№ 1475
гр. Варна, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на девети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Мария К. Терзийска
Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20223100501965 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
„Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М.
Димитров" № 1, срещу решение №2071/26.06.2022г., постановено по гр.д. №
18004/2021 г. на ВРС, в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на С.
С. С., ЕГН **********, с адрес: *************************, сумата от
5000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди за болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 14.05.2021 г.,
ведно със законната лихва, считано от 02.11.2021 г. до окончателното
изплащане, на основание чл.432 ал.1 от КЗ.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
решението в обжалваната част с твърдения за прекомерност на присъденото
обезщетение. Размерът му се оспорва като завишен с оглед установените по
делото обстоятелства и вида на претърпените травматични увреждания,
свеждащи се единствено до контузия на гръден кош. Моли се за отмяна на
1
решението в обжалваната част или намаляване на присъденото обезщетение
по размер.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна, в който оспорва въззивната жалба като бланкетна и необоснована и
моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.
С протоколно определение от 09.11.2022г., постановено по настоящото
дело, е заличен като страна в производството ищецът С. С. С., починал на
****** и в качеството на ищци, респективно въззиваеми са конституирани
неговите наследници по закон П. Д. С., ЕГН ********** - съпруга; С. С. С.,
ЕГН ********** - дъщеря и К. С. С., ЕГН ********** – дъщеря.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Пред ВРС е предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ от С. С.
С. за осъждане на „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот
и Здраве“ АД да заплати сумата от 10000,00 лв., представляваща обезщетение
за причинените му неимуществени вреди при настъпило на 14.05.2021г. ПТП,
ведно със законната лихва, считано от 15.10.2021г. до окончателно изплащане
на задължението.
В исковата молба се твърди, че на 14.05.2021г. около 11:15 ч. на
кръстовището на ул. „Парижка комуна“ и ул. „Кракра“ ищецът като
пешеходец, претърпял ПТП по вина на Н. К. И., управляващ т.а. „Форд",
модел „Транзит" peг. № ********, собственост на „Диагностично-
консултативен център Чайка" ЕООД, който завивайки наляво нарушил
задължението си да го пропусне по пешеходна пътека. Вследствие на
сблъсъка ищецът получил контузия на гръден кош, без счупвания, но с болка
в лявата гръдна половина със засилена болезненост по хода на VI и VII ребра
в ляво, отминала за период около месец. Налице е и емоционална травма,
изпитва страх да излиза сам, граничещ с паника. Цитираното състояние
довело до съществени затруднения при извършването на дейности като
пазаруване, посещение при лекар или в лечебно заведение, закупуване на
лекарства, както и при общуването му с близки и познати. Срещу водача е
образувано административно-наказателно производство, завършило с
издаване на наказателно постановление, от което безспорно се установява
механизмът на ПТП и вината на застрахования. Процесният автомобил е
2
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ с
полица № BG/30/121000677746, валидна от 07.03.2021г. до 06.03.2022г. На
14.07.2021г. ищецът депозирал пред застрахователя заявление вх. №
2889/14.07.2021г. за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
ведно с всички необходими документи за установяване на застрахователното
събитие. Въпреки това застрахователят се произнесъл с отказ по съображения
за недоказаност на причинно-следствената връзка и вината на застрахования
водач. Претендира се заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
ведно с лихва за забава, считано от 15.10.2021г. до окончателно изплащане на
задължението.
В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна е депозирала отговор, в
който излага съображения за неоснователност на предявения иск. Оспорват
се всички твърдения по основанието на иска, включително механизма на
ПТП, изключителната вина на застрахования водач, претърпените телесни
увреждания и психически травми, техния интензитет и продължителност.
Размерът на иска се оспорва като прекомерен. Релевира се възражение за
съпричиняване от страна на пострадалия, поради извършени нарушения на
чл. 113, ал. 1, т. 1 и т.2 и чл. 114, ал. 1 от ЗДвП. Прави се искане за
отхвърляне на иска, а евентуално за съобразяване на размера му с принципа
по чл.52 от ГПК и равния принос на пострадалия.
С първоинстанционното решение предявеният иск е уважен за сумата
от 5000 лева и отхвърлен за разликата до претендираните 10000 лева. В
отхвърлителната му част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
3
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
За успешното провеждане на предявения пряк иск срещу застрахователя
по чл.432, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца – въззиваем в настоящото
производство, е да установи при условията главно и пълно доказване
наличието на валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило
увреждане, причинено от виновно и противоправно Д.ие от страна на
застрахования, причинна връзка между Д.ието и вредоносния резултат, както
и вида и размера на претърпените вреди.
Предявеният иск се явява доказан по основание от ангажираните в
първата инстанция доказателства. Механизмът на ПТП е установен с
представените по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
563/19.05.2021 г. и влязло в сила Наказателно постановление № 21-0819-
002571/07.07.2021г. на началник група към ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна
полиция“-Варна, с което е ангажирана административно-наказателната
отговорност на застрахования водач. Настъпването на твърдяните телесни
увреждания и причинната им връзка с ПТП се установяват от допуснатата
СМЕ, а относно психичната травма са ангажирани гласни доказателства чрез
разпит на един свидетел. Във въззивната жалба липсват оплаквания във
връзка с направеното в първата инстанция възражение за съпричиняване,
поради което същото не подлежи на разглеждане в настоящото производство.
Фактът, че процесният автомобил е застрахован при ответника по риска
„Гражданска отговорност“ е приет за безспорен по реда на чл.146, ал.1, т. 3 от
ГПК. Представени са доказателства за предявяване на извънсъдебната
застрахователна претенция, като абсолютна положителна процесуална
предпоставка за допустимост на иска.
Спорът пред настоящата инстанция е пренесен единствено по
отношение на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.
При определяне на размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът се
ръководи от критерия за справедливост. За да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
4
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния
етап от развитие на обществото в Държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите.
По отношение на вида на претърпените телесни увреждания съдът
кредитира заключението на СМЕ, от което се установява, че в резултат на
ПТП първоначалният ищец е получил контузия на гръдния кош, която е
обусловила временно разстройство на здравето неопасно за живота, като
обичайно травматични увреждания от този вид отзвучават в рамките на 2-3
седмици; не се установяват възникнали усложнения, забавено възстановяване
или невъзстановени травматични увреждания. По делото липсват данни за
проведено лечение или ексцес, което налага извод за настъпило в обичайния
срок възстановяване на физическите увреждания.
По отношение на интензитета и продължителността на психичната
травма в първата инстанция са събрани гласни доказателства, от които се
установява, че непосредствено след инцидента първоначалният ищец е бил
много изплашен, треперел силно и не бил в състояние да подреди думите си в
правилен словоред, защото изпитвал болка и уплаха. Цялата лява страна на
тялото му била охлузена и с болки в рамо, в таз, в коляно и гръдния кош.
Повече от месец и половина усещал болки в тялото си и се придвижвал много
бавно, защото било болезнено за него. След инцидента поведението му се
променило, отказвал категорично да преминава през въпросната пешеходна
пътека, изпитвал страх, че ще се случи същото с него, спрял да излиза навън и
да се вижда с приятелите си. Физически се възстановил, но останали
психическите последици.
От съвкупния анализ на събраните доказателства безспорно се
установява, че непосредствено след ПТП ищецът е изпитал болки и страдания
от получените травматични увреждания. Причинени са единствено леки
телесни повреди. Нито една от травмите не е наложила оперативни
интервенции или болничен престой. Не са били предписани лечение и
5
рехабилитация. Възстановителният период е протекъл в рамките на обичания
и е със сравнително малка продължителност. Въпреки пълното физическо
възстановяване, нарушенията в психо-емоционалната сфера на пострадалия
не са отшумели в период от една година след инцидента, т.е. характеризират
се със сравнително голяма продължителност. Същите са се отразили в
негативен план на социалния живот на пострадалия и са свързани с
неудобства от битов характер.
С оглед всички посочени критерии, съдът намира, че справедливият
размер на общо дължимото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 5
000 лева, до който размер искът се явява основателен.
Поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната
част.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на
въззивника следва да бъдат възложени сторените от въззиваемите разноски в
размер на 1000 лева, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар.
Възражението на въззивника за прекомерност на адвокатския хонорар се
явява неоснователно, доколкото претендираният размер не надхвърля
минимума, предвиден в чл.7, ал.2, т. 2 от Наредба 1/09.07.2004г. в
редакцията от ДВ бр.88/04.11.2022г. (1399.99 лева).
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2071/26.06.2022г., постановено по гр.д. №
18004/2021 г. на ВРС, в частта, с която „Застрахователно Акционерно
Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М. Димитров" № 1, е осъден да
заплати на П. Д. С., ЕГН **********, С. С. С., ЕГН ********** и К. С. С.,
ЕГН **********, (конституирани с протоколно определение от 09.11.2022г.,
като ищци в качеството им на наследници по закон на първоначалния ищец С.
С. С., ЕГН **********, починал в хода на процеса на ******), разделно при
равни квоти сумата от 5000,00 лв., представляваща обезщетение за
6
претърпени неимуществени вреди за болки и страдания, вследствие на ПТП,
настъпило на 14.05.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 02.11.2021
г. до окончателното изплащане, на основание чл.432 ал.1 от КЗ.
ОСЪЖДА „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот
и Здраве“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Г.М. Димитров" № 1, да заплати на П. Д. С., ЕГН **********,
С. С. С., ЕГН ********** и К. С. С., ЕГН **********, разделно при равни
квоти, сумата от 1000 лева, представляваща сторени във въззивната
инстанция съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
В останалата му част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл.
280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7