РЕШЕНИЕ
№
гр. София, .......................2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 27 - ми състав в открито
съдебно заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и
седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мина
Мумджиева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Костадинка Костадинова
2.
Боряна Воденичарова
в присъствието на секретаря Б. Гешева и
прокурора Бисер Кирилов, като разгледа докладваното от съдия Костадинова НЧД № 4868 по описа за
2017
г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 469 от НПК.
Образувано по молба от М.НА П.на Р.С., чрез МП на РБ, изпратена на основание чл.5,
ал.1, т.“е“, вр. чл.2, ал.1, б.“б“ и чл.46 от Европейската конвенция за
международно признаване на присъди, с която се иска изпълнение на наказателната
санкция отнемане на предмети – неистински паспорт на Р България № ********,
неистинска лична карта на Р България № ******** и неистинско СУМПС на Р
България № ********, наложена с
присъда по наказателно дело №
К-16782016г. на основния съд в Шид, Р.С., по отношение на сръбския гражданин М.Ц.,
влязла в сила на 26.01.2017г.. В молбата се сочи, че молещата държава счита, че не може сама да изпълни наказателната санкция – отнемане на
неистинските официални документи, тъй като се касае за
такива на които е придаден вид, че са издадени от Р България.
Приложени са извлечение от Наказателния
кодекс на Р Сърбия, влязлата в сила присъда на Основния съд в Шид, Р Сърбия,
преведени на български език, както и горепосочените документи.
В откритото съдебно заседание
проведено на 31.10.2017г. представителят на СГП счита, че отправената молба от
съда в Р.С. е основателна, тъй като деянието, за което е осъден сръбският
гражданин представлява престъпление по българския наказателен закон, поради
което предлага на основание чл.465 от НПК съдът да признае присъда от 26.01.2017 г. по дело № К-167/16 г.
на Основен съд гр.Шид - Р.С., с която на
сръбския гражданин М.Ц. с ЕГН ************* в Р.С., роден на *** г. му е било
наложено наказание 7 месеца „Лишаване от свобода“, чието изпълнение е отложено за срок от 1 г. и е постановено
отнемане на предмети, подробно
посочени на лист 4 в постановената присъд, а именно: фалшив паспорт на РБ с № ********; фалшива лична карта на РБ с № ******** и
фалшиво свидетелство за управление на МПС на РБ с № ********.
Осъденият М.Ц. е сръбски гражданин, без данни за пребиваване на територията на РБ, видно
от справка от НБДН, същият не се намира
на територията на РБ изводимо от справка за пътуванията на чуждия гражданин от СДВР-сектор „Миграция“ тези обстоятелства,
определят задължителната му защита пред съда.
В
съдебно то заседание служебно назначеният му защитник –адв. Т.И.Ц.-Г. счита,
че искането на МП на Р.С. следва да бъде
уважено, тъй като не противоречи на ЕК за международно признаване на присъди,
съгласно чл.46 от конвенцията се отнася до конфискация на определен предмет, в
случая българският съд е оправомощен по
чл.37 от Конвенцията да потвърди и да приеме съответните документи, които са
приложени.
СЪДЪТ като взе предвид становището на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
С присъда от 26.01.2017г. по дело
№К-167/2016г. на основния съд в ШИД, Р.С., влязла в сила на 26.01.2017г. М.Ц., роден на ***г. в Смедеревска паланка, Р
Сърбия, сръбски гражданин, е признат
за виновен в извършване на три
престъпления – фалшифициране на официални документи наказуеми по чл.355, ал.2, вр.ал.1,
вр.чл.60 от НК на Р Сърбия и му е наложено едно –общо наказание от 7 месеца
„лишаване от свобода“, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от
1 година, считано от влизане в сила на
присъдата.
На основание чл.87 от НК на Р Сърбия
е постановено и отнемане на неистинските официални документи, което отнемане е посочено, че след
влизане в сила на присъдата ще се изпълни от компетентния орган.
От
приетото за установено в присъдата е видно, че М.Ц. на неустановена дата, но преди 29.03.2016г., от неустановено лице, се снабдил с неистински официални документи, на
които е придаден вид, че са издадени на негово име от Р България – паспорт, лична карта и СУМПС. На 29.03.2016г. М.Ц. на изхода от Сърбия, на граничен пункт Батровци,
съзнателно се е легитимирал пред
граничните служители с неистинският паспорт на Р България № ********.
При извършената му проверка в него са намерени и неистинската лична карта на Р
България № ******** и неистинско СУМПС на Р България № 2***на които е придаден вид, че са издадени
на негово име от Р България. Въпросните
документи са отнети от служителите на гранична полиция в Р
Сърбия и лицето е предадено на съд. В хода на делото, М.Ц. се е признал за
виновен. След публикуване на присъдата -26.01.2017г., подс. Ц., защитата му и съответния прокурор са заявили,
че се отказват от правото да я обжалват и същата е влязла в сила от тази дата.
СГС прие че са налице визираните в закона предпоставки за постановяване на решение с
което да бъде призната присъда
от 26.01.2017г. по дело №К-167/2016г. на основния съд в Шид, Р.С.,
влязла в сила на 26.01.2017г. , в частта, с която е постановено отнемане на
неистинските официални документи - неистински паспорт на Р България № ********,
неистинска лична карта на Р България № ******** и неистинско СУМПС на Р
България № ******** и
изпълнението й в тази част.
Съгласно чл.316, вр. чл.308, ал.2 от НК на РБ, който съзнателно се ползува от неистински официален документ, в т.ч български документи за самоличност и/или свидетелство за управление на превозно средство се наказва с лишаване от свобода до осем години. Съгласно чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК независимо от наказателната отговорност отнемат се в полза на държавата вещите, които принадлежат на виновния и са били предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление
Европейската конвенция
за международно признаване на присъди,
съставена в Хага на 28 май 1970 г. е подписана от Република България на 9 октомври
2003 г. в София и ратифицирана със закон, приет от ХХХIХ
Народно събрание на 28 януари 2004 г., обн. ДВ, бр. 11 от 2004 г. в сила за
Република България от 1 юли 2004 г. Съгласно
чл. 5, б. „б“ от
ЕКМПП осъждащата държава може да поиска друга договаряща
държава да приведе в изпълнение наказанието само ако тя прецени, че не може сама да изпълни наказанието. Съгласно
общите условия за
изпълнение,
конвенцията се прилага и за глоби или
конфискация. Съгласно чл. 46 от ЕКМПП, когато искането за изпълнение се отнася до конфискация на определен
предмет, съдът или органът, оправомощен по чл. 37 , могат да постановят
конфискацията на този предмет само и доколкото такава конфискация е разрешена
от закона на замолената държава за същото деяние.
От изложеното е видно, че искането от молещата държава отговаря на визираните
условия, тъй като Р Сърбия е преценила, че не може сама да изпълни отнемането
на неистинските официални документи, на които е придаден вид, че са издадени от
Р Българи, а от друга страна по НК на РБ
е допустимо съгласно визираните по-горе разпоредби същите да се отнемат в полза на държавата и
да се унищожат след влизане в сила на решението.
Така мотивиран и на основание чл.469 НПК Съдът
РЕШИ:
:
ПРИЗНАВА присъда от 26.01.2017г. по дело
№К-167/2016г. на основния съд в Шид, Р.С., влязла в сила на 26.01.2017г., в частта, с която е постановено
отнемане на неистински официални
документи- неистински паспорт на Р България № ********,
неистинска лична карта на Р България № ******** и неистинско СУМПС на Р
България № ******** и допуска изпълнение на
постановеното с присъдата ОТНЕМАНЕ
на неистински паспорт на Р
България № ********, неистинска лична карта на Р България № ******** и
неистинско СУМПС на Р България № ********, които след влизане в сила на решението
да бъдат изпратени на СДВР- сектор БДС за унищожаване.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване и протестиране в 7 дневен срок от обявяването му пред
Апелативен съд-София.
След
влизане в сила на решението да се уведоми МП на РБ, с цел последващо уведомяване на компетентните органи
в Р Сърбия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.