РЕШЕНИЕ  

 

             №                  17.01.2020г.     град  Пазарджик

 

 

        В    И  М  Е  Т  О     НА   Н  А  Р  О  Д А

 

          ПАЗАРДЖИШКИЯТ  ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение

на    седемнадесети декември  две хиляди и  деветнадесета  година

В   публично  заседание в следния състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА  РАЛИНОВА

 

секретар:Петя Борисова

като разгледа докладваното от съдия Ралинова

търговско дело №97 по описа за   2019  година

 

Производството е по реда на чл.226 ал.1 от КЗ /отм./, приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба предявена от М.И.Б., ЕГН ********** с адрес ***,със съдебен адрес *** адв. М.М. *** срещу ЗД„ЕВРОИНС" АД, със седалище и адрес на управление гр.София 1592, район Искър, бул. "Христофор Колумб" № 43, ЕИК *********, представлявано от юрк.Р.П..

Изложени са обстоятелства, че на 05.01.2015 г., около 17:50 часа, в тъмната част от денонощието водачът С.Г.П.,с ЕГН ********** *** управлявал собствения си лек автомобил "Тойота Корола" с рег.№ ***по улица „Георги Бенковски" в посока от изток на запад със скорост около 55 км/ч. /по обяснения на водача/, достигайки кръстовището с улица „Стоил Финджеков“, светофарът светел зелено с остатък от 3 секунди, когато непосредствено след кръстовището, пресичайки пешеходната пътека, последвал сблъсък с пресичащата по нея ищца М.Б.. От удара същата била отхвърлена на тринадесет метра в насрещната лента за движение. След ПТП пострадалата била приведена по спешност в клиниката по неврохирургия на УМБАЛ "Свети Георги" Пловдив в изключително тежко състояние, където започнали животоспасяващи процедури.  

В исковата молба е извършена детайлна интерпретация на фактите и обстоятелствата, обусловили крайните изводи в мотивите на съдебните инстанции, които са разгледали проведеното наказателно производство спрямо водача, причинил въпросното ПТП. В крайна сметка същото приключило с оправдателна присъда на ПзОС, според мотивите на който в разглеждания случай се касае за случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. От страна на ищеца обаче са изложени доводи, че от наказателния съд не е било възприето обстоятелството, че пострадалата е пресичала на зелен светофарен сигнал, което подлежало на доказване пред настоящия граждански съд. Сочи се, че в случая евентуалното доказване на съпричиняване не е част от фактическия състав на престъплението, за което е бил оправдан подсъдимия и поради тази причина същото не влиза в противоречие с нормата на чл.300 от ГПК. Позовават се на съдебна практика.   Твърди се, че гражданския съд в настоящото производство не е обвързан от констатациите на влязлата в сила присъда на ПзОС досежно съпричиняването на инцидента и по-точно относно констатациите на инстанциите, че пешеходката е пресичала на червен светофар, което не било установено по категоричен начин и нямало пречка ищцовата страна да ангажира доказателства, които да оборят тази констатация.

Отделно са изложени правни съображения, че предмет на застраховането е не само рискът от настъпване на вреди от виновно поведение по чл.45 от ЗЗД, но и вредите за които застрахованото лице отговаря съгласно чл.50 от ЗЗД. Поддържа се, че в настоящия казус следва да се приеме, че са налице предпоставките за ангажиране безвиновната отговорност за вреди от вещ по реда на чл.50 от ЗЗД.

Описано е, че като резултат от настъпилото ПТП на пострадалата е била причинена открита черепно-мозъчна травма, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Според изложеното в исковата молба създалата се комуникация между външната среда и черепната кухина от разкъсно-контузната рана в дясната челна област на пострадалата и подлежащото счупване на черепа, представлявала медикобиологичния признак нараняване, проникващо в черепната кухина. Пострадалата получила пареза на очния двигателен нерв вдясно, птоза на десен горен клепач, мидриаза в дясно, девииран десен очен булб надолу и латерално, с ограничена подвижност, като това увреждане представлявало медикобиологичния признак на постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Поддържа се, че всички описани травматични увреждания поотделно имали характера на средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.1 от НК. Освен това пострадалата била получила и други травми, които й причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като болка и страдание, съставляващи леки телесни повреди по смисъла на чл.130 ал.1 и ал.2 от НК.

Твърди се в исковата молба, че причинителят на вредата имал валидно сключена застраховка гражданска отговорност с ответния застраховател, поради което пострадалата имала интерес от предявяване на обезщетение за вреди, изразяващи се в болки и страдания, последица от настъпилата злополука.

Във връзка с изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да осъди  ЗД „ЕВРОИНС" АД,с ЕИК ********* да заплати на М.И.Б., ЕГН ********** ***, сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на настъпило на 05.01.2015г. ПТП в резултат на използването на лек автомобил „Тойота Корола" с регистрационен № *** от неговия собственик С.Г.П., както и законната лихва върху претендираната сума за периода от датата на увреждането 05.01.2015г. до окончателното й изплащане. Претендират се и съдебни разноски.

В законоустановения срок по чл.367 от ГПК от ответника ЗК „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК ********* е постъпил писмен отговор, в който се заявява, че оспорват иска  изцяло, както по основание, така и по размер.

Не се спори относно наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите под формата на застрахователна полица №07514002209060, със срок на действие от 28.08.2014г. до 28.08.2015г. за лек автомобил „Тойота Корола" с peг. №***, управляван по време на ПТП от С.Г.П..

Основателността на исковете се оспорва по следните съображения:

 На първо място се прави възражение, че настъпването на описаното ПТП не се дължи на виновното и противоправно поведение на въпросния водач, а е резултат от случайно деяние, в който смисъл е и постановената от ПзОС присъда от 01.02.2016г. по ВНАХД № 471/2015г., с която е приключило образуваното по същия повод наказателно производство срещу него. Поддържа се, че съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК, както и съобразно практиката на ВКС, решението, постановено при условията на чл.78а НК има обвързващо действие и поради тази причина въпросите за вината и противоправността не могат да бъдат повторно разглеждани и пререшавани в настоящото гражданско производство.

Възразява се разглеждания случай да попада в приложното поле на чл. 50 ЗЗД.

Допълнително се оспорва настъпването на описаните в исковата молба неимуществени вреди, поради липсата на причинно-следствена връзка с ПТП.

В условията на алтернативност се поддържа наличието на 90% съпричиняване от страна на ищцата, която не се съобразила с правилата, установени в чл.113 и чл.114 от ЗДвП.

Оспорва се размера на предявената претенция, който бил прекомерно завишен с оглед вида, обема и интензитета на претърпените болки и страдания и периодът им на лечение, както и отделно неадекватен на установените икономически условия и стандарт на живот в страната, както и многократно надвишава присъжданите от съдилищата за сходни увреждания застрахователни обезщетения.

Оспорва се и акцесорния иск. Възразява се, че претенцията за законна лихва, считано от датата на застрахователното събитие – 05.01.2015 г., е погасена по давност на основание чл.111, б.„в“ от ЗЗД.Претендират се разноски.

              В рамките на срока по чл.373 от ГПК е постъпила и допълнителна искова молба от ищцата, като във връзка с възраженията на ответника се сочи отново,че съпричиняването не попадало в изброените три признака за преразглеждане на делото по чл.300 от ГПК, тъй като подлежали отново на доказване пред гражданския съд.

            В срока по чл.373 от ГПК е постъпил допълнителен отговор в който се поддържат всички възражения.

       Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата молба, писменият отговор и доразвити в хода на производството, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

         По допустимостта:

Предявеният иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.226 ал.1 от КЗ /отм./, приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ. Съгласно §22 ПЗР на КЗ за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на КЗ /01.01.2016 г./, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането (отм. ДВ бр.102 от 29.12.2015), освен ако страните договорят друго след влизането в сила на КЗ. Следователно, доколкото в случая никоя от страните не твърди, а и не ангажира доказателства относно подобна договорка помежду им, то следва да се приеме, че споровете във връзка с процесния застрахователен договор, който е сключен преди 01.01.2016г. ще бъдат разрешавани по реда на ч.ІV от КЗ/отм./ и същите са процесуално допустими, съобразно Тълкувателно решение №1/2016г.

За да се уважи така предявеният иск, следва безспорно да установи: 1.противоправно поведения от страна на делинквента С.Г.П., 2. вреда; 3. причинна връзка между деяния и вреда; 4. вина /същата се презумира/; 5. наличие на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 6. настъпване на застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.

От присъдиненото към настоящото производство в.н.а.х.д. №471/15г. по описа на Окръжен съд Пазарджик се установява,че е признат за невиновен С.Г.П., за това ,че на 5.01.2015 година в гр.Панагюрище при управление на лек автомобил „Тойота Корола" с peг. №***е нарушил правилото за движение на чл.20 ал.1 от ЗдвП /“водачите са длъжни непрекъснато да контролират своите МПС, докато ги управляват“/ и по непредпазливост е причинил на ищцата М.Б. средни телесни повреди.От мотивите на така произнесената оправдателна присъда се установява,че съдът е приел,че се касае за случайно събитие по чл.15 от НК и логичното обяснение било преминаване на пешеходката на червен сигнал.Ако П. бил преминал на червен сигнал на светофара, би настъпило ПТП между него и насрещно идващите автомобили.

Съдът като прецени събраният доказателствен материал съобразно нормата на чл.300 от ГПК и практиката на ВКС изложена в решение по т.д.2394/17г. на І т.о. на ВКС, според която  гражданският съд в рамките на съдебното производство по претенция за компенсиране на вреди от деликт е допустимо да приеме осъществяване на изпълнителното деяние с друг вид нарушение на ЗДвП, различно от това по приключилото с оправдателна присъда наказателно производство във връзка с осъществяване на същото събитие, само ако разглежда въведени други фактически действия, изпълняващи друг специален състав, различен от този, разгледан от наказателен съд. Гражданският съд не може да обоснове деликт, позовавайки се на общия състав на престъплението, чието осъществяване е отречено с оправдателната присъда, с оглед конкретния специален фактически състав, който е предмет на повдигнатото обвинение и който определя обективните предели на присъдата.

В случая в исковата молба ищцата се позовава на нарушение на П. свързано с превишена скорост при преминаване през пешеходна зона,както и че не  е намалил скоростта при навлизане в кръстовището.Тези обстоятелства, обаче останаха недоказани в настоящото производство, включително и от допусната САвТЕ.От експертизата се установи,че ищцата като пешеходка се е движила със скорост около 5 км./ч.,а от своя страна водача П. се е движил с 40-44 км./ч.

От същата се установи безспорно,че при обективна възможност на пешеходката да възприеме движещият се автомобил и забранителен светлинен сигнал е имала възможност да спре и да го пропусне.

При наличие на бял микробус в кръстовището, установен в мотивите на присъда по ВНАХД № 471/2015г.,ограничаващ видимостта към пешеходката за водача на лекия автомобил П. е съществувала обективна възможност да я възприеме едва когато погледът му премине линията на ограничаване на видимостта и незабавно да реагира с аварийно спиране.Установено е обаче,че поради късото разстояние, няма да може да спре преди мястото на контакта, а и други спасителни маневри са били невъзможни, заради отрязъка от време от 4 сек.

По делото не са доказани други фактически действия/бездействия на водача, различни от изпълнителното деяние, осъществяващо състава на престъплението по чл.342, ал.1 НК вр. с чл.21 ал.2 от ЗДвП или на друг вид нарушение на ЗДвП, намиращи се в причинна връзка с вредите настъпили за ищцата/които са безспорни и установени от СМЕ/, не се установи и твърдяното превишаване на скоростта.Преценено от гледна точка на конкретните пътни условия и на обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, поведението на водача не осъществява нарушение на правилата за движение по чл.5, ал.1 и ал.2 ЗДвП, чл.20, ал.2 ЗДвП и чл.116 ЗДвП и поради това не поражда основание за деликтна отговорност по чл.45 ЗЗД.

В производството по иска за обезщетяване на вреди от произшествието няма основание съдът да приеме, че с поведението си водачът е осъществил деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД и че за произлезлите от този деликт неимуществени вреди ответникът - застраховател дължи обезщетение съгласно чл.226, ал.1 КЗ (отм.), тъй като не са доказани други фактически действия, изпълняващи друг специален състав, различен от този, разгледан от наказателния съд.В този см. решение №138/3.01.2020 год. по т.д.№239/19г. на ІІ т.о. на ВКС.

По отношение на наличие на предпоставки за разглеждане на иск по чл.50 от ЗЗД, съдът при изготвяне на доклада по делото е приел,че не е сезиран надлежно с такъв иск.Няма посочване дали е предявен в условията на евентуалност, нито са изложени обстоятелства по тази специфична хипотеза за безвиновна отговорност, за вреди причинени от вещ/напр. повреда в спирачна система, спукана гума и прочие, в който смисъл е категоричната съдебна практика, вкл. и сочените от проц. представител на ищцата адв.К. съдебни актове. Едва при оформяне на петитума проц.представител на ищцата е направил сместване на двата състава на чл.226 от КЗ /отм./, както  и е посочил хипотезата на чл.50 от ЗЗД.

С оглед на така изложените мотиви и липсата на два от елементите на фактическия състав на нормата на чл.226 от КЗ /отм./ - противоправно деяние /вина/ от страна на П. и причинна връзка между деянието и безспорно настъпилите вреди за ищцата М.Б., следва искът да се отхвърли като неоснователен.

При този изход на делото на основание чл.78 ал.3 от ГПК, следва ищцата да бъде осъдена да заплати на ЗД„ЕВРОИНС" АД, сторените разноски, които са претендирани съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.

Направените от ответника в производството разноски са в размер на 80 лева за експертиза и 250 лв. за юрк. възнаграждение или общо – 330 лева.

        Воден от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК Пазарджишкият   Окръжен съд,

 

                     Р     Е     Ш     И:

 

         ОТХВЪРЛЯ исковете на М.И.Б., ЕГН ********** с адрес ***,със съдебен адрес *** адв. М.М. *** срещу ЗД„ЕВРОИНС" АД, със седалище и адрес на управление гр.София 1592, район Искър, бул. "Христофор Колумб" № 43, ЕИК *********, представлявано от  Е.С.И.и Р.Г.Б.– изп.директори чрез юрк.Р.П., с които се иска да бъде осъден ответника ЗД„ЕВРОИНС" АД да заплати на основание чл.226 от КЗ /отм./ във вр. с чл.45 от ЗЗД на ищцата М.Б., обезщетение в размер на 30 000 лева, представляващи неимуществени вреди от настъпило на 05.01.2015г. ПТП с лек автомобил „Тойота Корола" с рег. №***, използвано от неговия собственик С.Г.П., както и законната лихва върху претендираната сума за периода от датата на увреждането - 05.01.2015г. до окончателното й изплащане, като неоснователни.

ОСЪЖДА М.И.Б., ЕГН ********** с адрес ***,със съдебен адрес *** адв. М.М. *** да заплати на ЗД„ЕВРОИНС" АД, със седалище и адрес на управление гр.София 1592, район Искър, бул. "Христофор Колумб" № 43, ЕИК *********, представлявано от  Е.С.И.и Р.Г.Б.– изп.директори чрез юрк.Р.П., разноски в размер на 330 лева.

              Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен съд гр.Пловдив.

                Препис от решението да се връчи на страните.

                                      

 

                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: