Р Е Ш
Е Н И Е
град Добрич, 22.07.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ,
гражданска колегия, двадесети състав, в
публично заседание, проведено на девети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Николов
при секретаря Ирена И................
………………………………………
разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 04157 по описа
за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „ЕОС МАТРИКС” ООД със седалище и адрес на
управление: град София, район Витоша, ж.к. „Малинова Долина”, ул. „Рачо Петков
– Казанджията” № 4-6, ЕИК *********, представлявано от управителя Райна И. Миткова-Тодорова,
срещу И.С.М., ЕГН **********,***, за установено по отношение на ищеца, че
ответникът му дължи по заповед № 1962 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 23.08.2018г., издадена по ч.гр.дело № 03400/2018г. по описа на
ДРС, сумите: 2000,00 лева, представляваща част от непогасена главница /от общо дължима
такава в размер на 6 557,48 лева/ по договор за потребителски кредит от
09.05.2008г., сключен между И.С.М. и „Юробанк България” АД, заедно със
законната лихва върху претендираната главница, считано от 17.08.2018г. до
окончателното плащане; 1 390,63 лева, представляваща договорна лихва за периода
от 09.05.2008г. до 18.01.2016г. Претендират се разноските.
В исковата молба се навеждат твърдения, че между ответника и „Юробанк
България”АД е сключен на 09.05.2008г. договор за потребителски кредит, с който
банката предоставя сумата от 6 700 лева със срок на издължаване 120
месеца. Кредитополучателят не е извършвал плащания. На 18.01.2016г. между
банката и настоящия ищец е сключен
договор за цесия, като отделните вземания са индивидуализирани в Приложение 1.
Цесионерът е уведомил длъжника и е предоставил 7-дневен срок за доброволно
изпълнение. Поради изтичане на крайния срок за погасяването му, кредитът е
станал изискуем изцяло. Подадено е заявление по чл.410 ГПК, като срещу
издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение, обуславящо правния
интерес от настоящото производство.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на съобщението ответникът е изпратил отговор на исковата молба
чрез пълномощник. Счита, че исковете са допустими, но неоснователни. Оспорва се
подписване на процесния договор в този му вид. Не се отрича обявяване на
предсрочна изискуемост от страна на банката след неплащане на никакви вноски.
Оспорва се действителността на цесията по отношение уведомяването му вр. чл.99,
ал.4 ЗЗД. Оспорва се в тази връзка правото на цесионера да уведомява длъжника,
липса на доказателства за доставяне на такова съобщение. Оспорва се
възможността такова съобщение да се извърши с исковата молба. Ако се приеме, че
уведомяването е с исковата молба, то в тази връзка искът по чл.422 ГПК следва
да се отхвърли. Правят се възражения за нищожност на процесния договор като
цяло поради наличие на неравноправни клаузи, както и поради липса на
изискуемото от закона съдържание в актуалната редакция на отменения закон,
респективно частична нищожност по отношение клаузите за заплащане на договорна
лихва. Прави се възражение за погасителна давност на вземанията с оглед настъпване
началото на погасителната давност към датата 10.06.2008г., извършено още с
възражението по издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №
3400/2018г. по описа на ДРС. Респективно се прави възражение за частично
погасяване на вземането по отношение на падежиралите вноски съобразно
погасителния план преди датата 18.10.2015г.
От
събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Със заповед № 1962 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 23.08.2018г. по ч.гр.дело № 03400/2018г.
по описа на ДРС длъжникът И.С.М., ЕГН **********,***, в качеството на кредитополучател/длъжник, е осъден да заплати на
кредитора „ЕОС МАТРИКС” ООД със седалище и адрес на управление: град София,
район Витоша, ж.к. „Малинова Долина”, ул. „Рачо Петков – Казанджията” № 4-6,
ЕИК *********, представлявано от управителя Райна И. Миткова-Тодорова, ищец в настоящото производство, следните суми: 2000,00
лева, представляваща част от непогасена главница /от общо дължима такава в
размер на 6 557,48 лева/ по договор за потребителски кредит от 09.05.2008г.,
сключен между И.С.М. и „Юробанк България” АД, заедно със законната лихва върху
претендираната главница, считано от 17.08.2018г. до окончателното плащане; 1 390,63
лева, представляваща договорна лихва за периода от 09.05.2008г. до
18.01.2016г.; 67,81 лева, представляваща направените съдебно-деловодни разноски
по частно гр. дело № 3400/2018г. по описа на ДРС - за държавна такса.
Срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение вх.№ 16897 от
03.09.2018г., а с искова молба с вх.№ 19693 от 18.10.2019г., по която е
образувано гр.дело № 04157/2018г. по описа на ДРС, кредиторът е предявил иск за
съществуване на вземането си.
По делото е приложен Договор за потребителски кредит № FL398625 от 09.05.2008г., сключен между И.С.М. и „Юробанк България” АД, с приложен Погасителен план, Молба за потребителски кредит,
декларация за свързани лица, искане за удостоверяване на трудова заетост,
документ за преведени по сметка на кредитоискателя на сумата от 6 700 лева
на 09.05.2008г., удържан комисион за управление на кредит, такса за разглеждане
на документи, издаден запис на заповед на 08.05.2008г. на стойност 6 700
лева, платим на предявяване в срок до 09.06.2018г. и алонж към него за
извършени частични плащания по него; договор за възлагане на вземания, сключен
между „Юробанк България”АД и „Еос матрикс”ЕООД от 18.01.2016г. с Потвърждение
за извършването на цесията, Приложение с цедираните договори/вземания по тях,
включващо и процесното; Уведомление за извършена цесия и предсрочна изискуемост
на кредита от 29.06.2018г., без данни за личното му връчване на посочения в
процесния договор адрес на длъжника в с.Росеново, общ.Добричка.
По делото е допусната ССчЕ,
заключението по която не е оспорено от страните, а съдът кредитира изцяло като
професионално изготвено и обективно. Според вещото лице, отпуснатият кредит по
процесния договор в размер на 6 700 лева е усвоен по разплащателната
сметка на ответника в кредитиращата банка на 09.05.2008г. Размерът на
непогасената главница е 6 557,48 лева. След 21.08.2018г. – датата на
подаване на заявление по чл.410 ГПК, няма извършени плащания от ответника.
Налице е промяна на договорения първоначално лихвен процент – 14,95 %,
едностранно от банката както следва: от 09.05.2008г. до 08.06.2008г. – 14,95;
от 09.06.2008г. до 01.09.2008г. – 15,70; от 02.09.2008г. до 08.11.2008г. –
16,45 и от 09.11.2008г. до 17.01.2016г. – 17,70. Размерът на лихвата по кредита
за периода 09.05.2008г. до 17.01.2016г. е 1 691,51 лева.
В съдебно заседание на изрично
зададени въпроси отговаря по следния начин: На стр.3, т.7 крайният срок да се
чете 2018г., а не както е написано 2008г. Лихвеният процент се изменя съобразно
договореното – чл.7.2 от процесния договор, като това е следствие от решенията
на специален комитет към банките за управление на активите и пасивите, които
следят движението на финансовия пазар. След изменението се изготвя нов
погасителен план, а в случая такъв не е изготвян, тъй като през 2010г. кредитът
е отписан като необслужван. На изричното искане от вещото лице е отговорено, че
не е правен нов погасителен план. Към 2010г. и към 18.01.2016г. банката не е
начислявала лихви. Не може да каже дали се надвишава максималния процент на
разходите. Когато е изчисляван размерът на лихвите съобразно непогасеното
задължение, то лихвеният процент е първоначалният – 14,95%, не са прилагани
увеличените лихвени проценти. Според изчисленията на вещото лице сумата за
възнаградителни лихви е в размер на 1 691,51 лева /изчислен на база
първоначалния лихвен процент от 14,95/, докато ищецът търси по-малка -
1 390,63 лева.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
От данните по делото и
становищата на страните съдът приема наличие на сключен между ответника и
„Юробанк България”АД на 09.05.2008г. договор за потребителски кредит № FL398625, с който банката предоставя сумата от 6 700 лева
със срок на издължаване 120 месеца. Кредитополучателят не е извършвал плащания.
На 18.01.2016г. между банката и
настоящия ищец е сключен договор за цесия, като в Приложение 1 е
индивидуализирано и вземането на банката по договора за кредит с ответника.
Оспорва се от него действителността на договора с оглед ЗПК /отм./, действал
към датата на подписване на процесния договор, и ЗЗП, действието на цесията,
както и недължимост с оглед настъпване на погасителна давност за дължимото като
цяло, респективно за погасителните вноски до 18.10.2015г.
Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против длъжника. По този иск следва с пълно главно доказване ищецът, твърдящ съществуване на вземането си, предмет на издадената заповед за изпълнение, да установи по безспорен начин неговото възникване, съществуване и дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане. Ответникът, при съответно твърдение, следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват вземането.
Предвид изложеното и с оглед доказателствената тежест в процеса съдът е указал на страните, че ищецът следва да докаже действията по предоставения потребителски кредит вр. разпоредбите на чл.6 и сл. ЗПК /отм./ в относимата към 09.05.2008г. редакция, а именно: сключване и форма на договора, съдържание, информация за придобитата стока или услуга както и нейната цена, условия за придобиването й, изпълнение по договора, изискуемост, размер на претендираното вземане. Ответникът носи доказателствената тежест да докаже, че не дължи претендираните суми, включително и поради погасяване на задължението по давност. В тази връзка съдът е указал, че не са представени никакви доказателства.
С отговора на исковата молба и след това ответникът поддържа редица възражения.
На първо място се оспорва действителността на процесния договор, като се твърди, че същият не е подписван от него, тъй като подписаният екземпляр не изглеждал по подобен начин. Впоследствие, в хода на делото, след представяне на оригинала на договора, твърдението за неистинност /неавтентичност/ по отношение подписа на ответника, е оттеглено.
На второ място се навеждат
твърдения, че процесният договор е изцяло нищожен, тъй като съдържа
неравноправни клаузи и е без необходимото изискуемо от ЗПК /отм./ съдържание. Прави се позоваване на чл.143, т.10 и т.12
ЗЗП вр. чл.12 ЗПК /отм./, които норми разпореждат императивно, че банката няма
право едностранно да променя договора на основание, което не е предвидено в
него, а цената на кредита не може да се променя /увеличава/, без да се
предостави правото на кредотполучателя да се откаже от договора. В чл.3, ал.4
на процесния договор било предвидено, че БЛП се определя от СД и подлежи на
ежемесечно преразглеждане. За това липсвали обективни критерии, а с оглед
заключението на вещото лице, това било правено на три пъти, като лихвеният
процент се изменил първоначално от 14,95% впоследствие за периода от 09.06.2008г. до 01.09.2008г. на 15,70, от
02.09.2008г. до 08.11.2008г. на 16,45 и от 09.11.2008г. до 17.01.2016г. на
17,70. Процесният договор не съдържал реквизитите, посочени в чл.6 и чл.7 –
максимален размер на кредита, ГПР и др. Респективно се претендира частична
нищожност на клаузите от договора, касаещи едностранното изменение на лихвения
процент.
Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.2 ЗПК /отм./, договорът за потребителски
кредит се сключва в писмена форма и тя е такава за действителност, по аргумент
от разпоредбата на чл.14, ал.1 ЗПК /отм./, която изрично и императивно разписва,
че договорът е недействителен при неспазване на изискванията на чл.6 ЗПК /отм./.
По делото се
установява наличие на договор в писмен вид, доказва се /заключението на вещото
лице/, че ответникът е получил уговорения размер на кредита.
Следователно ищецът е
изпълнил задължението си да предостави на ответника уговорения заем. Чл.7, т.5 ЗПК /отм./ разпорежда, че се
сочи максимален размер на
кредита, ако такъв е уговорен, или начините за неговото определяне. В
процесния договор максимален размер не е уговарян, поради което възражението на
ответника в тази насока е неоснователно.
От съдържанието на същия договор се установява, че И.С.М. се е задължил да върне сумата
по кредита на 120
месечни анюитетни вноски – по 107,89 лева всяка, платими на 9-о число от
съответния месец, с краен срок на
погасяване 09.05.2018г. Посочен е БЛП – 8,25% и договорна надбавка – 6,70% или
общо 14,95%, размер на ГПР /той включва в себе си не само лихвата по кредита,
но и всички дължими от клиента такси и комисиони/ – 16,84% /чл.3, ал.3 от
договора/, а в чл.3, ал.4 са посочени предпоставките за изменение на БЛП. В
чл.5 от договора са посочени свързаните с него разходи, които трябва да се
понесат от потребителя /чл.7, т.11 ЗПК-отм./, в чл.14 е посочено дължимото
обезпечение на договора – запис на заповед /чл.7, т.13 ЗПК-отм./, в чл.10 е
посочено правото на кредитополучателя/потребителя да погаси предсрочно кредита
/чл.7, т.13 ЗПК-отм./, както и условията за прекратяване на договора и
обявяване на предсрочна изискуемост – чл.15 от договора. В договора не е
предвидено плащане на застраховки. Нормата на чл.14, ал.1 ЗПК /отм./ е
императивна - когато не са спазени изискванията на чл.6, чл.7, т.4 - 14, чл.8,
ал.1, чл.9, ал.1 и чл.10, договорът за потребителски кредит е недействителен.
От изложеното по-горе може да се направи извод, че процесният договор е
в писмена форма съобразно изискванията на чл.6, ал.2 ЗПК /отм./, отговаря на изискванията на чл.7 ЗПК /отм./., поради което възражението за
недействителност/нищожност на договора като цяло следва да се отхвърли като
неоснователно.
Възражението за частична нищожност е по отношение клаузата за едностранно
изменение на лихвения процент. От заключението на вещото лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че действително е налице на три
пъти промяна на годишната лихва по процесния договор, но в действителност
банката е начислила вземането си за дължими лихви именно на първоначалната
стойност от 14,95%, а не на последващите изменения. По този начин
кредитополучателят не е бил ощетен, липсва основание за обявяване на частична
нищожност на клаузата на чл.3, ал.4 от процесния договор като неприложена,
поради което това възражение на ответника следва да се отхвърли.
С уведомление за извършена цесия и
предсрочна изискуемост от ищцовото дружество съобщават на ответника, че
задължението му към банката по процесния договор е изкупено от ищеца в
качеството му на цесионер, както и че задължението му е обявено за изцяло и незабавно дължимо, като му се предоставя
седмодневен срок да го погаси. Съдът констатира, че писмото е върнато в цялост,
неполучено от ответника, видно от обратното известие за доставяне. В процесния
договор като адрес ответникът е посочил този в с.Росеново, общ.Добричка,
ул.”Втора” № 22. В чл.19 от същия страните са се уговорили, че всички
уведомления и изявления във връзка с договора трябва да бъдат направени в
писмена форма и ще се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне или
чрез изпращане по пощата с обратна разписка, или с препоръчана поща, или с
телеграма, достигнат до адресите на страните, посочени в началото на договора. В
случай, че някоя от страните промени адреса си, посочен в началото на договора,
тя е длъжна да уведоми писмено другата страна като посочи новия си адрес, а до
получаване на такова уведомление всички съобщения, достигнали до стария адрес,
ще се считат за получени. Посоченото по-горе уведомително писмо е изпратено на
адреса, който ответникът е декларирал в процесния договор. С оглед на поетите
от него задължения по него, следва да се приеме, че уведомлението за
извършената цесия му е било надлежно съобщено, поради което възраженията на
ответника в тази насока се явяват изцяло неоснователни и като такива следва да
се отхвърлят. Съдът
е длъжен да направи и следното уточнение: Доколкото законът не поставя
специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението
по чл.99, ал.3 ЗЗД, получаването на същото в рамките на съдебното производство
по предявен иск за установяване съществуването на цедираното вземане следва да
бъде зачетено. В този смисъл е и съдебната практика: Решение № 123 от
24.06.2009г. по т. дело № 12/2009г. на ВКС, ІІ т.о; Решение № 3 от 16.04.2014г.
по т. дело № 1711/2013г. на ВКС, I т.о.; Решение № 78 от 09.07.2014г. по т.
дело № 2352/2013 г. на ВКС, II т.о. и др. И още нещо: липсата на уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД не прави цесията недействителна,
нито освобождава длъжника от задължението да плати на новия кредитор. Длъжникът
може да възразява успешно за липсата на уведомяване само ако едновременно с
това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този
кредитор лице до момента на уведомлението, каквото твърдение липсва по делото.
След като е бил вече известен за цесията, респективно и чрез връчване на
исковата молба, длъжникът и настоящ ответник не може да възразява на
претенцията на цесионера и настоящ ищец за реално изпълнение на основание
липсата на уведомяване.
В уведомлението за извършена
цесия се съдържа надлежно волеизявление от кредитора за предсрочна изискуемост
на кредита. С т.18 от ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2014г., ОСГТК на ВКС приема,
че в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК вземането, произтичащо от
банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи
кредита предсрочно изискуем. По аргумент на противното това разрешение не
намира приложение в случая. Това е така, тъй като ищецът в настоящото дело не е
банкова институция, а небанкова – финансова, по смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ. От
това следва, че по отношение на тях чл.60, ал.2 ЗКИ се явява неприложим, още
повече, че небанковите финансови институции не фигурират сред изчерпателно
посочените в чл.417,т.2 ГПК субекти, поради което и предпоставките за издаване
на заповед за незабавно изпълнение, визирани в т.18 от посоченото тълкувателно
решение, са неотносими към юридически лица – небанкови институции /вж. Решение
№ 4 от 15.01.2018г. по в.т.дело № 319/2017г. по описа на ДОС и цитираното в
него Решение № 99 от 01.02.2013г. на ВКС по т.д.№ 610/2011г., I т.о./. Предвид
изложеното съдът приема, че волеизявлението на кредитора – ищец по делото, по
отношение обявяване на предсрочната изискуемост на кредита по процесния договор
е предизвикало целените правни последици, като след изтичане на 7-дневния срок,
определен в него, в който не е последвало изпълнение, договорът е бил
прекратен, а дължимото – изискуемо, вр. чл.87, ал.1 ЗЗД. Нормата на чл.15 от
процесния договор е неприложима за първоначалния кредитор, който е банкова
институция, а за нея, както вече бе посочено, е приложимо тълкуването на т.18
от посоченото тълкувателно решение. В тази връзка възраженията на пълномощника
на ответника за автоматична предсрочна изискуемост по отношение на кредита
веднага след неплащането на първите няколко падежирали вноски на 10.11.2008г. е
неоснователно.
С възражението по издадената заповед, а
впоследствие и с отговора на исковата молба ответникът навежда твърдения по отношение на претендираните вземания,
че са погасени по давност съобразно нормите на чл.110 и чл.111 ЗЗД. Твърди се,
че кредитът станал предсрочно изискуем на 10.11.2008г. с оглед неизпълнението
от кредитополучателя на погасителния план, а оттогава изтекли предвидените в
закона срокове. Респективно се прави възражение за погасяване по давност на
падежиралите към 18.10.2015г. вноски, включително главница и лихви /три години
преди датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение/.
В случая се касае за договор за банков
кредит, при който престациите представляват задължение за неделимо плащане.
Обстоятелството, че се извършват погасителни вноски съобразно погасителен план,
не превръща този договор в такъв за периодични платежи. Касае се за разсрочено
погасяване на едно общо задължение на отделни части. Ето защо приложим по
договора за банков кредит се явява общия петгодишен давностен срок, който тече, считано от изтичане срока по
кредита
– 09.05.2018г.,
респ. настъпване на предсрочната изискуемост – обявена на 29.06.2018г. В този смисъл е и съдебната
практика – Решение № 261 от 12.07.2011г.
по гр.д. № 795/2010г. на ВКС, IV г.о., Решение № 28 от 05.04.2012г. по гр.д. № 523/2011г. на ВКС, III г.о. и др. Задължението по договора за
кредит за заплащане на лихва по смисъла на чл.430, ал.2 ТЗ е такова за заплащане на
възнаграждение на кредитора за ползването на предоставения паричен ресурс. То е
част от уговореното общо задължение, което просто се изпълнява разсрочено на
отделни части. За това задължение също е приложим общия петгодишен давностен срок,
който в случая тече от обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем и който
срок и към настоящия момент не е
изтекъл. С оглед приетото съдът намира, че всички възражения на ответника в тази
насока са неоснователни, поради което не следва да се уважават. Според вещото
лице размерът на непогасената главница е 6 557,48 лева, претендира се по
делото част от нея в размер на 2 000 лева и именно до този размер главният
иск подлежи на уважаване. Пак в заключението си вещото лице е посочено, че
дължимата възнаградителна лихва е в размер на 1 691,51 лева, искането е в
размер на 1 390,63 лева и именно до този размер следва да се уважи. В т.5
от заключението на вещото лице е посочено изрично, че и двете претендирани суми
по иска по чл.422 вр. чл.415 ГПК са част от дължимите суми за главница и
възнаградителна лихва.
Предвид основателността
на главния иск, основателен е и акцесорния за законната лихва върху присъдената
част от главницата в размер на 2 000 лева от датата на подаване на
заявлението – 21.08.2018г., до окончателното изплащане.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.78, ал.1 ГПК на ищеца са дължими разноските в размер на общо 217,81 лева
във връзка с представения списък по чл.80 ГПК /67,81 лева държавна такса и 150
лева депозит за вещо лице/. Съгласно т.12 от ТР № 4 от 18.06.2014г. т.д. №
4/2014г., ОСГТК на ВКС, съдът определя разноски в заповедното производство в
размер на 67,81 лева.
Водим от горното, съдът :
Р Е
Ш И
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните по делото на основание чл.422
във връзка с чл.415 ГПК, че И.С.М., ЕГН **********,***, дължи на „ЕОС МАТРИКС” ООД със седалище и адрес на управление:
град София, район Витоша, ж.к. „Малинова Долина”, ул. „Рачо Петков –
Казанджията” № 4-6, ЕИК *********, представлявано от управителя Райна И.
Миткова-Тодорова, по заповед № 1962 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 23.08.2018г., издадена по ч.гр.дело № 03400/2018г.
по описа на ДРС, сумите:
-2 000 лева /две хиляди/, представляваща
част от непогасена главница /от общо дължима такава в размер на 6 557,48 лева/
по договор за потребителски кредит № FL398625 от 09.05.2008г., сключен между И.С.М.
и „Юробанк България” АД, вземането по който е прехвърлено с договор за възлагане на вземания,
сключен между „Юробанк България”АД и „Еос матрикс”ЕООД от 18.01.2016г., заедно със законната лихва върху
претендираната главница, считано от 21.08.2018г. до окончателното плащане;
-1 390,63 лева /хиляда триста и деветдесет
лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща дължима договорна лихва за периода от 09.05.2008г.
до 18.01.2016г.;
ОСЪЖДА И.С.М., ЕГН **********,***, да заплати на „ЕОС
МАТРИКС” ООД със седалище и адрес на управление: град София, район Витоша, ж.к.
„Малинова Долина”, ул. „Рачо Петков – Казанджията” № 4-6, ЕИК *********,
представлявано от управителя Райна И. Миткова-Тодорова, сумата от 217,81 лева /двеста и седемнадесет лева
и осемдесет и една стотинки/, представляваща разноските по гр.дело № 04157/2018г.
по описа на ДРС.
ОСЪЖДА И.С.М., ЕГН **********,***, да заплати на „ЕОС
МАТРИКС” ООД със седалище и адрес на управление: град София, район Витоша, ж.к.
„Малинова Долина”, ул. „Рачо Петков – Казанджията” № 4-6, ЕИК *********,
представлявано от управителя Райна И. Миткова-Тодорова, сумата от 67,81 лева /шестдесет и седем лева и
осемдесет и една стотинки/,
представляваща разноските по ч.гр.дело № 03400/2018г. по описа на ДРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Добрич в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия :