№ 5373
гр. София, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110134627 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от А. А. С., с
ЕГН: ********** срещу ФИРМА АД, с ЕИК: ...., с която е предявен иск с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК за установяване недължимостта на сумата от 2204,99 лева (като част от
сумата от 3454,99 лева) представляваща от стойността на потребена вода, начислена по
партида с аб.№ .... за периода от 28.03.2012г. до 24.01.2015г., и обективирани във фактура №
..../06.08.2019г. и същевременно явяващо се друга част от пълния размер на вземането,
различна от тази, за която вече има влязло в сила решение № 20023095 от 21.03.2022г. по
гр.д. № 14895/21, по описа на 159 състав.
Ответникът заявява, че признава предявения иск, но твърди, че не е дал повод за
иска, съответно не следва да му бъдат възлагани сторените разноски по арг. от чл.78, ал.2 от
ГПК. Претендира разноски.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.237 от ГПК за постановяване на
решение при признание на исковете, доколкото с отговора на исковата молба ответникът го
е признал. Не са налице отрицателните предпоставки по чл.237, ал.3 ГПК, поради което и
съдът, на основание чл.237, ал.1 и ал.2 ГПК, постановява решението си съобразно
направеното признание на иска.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски се
пораждат в полза на ищеца. Ответникът противопоставя възражение, че приложение следва
да намери разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, съгласно която ако ответникът с поведението си
не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху
ищеца.
1
Съгласно константната практика на ВКС, по реда на чл. 290 от ГПК, инкорпорирана в
Решение № 67 от 3.04.2014г. по гр.д. № 2944/13г. IV ГО: „Отговорността за разноски по
делото е облигационно правоотношение, което е уредено от процесуалния закон. Тази
материално правна отговорност е деликтна по естеството си… Страната, която е
получила неблагоприятно за нея решение или е прекратено производството по предявен от
нея иск, дължи съгласно чл. 78 от ГПК на насрещната страна всички направени от нея
разноски по делото“. Отговорността за разноски се понася от страната, за която спорът е
приключил неблагоприятно и представлява своеобразна санкция за нейното поведение по
неоснователно предизвикания от нея спор. В настоящия случай ответникът с
извънпроцесуалното си поведение е дал повод за завеждане на иска - по делото е
приложено писмо от ответника до ищцата, от което е видно, че същият търси изпълнение на
задължението от ищцата и поради това съдът намира, че негова е тежестта за разноски по
делото.
Ищецът претендира разноски в размер на 50 лева за платена държавна такса
(квитанции на л.9 от делото) и адвокатско възнаграждение, присъдено по реда на чл.38, ал.2
от ЗАдв.
Възражението на ответника за прекомерност на така претендираното от ищецът
адвокатско възнаграждение се явява неоснователно. Същото отговаря изцяло на
предвидената в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
пропорция за определянето му, съобразно цената на иска по чл.7, ал.2, т.2.
Ето защо в полза на ищецът следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 50
лева, а по реда на чл. 38, ал.2 от ЗАвд на адв. Б. се следва адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лева за предоставена безплатна адвокатска помощ по делото.
Така мотивиран Софийски районен съд, 176-ти състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал. 1 от ГПК, че А. А. С., с
ЕГН: ********** не дължи на ФИРМА АД, с ЕИК: ...., сумата от 2204,99 лева (като част от
сумата от 3454,99 лева) представляваща от стойността на потребена вода, начислена по
партида с аб.№ .... за периода от 28.03.2012г. до 24.01.2015г., и обективирани във фактура №
..../06.08.2019г. и същевременно явяващо се друга част от пълния размер на вземането,
различна от тази, за която вече има влязло в сила решение № 20023095 от 21.03.2022г. по
гр.д. № 14895/21, по описа на 159 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ФИРМА АД, с ЕИК: .... да заплати на А.
А. С., с ЕГН: ********** сумата от 50 лева съдебно - деловодни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв ФИРМА АД, с ЕИК: .... да заплати на
адв. К. И. Б., с ЕГН: ********** сумата от 400 лева – възнаграждение за предоставена
2
безплатна адвокатска помощ по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Препис от решението да се връчи на страните
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3