Решение по дело №2168/2019 на Районен съд - Русе

 

Р Е Ш Е Н И Е

№1562

гр. Русе, 10.10.2019 год.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

         Русенският районен съд, II - ри граждански състав в публично заседание на 26-ти септември, две хиляди и деветнадесета година в състав:  

 

Председател: МИЛЕН ПЕТРОВ

 

         при секретаря ТЕОДОРА ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2168 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

         Ищцовото дружество „Първа Инвестиционна Банка” АД, представлявано от представлявано от С. А. П.и Ч. Г. З.-изпълнителни директори заявява, че  сключило  с ответницата  договор за банков кредит, по силата на който предоставило на С.-В. , сума в размер на 1900.00 евро. Съобразно договореното, кредитополучателят следвало да възстанови сумата, ведно с дължимите лихви, такси и др. до 20.04.2017г., като ответникът не бил изпълнил задълженията си за заплащане на сумите в посочения срок. За дължимото се вземане, в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 1001/2019г. на РРС за сумите: 1871.18 евро –главница,  договорна лихва за периода 20.03.2013г.- 20.04.2017г. в размер на 798.12 евро, 1905.01 евро – наказателна лихва за периода 20.03.2013г. –17.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.02.2019г. до окончателното плащане и разноски.

         Предвид  постъпилото възражение, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Б.И.С.-В. дължи на банката следните суми: 1594.12 евро –главница,  договорна лихва за периода 18.02.2016г.- 20.04.2017г. в размер на 91.41 евро, 949.80 евро – наказателна лихва за периода 18.02.2016г. –17.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.02.2019г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

         В срока по чл.131 ГПК Б.И.С.-В. оспорва исковете. Прави възражение за нищожност на клаузите в договора за кредит, относно дължимата се неустойка и наказателна лихва.  Прави и възражение за изтекла погасителна давност на ищцовите претенции, поради факта, че кредитът е бил в просрочие, считано от 20.03.2013г.

          След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

         Между „Първа Инвестиционна Банка” АД, от една страна, а от друга – Б.И.С.-В. е сключен договор за банков кредит № 012LD-R-001579/ 19.02.2013г., по силата на който ищецът предоставил на ответницата банков кредит в размер на 1900.00 евро.  Съобразно договореното, кредитополучателя следва да възстанови сумата, ведно с дължимите лихви, такси и др. до 20.04.2017г. В договора са уговорени: лихви по кредита,  разходите, начина на издължаване, правата и задълженията на страните, както и санкциите при неточно изпълнение.

         По искане на ищеца е възложена съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която е видно, че, дължимите се от ответницата суми възлизат на  1594.12 евро –главница,  договорна лихва за периода 18.02.2016г.- 20.04.2017г. в размер на 91.41 евро, 977.84 евро – наказателна лихва за периода 18.02.2016г. –17.02.2019г.

         Ответницата е оспорила представените от ищеца писмени доказателства- договор за банков кредит № 012LD-R-001579/ 19.02.2013г. и погасителен план към него, но с определение, постановено в о.с.з. на 02.07.2019г. оспорването е признато за недоказано, т.е. същите са годни доказателствени средства.

         Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

         С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422 ГПК- установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответника у дължи сумите: 1871.18 евро –главница,  договорна лихва за периода 20.03.2013г.- 20.04.2017г. в размер на 798.12 евро, 1905.01 евро – наказателна лихва за периода 20.03.2013г. –17.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.02.2019г. до окончателното плащане, предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1001/2019г. по описа на РРС.

         От приложеното в настоящото производство  ч ч.гр.д.№ 1001/2019г. по описа на РРС е видно, че на 12.03.2019г. длъжникът е депозирал възражение, с което оспорил дължимостта на присъдените със заповедта за изпълнение суми. На 28.03.2019г. заявителят е уведомен за постъпилото възражение и възможността да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съдът намира претенцията за допустима, тъй като е предявена от взискателя в законоустановения срок, при наличие на правен интерес, с оглед постъпилото срещу заповедта за изпълнение възражение.

         Разгледан по същество, искът се явява  основателен.

         Съдът приема, че страните са обвързани от облигационно правоотношение, основано на договор за банков кредит № 012LD-R-001579/ 19.02.2013г., по силата на който банката предоставила на ответницата кредит в размер на 1900.00 евро, която сума  се установи, че е усвоена от Б.И.С.-В..

         В т.3 от договора за кредит е уговорено, че падежът на кредита настъпва на 20.04.2017г. Действително, по делото се установява, че от 20.03.2013г., кредитът е бил в просрочие, но банката-ищец не се е възползвала от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, а е подала заявлението по чл.417 ГПК на 18.02.2019г., т.е. след настъпилия редовен падеж на цялото задължение.Следва да се отбележи, че предсрочната изискуемост на кредита не настъпва автоматично при спиране на плащанията на една или няколко погасителни вноски. Наличието на обективната предпоставка е необходимо, но не е достатъчно условие за трансформиране на кредита в предсрочно изискуем. Отнемането на преимуществото на срока по договора е субективно право, установено в полза на кредитора. Преценката дали да го упражни и кога принадлежи изцяло на титуляря на това право. Тъй като по делото не се доказва, а не се и твърди, предсрочната изискуемост да е обявена на длъжника, а напротив ищецът е подал заявлението по чл.417 ГПК на 18.02.2019г., след настъпилия на 20.04.2017г., редовен падеж на задълженията, то и възражението,че  е настъпило погасяване на задължението по давност е неоснователно.

         Неоснователно е и направеното от ответницата възражение, че е налице нищожност на договорната клауза в чл.10 от договора за кредит за определяне на наказателната лихва, като противоречаща на закона. Наказателната лихва е формирана като сбор от възнаградителна лихва и надбавка от 8%. Възнаградителната лихва е индивидуално определената между страните по облигационното отношение и представлява гражданския плод от така сключения договор, дължим на банката за предоставения ресурс. Посочената наказателна надбавка от 8 пункта представлява санкцията, която длъжниците търпят при невръщане в срок на дължимата главница, като тази санкция през цялото време на действие на договора за кредит е  под размера на определената от БНБ законна наказателна лихва. По тази причина и тази договорна клауза не противоречи на чл.86 ЗЗД, поради което и не се явява нищожна.

         В отговора на ИМ, ответницата е навела и твърдения за нищожност на клаузите в договора за кредит, относно дължимата се неустойка, но такава нито е присъждана, нито претендирана.

         В хода на производството не са ангажирани доказателства, от които може да се направи извод, че ответницата е погасила дълга, установен по размер и от приетата и неоспорена експертиза, поради което и  съдът приема, че искът е доказан по основание и размер.   

         Ответницата дължи направените от ищеца разноски за заповедното производство в размер на 103.08 лв.-д.т./съобразно претендираните в настоящето производство суми/ и 150.00 лв.-юрисконсултско възнаграждение, за които съгласно задължителните указания, дадени в т.12 от ТР №4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№ 4/2013 г. съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал.1 ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по настоящото дело, а именно: 178.93 лв.-заплатена д.т., 500.00лв.- възнаграждение на вещо лице и 200.00лв.- юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП.

         Мотивиран така, съдът

 

 

Р    Е    Ш    И   :

 

 

         ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, че Б.И.С.-В., ЕГН ********** *** дължи на „Първа Инвестиционна Банка” АД, представлявано от С. А. П.и Ч. Г. З.-изпълнителни директори, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Драган Цанков ”№37, следните суми: 1594.12 евро –главница по договор за банков кредит № 012LD-R-001579/ 19.02.2013г., договорна лихва за периода 18.02.2016г.- 20.04.2017г. в размер на 91.41 евро, 949.80 евро – наказателна лихва за периода 18.02.2016г. –17.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.02.2019г. до окончателното плащане, за които суми по ч.гр.д. № 1001/2019 г. по описа на РРС е издадена заповед № 527/21.02.2019 г. за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК.

         ОСЪЖДА Б.И.С.-В., ЕГН ********** *** да заплати  на „Първа Инвестиционна Банка” АД, представлявано от С. А. П. и Ч. Г. З.-изпълнителни директори, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Драган Цанков ”№37 сумата в размер на  253.08 лв. - разноски за заповедното производство, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по  ч.гр.д.№ 1001/2019г. по описа на РРС и изпълнителен лист,  както и сумата в размер на 878.93 лв.- разноски за настоящото производство.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: