РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. Смолян , 21.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на осми април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Любен Д. Хаджииванов
при участието на секретаря Мара А. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Любен Д. Хаджииванов Търговско дело №
20205400900068 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 517, ал. 4 ГПК.
Образувано е по молба на Хр. К. ЕООД, представлявано от управителя
Хр., чрез адв. В.И.. Ищецът твърди в молбата, че бил кредитор, който имал
съдебно признато вземане срещу длъжника ЕТ С. Б., ЕИК *********. В полза
на кредитора, на основание споразумение с нотариална заверка на подписите
от 17.12.2019г. бил издаден изпълнителен лист от 13.08.20г. по ч.гр.д. №
229/20г. на РС-Д., за сумата от 57 000лв., ведно със законната лихва върху
главницата от 10.08.20г. до окончателното изплащане, както и разноски в
размер на 4 640лв. Въз основа на издадения изпълнителен лист било
образувано и.д. № 20209170400279 на ЧСИ С.Д., рег. № ***.
Твърди се в молбата, че на основание чл. 56 ТЗ и съобразно
утвърдената практика на ВКС изпълнението по посоченото изпълнително
дело било насочено срещу всички дялове на длъжника ЕТ С. Б., които същият
притежавал в качеството си на физическо лице в ответното дружество М. т. с.
ЕООД, като на 03.09.20г. с вписване № 20200903134020 на ДЛР къв АВп. бил
вписан в търговския регистър запор върху тези дялове. Размерът на вземането
1
на ищеца надхвърляло по стойност номиналния размер на капитала на
дружеството ответник. Доколкото длъжникът ЕТ С. Б. бил едноличен
собственик на капитала и управител на ответното дружество, то същият знаел
за съществуването на дълга и за размера му, поради което не се нуждаел от
уведомяване за това и от втора покана за изпълнение. Като длъжник бил
поканен от съдебния изпълнител доброволно да изпълни задължението по
изпълнителното дело, но не платил.
С постановление от 30.09.20г. съдебният изпълнител, след като
констатирал факта на вписания запор върху дружествените дялове и на
основание чл. 517, ал. 4 ГПК изрично овластил взискателя Хр. К. ЕООД да
предяви иск за прекратяване на М. Тр. С. ЕООД, чийто едноличен собственик
на капитала/ ЕСК/ и на всички дружествени дялове се явявал длъжникът. От
постановлението било видно, че ищецът бил взискател по соченото
изпълнително дело, че по същото дело длъжник се явявал ЕСК на ответното
дружество, както и че изпълнението било насочено върху всички дялове в
ответното дружество.
Твърди се в молбата, че ищецът бил взискател, овластен с правото да
иска принудително удовлетворяване на вземането си от ликвидационните
дялове на длъжника, и предмет на запора, както и на принудително
изпълнение на всички дружествени дялове които длъжникът ЕТ С. Б., в
качеството си на физическо лице притежавал в собственото си дружество М.
Тр. С. ЕООД.
Поддържа се, че доколкото изпълнението било насочено върху всички
дялове в дружеството била налице хипотезата на чл. 517, ал. 4 ГПК, при която
искът се предявявал след овластяване, без връчване на изявление за
прекратяване и даване на възможност за изплащане на дълга или
ликвидационния дял от дружеството, тъй като в случая нямало други
съдружници, чийто интерес да бъде охраняван от тези действия.
Твърди се, че към момента длъжникът не бил заплатил задължението
си, не било удовлетворено вземането на взискателя, поради което за него
възниквал правен интерес от завеждане на иск.
Моли съда да постанови решение, с което по реда и условията на чл.
2
517, ал. 4 ГПК да бъде прекратено търговско дружество М.Тр.Ст. ЕООД.
В срок е постъпил отговор от ответника.
Ответникът счита, че предявеният иск е недопустим, алтернативно
неоснователен, от една страна, доколкото не било налице валидно възникнало
правно основание за предявяването му, и от друга страна, тъй като не били
налице материалноправните предпоставки за това. Излага следните
съображения: Към датата на предявяване на иска не била връчена дори покана
за доброволно изпълнение по и.д. № 279/20г. от ЧСИ С.Димитрова; не била
връчена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 229/20г.; не бил известен за
началото или движението на изпълнителното производство, нито му била
дадена възможност да погаси, алтернативно да възрази срещу недължимостта
на претендираните срещу него вземания. Образуването на изпълнително
производство, без връчване на покана за доброволно изпълнение и без
уведомяване за наложен запор на дружествени дялове, не било основание за
овластяване за прекратяване на търговско дружество, каквото овластяване
било извършено с постановление на ЧСИ с протокол № 942/30.09.20г.
Постановлението за овластяване не било връчено на ответното дружество, а и
към момента на образуване на делото не било влязло в законна сила.
На следващо място ответникът твърди, че изпълнителният лист бил
издаден въз основа на нищожно споразумение от 17.12.19г. В последното
изрично било посочено, че обхваща вземания, за които вече имало
образувано съдебно производство, като осъждането втори път за едно и също
нещо било лишено от правно основание и предмет.
Поддържа се, че според чл. 517 ГПК и правната теория, запор върху
дял от търговско дружество се налагал чрез изпращане на запорно съобщение
до Агенцията по вписванията. Запорът се вписвал по реда на вписване на
залог върху дял от търговско дружество и имал действие от вписването му, но
не и преди уведомяването за него на съдружника. Налагането на запора
водело до предвидените в чл. 451 ГПК последици, включващи и
императивната забрана за разпоредителни действия със запорираното
материално право. В случаите, когато предмет на запора били дяволе на
ограничено отговорен съдружник, независимо дали бил ЕСК или не,
забраната по чл. 451, ал. 1 ГПК имала за цел да охрани последващите
3
действия по изпълнение върху дял от търговското дружество, затова и
връчването било предпоставка за законосъобразността му. Забраната за
прехвърляне охранявала предвидената в закона възможност взискателят да се
удовлетвори от равностойността на дружествения дял на длъжника,
евентуално ликвидационния му дял, последици, които биха били осуетени, в
случай, че към датата на изявлението по чл. 517, ал. 3 ГПК, длъжникът нямал
качеството на съдружник или неговото дялово участие било намалено чрез
разпоредителни действия по чл. 129 ТЗ. Независимо от посоченото, според
ответника, искът би бил основателен само при условие, че към датата на
връчване на изявлението на взискателя за прекратяване на членството,
съдружникът – длъжник е титуляр на вземане срещу търговеца по чл. 125 ТЗ
и последният бездейства във връзка с неговото погасяване. Този извод
следвал от правилото, че искът по чл. 517, ал. 4 ГПК бил способ за съдебно
изпълнение на взискателя върху вземане на длъжника от трето лице, и че
спрямо това трето лице взискателят не можел да разполага с повече права от
тези, които притежавал действителният титуляр на вземането. Видно било от
обявените в ТР баланси, че към момента на овластяването била налице
отрицателна стойност на дела на съдружника. В практиката на ВКС се
приемало, че искът по чл. 517, ал. 3 ГПК подлежал на отхвърляне, ако се
установяло, че към края на месеца, през който било прекратено участието на
съдружника, пасивите превишавали активите на дружеството и дружествения
дял на съдружника бил с отрицателна величина. Цитира съдебна практика.
Ответникът поддържа, че в случая липсвало вземане на съдружника-
длъжник към дружеството за стойността на припадащия му се дружествен
дял, което с оглед целта на иска по чл. 517 било основание за отхвърлянето
му, тъй като не можел да се постигне целения правен резултат.
Моли да бъдат отхвърлени предявените искове и да бъдат присъдени
разноски по делото.
Ответникът моли да бъде прогласена нищожност на споразумението от
17.12.19г. между ЕТ С. Б. и Хр. К., с нотариално удостоверение подписи рег.
№ 5315/17.12.2019г.
Прави доказателствено искане за прилагане на копие/заверено копие
от търговско дело, образувано от Хр. К. ЕООД против ЕТ С. Б., по описа за
4
2019г. на ОС – Пл..
От ищеца е постъпила и допълнителна молба. Оспорва подадения
отговор, изложеното в него не отговаряло на обективната действителност и
приложимите нормативни разпоредби.
Поддържа, че ищецът разполагал с изпълнителен способ против
длъжника ЕТ С. Б. и затова се явявал негов кредитор за изискуеми парични
суми, за събирането на които образувал изпълнително дело. Длъжникът бил
управител и ЕСК на капитала на ответното дружество и върху дружествените
дялове бил наложен запор от съдебен изпълнител, запорът бил вписан в АВп.
Нямало твърдения и данни задължението към ищеца да било платено.
Запорът бил вписан върху всички дялове в ответното еднолично дружество с
ограничена отговорност, поради което взискателят не дължал отправяне на
предизвестие за прекратяване, тъй като длъжникът и собственик на капитала
знаел за основанието и размера на паричното задължение, което не било
платено. Това бил основният факт, обуславящ правния интерес от
производството.
Ответникът поддържа и, че цитираната практика в отговора касаела
приложението на чл. 125, ал. 3 ТЗ и чл. 517, ал. 3 ГПК, в която изплащането
на равностойността на дружествения дял на длъжника било условие за
отхвърляне на иска на взискателя, а не касаела приложимата в случая
разпоредба на чл. 517, ал. 4 ГПК, в която съдът отхвърлял иска, единствено
ако се установяло, че вземането на взискателя било удовлетворено преди
приключването на първото по делото заседание.
В отговор на допълнителната искова молба становището на ответника
е за неоснователност на иска.
Искът е по чл. 517, ал. 4 ГПК, за прекратяване на търговско дружество,
след наложен запор върху дяловете му, притежавани от длъжник в
изпълнително производство, по искане на взискателя.
Ищецът следва да докаже висящо изпълнително производство срещу
длъжника ЕТ С. Б., факта, че същият е едноличен собственик на капитала на
ответното дружество М. Т. С. ЕООД – .Д., ЕИК ********* и наличие на
вписан в ТР запор върху дяловете на длъжника в дружеството.
5
Следва да установи и, че вземането му не е удовлетворено най-късно
преди приключване на първото заседание по делото, както и че е бил овластен
от съдебния изпълнител да предяви иска.
Ответникът следва да докаже, че е платил най-късно преди
приключване на първото заседание, за да обоснове възражението за
отхвърляне на иска, като неоснователен.
Изявлението за нищожност на споразумението от 17.12.19г. е във
формата на възражение с преюдициално значение, а не във формата на
насрещен иск, затова ответникът следва да докаже основателността му, тъй
като имало за предмет съдебно предявени вземания ответникът следва да
установи идентичност между вземанията по извънсъдебното споразумение и
съдебно предявените вземания, да посочи по кое дело са последните,
приключило ли е то с влязъл в сила съдебен акт.
В случай, че изявлението се поддържа като насрещен иск, ответникът
следва да посочи цената му, да внесе дължимата държавна такса, след което
да се администрира насрещния иск, след преценка за допустимостта му и
възможността той да се разгледа съвместно с настоящото производство.
ФАКТИ ПО ДЕЛОТО :
Според справка в ТР, М. Тр. с. ЕООС – Д. е с едноличен собственик на
капитала и управител С. Я. Б., с вписан капитал 1000 лв. С вписване №
20200903134020 в полза на Хр. К. ЕООД Пл. и ТД на НАП офис Смолян, бил
наложен запор върху всички дружествени дялове на длъжника ЕТ С. Б. в
ответното дружество, по изпълнително дело № 20209170400279 на ЧСИ С.Д.,
рег. № ***, с район на действие ОС-С..
С постановление за овластяване за прекратяване на търговско
дружество от 30.09.20г. ЧСИ С.Д. /л.8/ овластил ищеца в качеството на
взискател по изп.д. №20209170400279 да предяви иск по седалището на
дружеството за прекратяване на М. Тр. с. ЕООД.
Приложени по делото са и изп. лист № 238/13.08.20г. по ч.гр.д. №
229/20г. на РС-Д., по който ЕТ С. Б. бил осъден да заплати на ищеца сумите
26 749,64лв., ведно със сумата от 57 000лв. по споразумение от 17.12.2019г.
6
Ответникът представя платежни нареждания /л.47-55/, като твърди, че
изплатил задължението си към ищеца.
Според справка от ЧСИ С.Д. с вх. № 224/02.02.21г. /л.61/ задълженията
на длъжника по изп.д. №20209170400279 са 19 939,42лв. главница, ведно със
законната лихва върху главницата за периода 19.01.21г. – 01.02.21г. и такси в
размер на 4 200,12лв. Посочено е в справката, че по делото като взискател е
присъединен ТД на НАП-Пловдив за сума от 32 459,70лв. и такси в размер на
2 601,10лв., или общото задължение по делото към 01.02.21г. било 59
272,35лв.
Относно размера на задължението е било прието заключение по
съдебно-икономическа експертиза /л.70-72/. Според заключението към датата
на първото съдебно заседание /28.01.21г./ общо задължението на ЕТ С. Б. към
ищеца Хр. К. ЕООД по изп. дело №20209170400279 е 23 996,89лв., от които
главница 19 939,42лв., законна лихва от 19.01.21г. до 28.01.21г. 55,39лв.,
такси за ЧСИ по ТТРЗЧСи от 4002,08 лв.. По такъв начин обосновано е
заключението на вещото лице относно дължимите суми. В съдебно заседание
вещото лице пояснява, че част от представените от ответника платежни
нареждания касаят период преди споразумението между двете страни и вече
били отразени.
ПРАВНИ ИЗВОДИ :
Процесуалните предпоставки за предявяването на иска по чл. 517, ал.
4 ГПК са наличието на висящо изпълнително производство, по което ищецът
има качеството на взискател и овластяване на взискателя от съдебния
изпълнител да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството
за неговото прекратяване.
В производството по чл. 517, ал. 4 ГПК следва да се установи дали
вземането на взискателя е удовлетворено най-късно преди приключване на
първото заседание по делото.
В случая процесуалните предпоставки на иска по чл. 517, ал. 4 ГПК са
налице, а именно: наличието на висящо изпълнително производство -
изпълнително дело № 20209170400279 на ЧСИ С.Д., рег. № ***, с район на
действие ОС-Смолян, по което ищецът има качеството на взискател и
7
овластяване на взискателя от съдебния изпълнител да предяви иск пред
окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване по
силата на постановление от 30.09.2020г. по горепосоченото изпълнително
дело. Не се установи вземането на взискателя да е удовлетворено най-късно
преди приключване на първото заседание по делото.
Затова искът е основателен и следва да се уважи.
Следва да се прекрати ответното дружество и това обстоятелство да се
впише служебно в търговския регистър по партидата му.
Ответникът е направил изявление за нищожност на споразумението от
17.12.19г. във форма на възражение с преюдициално значение, като съдът е
възложил в негова тежест доказването на основателността му.
Съдът намира, че не следва да обсъжда възражението тъй като
съгласно чл. 517, ал. 4 ГПК съдът отхвърля иска само когато е установено, че
вземането на взискателя е удовлетворено, т. е. платено от длъжника
доброволно, платено от трето лице или събрано по принудителен ред.
Следва ответникът да се осъди да заплати на ищеца разноски по
делото от 2050лв., от които 50лв. държавна такса и адвокатско
възнаграждение от 2 000лв. Предвид на изложеното и на посоченото
основание, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА по иск на Хр. К. ЕООД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление гр. П., ул. В. Др. № ***, М. Т. с. ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Д., ул.П. № *, на
основание чл. 517, ал. 4 ГПК.
ОТКРИВА производство по ликвидация М. Тр. с. ЕООД, ЕИК
*********, поради прекратяването му на основание чл. 517, ал. 4 ГПК.
ОСЪЖДА М. Тр. с. ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Хр. К.
ЕООД, ЕИК ******** разноски по делото от 2050 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението
8
му на страните пред Апелативен съд – Пловдив.
Решението след влизането му в сила да се изпрати служебно за
вписване по партидата на дружеството в търговския регистър.
Съдия при Окръжен съд – Смолян: _______________________
9