№ 915
гр. Варна , 07.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на пети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Елена Я. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно
гражданско дело № 20213100500784 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:22 часа се явиха:
Въззивникът „Трък Партс Енд Сървис“ ООД , редовно призован,
представлява се от адв. Г. К., редовно преупълномощен от адв. Н.П.,
надлежно упълномощена и приет от съда от днес.
Въззиваемият „Бул Транс Еко“ ООД, редовно призован, представлява
се от адв. А. К., редовно упълномощен и приет от съда от първа инстанция.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ с оглед редовното призоваване на страните,
намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
докладва депозираната въззивна жалба, съгласно постановеното
Определение №1192 от 01.04.2021 година, както следва:
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба вх. № 271
159 /12.02.2021г., подадена от „Трък Партс енд Сървис“ ООД, ЕИК
1
*********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, жк. „Възраждане“
бл.43, вх. 3, ет.6, ап. 63, представлявано от И.К.Е., срещу решение № 260 092 /
15.01.2021г., постановено по гр.д. № 841/2020г. на ВРС, 26 с-в, в неговата
цялост, с което са отхвърлени предявените от „Трък Партс енд Сървис“ ООД,
ЕИК *********, срещу „Бул Транс Еко“ ООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул. „Любен Каравелов“ № 5, представлявано
от В.А.Т., обективно съединени искове, както следва: иск за заплащане на
сумата от 2056,30 лева, представляваща неизплатено възнаграждение по
неформален договор за ремонт на товарни автомобили, като задълженията са
обективирани във Фактура № **********/24.01.2019г. на стойност 349,60
лева, Фактура № **********/31.01.2019г. на стойност 41,40 лева и Фактура
№ **********/31.01.2019г. на стойност 1665,30 лева, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане, на основание чл.258 от ЗЗД и иск за заплащане на
сумата от 195,92 лева, представляваща законна лихва върху главницата за
периода от 15.02.2019г. до 23.01.2020г., на основание чл.86 от ЗЗД.
Жалбоподателите са осъдени да заплатят и сторените съдебно-деловодни
разноски.
В жалбата се излага, че решението е неправилно и необосновано. За да
постанови така обжалвания акт съдът бил приел, че не било доказано
постигнатото между страните съгласие по отношение на ремонта и доставка
на части, както и за приемане на работата по тях, което било неправилно и не
кореспондирало с доказателствения материал по делото. По отношение на
претендираната сума по фактура № 22809/31.01.2019г. на стойност 41,40 лв.,
твърди, че същата била издадена за извършена компютърна диагностика, а не
за ремонтни работи, което обстоятелство не се спорело между страните -
ответникът не бил оспорил извършената компютърна диагностика. По
отношение на възраженията, че извършеният ремонт по фактура №
22780/24.01.2019г. на стойност 349,69 лв. и по фактура № 22812/31.01.2019г.
на стойност 1665,30 лв. представлявали извършен ремонт по рекламация, то
същите останали голословни и недоказани. До момента на подаване на
отговора на исковата молба ответникът не е имал никакви възражения по
извършените ремонти, а изложените в отговора на исковата молба такива
останали недоказани, никакви доказателства не се събрали в тази посока.
2
Твърди още, че съдът бил игнорирал обстоятелството, че фактура №
22780/24.01.2019г. не била оспорена от ответника, като същата била
подписана от лицето П.Р.Г., чиято представителна власт също не била
оспорвана от ответника. Дори и да се приемело, че посоченото лице било
действало без представителна власт, то на осн. чл. 301 от ТЗ ответникът бил
потвърдил действията му след като не се бил противопоставил веднага след
узнаването. Самият ответник в отговора на исковата молба бил посочил
горното лице като ръководител транспорт при него. По отношение на
събраните по делото гласни доказателства, съдът не ги е кредитирал, тъй като
свидетелите били служители при ищеца. Свидетелските показания
кореспондирали със събраните по делото писмени доказателства, още повече,
че свидетелите носели наказателна отговорност за лъжесвидетелстване. По
делото не се събрали никакви доказателства, които да опровергават
свидетелските показания. Свидетелите уточнили, че не била съставена
работна карта за ремонтните работи по последно издадената фактура, тъй
като ремонтът бил от спешен порядък и били останали да работят в
извънработно време. Като обобщение, счита, че по делото били доказани
извършените ремонтни работи и диагностики, както и че работата била
приета, което не се спорело между страните, а от друга страна възраженията
на ответника за рекламация останали недоказани. Исковите претенции също
не били оспорени по размер. Моли за отмяна на решението, както и за
присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна, с който се оспорват доводите изложени във въззивната
жалба. Твърди, че постановеното от Районен съд гр.Варна решение е
правилно и законосъобразно. Твърди, че в отговора на исковата молба
ответникът оспорил всички твърдения на ищеца с изключение, че между
страните е бил сключен неформален договор за сервизно обслужване на
товарни автомобили. Именно, с това се изчерпвали фактите, които не
подлежали на доказване от страните, като всички останали твърдения, както и
исковата претенция била оспорена от ответника по основание и размер в
цялост. По отношение на фактура №10022780/24.01.2019 г. в о.с.з., проведено
на 27.10.2020 г., ищецът бил уточнил, че същата е подписана от П.Г.,
представена е и карта №797/22.01.2019 г. за извършена услуга на стойност
3
48.00 лева, като ищецът бил пояснил, че документът касаел фактура
№10022780/24.01.2019 г. С изрично волеизявление процесуалният
представител на ответника, в същото о.с.з., бил изразил становище, че
фактура №10022780/24.01.2019 г. не била подписана от ответника и не го
обвързвала. Твърденията, че представената карта №797/22.01.2019 г. касаела
същата фактура също били състоятелни, доколкото имало съществена разлика
в стойността на услугите. Ищцовото дружество не уточнило ясно и
категорично и коя фактура, ремонтът на кое превозно средство собственост
на ответника касае. По делото не били представени приемо-предавателни
протоколи, касаещи извършените услуги. От показанията на свидетелите,
които правилно съдът ценил при условията на чл. 172 от ГПК се установило,
че работни карти не са издавани при извършването на претендираните
ремонтни услуги, въпреки, че по принцип било практика сервизът да издава
такива, а от заключението на ССЕ се установило, че фактурите не били
осчетоводени в счетоводството на ответното дружество. Неосчетоводяваното
им от ответното дружество, невключването им в дневника за покупко-
продажби по ДДС и неползването на данъчен кредит по тях, както и при
липса на приемане на работата, претендирана с тях, по аргумент от чл. 266 от
ЗЗД, не обуславяло възникване на задължение по заплащането им. Моли се по
тези съображения за потвърждаване на първоинстанционното решение и
присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски.
Във връзка с предоставена възможност на въззивника да уточни
обстоятелствата по спора, СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 8096 от
27.04.2021 г. от „Трък Партс Енд Сървис“ ООД, от която връчва препис на
насрещната страна.
С оглед направените уточнения с молба с вх. № 8096 от 27.04.2021 г. от
„Трък Партс Енд Сървис“ ООД, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА , като доказателства по делото, постъпилата
молба с вх. № 8096/27.04.2021 г., ведно с описите към нея.
Адв. К.: Оспорвам представените работни карти, тъй като не са
представени своевременно ако ще се ценят като доказателства. Ако ги
4
приемате само като пояснения към уточненията, не възразявам.
Адв. К.: Нямаме искания по доказателствата.
Адв. К.: Нямаме искания по доказателствата.
Адв. К.: Претендираме разноските за платена държава такса. Колегите от
София не са ми изпратили списък по чл. 80 от ГПК, който да представя.
Адв. К.: Представям и моля, да приемете списък по чл. 80 от ГПК.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ намира, че представените списъци по чл.80 от
ГПК и доказателства следва да бъдат приложени по делото, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото,
представените в днешно съдебно заседание от процесуалния представител на
въззиваемия списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и
съдействие от 05.05.2021г.
С оглед изявлението на страните, СЪДЪТ счете спора за изяснен от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО
Адв. К.: Моля да отмените решението на първоинстанционния съд и
постановите друго, с което да уважите предявените от доверителя ми искове.
Моля да приемете изложените във въззивна жалба твърдения и правни
аргументи, които доказват нейната основателност и дават яснота в правния
спор. Те са ясно и подробно описани във въззивна жалба и уточняващата
молба.
Ще направя уточнение: неправилни са и не кореспондират със
събраните по делото доказателства в първата инстанция твърденията, че
ответникът не е приел работата и че тя не е възлагана. Точно обратното.
Прието е, че има извършени ремонти, но първоинстанционният съд е приел,
че лицето П.Г. няма представителна власт. Това не е така. Видно дори от
5
отговора на исковата молба те твърдят, че П.Г. е правил рекламация за
извършване на ремонти. Тази рекламация не беше доказана в
първоинстанционното производство, т.е. ответникът е знаел, че ще бъдат
извършвани ремонти през месец януари 2019 г. От гласните доказателства е
видно, че работата е била приета. Твърди се, че няма представителна власт –
вида на търговските сделки между дружествата е такава, че понякога е
необходимо бързо извършване на този тип ремонти. В отговора на исковата
молба се твърди, че ответникът е правил рекламация, което не е доказано, т.е.
той е имал възможност и е имал права, дори и да не са изрично упоменати, да
извършва такива сделки и да иска ремонти. Ответникът не е възразил за
извършените ремонти при узнаването им, това е дори при изпращане на
поканата за доброволно изпълнение. Също така е ясно, че П.Г. е бил служител
на ответника. Той е бил ръководител на транспорта, имал е такива
задължения и добре е бил запознат с работата и дейността по транспорта.
Моля, да ми бъде дадена възможност да представя писмени бележки.
Адв. К.: Моля, да оставите без уважение подадената въззивна жалба и
потвърдите първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно. Подробни доводи сме изложи в отговора по жалбата.
Моля да ни присъдите сторените разноски, в това число и тези за
адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
СЪДЪТ, счете делото за изяснено и от правна страна и обяви, че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззивната страна, да представи писмена
защита до 10.05.2021 г., включително.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6