбата
са инвокирани доводи за неплатежоспособността на търговеца с оглед
невъзможността му да изпълни изискуеми парични задължения, породени от или
отнасящи се до търговски сделки, както и изискуеми публичноправни задължения
към държавата и общините, свързани с търговската му дейност.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доводите на страната и доказателствата по делото, приема за
установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
В разглеждания случай се
установи, че „***“ ЕООД е неизправна страна по различни търговски сделки – по Договор
за банков кредит от 07.11.2006 г.,
сключен с „***“ ЕАД; по Договор за
банкови гаранции от 10.04.2007 г., сключен с „***“ АД; по договор за наем от
13.03.2007 г., сключен с „***“ ЕАД; по
Договор за наем от 14.06.2007 г.,
сключен с МФ; по запис на заповед, издаден в полза на ***; по Договор за заем
от 02.11.2006 г., сключен със ***; по Договор за *** услуги, сключен с „***“
ЕООД Добрич; по Договор за охрана от 01.10.2008 г., сключен с „***“ ООД. Размерът
на паричните задължения, породени от или отнасящи се до търговските сделки е
установен от експертното заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза. Съгласно експертното мнение на вещото лице, търговецът дължи на „***“
ЕАД - 640 283.84 лв. главница и
188 287.40 лв. лихви; на „***“ – 3 000.00 лв. главница 900.60 лв.
лихви; на „***“ ЕАД – 204 427.99 лв. главница и 144 607.70 лв. лихви; на „***“ - 427.70
лв. главница и 196.92 лв. мораторна лихва; на „***“ ООД - 2 454.83 лв.
главница и 864.58 лв. лихви. Констатира се наличието на изискуеми задължения на
търговеца към държавата и общините, свързани с търговската му дейност в размер,
посочен от съдебно-счетоводната експертиза. Според вещото лице, търговецът
дължи осигурителни вноски на обща стойност 4 723.76 лв. и данъчни
задължения в размер на сумата от 19 080.10 лв.
Съдебно-счетоводната
експертиза е установила нулеви стойности на коефициентите за обща, бърза,
незабавна и абсолютна ликвидности за периода
За релевантния период –
финансовите 2010–
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Предпоставките за откриване
производството по несъстоятелност се обособяват в следните две групи:
материалноправни и процесуалноправни.
Материалноправните предпоставки
са: 1. търговско качество на длъжника и 2. неплатежоспособност или
свръхзадълженост ( при капиталовите търговски дружества ).
Процесуалната ( формална ) предпоставка е обявителното съдебно решение.
За да се открие производството по
несъстоятелност, Съдът следва да констатира наличието на двете материални
предпоставки на чл. 607а, ал. 2 ТЗ –
длъжник, който има качеството „търговец” и неплатежоспособност.
По делото е безспорно качеството “търговец” на длъжника
с оглед разпоредбата на чл. 1, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 63, ал. 2 и чл. 64,
ал. 1, т. 3 ТЗ.
Обща предпоставка за откриване
производството по несъстоятелност, съгласно нормата на чл. 607а ТЗ е неплатежоспособността.
Понятието за неплатежоспособност
е дефинирано от законодателя като невъзможност да се изпълни изискуемо вземане
– съгласно разпоредбата на чл. 608, ал. 1 ТЗ, длъжникът е неплатежоспособен, който
не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или
отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение,
неизпълнение, прекратяване, унищожаване или разваляне, или последиците й от
прекратяването й, или публичноправно
задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или
задължение по частно държавно вземане.
Задължението на длъжника трябва да е действително,
изискуемо, ликвидно, парично, с точно определен произход – то трябва да
произтича от търговска сделка ( търговска е сделката, сключена от търговеца в
това му качество при или по повод извършване на занятието му, а също и изброените
в чл. 1, ал. 1 ТЗ сделки, независимо от качеството на страните – чл. 286, ал. 2 ТЗ ) или да има публичноправен произход
- публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност ( чл. 162, ал. 2 ДОПК -
Публични са държавните и общинските вземания: 1. за данъци, включително
акцизи, както и митни сборове, задължителни осигурителни вноски и други вноски
за бюджета; 2. за други вноски, установени по основание и размер със закон; 3.
за държавни и общински такси, установени по основание със закон; 4. за
незаконосъобразно извършени осигурителни разходи; 5. за паричната равностойност
на вещи, отнети в полза на държавата, глоби и имуществени санкции, конфискации
и отнемане на парични средства в полза на държавата; 6. по влезли в сила
присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на
държавата или общините, както и решения на Европейската комисия за
възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ; 7. по влезли в сила
наказателни постановления; 8. за недължимо платените и надплатените суми, както
и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти,
финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните
програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз,
европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента
Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях
национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт,
както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното
законодателство и в правото на Европейския съюз; 9. лихвите за вземанията по т.
1 - 8. ) и задължение по частно държавно вземане ( чл. 162, ал. 4 ДОПК - Частни са държавните и общинските вземания
извън тези по ал. 2. )
Неплатежоспособността е
фактическо състояние на обективна невъзможност на длъжника да изпълнява своите
изискуеми парични задължения.
Неплатежоспособността не е факт,
а правна квалификация на факти, която се извършва от Съда.
Предполага се, че търговецът не е
в състояние да изпълни изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ, ако преди
подаване на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност не е заявил
за обявяване в търговския регистър
годишните си финансови отчети за последните три години – чл. 608, ал. 2 ТЗ.
Общият режим на Търговския закон
презюмира неплатежоспособността при спиране на плащанията – чл. 608, ал. 3 ТЗ. Спиране
на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или отчасти вземания на определени кредитори – чл. 608,
ал. 3, изр. 2 ТЗ.
Спирането на плащанията създава
необорима презумпция за
неплатежоспособността.
Терминът „спиране на плащанията” не е определен легално.
В литературата се приема, че
спирането на плащанията е трайно, продължително състояние, при което длъжникът
е изпаднал в обективна невъзможност да изплаща задълженията си към кредиторите.
Между спирането на плащанията и неплащане на парично задължение е налице
съществена разлика. Неплащането е неправомерен юридически факт – неизпълнение
на определено задължение и съставлява едно анормално развитие на облигационното
отношение, неосъществяване на дължимата престация, а спирането на плащанията –
обективно състояние, характеризиращо имуществената сфера на длъжника.
Неизпълнението не може да се отъждествява със самото състояние на спрелите
плащания.
Спрените плащания са главният
симптом на неплатежоспособността.
В процесния казус се установи по
несъмнен и безспорен начин, че търговецът не е в състояние да изпълни действителни,
изискуеми, ликвидни, произтичащи от търговски сделки задължения, както и
изискуеми публичноправни задължения към държавата и общините, свързани с
търговската му дейност.
Безспорен факт по делото е
спирането на плащанията от страна на търговеца.
По делото е установено по
несъмнен и безспорен начин състоянието
на неплатежоспособност на търговеца.
В настоящия случай се установи
наличието на материалноправните предпоставки за откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на търговеца - търговско качество на длъжника и неплатежоспособност
на длъжника.
Съобразно доказателствата по
делото, Съдът приема, че началната дата на неплатежоспособността е 31.12.2009
г.
С оглед изложените съображения,
подадената от кредитора молба за откриване производство по несъстоятелност по
отношение на длъжника следва да се уважи, като се постанови решение по чл. 630,
ал. 1 ТЗ.
На осн. чл. 620, ал. 1 ТЗ търговецът
следва да плати дължимата държавна такса
в размер на сумата от 250.00 лв.
С оглед изложените съображения и
на осн. чл. 630, ал. 1 ТЗ, ДОБРИЧКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „***“ ЕООД с. К., общ. Балчик, област Добрич, ЕИК ***.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНАТА ДАТА НА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА „***“ ЕООД с. К., общ. Балчик,
област Добрич, ЕИК ***: 31.12.2009
г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на „***“ ЕООД с. К., общ. Балчик, област Добрич, ЕИК
***.
ДОПУСКА обезпечение
чрез налагане на запор и възбрана върху движимите вещи и недвижими имоти на „***“ ЕООД с. К., общ. Балчик, област Добрич, ЕИК ***.
НАЗНАЧАВА за
временен синдик И.А.М.ЕГН ********** със
служебен адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ дата
на встъпване на временния синдик в длъжност 09.02.2018 г.
ОПРЕДЕЛЯ месечно
възнаграждение на синдика в размер на 1 200.00 ( хиляда и двеста ) лв.
ОСЪЖДА „***“
ЕООД с. К., общ. Балчик, област Добрич, ЕИК *** да заплати на ДОБРИЧКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД сумата от 250.00
лв., представляваща държавна такса.
ОПРЕДЕЛЯ дата
на първото събрание на кредиторите на 23.02.2018
г. от 10.00 ч. в Зала № 6 на Съдебна палата в гр. Добрич, с дневен ред по чл.
672, ал. 1 ТЗ: изслушване доклада на временния синдик по чл. 668, т. 2 ТЗ;
избор на постоянен синдик и предложение до съда за назначаването му; избор на
комитет на кредиторите.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВПИСВАНЕ В ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ ВПИСВАНЕТО МУ
В ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР ПРЕД ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД.
СЪДИЯ: