Решение по дело №1959/2019 на Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

 

Номер:            02.10.2019 г.     гр.Ст.Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски районен съд  VI наказателен състав

На 25 септември            Година: 2019

В публичното заседание в следния състав:

 

                    Председател: Златко Мазников

             Съдебни заседатели:

 

Секретар: Светла Иванова

Прокурор:

 

Разгледа докладваното от съдията Златко Мазников

а.н.дело № 1959 по описа за 2019 година

 

     и за да се произнесе, съобрази:

     Обжалвано е НП (наказателно постановление) № ...от 08.07.2019 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Стара Загора.

     Жалбоподателят „Транспортно строителство и възстановяване” ЕАД гр.София, ЕИК *********, твърди, че НП е незаконосъобразно, и моли същото да бъде отменено, алтернативно – изменено, като бъде намален размера на наложената с него имуществена санкция до предвидения в закона минимум.

     Въззиваемата страна Дирекция „Инспекция по труда” гр.Стара Загора счита, че жалбата е неоснователна, и моли НП да бъде потвърдено като законосъобразно.

     Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на НП, намери за установено следното:

     С обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № ...от 07.06.2019 год., жкалбоподателят е санкциониран на основание чл.414, ал.1 от КТ – Кодекс на труда („Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание – с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.”) за нарушение на чл.245, ал.1 от КТ („При добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудовото възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната”), изразяващо се в това, че като правоприемник на Държавно предприятие „Транспортно строителство и възстановяване” гр.София съгласно решение № 256 от 03.05.2019 год. на Министерския съвет в качеството си на работодател по смисъла пар.1, т.1 от ДР на КТ ) не е изплатил в срок до 06.06.2019 год. на всичките му 9 работници и служители, работещи в Складова база за съхранение на военновременни мощности с.Калояновец, община Стара Загора, трудовите възнаграждения им възнаграждения за м.април 2019 в размер на 60 на сто от брутните им трудови възнаграждения, но не по-малко от минималната работна заплата за страната, като:

     в обстоятелствената част на НП за всеки един от работниците и служителите, индивидуализирани чрез три имена и ЕГН, изрично са посочени брутното му трудово възнаграждение за м.април 2019 год., кога и каква сума му е била изплатена авансово и съставомерният остатък за изплащане до гарантирания от закона минимален размер – до размера на 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение или до размера на минималната работна заплата за страната (560 лева – вж. ПМС № 320 от 20.12.2018 год.) в зависимост от това дали размерът на минималната работна заплата за страната е по-малък или по-голям от 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение;

     в обстоятелствената част на НП изрично е посочено, че съгласно сключените договори и допълнителни споразумения между работниците и служителите и работодателя процесните трудови възнаграждения са били дължими (т.е. е следвало да бъдат изплатени) до 30.05.2019 год.;

     в заключителната част (диспозитива) на НП изрично е посочено, че на жалбоподателя се налага „имуществена санкция по чл.415б от КТ“ в размер на 4300 лева.

     Фактическите констатации (относно размера на брутното трудово възнаграждение за м.април 2019 год. на всеки един от работниците и служителите  в проверената Складова база на жалбоподателя, кога и каква сума е била изплатена авансово на всеки от тях и съставомерният остатък за изплащане до гарантирания му от закона минимален размер в зависимост от това дали размерът на минималната работна заплата за страната е по-малък или по-голям от 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение и до коя дата е следвало да бъде изплатен същият), отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се потвърждават от представените с преписката писмени доказателства (ведомост за заплати за м.април 2019 год., банково извлечение от 18.04.2019 год., справка за изплатени трудови възнаграждения за периода м.септември 2018 год. – м.април 2019 год., трудовите договори на двама от работниците и служителите и допълнителни споразумения към трудовите договори от останалите седем), а и не се оспорват от жалбоподателя, поради което съдът намира същите за доказани по несъмнен и безспорен начин, респективно – за безпредметно да обсъжда поотделно събраните доказателства в тази насока.    

     В случая обаче НП не отговаря на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания).

     На първо място: не е изрично посочена датата на извършване на нарушението (според изложените в НП факти – 31.05.2019 год., понеже се касае за неизпълнение на задължение, обусловено с краен срок – 30.05.2019 год.), съставляваща самостоятелен елемент от реквизита на НП по чл.57, ал.1, т.5  от ЗАНН. При това в НП е посочено от една страна, че процесните трудови възнаграждения са били дължими до 30.05.2019 год., а от друга страна – че работодателят не ги е изплатил до 06.06.2019 год., което обективно поставя в невъзможност жалбоподателя да разбере коя от двете дати административнонаказващият орган е възприел като меродавна – ако не за дата на извършване на нарушението, то поне за дата, която да обуславя (определя) датата на извършването на нарушението. Нещо повече: показанията на актосъставителката и писменото становище на процесуалния представител на въззиваемата страна недвусмислено сочат, че според актосъставителката и административнонаказващият орган жалбоподателят е в нарушение от 06.06.2019 год., което поради липсата на изрични волеизявления от тях съответно в АУАН и НП относно датата на извършване на нарушението потвърждава допуснатата неяснота на административнонаказателното обвинение в тази му част.

     На второ място: налице е противоречие в юридическото формулиране на административно-наказателното обвинение – от една страна се сочи, че жалбоподателят се санкционира на основание чл.414, ал.1 от КТ, а от друга страна – че му се налага имуществена санкция по чл.415б от КТ („Работодател, длъжностно лице или работник или служител, който в едномесечен срок от влизане в сила на наказателното постановление не плати наложената му имуществена санкция или глоба, дължи лихва в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка за периода плюс 20 пункта“), позоваването на която разпоредба, ако последната да няма нищо общо с описаното в НП нарушение и в частност – да не визира какъвто и да било състав на административно нарушение, създава очевидно объркване и обективно лишава жалбоподателя от възможността да разбере изразената от административнонаказващия орган воля в тази насока.      

     По тези съображения съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

      Водим от горните мотиви, съдът

         

                   Р  Е  Ш  И :

 

      ОТМЕНЯВА наказателно постановление № ...от 08.07.2019 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Стара Загора.

 

      Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Стара Загора.

 

 

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: