№ 111
гр. Пловдив, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Величка П. Белева
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20215001000851 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №690/16.12.2019г., постановено по т.д. №153/2019г. по описа
на Окръжен съд П., ответникът Н. /Н./, Булстат ********* е осъден да
заплати на „МБАЛ-МК-Св.И.Р.” ЕООД, ЕИК ********* сумата 8 544 лв. -
неплатено възнаграждение за извършена над договорения лимит за
м.февруари 2016г. болнична медицинска помощ по договор
№*******/19.02.2015г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки,
за която сума е издадено дебитно известие №****/09.06.2016г. към ф-ра
№****/09.03.2016г., ведно със законна лихва от 28.02.2019г. до
окончателното плащане, като е ОТХВЪРЛЕН съединеният иск за заплащане
на сумата 2 356лв. - обезщетение за забава в плащането на горното парично
задължение за периода от 10.06.2016г. до 27.02.2019г., като неоснователен.
Н. е осъдена да заплати на „МБАЛ-МК-Св.И.Р.” ЕООД сумата 78 007лв. -
неплатено възнаграждение за извършена над договорения лимит за м.март
2016г. болнична медицинска помощ по договор №*******/19.02.2015г. за
оказване на болнична помощ по клинични пътеки, за която сума е издадена
фактура №****/11.04.2016г., ведно със законна лихва от 28.02.2019г. до
1
окончателното плащане, като е ОТХВЪРЛЕН съединеният иск за заплащане
на сумата 22 383 лв. - обезщетение за забава в плащането на горното парично
задължение за периода от 01.05.2016г. до 27.02.2019г., като неоснователен. Н.
е осъдена да заплати на „МБАЛ-МК-Св.И.Р.” ЕООД сумата 3 462,04лв. -
държавна такса в производството по т.д.№153/2019г. по описа на ПОС, ТО,
XVI с. „МБАЛ-МК-Св.И.Р.” ЕООД е осъдено да заплати на Н. сумата 88,92лв.
- деловодни разноски.
Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство
- „МБАЛ-МК-Св.И.Р.” ЕООД, в частта, с която са отхвърлени акцесорните
претенции за присъждане на мораторна лихва за забава общо за сумата от
24 739лв., както следва: мораторна лихва върху главница от 8 544лв. по
дебитно известие №****/09.06.2016г. към ф-ра №****/09.03.2016г. за
извършена болнична помощ по клинична пътека за периода 10.06.2016г. до
27.02.2019г. в размер на 2 356лв.; мораторна лихва върху главница от 78
007лв. по дебитно известие №****/11.04.2016г. към фактура
№****/11.04.2016г. за извършена болнична помощ по клинична пътека за
периода 01.05.2016г. до 27.02.2019г. в размер на 22 383лв. Счита, че
решението в обжалваната част е неправилно и постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Наведени са доводи, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че за вземанията на ищеца
следва да се приложи хипотезата на чл.84 ал.2 от ЗЗД. Твърди се, че по
отношение на претендираните лихви за забава ответникът е изпаднал в забава
след изтичане на 30-то число на месеца, следващ отчетния месец, съобразно
клаузите на договора и регламентацията на чл.45 от ЗЗО. На следващо място е
изразено несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, че представените
до РЗОК писма и дебитни известия нямат характер на покана за плащане.
Изложени са подробни съображения. Евентуално – ако се приеме, че липсва
нормативно предписано правило, жалбоподателят счита, че пряко
приложение следва да намери Директива 2011/7/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 16.02.2011г. относно борбата със забавяне на
плащанията по търговски сделки. Наведени са доводи, че Н. – възложител по
силата на договора, е публичноправен орган по смисъла на чл.1, б. „а“ от
Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31.03.2004г.
– юридическо лице, създадено с цел задоволяване на обществени интереси без
промишлен и търговски характер, финансиран предимно от държавата.
2
Предметът на договора между страните е търговска сделка по смисъла на
чл.2. С оглед правилото на чл.4, пар.3 от Директива 2011/7/ЕС – Н. не
отговаря на критериите, установени в пар.4, поради което срокът за плащане
на надлимитните дейност е 30 календарни дни. Иска се отмяна на решението
в обжалваната отхвърлителна част и постановяване на друго, с което
акцесорните искови претенции да бъдат уважени изцяло.
В представения отговор по чл.263 ал.1 от ГПК насрещната страна – Н.
оспорва изцяло подадената от „МБАЛ-МК-Св.И.Р.” ЕООД въззивна жалба.
С въззивната жалба и постъпилия отговор не се предявяват
доказателствени искания.
Страните претендират сторените по делото разноски.
Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения
срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в
жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269 и чл.271 от
ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
решение, включително и в обжалваната му отхвърлителна част.
Същото е постановено по предявени искове с правно основание чл.79
ал.1 и чл.86 от ЗЗД, във вр. със специалната разпоредба на чл.59 от ЗЗО.
Ищецът „МБАЛ-МК-Св.И.Р.” ЕООД черпи права от сключен между
него - в качеството на изпълнител и Н. – възложител, Договор
№*******/19.02.2015г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки,
с който ответникът се е задължил да заплаща за извършената и отчетена от
ищеца болнична медицинска помощ в срок до 30-то число на месеца, следващ
отчетния. Позовава се на точно изпълнение и оформена в съответствие с
нормативните изисквания медицинска документация. Твърди, че ответникът
не е изпълнил изцяло задължението си да заплати извършената и отчетена
болнична медицинска помощ, оказана през месеците февруари и март 2016г.,
а именно: 8 544 лв. по дебитно известие №****/09.06.2016г. към фактура
№****/09.03.2016г. за м.02.2016г., и 78 007лв. по дебитно известие
№****/11.04.2016г. към фактура №****/11.04.2016г. за м.03.2016г. Твърди се,
3
че ответникът е в забава, считано от 10.06.2016г. по фактурата за м.февруари
2016г. и считано от 01.05.2016г. по фактурата за м.март 2016г., поради което,
освен горепосоченото възнаграждение, се претендира и обезщетение за забава
в размер 2 356лв. за периода от 10.06.2016г. до 27.02.2019г. и в размер 22
383лв. за периода от 01.05.2016 г. до 27.02.2016г.
В представения отговор на исковата молба ответникът Н. е оспорил
предявените искове по основание, като неоснователността на акцесорните
претенции за мораторна лихва – предмет на настоящето производство, се
обуславя от неоснователността на главните искове.
При така наведените твърдения и възражения от страните, след като
съобрази оплакванията, изложени във въззивната жалба, съдът прие за
установено следното:
Неспорен между страните по делото е правопораждащият
правоотношенията юридически факт - договор №******* от 19.02.2015г., със
страни – Н. – възложител и „МБАЛ - МК Св. И.Р.“ ЕООД – изпълнител. По
силата на този договор изпълнителят се е задължил да оказва на
здравноосигурени лица, на здравнонеосигурени лица по §2, ал.1 от ЗБ на Н. за
2015г. за акушерска помощ по чл.82 ал.1, т.2 от Закона за здравето и на
лицата по §7 ал.1 от ЗБНЗОК за 2015г. болнична медицинска помощ по
клинични пътеки от приложение №5 член единствен на Наредба
№40/24.11.2004г. за определяне на основния пакет от здравни дейности,
гарантиран от бюджета на Н. със съдържание, посочено съответно в
приложение №16 /приложение №2 от НРД за МД за 2015г./. С клаузата на
чл.18 от договора възложителят „Националната здравноосигурителна каса“ се
е задължил да заплаща на възложителя договорената, извършена и отчетена
дейност – БМП по клинични пътеки. Не се спори и че Н. не е заплатила
стойностите на извършени и отчетени дейности за отчетните периоди
м.февруари и м. март 2016г., като със сила на пресъдено нещо е установена
дължимостта на неизплатеното възнаграждение за м. февруари 2016г. –
8 544лв. и за м.март – 78 007лв. /първоинстанционното решение в тази част е
влязло в законна сила/.
Сключеният между страните договор е със специален предмет в
сферата на обществените отношения, свързани със здравното осигуряване,
като дейност по набирането на здравноосигурителни вноски и премии,
4
управлението на набраните средства и тяхното разходване за закупуване на
здравни дейности, услуги и заплащане на стоки, сферата на обществените
отношения, свързани с опазване здравето на гражданите, уредени със
специални закони – Закон за здравното осигуряване, с националните рамкови
договори /НРД/, Закон за здравето, поздзаконови нормативни актове.
Съгласно клаузата на чл.18 ал.1 от договора възложителят заплаща на
изпълнителя договорената в чл.1 ал.1 от договора извършена и отчетена от
изпълнителя медицинска помощ по КП, което задължение произтича и от
клаузата на чл.3 ал.1, т.3 от договора.
Съгласно клаузата на чл.35 от договора плащанията на изпълнителя се
извършват, чрез РЗОК, до 30-то число на месеца, следващ отчетния /с
изключение на плащанията, за които е предвиден друг срок в чл.31 ал.3 и 4,
като въпросните разпоредби касаят плащания за неосигурени лица и целеви
средства, в която категория настоящите плащания не попадат/.
Извършената и отчетена съобразно нормативните и договорни
изисквания медицинска дейност от изпълнителя е в съответствие с предмета
на договора и вменените му с договора задължения. Превишеният обем на
надлежно оказаната от изпълнителя болнична медицинска помощ следва да
получи насрещната престация. При това положение и неизпълнението
задълженията на една от страните по договора – в случая това на възложителя
да заплати извършената и отчетена от изпълнителя медицинска помощ, се
подчинява на правилата, установени в самия договор. Съгласно клаузата на
чл.3 ал.2 от договора, в случай че възложителят не заплати на изпълнителя
извършената и отчетена дейност по КП в сроковете, определени в настоящия
договор, възложителят дължи на изпълнителя законна лихва за забава за
просроченото време. Спорното право се извежда от самия договор, при което
като падеж на задължението на възложителя за заплащане на изпълнената и
отчетена медицинска помощ е приложим този, определен в клаузата на чл.35
от договора - до 30-то число на месеца, следващ отчетния.
По отношение на акцесорните претенции за заплащане на лихви за
забава върху всяка една от сумите за минал период, настоящата инстанция не
споделя изводите на първостепенния съд, че срокът за плащане, предвиден в
чл.35 от договора е относим единствено към стойностите на медицинска
дейност, уговорени в Приложение 2 към договора, за които предварително е
5
осигурен бюджета по отношение т.нар. надлимитни дейности, бюджетът се
осигурява след изтичане на този срок и при наличие на средства, при което е
приложима хипотезата на чл.84 ал.2 от ЗЗД. С оглед дължимостта на
възнаграждение и за извършената надлимитна дейност, то това
възнаграждение е за медицинска дейност, която не е извън рамките на
сключения между страните договор, а е такова, чието заплащане се дължи по
договора и съобразно клаузите на договора – т.е. – приложими са
установените в договора срокове за плащане.
Установено е и не е спорно в настоящето производство, че ищецът е
издал дебитни известия за извършените надлимитни медицински услуги за
процесните периоди, като е спазена предвидената процедура за отчитане. С
оглед на това, че отчетената надлимитна медицинска дейност не е извън
предмета на договора, ответникът, в качеството си на възложител дължи
заплащане, както на стойността на извършената дейност, така и лихви за
забава за всяка една от главниците за периода и размерите, посочени в
исковата молба, които размери не се спорят от насрещната страна. Т.е. -
ответникът е в забава, но не от датата на завеждането на иска, а от датата на
падежа на всяко едно от задълженията му, посочен в чл.35 от договора.
Ето защо първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
обжалваната част, с която са отхвърлени акцесорните искови претенции и да
се постанови друго, с което да бъдат присъдени претендираните с исковата
молба суми, представляващи обезщетение за забава – лихва за минал период,
а именно: мораторна лихва върху главница от 8 544лв. по дебитно известие
№****/09.06.2016г. към ф-ра №****/09.03.2016г. за извършена болнична
помощ по клинична пътека за периода 10.06.2016г. до 27.02.2019г. в размер
на 2 356лв.; мораторна лихва върху главница от 78 007лв. по дебитно
известие №****/11.04.2016г. към фактура №****/11.04.2016г. за извършена
болнична помощ по клинична пътека за периода 01.05.2016г. до 27.02.2019г.
в размер на 22 383лв.
С оглед изхода от спора пред въззивната инстанция следва да се отмени
първоинстанционното решение и в частта с която ищецът е осъден да заплати
на ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от иска – 88,92лв.
На ищеца се дължат разноски за първоинстанционното производство в
пълен размер, които са 4 452лв. – заплатена държавна такса. Или, освен
6
присъдените с първоинстанционното решение - 3 462,04лв., следва да се
присъдят допълнително разноски 989,96лв.
На основание чл.78 ал.1, във вр. с чл.273 от ГПК въззиваемата страна
следва да заплати на жалбоподателя направените разноски във въззивното
производство, които са 495лв. – заплатена държавна такса и 1 300лв. –
адвокатско възнаграждение, заплатено в брой, съгласно договор за правна
защита и съдействие. Възражението на въззиваемата страна за прекомерност
на така заплатеното и претендирано адвокатско възнаграждение е
неоснователно. Съобразно обжалваемия материален интерес - 24 739лв.,
минималното адвокатско възнаграждение по чл.7 ал.2, т.4 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
1 272,17лв. Заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение
надвишава незначително минималното такова и не е прекомерно. Или
въззиваемата страна следва да заплати на жалбоподателя разноски за
въззивното производство в размер на 1 795лв.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №690/16.12.2019г., постановено по т.д. №153/2019г.
по описа на Окръжен съд П., в обжалваната част, с която е отхвърлен
предявеният от „МБАЛ-МК-Св.И.Р.” ЕООД, ЕИК ********* срещу Н. иск
за: мораторна лихва върху главница от 8 544лв. по дебитно известие
№****/09.06.2016г. към ф-ра №****/09.03.2016г. за извършена болнична
помощ по клинична пътека за периода 10.06.2016г. до 27.02.2019г. в размер
на 2 356лв.; мораторна лихва върху главница от 78 007лв. по дебитно
известие №****/11.04.2016г. към фактура №****/11.04.2016г. за извършена
болнична помощ по клинична пътека за периода 01.05.2016г. до 27.02.2019г.
в размер на 22 383лв., както и в частта, с която „МБАЛ-МК-Св.И.Р.” ЕООД е
осъдено да заплати на Н. разноски по делото в размер на 88,92лв., вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Н., Булстат ********* да заплати на „МБАЛ-МК-Св.И.Р.”
ЕООД, ЕИК *********: мораторна лихва върху главница от 8 544лв. по
дебитно известие №****/09.06.2016г. към ф-ра №****/09.03.2016г. за
7
извършена болнична помощ по клинична пътека за периода 10.06.2016г. до
27.02.2019г. в размер на 2356лв.; мораторна лихва върху главница от 78
007лв. по дебитно известие №****/11.04.2016г. към фактура
№****/11.04.2016г. за извършена болнична помощ по клинична пътека за
периода 01.05.2016г. до 27.02.2019г. в размер на 22 383лв.
ОСЪЖДА Н., Булстат ********* да заплати на „МБАЛ-МК-Св.И.Р.”
ЕООД, ЕИК ********* разноски за първоинстанционното производство в
размер на 989,96лв., както и разноски за въззивното производство в размер на
1 795лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8