№ 319
гр. Плевен , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на тридесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Валери Цв. Цветанов
при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Административно
наказателно дело № 20214430200442 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН
С наказателно постановление №20-0938-004660 от 27.10.2020г. *** на
сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Плевен е наложил на основание чл.183
ал.2 т.3 пр.1 от ЗДвП на ЦВ. Р. Д. от гр.Плевен, ж.к. ***, административно
наказание глоба в размер на 20лв и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР
са отнети общо 8 точки.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят ЦВ. Р. Д., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени,
като незаконосъобразно. Чрез процесуалния си представител адв.Х.Т.
навежда правни доводи за допуснати съществени процесуални нарушения
при издаването на обжалваното наказателно постановление.
1
За въззиваемата страна ОД на МВР-Плевен, не се явява представител и
не изразява становище по съществото на спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е,
разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт
№304789 от 17.10.2020г. за установяване на административно нарушение, от
който е видно, че на същата дата около 18,43 часа в гр.Долни Дъбник на
кръстовището на ул. *** и ул. ***, с посока на движение към гр.Плевен,
жалбоподателят Д. управлявал лек автомобил *** с рег.№ ***, като извършил
следното: Като водач и управлява по ул. *** горепосоченото МПС, навлиза в
горепосоченото кръстовище без да съобразява /не спира/ поведението и с
Пътен знак Б-2 – Спри, пропусни движещите се по пътя с предимство.
Водачът пътува сам в автомобила.
Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания
актосъставител Г.Н. Р. и свидетеля П. Г. Г., чиито показания съдът кредитира
изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна
кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени
доказателства. И актосъставителят Р. и свидетелят Г. са категорични, че на
17.10.2020г. около 18,43 часа в гр.Долни Дъбник на кръстовището на ул. ***
и ул. ***, с посока на движение към гр.Плевен, жалбоподателят Д., като водач
на лек автомобил *** с рег.№ ***, не е спрял на пътен знак „Б-2“. Съдът
кредитира напълно показанията на актосъставителя Г. Р. и свидетеля П.Г., тъй
като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в
пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях
неспиране на управлявания от жалбоподателя автомобил на пътен знак Б2.
Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно
обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на
наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е
извършил. Също така съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП
редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
2
доказване на противното, а в конкретния случай жалбоподателят Д. не е
доказал, че е спрял на пътен знак Б2. Твърденията на жалбоподателя Д., че е
спрял пътен знак Б2, според съда представляват едно негова защитна теза,
която не се подкрепя от нито едно от събраните по делото доказателства, а
напротив, опровергава се по категоричен начин от показанията на
актосъставителя Р. и свидетеля Г.. По реда на чл.44 ал.3 от ЗАНН
нарушителят – жалбоподател в настоящето производство, е направил
възражения относно констатираното нарушение, като е твърдял, че разполага
с видеозапис на ситуацията, заснет от намиращ се в автомобила
видеорегистратор. От докладна записка рег.№316р-35394 от 28.10.2020г. на
инспектор в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Плевен се установява, че
жалбоподателят е отказал да предостави видеозаписа. В съдебно заседание
жалбоподателят депозира обяснения, че разполага със запис от
видеорегистратора на автомобила си. Въпреки разяснената възможност от
съда, че има право да представи като веществено доказателство техническото
средство, съдържащо въпросния запис, което техническо средство да бъде
предявено от съда чрез неговото видеовъзпроизвеждане в съдебната зала,
жалбоподателят не представи видеозаписа. Мотивира становището се с
приложени към жалбата 4 бр. фотоснимки, които обаче не са приети като
веществени доказателства в администратинвнонаказателното производство
по предвидения в закона процесуален способ – оглед и назначаване на
съответната техническа експертиза. Дори да се приеме, че 4 бр. фотоснимки
са годно доказателствено средство, то описаното в АУАН и в обжалваното
НП нарушение не се опровергава по никакъв начин, тъй като фотоснимките
отразяват събитието статично, а не в неговата динамика.
При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно
и обосновано административнонаказващият орган е приел, че с действията си
жалбоподателят ЦВ. Р. Д. е извършил нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП и
законосъобразно му е наложил административно наказание на основание
чл.183 ал.2 т.3 пр.1 от ЗДвП. Като издадено от компетентния за това орган по
реда и във формата, предвидени от Закона, атакуваното наказателно
постановление се явява законосъобразно от формална страна. Що се отнася
до това осъществено ли е санкционираното административно нарушение от
жалбоподателя и извършено ли е то виновно от него, то също безспорно
3
доказани се явяват всички елементи от състава на нарушението по чл. 6 т.1 от
ЗДвП. Посоченият текст от закона поставя изискване към всички участници
да съобразяват своето поведение с пътните знаци. Значението на знак Б2 е
определено в чл.45 ал.2 от ППЗДвП и то е, както е отбелязано и в атакуваното
НП : “Спри. Пропусни движещите се по пътя с предимство!”. Като не е спрял
управляваното от него МПС - товарен автомобил *** с рег.№ ***, на
посочената в наказателното постановления дата, въпреки наличието на знак
Б2 на на кръстовището на ул. *** и ул. *** в гр.Долни Дъбник, указващ му да
стори това, жалбоподателят е осъществил нарушение на посочения в
атакуваното наказателно постановление чл.6 т.1 от ЗДвП. Нарушението е
съставомерно и от субективна страна, тъй като жалбоподателят е съзнавал, че
не спазва указанията на знака, при управление на автомобила, знаел е че е
бил длъжен да спре, но не е сторил това. Ето защо и законосъоразно
отговорността му е ангажирана по реда на чл. 183 ал.2 т.3 пр.1 от ЗДвП от
административнонаказващият орган. И доколкото посочената разпоредба,
определя абсолютен размер на следващото се административно наказание
глоба от 20,00 лв. за водач, който не спре на пътен знак от вида на нарушения
от жалбоподателя, то липсват и основания за изменение на атакуваното
наказателно постановление в санкционната му част.
Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални
нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на
обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на
наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство. Наказателното
постановление е издадено от оправомощен орган, а АУАН е съставен от
компетентно (териториално и материално) лице, видно от Заповед №8121з-
952/20.07.2017г. на министъра на вътрешните работи.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а
при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от
ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е "обвинен"
и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално-правни
норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В
4
случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното
наказателно постановление, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
порочност на административнонаказателното производство.
Съдът счита, че следва да бъде потвърдено обжалваното наказателно
постановление относно наложеното административно наказание по чл.183
ал.2 т.3 пр.1, като законосъобразно и обосновано.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №20-0938-004660 от
27.10.2020г. на *** на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Плевен, с9 което
е наложено на основание чл.183 ал.2 т.3 пр.1 от ЗДвП на ЦВ. Р. Д. от
гр.Плевен, ж.к. ***, административно наказание глоба в размер на 20лв и на
основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 8 точки, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5