И за да се произнесе, взе предвид: С присъда 39/19.04.2007 година, постановена по н.о.х.д. № 41/2007 година, Кърджалийският районен съд е признал Данаил Иванов Василев от гр. Кърджали за виновен в това, че на 27.09.2006 година в гр. Кърджали противозаконно присвоил чужди движими вещи, които владеел- мобилен телефон „Нокиа”, модел 6060 и „сим” карта, на обща стойност 177.43 лева, собственост на Тенчо Сидеров Дошев от гр. Кърджали, като обсебването представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл. 206, ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 29, ал.1, б.”б”, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от две години при първоначален „строг” режим на изтърпяване, както и на наказание лишаване от право да заема материалноотговорна и отчетническа длъжност и да упражнява професия или дейност, свързана със съхраняването, отчитането и движението на пари, за срок от три години. Данаил Иванов Василев е осъден да заплати по сметка на Кърджалийския районен съд направените по делото разноски в размер на 60.00 лева. Въззивното производство е образувано по жалба на Данаил Иванов Василев от гр. Кърджали, който обжалва присъдата като неправилна- необоснована и незаконосъобразна. При провеждане на досъдебното производство и съдебното следствие не били събрани достатъчно и безспорни доказателства в подкрепа на обвинението, а също така били допуснати процесуални нарушения, нарушаващи правото на защита на жалбодателя. Наложеното наказание било несъразмерно тежко. Жалбодателят твърди, че бил започнал работа, имал намерение да се поправи и да продължи да работи. Моли обжалваната присъда да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, или ако не се приеме твърдението за допуснато съществено процесуално нарушение, да се измени присъдата като се намали размерът на наложеното наказание лишаване от свобода. В съдебно заседание жалбодателят лично и чрез защитника си поддържа въззивната жалба. Защитникът на подсъдимия конкретизира оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение на досъдебното производство и при постановяване на присъдата, като счита, че в обвинението не било посочено по коя алтернатива на чл. 206, ал.3 от НК, подсъдимият бил обвинен. Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали счита въззивната жалба за неоснователна. Предлага присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна да бъде потвърдена. Окръжният съд, при извършената проверка изцяло правилността на обжалваната присъда, на основание чл. 314, ал.1, във вр. с чл. 313 от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: В проведеното съдебно следствие, първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна и е събрал всички възможни и необходими доказателства, за да бъдат установени обстоятелствата по чл. 102 от НПК. Въз основа на събраните и проверени доказателствени материали, този съд е дал убедителен отговор има ли извършено съставомерно деяние, и извършено ли е виновно от подсъдимия. Така по несъмнен начин от фактическа страна се приема за установено следното: на 26.09.2006 година вечерта свидетелите Тенчо Дошев и Румен Димитров се намирали в ресторант „Ориент” в гр. Кърджали. Св. Дошев употребил голямо количество алкохол, под въздействието на който започнал да подхвърля мобилния си телефон „Нокиа”, модел 6060, да твърди, че не му трябва, като казал на св. Димитров, че му го подарява. Последният, за да не се разправя със св. Дошев го прибрал в себе си с намерението на следващия ден, когато изтрезнее, да му върне телефона. По-късно св. Димитров помогнал на св. Дошев да се прибере у дома си, като телефонът на последния останал в св. Димитров, който след като изпратил приятеля си, посетил бар „Рим”. Там се срещнал с подс. Василев. След кратък разговор, подсъдимият го попитал има ли в себе си телефон и свидетелят му отговорил утвърдително. Подсъдимият поискал телефона, за да си извика такси. Свидетелят му обяснил, че неговата карта е с изчерпана сума за разговори, като му дал телефона на св. Дошев и му казал след разговора, да му го върне. Подсъдимият взел телефона, след което напуснал заведението. Св. Димитров след известно време потърсил подсъдимия, за да вземе телефона, но не го открил. На следващия ден подсъдимият отишъл при св. Евгени Михайлов, на който дължал пари и му предложил да му продаде телефона срещу дълµимата сума. Свидетелят се съгласил и купил телефона за 70 лева, като сумата от 30 лева задържал, а останалата предал на подсъдимия. От заключението на съдебно-оценителната експертиза, приета от районния съд се установява, че към момента на извършване на деянието, стойността на мобилен телефон „Нокиа” модел 6060 е 157.53 лева, а 1 бр. „сим” карта възлиза на 19.90 лева, всички вещи на обща стойност 177.43 лева. Горната фактическа обстановка е безспорна и се установява от пълните самопризнания на подсъдимия Василев, еднопосочни с показанията на свидетелите Румен Христов Димитров, Евгени Младенов Михайлов и Тенчо Сидеров Дошев, от писменото заключение на съдебно-оценителната експертиза и разпита на вещото лице Димитров в първоинстанционното съдебно следствие, и от писмените доказателства по делото: справка и бюлетини за съдимост; характеристична справка; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние и др. Самопризнанията на подсъдимия, чрез които описва подробно обстоятелствата, свързвани с извършване на деянието, се подкрепят от еднопосочните, непротиворечиви и последователни показания на посочените по-горе свидетели, и по несъмнен начин установяват извършването на престъпно обсебване от страна на подсъдимия на чужди движими вещи, намиращи се в негово владение и противозаконно разпореждане с тях. По така описания начин, подс. Василев е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 206, ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 29, ал.1, б.”б” от НК, като на 27.09.2006 година в гр. Кърджали противозаконно присвоил чужди движими вещи, които владеел- мобилен телефон „Нокиа”, модел 6060 и „Сим” карта, на обща стойност 177.43 лева, собственост на Тенчо Сидеров Дошев от гр. Кърджали, като обсебването представлява опасен рецидив, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен извод е достигнал първоинстанционният съд. Установено по делото е, че св. Димитров е предоставил временно за ползване- за провеждане на един телефонен разговор, мобилния телефон, собственост на св. Дошев, с уговорката след провеждане на разговора подсъдимият да върне апарата на св. Димитров. По-късно подсъдимият напуснал заведението, в което се видели със свидетеля, като не му върнал телефона, а на следващия ден го продал на св. Михайлов. Така, след като подсъдимият правомерно владеел /държал/ вещта, същият започнал да я третира като своя собствена, и се е разпоредил с нея като я продал. Обсебването, осъществено от подсъдимия, представлява опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал.1, б.”б” от НК, тъй като е извършил престъплението, след като е бил осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер и изпълнението на наказанията не е отложено по чл. 66, ал.1 от НК: с присъда № 74/02.10.2001 г. по н.о.х.д. № 444/2001г. по описа на Кърджалийския районен съд, в сила от 02.11.2001 г., осъден на наказание лишаване от свобода за срок от 4 месеца, отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години; с присъда № 111/21.05.2003г. по н.о.х.д. № 134/2003 г. по описа на Момчилградския районен съд, влязла в сила на 06.06.2003 г., осъден на наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца, като на основание чл. 68, ал.1 от НК е постановено изтърпяването на наказанието по предходната присъда; с присъда № 51/08.07.2003 г. по н.о.х.д. № 334/2002 г. по описа на Кърджалийския районен съд, в сила от 23.07.2003г., осъден на наказание лишаване от свобода за срок от 1 година; с присъда № 98/ 24.11.2003 г. по н.о.х.д. № 557/2003 г. по описа на Кърджалийския районен съд, влязла в сила на 09.12.2003 г., осъден на наказание лишаване от свобода за срок от 1 година; с определение по споразумение от 28.06.2006 г. по реда на чл. 414з, ал. 7 от НПК /отм./ по н.о.х.д. № 121/2006 г. на Кърджалийския районен съд, влязло в сила на 28.06.2006 г., осъден на наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца; и със споразумение от 19.07.2006 г. по реда на чл. 414з, ал. 7 от НПК /отм./ по н.о.х.д. № 444/2006 г. на Кърджалийския районен съд, влязло в сила на 19.07.2006 г., осъден на наказание лишаване от свобода за срок от 4 месеца. От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл, при който деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици. Умисълът е обективиран в действията на подсъдимия: същият напуснал заведението, укрил се от св. Димитров, не му върнал телефона и впоследствие го продал. За съзнаването на общественоопасните последици на деянието си сочи и поведението му в съдебно заседание- в обясненията си, дадени пред първоинстанционния съд изразява съжаление за деянието си– заявява, че задържал и продал телефона, тъй като имал нужда от пари; че знае, че стореното е престъпление и изразява готовност на се поправи. За извършеното престъпление и на основание чл. 206, ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 29, ал.1, б.”б” от НК, във вр. с чл. 55, ал.1, т.1 от НК, първоинстанционният съд е осъдил подсъдимия Василев на наказание лишаване от свобода за срок от две години при първоначален “строг” режим на изтърпяването му, както и на основание чл. 37, ал.1, т.6 и т.7 от НК го е лишил от право да заема материалноотговорна и отчетническа длъжност и да упражнява професия или дейност, свързана със съхраняване, отчитане и движението на пари, за срок от три години. За да наложи тези наказания, съдът е приел, че обществената опасност на деянието е висока, предвид характера на засегнатите обществени отношения, свързани с нормалното упражняване на правото на собственост върху движими вещи. Приел е, че по отношение обществената опасност на личността на дееца са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства: направените самопризнания, критично отношение към извършеното и изявено желание да се поправи. Като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът е посочил обремененото му съдебно минало и лошите характеристични данни за личността му. При тези данни, правилно първоинстанционният съд е преценил, че по отношение личността на дееца са налице многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, при които и най-лекото, предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко. Като такива следва да бъдат отчетени също така ниската стойност на обсебеното имущество в размер на 177.43 лева; обстоятелството, че подсъдимият е започнал постоянна работа в автосервиз, утежненото му материално и семейно положение- непосредствено преди деянието е бил освободен от Затвора в гр. Пазарджик поради предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на наказание лишаване от свобода, без работа и възможност за социална адаптация. От друга страна, извършването на деянието при условията на опасен рецидив е съставомерен признак на деянието и го квалифицира като по-тежко наказуемо и само по себе си не представлява самостоятелно отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство. С оглед на изложеното, така определеното наказание лишаване от свобода за срок от две години, макар определено под минималния размер на предвиденото такова по чл. 206, ал.3 от НК- лишаване от свобода от три години, е несъразмерно с тежестта на извършеното деяние и настъпилите общес‗веноопасни последици, и като такова е явно несправедливо. Ето защо въззивният съд счита, че така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от две години следва да бъде намалено на десет месеца, какъвто срок е достатъчен, за да бъдат постигнати целите на наказанието по отношение на подсъдимия. Първоинстанционната присъда е незаконосъобразна по отношение на наложеното на Василев кумулативно наказание по чл. 37, ал.1, т.6 и т.7 от НК- лишаване от право да заема материалноотговорна и отчетническа длъжност и да упражнява професия или дейност, свързана със съхраняване, отчитането и движението на пари, за срок от три години. На първо място, от доказателствата по делото не се установява подсъдимият да заема материалноотговорна и отчетническа длъжност, както и да упражнява професия или дейност, свързана със съхраняване, отчитането и движението на пари, поради което не може да бъде лишен от длъжност, каквато не заема, както и да бъде лишен от права, които не притежава. На следващо място, при налагане на наказание по чл. 37, ал.1, т.6 и т.7 от НК, съдът следва да посочи конкретно каква държавна или обществена длъжност деецът не може да заема и каква професия или дейност не може да упражнява, каквото конкретизиране не е сторил с присъдата си. Наред с това, от съобразителната част на присъдата не става ясно, като съдът не е обосновал поради какви обстоятелства е наложил наказанието по чл. 37, ал.1, т.6 и т.7 от НК в максималния му, предвиден в разпоредбата на чл. 49, ал.1 от НК размер от три години и то при положение, че наказанието лишаване от свобода е наложено при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, без да съобрази, че по силата на чл.55, ал.3 от НК може да не наложи по-лекото наказание, каквото в случая се явява това по чл. 37, ал.1, т.6 и т.7 от НК, когато е предвидено наред с наказанието лишаване от свобода. В този смисъл първоинстанционният съд е наложил посоченото кумулативно наказание в нарушение на закона, поради което следва да бъде отменено. При проверка на обжалваната присъда, въззивният съд не констатира при предявяване на обвинението на подсъдимия с постановление от 21.12.2006 година на досъдебното производство, при повдигането на такова с обвинителния акт и при постановяване на присъдата, от органите на досъдебното производство и от първоинстанционния съд да е допуснато съществено процесуално нарушение, ограничило правото на защита на подсъдимия, за каквото се прави довод във въззивната жалба. Квалифициращото деянието обстоятелство- извършването му при условията на опасен рецидив е описано във фактическата част на диспозитива на обвинителния акт: /”…като обсебването представлява опасен рецидив…”/, което описание съответства и на юридическата му квалификация по чл. 206, ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 29, ал.1, б. „б” от НК, така че не възниква съмнение дали обсебването е в големи размери или представлява опасен рецидив. Нещо повече, никъде в обстоятелствената част на обвинителния акт, от прокурора не се твърди, че обсебването е в големи размери и такова обстоятелство не е подлежало на обсъждане. Напротив, описано в обвинителния акт и обосновано от прокурора е, че деянието представлява опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал.1, б.”б” от НК. Ето защо, въззивният съд счита, че процесуално нарушение не е допуснато нито на досъдебното производство и при изготвяне на обвинителния акт, нито с първоинстанционната присъда и този довод във въззивната жалба е неоснователен. Предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което първоинстанционната присъда да бъде изменена в частта й, с която за извършеното престъпление по чл. 206, ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 29, ал.1, б. „б” от НК на подс. Василев е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, като размерът на същото следва да бъде намален на десет месеца, а наложеното наказание лишаване от права по чл. 37, ал.1, т.6 и т.7 от НК следва да бъде отменено. В останалата част присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Водим от изложеното и на основание чл. 337, ал.1, т.1, във вр. с чл. 334, т.3 от НК и чл.338, във вр. с чл. 334, т.6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА Присъда №39/ 19.04.2007 година, постановена по н.о.х.д. № 41/2007 година по описа на Кърджалийския районен съд в частта й, с която на ДАНАИЛ ИВАНОВ ВАСИЛЕВ от гр. Кърджали, за извършено престъпление по чл. 206, ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 29, ал.1, б. „б” от НК са наложени наказания „лишаване от свобода” за срок от две години, и на основание чл. 37, ал.1 т.6 и т.7 от НК - „лишаване от право да заема материалноотговорна и отчетническа длъжност и да упражнява професия или дейност, свързана със съхраняване, отчитането и движението на пари”, за срок от три години, като НАМАЛЯВА размера на наказанието „лишаване от свобода” от две години на десет месеца, и на основание чл. 55 ал.3 от НК ОТМЕНЯ наказанието „лишаване от право да заема материалноотговорна и отчетническа длъжност и да упражнява професия или дейност, свързана със съхраняване, отчитането и движението на пари”, за срок от три години. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част. Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |