№ 76
гр. Разград , 28.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети май, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Ирина М. Ганева
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело
№ 20213300500077 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Прима-М“ЕООД, представляван от управителя И.М.,
подадена чрез упълномощен адвокат, против решение № 46/8.02.2021г., постановено по
гр.д. № 20203330101331/2020г. на РС Разград, с което са отхвърлени предявените от него
искове по реда на чл.422 ГПК за приемане на установено, че В. С. В. му дължи сумата
350лв. за престой и съхранение на МПС джип „Тойота ланд круизер 90 Колорадо“ с рег. №
***, за периода от 1.06.2019г. до 31.07.2020г. и сумата 713,99лв., представляваща частично
неизпълнено задължение за плащане на извършена сервизна услуга за ремонт на л.а.
„Тойота корола версо“ с рег. № ***, заедно с мораторна лихва върху тази сума в размер
165,41лв. за периода 1.06.2019г.-31.07.2020г., както и законната лихва върху двете искови
претенции. В жалбата излага твърдения за необоснованост на обжалвания съдебен акт
поради произволен анализ на събраните доказателства и липса на отговор на всички
повдигнати възражения. Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да
приеме за установени задълженията на ответника за плащане на предявените искови
претенции. В съдебно заседание поддържа подадената жалба.
Въззиваемият В. С. В. не е подал писмен отговор на въззивната жалба. В съдебно
заседание изразява чрез процесуалния си представител становище за нейната
неоснователност.
1
Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните,
констатира следната фактическа обстановка: ищецът е търговско дружество, което извършва
по занятие дейност, свързана с ремонт на автомобили. Дейността си извършва в
притежавания от него автосервиз.
На неустановена дата през 2018г. ответникът оставил при него за ремонт л.а. „Тойота
корола версо“ с рег. № ***. Не бил сключен писмен договор. Уговорката била В.В. да
намери и достави необходимите части, а възложената работа на ищеца била да извърши
необходимите ремонтни дейности. В хода на производството пред районния съд са
изслушани управителят на „Прима-М“ЕООД и ответникът и по горните факти между тях
няма спор.
Управителят на дружеството-ищец твърди, че на 20.04.2019 е изготвена сервизна
поръчка № 6742 I с представен по делото препис. В съдържанието й са отбелязани часове
труд за извършване на ремонтни дейности, описани в 40 позиции, на обща стойност 1918лв.
Отразени са и резервни части и материали на обща стойност 796лв. – антифриз, боя,
материали и камера. Така според сервизната поръчка общата стойност за разходите за труд и
резервни части и материали е 2713лв. Поръчката не е подписана от ответника като клиент.
В нея фигурира само подпис на приемчик. Ищецът твърди, че ответникът е взел автомобила
на 5.05.2018г., когато е заплатил 2000лв., без да изчака получаването на касов бон. Такъв е
издаден и приложен по делото с дата 9.05.2018г. Отразено е плащане в размер 2000лв., от
които 796лв. за материали и 1204лв. за труд.
Ответникът В. e оспорил съдържанието на сервизна поръчка № 6742/20.04.2018г. с
твърдението, че не я е виждал и че се е запознал с нея в хода на съдебното производство. За
част от ремонтните дейности твърди, че не са извършвани, а за друга – че са неоснователни
и завишени. Счита, че със заплащането на сумата 2000лв. е изплатил изцяло задължението
си към ищеца.
По делото е назначена и изготвена съдебна автотехническа експертиза, заключението
на вещото лице по която е, че към настоящия момент не е възможно да бъдат определени
видът, обемът и оценката на извършените ремонтни дейности. Нормовремето за извършване
на авторемонтни услуги се определя свободно в пазарни условия от всеки сервиз.
Отбелязаните в сервизната поръчка нормовремена съответстват на каталожните такива за
съответната марка и модел, както и на Методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на МПС, към Наредба № 49/2014г. на КФН, а
нормовремената за боядисване са занижени.
Пред районния съд са разпитани множество свидетели. От показанията на М.Г. и
М.Максимов – служители в автосервиза към 2018г., се установява, че автомобилът е оставен
за ремонт с уговорката да се приведе в движение след претърпян челен удар. Повредите са
засегнали радиатор, капак, фарове, двете десни врати и задна броня. Ремонтиран е за около
2
две седмици. Свидетелите не посочват конкретно по видове и обем ремонтните дейности,
които са им били възложени и които са извършили. Ответникът е дошъл, огледал е
автомобила и го е взел без възражения.
От разпита на св.С.В. – син на ответника и Ст.Гецов – негов зет, се установява, че
автомобилът „Тойота корола версо“ е бил с повреди от челен удар след претърпяно пътно-
транспортно произшествие. Когато са го оставили в сервиза, бил съставен списък на
частите, които ответникът трябвало да осигури. Страните се договорили цената на ремонта
да бъде 1360лв., подлежаща на корекция. Св.В. бил с ответника при получаване на
автомобила и заявява, че В.В. заплатил сумата 2000лв., която била определена няколко дни
по-рано от ищеца като дължима.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи: въззивната жалба в частта, с която се иска отмяна на решението за отхвърляне на
иска за установяване дължимост на сумата 713,99лв., представляваща частично неизпълнено
задължение за плащане на извършена сервизна услуга за ремонт на л.а. „Тойота корола
версо“ с рег. № ***, заедно с мораторна лихва върху тази сума в размер 165,41лв. за периода
1.06.2019г.-31.07.2020г., и законната лихва върху нея, е неоснователна.
Отношенията между страните по повод извършен ремонт на л.а. „Тойота корола
версо“ с рег. № *** са с характер на договор за изработка.
Съгласно чл. 266 ал.1 изр. първо ЗЗД, възнаграждение се дължи за извършена и
приета работа. Безпротиворечиво е прието становището в практиката на ВКС, че
установяването на изпълнената и приета работа може да се извърши с различни
доказателствени средства – чрез писмени доказателства (приемо-предавателен протокол за
конкретно извършени видове работи), съдебна експертиза, гласни доказателства. В
разглеждания случай страните не са съставили и подписвали приемо-предавателни
протоколи нито при приемането на автомобила за ремонт в автосервиза на ищеца
(съставената сервизна поръчка е подписана само от представител на ищеца и е оспорена в
съдебния процес от ответника), нито при получаването му от ответника след извършване на
ремонта. Вещото лице по назначената САТЕ също не дава отговор на въпросите относно
вида, обема и оценката на възложените и извършени ремонтни дейности. Гласните
доказателства са неконкретизирани в тази насока. Така от събраните доказателства не може
да се установи какви точно ремонтни дейности по вид и цена са възложени от ответника и
изпълнени от ищеца, доказателствената тежест за което е върху последния. Изплащането на
сумата от 2000лв. от ответника представлява извънсъдебно признание за възложени и
изпълнени ремонтни работи на посочената стойност. Претенцията за цена, по-голяма от вече
платената, изисква пълно и главно доказване от страна на ищеца на възложена работа над
вече платената, което не е сторено в процеса. Решението на районния съд в тази част е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Същият извод се налага и за
акцесорните искове за мораторна и законна лихва, предвид тяхната субсидиарност.
3
В хода на въззивното производство е констатирана нередовност на исковата молба в
частта относно предявения иск за установяване на задължение на ответника към ищеца за
сумата 350лв. за престой и съхранение на МПС джип „Тойота ланд круизер 90 Колорадо“ с
рег. № ***, за периода от 1.06.2019г. до 31.07.2020г. Дадени са указания на ищеца за
отстраняване на нередовностите относно конкретизиране на правното основание на този
иск. В изпълнение на указанията „Прима-М“ЕООД е представил поправена искова молба, в
обстоятелствената част на която излага твърдения относно факта, че в процесния период
ответникът е държал автомобила си в автосервиза без основание и по този начин е лишил
ищеца от правото да ползва имота си. Това положение е обогатило ответника за сметка на
обедняване на дружеството-ищец. Претендираната сума се търси като обезщетение в размер
на средномесечен пазарен наем. При така уточнените обстоятелства, правното основание за
дължимост на сумата е неоснователно обогатяване в хипотезата на чл.59 ал.1 ЗЗД.
Районният съд обаче е разгледал иск с правно основание пропуснати ползи от неизпълнение
на договор в хипотезата на чл.82 ЗЗД. Като е разгледал непредявен иск, районният съд е
постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили, а делото да се върне на
същия съд за разглеждане на предявения иск. Решението на РС в частта за присъдените в
полза на ответника деловодни разноски следва да се отмени над размера 393,42лв. до 550лв.,
за обезсилената част от решението по иска с правна квалификация чл.59 ал.1 ЗЗД –
производството не е приключило и спорът ще бъде окончателно решен след връщане на
делото на първостепенния съд.
Страните претендират за присъждане на деловодните разноски във въззивното
производство. Такива се дължат на въззиваемия само за потвърдената част от решението.
Същият е заплатил адв.възнаграждение в размер 400лв. По повод направеното възражение
за прекомерност съдът отбелязва, че сборът от цената на двата иска определя минимално
възнаграждение в размер 316,06лв. Заплатеното такова е малко над този размер, а следва да
се вземе под внимание и обстоятелството, че защитата е осъществена по два иска с различен
предмет. Следователно не е налице хипотеза за по-ниска фактическа и правна сложност и не
се налага намаляване на размера на платеното възнаграждение. Тъй като в представения
договор за правна защита и съдействие няма разграничение на заплатеното възнаграждение
по всеки от исковете, съдът определя дължимост на сумата 286,12лв., съобразно
потвърдената част на решението, с която е отхвърлен искът с правна квалификация чл.266
ал.1 ЗЗД с цена 713,99лв., заедно с иска за мораторна лихва с цена 165,41лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Обезсилва решение № 46/8.02.2021г., постановено по гр.д. № 20203330101331/2020г. на РС
Разград, с което е отхвърлен предявеният от „Прима-М“ЕООД иск по реда на чл.422 ГПК за
приемане на установено, че В. С. В. му дължи сумата 350лв. за престой и съхранение на
4
МПС джип „Тойота ланд круизер 90 Колорадо“ с рег. № ***, за периода от 1.06.2019г. до
31.07.2020г., заедно със законната лихва върху тази сума, като постановена по непредявен
иск, и връща делото за ново разглеждане на друг състав от същия съд за разглеждане и
произнасяне по предявения иск.
Отменя решение № 46/8.02.2021г., постановено по гр.д. № 20203330101331/2020г. на
РС Разград в частта, с която „Прима-М“ЕООД е осъден да заплати на В. С. В. деловодни
разноски над размера 393,42лв. до 550лв.
Потвърждава решение № 46/8.02.2021г., постановено по гр.д. №
20203330101331/2020г. на РС Разград в останалата част.
Осъжда „Прима-М“ЕООД да заплати на В. С. В. сумата 286,12лв. за направени
деловодни разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5