РЕШЕНИЕ
Номер: 02.10.2019 г. гр.Ст.Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски районен съд VI наказателен
състав
На 25 септември Година: 2019
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Златко Мазников
Съдебни заседатели:
Секретар: Светла Иванова
Прокурор:
Разгледа докладваното от съдията Златко Мазников
а.н.дело № 1959 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, съобрази:
Обжалвано е НП
(наказателно постановление) № ...от 08.07.2019
год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Стара Загора.
Жалбоподателят „Транспортно
строителство и възстановяване” ЕАД гр.София, ЕИК *********, твърди, че НП е
незаконосъобразно, и моли същото да бъде отменено, алтернативно – изменено,
като бъде намален размера на наложената с него имуществена санкция до
предвидения в закона минимум.
Въззиваемата
страна Дирекция „Инспекция по труда” гр.Стара Загора счита, че жалбата е
неоснователна, и моли НП да бъде потвърдено като законосъобразно.
Съдът, като
прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността
на НП, намери за установено следното:
С обжалваното
НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № ...от 07.06.2019 год., жкалбоподателят е санкциониран на
основание чл.414, ал.1 от КТ – Кодекс на труда („Работодател,
който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко
наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000
лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание – с
глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.”) за нарушение на чл.245, ал.1 от КТ („При
добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се
гарантира изплащането на трудовото възнаграждение в размер на 60 на сто от
брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна
заплата за страната”), изразяващо се в това, че като правоприемник на Държавно
предприятие „Транспортно строителство и възстановяване” гр.София съгласно
решение № 256 от 03.05.2019 год. на Министерския съвет в качеството си на
работодател по смисъла пар.1, т.1 от ДР на КТ ) не е изплатил в срок до 06.06.2019
год. на всичките му 9 работници и служители, работещи в Складова база за
съхранение на военновременни мощности с.Калояновец, община Стара Загора, трудовите
възнаграждения им възнаграждения за м.април 2019 в размер на 60 на сто от брутните
им трудови възнаграждения, но не по-малко от минималната работна заплата за
страната, като:
в
обстоятелствената част на НП за всеки един от работниците и служителите,
индивидуализирани чрез три имена и ЕГН, изрично са посочени брутното му трудово
възнаграждение за м.април 2019 год., кога и каква сума му е била изплатена
авансово и съставомерният остатък за изплащане до гарантирания от закона
минимален размер – до размера на 60 на сто от брутното му трудово
възнаграждение или до размера на минималната работна заплата за страната (560
лева – вж. ПМС № 320 от 20.12.2018 год.) в зависимост от това дали размерът на
минималната работна заплата за страната е по-малък или по-голям от 60 на сто от
брутното му трудово възнаграждение;
в
обстоятелствената част на НП изрично е посочено, че съгласно сключените
договори и допълнителни споразумения между работниците и служителите и
работодателя процесните трудови възнаграждения са били дължими (т.е. е следвало
да бъдат изплатени) до 30.05.2019 год.;
в
заключителната част (диспозитива) на НП изрично е посочено, че на жалбоподателя
се налага „имуществена санкция по чл.415б от КТ“ в размер на 4300 лева.
Фактическите
констатации (относно размера на брутното трудово възнаграждение за м.април 2019
год. на всеки един от работниците и служителите
в проверената Складова база на жалбоподателя, кога и каква сума е била
изплатена авансово на всеки от тях и съставомерният остатък за изплащане до
гарантирания му от закона минимален размер в зависимост от това дали размерът
на минималната работна заплата за страната е по-малък или по-голям от 60 на сто
от брутното му трудово възнаграждение и до коя дата е следвало да бъде изплатен
същият), отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се потвърждават от
представените с преписката писмени доказателства (ведомост за заплати за
м.април 2019 год., банково извлечение от 18.04.2019 год., справка за изплатени
трудови възнаграждения за периода м.септември 2018 год. – м.април 2019 год.,
трудовите договори на двама от работниците и служителите и допълнителни
споразумения към трудовите договори от останалите седем), а и не се оспорват от
жалбоподателя, поради което съдът намира същите за доказани по несъмнен и
безспорен начин, респективно – за безпредметно да обсъжда поотделно събраните
доказателства в тази насока.
В случая обаче НП
не отговаря на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН
(Закон за административните нарушения и наказания).
На първо място:
не е изрично посочена датата на извършване на нарушението (според изложените в
НП факти – 31.05.2019 год., понеже се касае за неизпълнение на задължение,
обусловено с краен срок – 30.05.2019 год.), съставляваща самостоятелен елемент
от реквизита на НП по чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН. При това в НП е посочено от една страна, че процесните трудови
възнаграждения са били дължими до 30.05.2019 год., а от друга страна – че
работодателят не ги е изплатил до 06.06.2019 год., което обективно поставя в
невъзможност жалбоподателя да разбере коя от двете дати
административнонаказващият орган е възприел като меродавна – ако не за дата на
извършване на нарушението, то поне за дата, която да обуславя (определя) датата
на извършването на нарушението. Нещо повече: показанията на актосъставителката
и писменото становище на процесуалния представител на въззиваемата страна недвусмислено
сочат, че според актосъставителката и административнонаказващият орган
жалбоподателят е в нарушение от 06.06.2019 год., което поради липсата на
изрични волеизявления от тях съответно в АУАН и НП относно датата на извършване
на нарушението потвърждава допуснатата неяснота на административнонаказателното
обвинение в тази му част.
На второ място:
налице е противоречие в юридическото формулиране на
административно-наказателното обвинение – от една страна се сочи, че жалбоподателят
се санкционира на основание чл.414, ал.1 от КТ, а от друга страна – че му се
налага имуществена санкция по чл.415б от КТ („Работодател,
длъжностно лице или работник или служител, който в едномесечен срок от влизане
в сила на наказателното постановление не плати наложената му имуществена
санкция или глоба, дължи лихва в размер на основния лихвен процент на
Българската народна банка за периода плюс 20 пункта“),
позоваването на която разпоредба, ако последната да няма нищо общо с описаното в НП нарушение и в частност – да
не визира какъвто и да било състав на административно нарушение, създава
очевидно объркване и обективно лишава жалбоподателя от възможността да разбере
изразената от административнонаказващия орган воля в тази насока.
По тези
съображения съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно и следва да
бъде отменено.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА
наказателно постановление № ...от 08.07.2019 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”
гр.Стара Загора.
Решението подлежи на касационно обжалване
в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред
Административен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: